Oтсичане главата на Светия Предтеча и Кръстител Господен Йоан
Почитайки св. Йоан Предтеча като най-велик от пророците, Църквата посвещава на неговата памет няколко дни в годината. На 24 юни, тя тържествено чества рождението на тоя предвестител на Спасителя; популяризира го на другия ден след празника Богоявление; а на 29 август възпоменава неговата гибел и в символ на присъединяване в страданията му е наредила тоя ден пост.
Когато бил на 30 години, св. Йоан Предтеча, по подстрекателство Божие, се явил сред юдеите, с цел да ги подготви да одобряват Месията – Христа. Възвестявайки им явяването на Спасителя и приближаването на Царството Божие, Йоан ги убеждавал да се подготвят за тая велика наслада посредством покаяния за греховете си и изправяне на живота си. Множество люде идвали при Йоан и приемали от него покайно кръщение. Някои от тях по този начин го почитали, че мислели да виждат в него Самия предстоящ Месия – Христос.
След кръщението на Иисус Христос Йоан продължавал да учи народа и покрай Енон кръщавал идващите при него, като свидетелствал за Христа, че Той е Син Божи, слязъл от небето. " Той би трябвало да пораства – казвал Йоан, - пък аз да се умалявам. Който иде от горната страна, Той е над всички ".
Като проповядвал смирение, изобличавал беззаконията и пороците, Йоан не се боял да приказва строгата истина даже и тогава, когато могъл за туй да се подложи на заплаха. Цар Ирод, наследник на оня, който умъртвил витлеемските младенци, се развел с жена си и се оженил за Иродиада, жена на брат му Филип. Понеже това се забранявало от Мойсеевия закон, Йоан споделил на царя: " Не ти наподобява да имаш дамата на брата си! " Разгневеният Ирод заповядал да затворят Йоан в тюрма. Иродиада още повече от царя ненавиждала Йоан и желала неговата гибел. Но Ирод се побоял да го убие, тъй като знаел, че той е почтен човек, който целият народ уважавал и почитал за оракул.
Скоро след затварянето на Йоан Ирод чествал рождения си ден и направил огромно пиршество на велможите и началниците галилейски. На тоя празник Иродиадината щерка играла и по този начин се понравила на царя, че той във екстаз се заклел да й даде каквото пожелае – даже и половината си царство. Девойката не знаела какво да желае. Тя се посъветвала с майка си, която я подучила да изиска главата на Йоан Кръстител. Дъщерята пристигнала при царя и му споделила: " Искам още в този момент да ми дадеш на ястие главата на Йоан Кръстител! " Ирод се натъжил прекалено много, само че заради клетвата не се решил да й откаже и пратил в тъмницата да отсекат главата на Йоан. Донесли на ястие главата на великия оракул, дали я на девойката, а тя я занесла на майка си, която от завист избола с игла езика на Йоан.
Йоановите възпитаници погребали тялото на светия си преподавател в Севастия, а Иродиада скрила главата му в Иродовия замък. Съвестта, евентуално, мъчела Ирод, тъй като, когато до него пристигнали клюки за чудесата, осъществявани от Спасителя, той споделил: " Това е безусловно Йоан Кръстител, възкръснал от мъртвите, и по тази причина чудеса се правят от него. " Мнозина казвали: " Това е Илия " ; други " Някои от пророците " ; само че Ирод все повтарял: " Това е Йоан, комуто аз отсякох главата! Той е възкръснал от мъртвите ". Бедствия поразили Ирод, войската му била разрушена от арабския цар Арета, татко на първата му жена. Той самият бил по-късно изпратен на изгнание от римския император. И юдеите считали тия бедствия като заслужено наказване за убиването на великия оракул.
Главата на св. Йоан Предтеча била взета по-късно от дамата на Хуза, домоуправителя на Ирод, една от ония дами, които правилно служели на Господа по време на Неговия земен живот. За да избави от оскърбление светата глава на Предтеча, тя я вложила в съд и я скрила на Елеонската планина. След известно време главата била открита там от един свет мъж, който още веднъж я скрил пред гибелта си. Намерена по времето на Константин Велики, тя била пренесена и скрита в една пещера до гр. Емеса. През V в. била пренесена в Халкидон, а по-късно – в Цариград и оттова – в Комана.
