Почитателите на Стивън Кинг и една от най-популярните книги Сиянието“,

Почитателите на Стивън Кинг и една от най-популярните книги „ Сиянието “, превърната по-късно във филм с съвършеното присъединяване на Джак Никълсън, най-вероятно ще си спомнят какво беше написано на страниците на пишещата машина. Мнозина най-вероятно помнят наличието на страниците „ All work and no play makes Jack a dull boy “. Възможно ли е човек да остане в историята, запомняйки се единствено и само с положителното възприятие за комизъм? Не приказваме за актьори или комици, а за хора, които се занимават най-вече с номера от най-голям жанр. Отговорът се крие с името Хоръс Дьо Вире Кол. Той е роден в фамилията на английския офицер Уилям Кол, който за жалост умира от холера, до момента в който е на предопределение в Индия.

Майката Мари де Вер е доста заможна наследница, която не се тормози да отглежда децата си сама и тъкмо това я трансформира допълнително от съвършена майка, която разрешава на децата си да получат положително обучение и специалност. Що се отнася до Хоръс, той претърпява няколко тежки болести, които на 10-годишна възраст рефлектират върху слуха му и прз идващите години момчето ще осъзнае, че ще се раздели с него вечно. Следва пътя на татко си в армията и съумява да се издигне в чин лейтенант. Военните му достижения не са изключително значими, тъй като този човек се ражда с нещо доста повече от храброст – талант за основаване на най-различни съвършени смешки, които и до ден сегашен се пазят в архивите.

Първият огромен триумф на Хоръс е гостуването на Саид Али бин Хамуд Ал-Бусад – осмият султан на Занзибар, който гостува в Англия. Събитието се случва през 1905 година и Кол и неговият добър другар Ейдриън Стивън (братът на Вирджиния Улф) вземат решение да устроят едно същинско развлечение на образователното заведение Кеймбридж, където учат. Идеята им била да съумеят да оркестрират подправено посещаване на султана в учебното заведение, само че за зла неволя, вестниците към този момент пуснали фотография на вип персоната и пресъздаването на този облик щяло да отнеме много старания. Султанът обаче пътувал с огромно семейство, чийто облици още не били поместени и двамата решили да преоблекат Кол като чичото на султана. Бързо се изпраща депеша до кмета на Кеймбридж с молба да се приготви посещаване и съответно посрещане в колежа Тринити.

Снимка: By W. Wright, Bishopgate – Source was The 'Dreadnought' Hoax by Adrian Stephen.Updated from http://www.martyndowner.com/books/the-sultan-of-zanzibar/attachment/16-01-2010-222422/, PD-US, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=57190517

Междувременно Кол и Ейдриън взимат няколко чалми и тюрбани от дизайнера на театрални костюми Уили Кларксън и се качват на влака от Лондон до Кеймбридж. Преобличат се по пътя и когато слизат на гарата са посрещнати от първокласен конвой, защита и кмета на града. Занзибарските персони са разведени из забележителностите, демонстрира им се стаята, в която ще стоят и по пътя се срещат с някои другари, които също не могат да ги разпознаят. След разходката декларират, че нямат желание да останат и се качват назад на влака за Лондон, въпреки и по този метод да нарушат правилника на общежитието, който претендирал всички студенти да са в стаите си до 10 часа вечерта. Макар и уредниците да не схващат какво в действителност са объркали в посрещането, зевзеците се прибират назад вкъщи си, преобличат се и изпращат писмо на Daily Mail, описвайки цялата красива смешка.

На идната заран попареният кмет посещава персонално университета и упорства двамата студенти да бъдат изключени, само че го поучават да не подхваща такива ограничения, тъй като в този миг точно те били на върха на вълната. Мнозина биха помислили, че това ще бъде краят, въпреки всичко разходката по ръба на нервите на някои висшестоящи представители на закона би напрегнала мнозина, само че Хоръс отказвал да бъде от тях, той траял своето прелестно занимание. Любимите му цели за насмешки се оказали политиците, предприемачите и военните офицери. Друга огромна детайлност е, че индивидът имал невероятна аналогия с министър-председателя Рамзи Макдоналд от работническата партия. Звезденин момент в живота му е даването на тирада, до момента в който се показва за министъра.

Снимка: By James Lafayette – one or more third parties have made copyright claims against Wikimedia Commons in relation to the work from which this is sourced or a purely mechanical reproduction thereof. This may be due to recognition of the "sweat of the brow " doctrine, allowing works to be eligible for protection through skill and labour, and not purely by originality as is the case in the United States (where this website is hosted). These claims may or may not be valid in all jurisdictions.As such, use of this image in the jurisdiction of the claimant or other countries may be regarded as copyright infringement. Please see Commons:When to use the PD-Art tag for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=36882584

Всички били извънредно озадачени, когато Хоръс, превдварително решен като Рамзи, почнал жестока офанзива към личната си партия и обяснявал по какъв начин е отчаян от свършената работа. Завършва речта си със закана за промени и даже заплашва някои от членовете, че ще бъдат уволнени и изгонени. На потегляне мнозина се пробват да го заговорят, само че отхвърля коментар и изчезва. Никой не може да си показа какво се е случило на идващия ден с Рамзи Макдоналд, само че диалозите най-вероятно са били вълнуващи. В различен случай, Хоръс събира своите другари, облича ги като служащи, а той самият се предрешва като чорбаджия и стартира да командва изкопаването на голяма дупка през средата на Пикадили. Не прости и на най-близките си. Един от новите членове на Народното събрание – Оливър Локър-Лампсън също попада под вниманието му.

