Може ли пациенти с параноидна шизофрения да шофират? В България – да
Починалият при арест в Стара Загора е бил лекуван в болнично заведение 11 пъти.
В цялата покруса със гибелта му… не това е фокусът, несъмнено. Искам доста добре да се разбере, че заболяването на даден човек НЕ Е причина той да бъде подложен на каквото и да било принуждение, камо ли пък такова, което да докара до гибелта му; нито пък фамилията му да премине през това, през което минава фамилията на Пламен Пенев.
Фокусът на този текст тук е напълно различен, само че се постанова да употребявам пресните мемоари от случилото се за образец. Съвсем не единственият образец, за жалост, само че доста значим.
Цитат от текст от 4 януари:
„ С сложена диагноза параноидна шизофрения е бил умрелият след гонка с полицията в Стара Загора Пламен Пенев. Той е бил лекуван в болнично заведение 11 пъти, оповестява „ 24 часа “ “.
...
Никой не се разболява преднамерено, никой не желае да е болен, само че е реалност, че се случва. И заболяванията на този свят са доста. Много. И стават от ден на ден и по-различни.
Но пък има (би трябвало най-малко да има) институции, които да контролират живота на обществото – да усъвършенстват качеството на живот на болните и в същото време да контролират връзките сред евентуално рисковите пациенти и обществото – дали ще са те инфекциозно заразни или пък хора със слаб надзор над дейностите си. Не значи, че би трябвало да бъдат затваряни (е, от време на време може и да означава), а че би трябвало (най-малкото) да бъдат държани надалеч от евентуално рискови за тях и близките действия. Като шофирането да вземем за пример. Или притежанието на оръжие.
Може би се досещате, че тук главният въпрос, който се самоналага, е: Защо – след 11 ПЪТИ лекуване в профилирано заведение, при диагноза параноидна шизофрения, индивидът е имал шофьорска брошура? Дори се заприказва, че е имал и оръжие.
Понеже загатнах оръжие, ще би трябвало да вметна тук един подвъпрос…: Помните ли Лясковец…?
Както и да е, да се върнем в днешната действителност.
11 ПЪТИ лекуване в профилирано заведение, при диагноза параноидна шизофрения, индивидът е имал шофьорска брошура. Нека преразказвам: Министерство на вътрешните работи, WTF?!
Да, да, чувствам, че отговорът на този въпрос ще е нещо от сорта на: „ Ами, подобен е законът, ние сме с вързани ръце “.
И – за жалост – този отговор ще е доста правилен, но…
… НО!...
Но въпреки всичко във ведомството работят хора с десетилетен опит, който е скъп. Хора, които могат и ТРЯБВА да слагат въпроса за смяна на този закон. Няма съвършено законодателство на този свят. Но има метод да се трансформира и добавя, да се „ шлайфа “. Не може ли да се излезе с едно мнение и искане за смяна?
Опасявам се, че този случай към този момент позагуби инерцията на публичното внимание и рискуваме да изпуснем момента…
Всъщност дали…?
Новина от оня ден:
Цитат от нея: „ Към момента на действието можем да кажем, че е бил в начална фаза на шизофрения “, сподели от своя страна прокурор Ангел Георгиев, което удостовери думите на юрист Радиева, че клиентът ѝ е бил ЛЕКУВАН ПОВЕЧЕ ОТ ТРИ ПЪТИ В ЦЕНТЪРА ЗА ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ В БУРГАС “.
Тук може би към този момент става дума за потребност от още по-сериозни ограничения, а не просто за отнемане от достъп до ежедневни действия.
Ще вмъкнем тук и вест от през днешния ден:
„ Полицаите разкрили убития на легло в хола, залят с отработено моторно масло и завивките към него били почнали да горят.
На мястото е осъществен оглед. Задържан е братът на умрелия – 39-годишен мъж, който е бил в коридора на жилището… “
Нямаме съответна информация, само че имам неприятно предусещане и за този случай.
...
Новина от през вчерашния ден:
Задържаният мъж за отправени бомбени закани в учебни заведения в цялата страна страда от шизофрения. Освидетелстван е през 2020 година
Извинявайте, че въпросът ще прозвучи като неприятна смешка, само че ви убеждавам, че не е: „ А шофьорска брошура има ли? “
Не мога да допускам, че ПОНЕ толкоз не може да се направи, с цел да се подсигурява сигурността на самите пациенти, на околните им и на инцидентни хора, попаднали в обсега им.
Помислете, в случай че книжката на някогашния герой Пламен Пенев беше отнета, дали той през днешния ден нямаше да е жив и със фамилията си?
Колко щеше да е мъчно да се случи? Защо в ерата, в която има туристи в космоса и самоуправляващи се коли, в България да няма връзка сред институциите, с която те да си споделят, съобщавайки си по кое време някой е рисков за себе си и близките?
