За войната интимно
Почнах да пиша материал за секс, само че не можах да го довърша. Престъпленията които се правят в България против изпаднали в неволя хора ме плашат, само че езикът на омразата и рецесията в институциите - още повече. А има и села като Крушево и безпределно количество доброволци. Знам какъв брой е тривиално да давам линк от Уикипедия, само че на мен ми беше значимо да си напомня какво е войната, за какво е и кой печели и губи.
Искам да споделя три епизода, когато войната е влизала иносказателно, само че непосредствено в живота ми.
Защо споделям тези епизоди?
Две аргументи: (1) Познанието за света на други хора ни прави по-богати и чувствителни и към нас самите и внася вероятност в мислите ни и (2) Алтруизмът е един от главните лечебни фактори в груповата терапия, а той работи като подобен и в живота. Хората извличат изгода освен посредством приемане, само че и посредством предоставяне. Дълбокото чувство, че нямаме нищо скъпо, което да е стойностно за другите се преодолява в моменти, когато ни се дава неповторимата опция да помогнем – умерено, решително и смирено.
Преди съвсем двайсет години бях в лицей в Айова и там най-хубава другарка ми стана една извънредно красива, висока и руса мохамеданка от Босна. Помня по какъв начин пристигна след мен с малко вехто куфарче, където имаше само една рокля и един чифт обувки със демодиран висок ток. Алтруизмът е един от главните лечебни факториИдваше от Горажде, където съвсем цялата й фамилия беше избита, а къщата - изравнена със земята. В продължение на една година всяка нощ се събуждаше с писъци измежду потъналото в успокоение общежитие. Тя приключи три специалности с отличие, след което от продавачка на долни дрехи в мол, зае управителна служба в корпорацията на Тръмп. Чак през днешния ден съзнавам какъв психически героизъм съумя да направи тя, до момента в който бяхме в колежа. Стана близка със сърбин, който имаше сходна на нейната история, само че се беше бил от другата страна на барикадата.
Преди повече от 10 години имах обичан, поради който се върнах да пребивавам в България и с който 2001 година направихме обиколка из Македония, Косово, Черна гора, Дубровник и Босна с кола. Искахме да пътешестваме из някогашна Югославия и по този начин незабелязано се озовахме на път, посипан със следите на неотдавна свършилата война. Дубровник е богат град и беше реновиран, само че бяха оставили преднамерено избрани здания надупчени от снайпери и картечници – да се помни. Белите чаршафи и многото ракия не стопираха мислите за слона в стаятаСпахме против една такава стена, където даже и белите чаршафи и многото ракия не стопираха мислите за слона в стаята. Когато влязохме в Босна, аз престанах да приказвам и да се усмихвам досега, когато, след няколко дни, излязохме от страната. Запуснати села с полувзривени къщи, фасади без покриви с картечни откоси, черни тъмни парцали и облекла пропити с от дълго време засъхнала кръв, подивели кучета. Не помня през какъв брой такива села минахме – беше задушаващо и прекомерно безшумно, нямаше птици, нямаше слънце – а в случай че е имало, не се виждаха.
Наскоро имах среща с група дами и деца бежанци от Сирия в една градска градинка. Общувахме леко, прелестно, радостно измежду смях, игри и закачки. Просто още един следобяд с децата в парка. До момента, когато почнахме да се сбогуваме. Всяка жена и всяко дете ме целуна с устни по бузите три пъти и ме прегърна мощно, дълго и разтреперано с думите: апелирам те, отново да се забележим. Чрез телата им същински разбрах какво им се случва – сами, с изтребени мъже и близки, с по няколко деца на ръце, тези дами се крепят само на нашата човещина и добрина.
Дори в този момент, пишейки тези редове ме хваща за гърлото неспокойствие и болежка, състрадание и признателност към спътниците ми в тези епизоди. Благодаря на Сенада, Неш, Мартин, Силвена, Емил, Емилия, Лава, Мазкин, Айша, Афшин, Бадреа, Маждулин, Джимийл, Роде, Данеа, Шахид.
Един от главните морални стандарти на новото време е дефиниран от Петър Дънов като „ живот за общото богатство “, или още – „ за цялото “: „ На примитивното схващане и първите стадии на общественото развиване в човешката история дава отговор животът единствено за себе си, постоянно даже в ущърб на другите - без значение дали става дума за персони или народи. Идеята, че всеки би трябвало да живее за себе си, е концепция на остарелия живот. Тя окончателно залязва - все пак. Идеята, че всеки би трябвало да живее за цялото - ето великата основа на новия живот, на новата просвета. Тази съществена концепция в този момент преустройва целия живот на човечеството. Сегашният свят минава към една нова форма. Твори се един нов морал. Този нов морал, чиято първа заповед е живот за Цялото, ще промени радикално света ... "
Споделяйте и ваши епизоди – всичко, което внася изясненост за дълбочината на страданието на тези непознати хора, които навлизат в страната ни – от Сирия, Ирак, Африка или другаде. Болката ни е идентична и любовта ни е идентична.