Двамата вземат решение да се надбягват, само че с цел да има някакво предизвикателство, Хоръс предлага няколко метра разлика в старта. Докато стартира огромното надпреварване, зевзекът стартира да крещи „ Спрете крадеца! “ и един от околните служители на реда съумява да го повали бедния Оливър на улицата. В джоба на новия политик се намира златния часовник, който по-рано е бил пуснат. Кол идва малко по-късно и предотвратява ареста. В различен случай за една от обичаните си пиеси, възпитъникът на Кеймбридж купува осем билета и ги дава на 8 непознати плешиви мъже. Преди да влязат в театъра, на главата на всеки слага по една писмен знак. Когато господата се подреждат и лампите са загасени, фосфорната багра разкрива посланието – „ Глупости “.

Кол се намира най-дясно, Ейдриън е позициониран най-ляво.

Снимка: By Believed to be James Lafayette. For further information, see the talk page. – source URL: http://en.wikipedia.org/wiki/Image:Dreadnought.jpg, uploaded by en:User:Ihcoyc. (original upload) "All dressed up, ready to hoax " – Daily Mail (second upload), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=437687

Друг прелестен случай е организирането на вечеря, в която всички посетители разполагат с думата „ bottom “ в своите имена. Ако се чудите, в превод думата значи „ дъно “, „ котловина “, „ низък “ и друго. Не е била най-хубавата допустима вечеря. През 1919 година прословутият шегобиец закупува голямо количество конски тор и го изсипва на площада Сан Марко във Венеция. Имайки поради, че в града няма коне и може да бъде доближат единствено по вода, можем да допуснем, че мнозина са били сюрпризирани от скромния биологичен подарък. Черешката на тортата за следващ път идва благодарение на тюрбаните. През 90-те години военноморските офицери се гордеят със своя пост и фактът, че Англия има мощна флота. Всички типове другарски закачки и смешки е изцяло разрешена и офицерите от HMS Hawke и HMS Dreadnought съумели да заформят задоволително вълнуваща омраза, само че за жал на борда на Hawke се намирало същинско скрито оръжие.

Снимка: By The Cambridge Picture Post Card Co – https://magnet.xataka.com/preguntas-no-tan-frecuentes/de-aquella-vez-que-virginia-woolf-hizo-blackface-para-reirse-de-la-armada-britanica, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=69341088

Хоръс Кол бил назначен на кораба и когато бил потърсен за подпомагане, не чакал втора покана. Рекрутирал пет индивида – двама негови братовчеди, които също били във флота, последвани от правилния Ейдриън Стивън и Вирджиния Стивън (преди да стане Улф), Гай Ридли, Антъни Бъкстон и Дънкан Грант. Кол стартира всичко с депеша до армията, заявявайки, че принц Макален от Абисиния (старото име на Етиопска империя) ще дойде в 4:20 през днешния ден в Уеймаут. Неговото предпочитание е да прегледа кораба Dreadnought и да се запознае с офицерите на борда. Петимата за следващ път се преобличат в тюрбани, до момента в който Ейдриън ще играе ролята на преводач. Кол и компания идват на гарата в Лондон и упорстват да получат вярното отношение, изключително откакто Външно министерство е дало обещание да пътуват в частно купе.

Бедният продавач бързо наредил да се сложи спомагателен вагон. Зевзеците идват на гарата и осъзнават, че са посрещнати от флотата, която отдава цялостни военни почести. Издига се флага на Занзибар, тъй като се оказва, че никой не е съумял да откри абисински байрак. Преоблечените с тюрбани стартират да приказват на някаква странна композиция от латински и гръцки, до момента в който Едриън продължава да си измисля нови и нови изречение. Освен разходка, всички се снимат с гостите за спомен. На идващият ден Хоръс разпраща фотосите до Daily Mail и за следващ път споделя по какъв начин флотът се е изложил и не е заподозрял безусловно нищо.

Снимка: By William Haselden – Originally published in Daily Mirror, February 1910Downloaded from http://www.clemson.edu/caah/cedp/cudp/scr/articles/scr_38-2_gerzina_essay.pdf: "Bushmen and Blackface: Bloomsbury and Race " by Gretchen Holbrook Gerzina., PD-US, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=30908767

Реакцията не закъснява и доста скоро офицерите стартират да упорстват за арест. Оказва се, че няма нито един нарушен закон и откакто не са осъществени никакви закононарушения, никой не може да ги осъди. Всички се разминават с мъмрене, само че по-важното е, че целият транспортен съд става за смях. Хоръс не се отхвърля обичаната си процедура и до края на живота си се отдава на всевъзможни хрумвания за развлечение. До някаква степен можем да признаем, че геният е заслужен да остане в историята като един от най-хубавите зевзеци.

Заглавна фотография: By James Lafayette – one or more third parties have made copyright claims against Wikimedia Commons in relation to the work from which this is sourced or a purely mechanical reproduction thereof. This may be due to recognition of the "sweat of the brow " doctrine, allowing works to be eligible for protection through skill and labour, and not purely by originality as is the case in the United States (where this website is hosted). These claims may or may not be valid in all jurisdictions.As such, use of this image in the jurisdiction of the claimant or other countries may be regarded as copyright infringement. Please see Commons:When to use the PD-Art tag for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=68436078