На 24 февруари Църквата възпоменава първото и второто намиране на светата глава, а на 15 май – третото, когато тя била пренесена в Цариград.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Когато бил на 30 години, св. Йоан Предтеча, по подстрекателство Божие, се явил сред юдеите, с цел да ги подготви да одобряват Месията – Христа. Възвестявайки им явяването на Спасителя и приближаването на Царството Божие, Йоан ги убеждавал да се подготвят за тая велика наслада посредством покаяния за греховете си и изправяне на живота си. Множество люде идвали при Йоан и приемали от него покайно кръщение. Някои от тях по този начин го почитали, че мислели да виждат в него Самия предстоящ Месия – Христос.
След кръщението на Иисус Христос Йоан продължавал да учи народа и покрай Енон кръщавал идващите при него, като свидетелствал за Христа, че Той е Син Божи, слязъл от небето. " Той би трябвало да пораства – казвал Йоан, - пък аз да се умалявам. Който иде от горната страна, Той е над всички ".
Като проповядвал смирение, изобличавал беззаконията и пороците, Йоан не се боял да приказва строгата истина даже и тогава, когато могъл за туй да се подложи на заплаха. Цар Ирод, наследник на оня, който умъртвил витлеемските младенци, се развел с жена си и се оженил за Иродиада, жена на брат му Филип. Понеже това се забранявало от Мойсеевия закон, Йоан споделил на царя: " Не ти наподобява да имаш дамата на брата си! " Разгневеният Ирод заповядал да затворят Йоан в тюрма. Иродиада още повече от царя ненавиждала Йоан и желала неговата гибел. Но Ирод се побоял да го убие, тъй като знаел, че той е почтен човек, който целият народ уважавал и почитал за оракул.
Скоро след затварянето на Йоан Ирод чествал рождения си ден и направил огромно пиршество на велможите и началниците галилейски. На тоя празник Иродиадината щерка играла и по този начин се понравила на царя, че той във екстаз се заклел да й даде каквото пожелае – даже и половината си царство. Девойката не знаела какво да желае. Тя се посъветвала с майка си, която я подучила да изиска главата на Йоан Кръстител. Дъщерята пристигнала при царя и му споделила: " Искам още в този момент да ми дадеш на ястие главата на Йоан Кръстител! " Ирод се натъжил прекалено много, само че заради клетвата не се решил да й откаже и пратил в тъмницата да отсекат главата на Йоан. Донесли на ястие главата на великия оракул, дали я на девойката, а тя я занесла на майка си, която от завист избола с игла езика на Йоан.
Йоановите възпитаници погребали тялото на светия си преподавател в Севастия, а Иродиада скрила главата му в Иродовия замък. Съвестта, евентуално, мъчела Ирод, тъй като, когато до него пристигнали клюки за чудесата, осъществявани от Спасителя, той споделил: " Това е безусловно Йоан Кръстител, възкръснал от мъртвите, и по тази причина чудеса се правят от него. " Мнозина казвали: " Това е Илия " ; други " Някои от пророците " ; само че Ирод все повтарял: " Това е Йоан, комуто аз отсякох главата! Той е възкръснал от мъртвите ". Бедствия поразили Ирод, войската му била разрушена от арабския цар Арета, татко на първата му жена. Той самият бил по-късно изпратен на изгнание от римския император. И юдеите считали тия бедствия като заслужено наказване за убиването на великия оракул.
Главата на св. Йоан Предтеча била взета по-късно от дамата на Хуза, домоуправителя на Ирод, една от ония дами, които правилно служели на Господа по време на Неговия земен живот. За да избави от оскърбление светата глава на Предтеча, тя я вложила в съд и я скрила на Елеонската планина. След известно време главата била открита там от един свет мъж, който още веднъж я скрил пред гибелта си. Намерена по времето на Константин Велики, тя била пренесена и скрита в една пещера до гр. Емеса. През V в. била пренесена в Халкидон, а по-късно – в Цариград и оттова – в Комана.
На 24 февруари Църквата възпоменава първото и второто намиране на светата глава, а на 15 май – третото, когато тя била пренесена в Цариград.
© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий (Бончев).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