----------- Профил и други публикации на Лилия София Попганчева
Искам да споделя три епизода, когато войната е влизала иносказателно, само че непосредствено в живота ми.
Защо споделям тези епизоди?
Две аргументи: (1) Познанието за света на други хора ни прави по-богати и чувствителни и към нас самите и внася вероятност в мислите ни и (2) Алтруизмът е един от главните лечебни фактори в груповата терапия, а той работи като подобен и в живота. Хората извличат изгода освен посредством приемане, само че и посредством предоставяне. Дълбокото чувство, че нямаме нищо скъпо, което да е стойностно за другите се преодолява в моменти, когато ни се дава неповторимата опция да помогнем – умерено, решително и смирено.
Преди съвсем двайсет години бях в лицей в Айова и там най-хубава другарка ми стана една извънредно красива, висока и руса мохамеданка от Босна. Помня по какъв начин пристигна след мен с малко вехто куфарче, където имаше само една рокля и един чифт обувки със демодиран висок ток. Алтруизмът е един от главните лечебни факториИдваше от Горажде, където съвсем цялата й фамилия беше избита, а къщата - изравнена със земята. В продължение на една година всяка нощ се събуждаше с писъци измежду потъналото в успокоение общежитие. Тя приключи три специалности с отличие, след което от продавачка на долни дрехи в мол, зае управителна служба в корпорацията на Тръмп. Чак през днешния ден съзнавам какъв психически героизъм съумя да направи тя, до момента в който бяхме в колежа. Стана близка със сърбин, който имаше сходна на нейната история, само че се беше бил от другата страна на барикадата.
Преди повече от 10 години имах обичан, поради който се върнах да пребивавам в България и с който 2001 година направихме обиколка из Македония, Косово, Черна гора, Дубровник и Босна с кола. Искахме да пътешестваме из някогашна Югославия и по този начин незабелязано се озовахме на път, посипан със следите на неотдавна свършилата война. Дубровник е богат град и беше реновиран, само че бяха оставили преднамерено избрани здания надупчени от снайпери и картечници – да се помни. Белите чаршафи и многото ракия не стопираха мислите за слона в стаятаСпахме против една такава стена, където даже и белите чаршафи и многото ракия не стопираха мислите за слона в стаята. Когато влязохме в Босна, аз престанах да приказвам и да се усмихвам досега, когато, след няколко дни, излязохме от страната. Запуснати села с полувзривени къщи, фасади без покриви с картечни откоси, черни тъмни парцали и облекла пропити с от дълго време засъхнала кръв, подивели кучета. Не помня през какъв брой такива села минахме – беше задушаващо и прекомерно безшумно, нямаше птици, нямаше слънце – а в случай че е имало, не се виждаха.
Наскоро имах среща с група дами и деца бежанци от Сирия в една градска градинка. Общувахме леко, прелестно, радостно измежду смях, игри и закачки. Просто още един следобяд с децата в парка. До момента, когато почнахме да се сбогуваме. Всяка жена и всяко дете ме целуна с устни по бузите три пъти и ме прегърна мощно, дълго и разтреперано с думите: апелирам те, отново да се забележим. Чрез телата им същински разбрах какво им се случва – сами, с изтребени мъже и близки, с по няколко деца на ръце, тези дами се крепят само на нашата човещина и добрина.
Дори в този момент, пишейки тези редове ме хваща за гърлото неспокойствие и болежка, състрадание и признателност към спътниците ми в тези епизоди. Благодаря на Сенада, Неш, Мартин, Силвена, Емил, Емилия, Лава, Мазкин, Айша, Афшин, Бадреа, Маждулин, Джимийл, Роде, Данеа, Шахид.
Един от главните морални стандарти на новото време е дефиниран от Петър Дънов като „ живот за общото богатство “, или още – „ за цялото “: „ На примитивното схващане и първите стадии на общественото развиване в човешката история дава отговор животът единствено за себе си, постоянно даже в ущърб на другите - без значение дали става дума за персони или народи. Идеята, че всеки би трябвало да живее за себе си, е концепция на остарелия живот. Тя окончателно залязва - все пак. Идеята, че всеки би трябвало да живее за цялото - ето великата основа на новия живот, на новата просвета. Тази съществена концепция в този момент преустройва целия живот на човечеството. Сегашният свят минава към една нова форма. Твори се един нов морал. Този нов морал, чиято първа заповед е живот за Цялото, ще промени радикално света ... "
Споделяйте и ваши епизоди – всичко, което внася изясненост за дълбочината на страданието на тези непознати хора, които навлизат в страната ни – от Сирия, Ирак, Африка или другаде. Болката ни е идентична и любовта ни е идентична.
----------- Профил и други публикации на Лилия София Попганчева
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