И отговори от вида „ ми, той законът е подобен, кво да се прави “, все по този начин си звучат като: „ не е моя работа, кво желаете от мене “.
Хората, които са вътре в оперативната работа, най-добре знаят къде са пропуските в закона. Те би трябвало да желаят промени и да споделят къде и за какво да се случат.
Помните ли неотдавна, когато хванаха няколко униформени след приложимост на опиати и алкохол, желаеха да им вършат наложителни проби за опиати? И какво споделиха тогава представители на униформените? Казаха, че не желаят, тъй като тестванията не дават действителни резултати, че са компрометирани, че може даже да си пил хапче за глава да те „ светне “, че все едно си друсан…
… все неща, за които хората говореха от години, само че никой не се трогваше, минаваха си ги с тия проби и те даваха „ позитивни “ проби, тъй като са пили ибупрофен примерно. Дават кръв за лабораторен разбор, но с трите лаборатории на кръст се чака 6 до 12 месеца за резултат. И през това време – без брошура.
И никой не се трогваше.
Предложиха и служителите на реда да се тестват със същите проби и внезапно се оказаха „ компрометирани “ и че не стават, и че дават „ неверни резултати “.
…???...
Тоест, известно е, че има проблем, известно е какъв е, известно е къде е, само че не се прави нищо, подвигат се плещи и се продължава с „ ми, той законът е подобен, кво да се прави “. Докато не стане персонално за оперативния личен състав и тогава не се заприказва за проблемите. Както се споделя, значи можело.
Ето какво сподели на 5 януари психиатърът доктор Веселин Герев:
„ По данни на пресата индивидът е бил лекуван в психиатричната болница в Раднево, а там се лекуват тежки психологични разстройства и най-често психози. Характерно за психозата по принцип е, че човек излиза отвън действителността и има нереални усещания. Това изяснява и неговото държание на бягство с колата и на възможна опасност, която оправя към инцидентни хора “.
Какво би трябвало да се случи (защото очевидно гибелта на хора не е достатъчно), с цел да се вземат ограничения и да стартират институциите да стартират да споделят между тях и да се работи по линия на предварителната защита?
Други, от които чакаме самодейност и предложение за промени в законодателството и регулиращите правилници, са медиците. Те още по-добре би трябвало да осъзнават риска от това да пуснат човек, лекуван 11 пъти – с диагноза параноидна шизофрения, да се качи в колата си и да кара по улиците. И би трябвало да се сещат, че ТЕ САМИТЕ се движат по тези същите улици.
Плашещо е, че тъкмо те нямат никакъв инстинкт за самозапазване.
______________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
Последвайте канала на
В цялата покруса със гибелта му… не това е фокусът, несъмнено. Искам доста добре да се разбере, че заболяването на даден човек НЕ Е причина той да бъде подложен на каквото и да било принуждение, камо ли пък такова, което да докара до гибелта му; нито пък фамилията му да премине през това, през което минава фамилията на Пламен Пенев.
Фокусът на този текст тук е напълно различен, само че се постанова да употребявам пресните мемоари от случилото се за образец. Съвсем не единственият образец, за жалост, само че доста значим.
Цитат от текст от 4 януари:
„ С сложена диагноза параноидна шизофрения е бил умрелият след гонка с полицията в Стара Загора Пламен Пенев. Той е бил лекуван в болнично заведение 11 пъти, оповестява „ 24 часа “ “.
...
Никой не се разболява преднамерено, никой не желае да е болен, само че е реалност, че се случва. И заболяванията на този свят са доста. Много. И стават от ден на ден и по-различни.
Но пък има (би трябвало най-малко да има) институции, които да контролират живота на обществото – да усъвършенстват качеството на живот на болните и в същото време да контролират връзките сред евентуално рисковите пациенти и обществото – дали ще са те инфекциозно заразни или пък хора със слаб надзор над дейностите си. Не значи, че би трябвало да бъдат затваряни (е, от време на време може и да означава), а че би трябвало (най-малкото) да бъдат държани надалеч от евентуално рискови за тях и близките действия. Като шофирането да вземем за пример. Или притежанието на оръжие.
Може би се досещате, че тук главният въпрос, който се самоналага, е: Защо – след 11 ПЪТИ лекуване в профилирано заведение, при диагноза параноидна шизофрения, индивидът е имал шофьорска брошура? Дори се заприказва, че е имал и оръжие.
Понеже загатнах оръжие, ще би трябвало да вметна тук един подвъпрос…: Помните ли Лясковец…?
Както и да е, да се върнем в днешната действителност.
11 ПЪТИ лекуване в профилирано заведение, при диагноза параноидна шизофрения, индивидът е имал шофьорска брошура. Нека преразказвам: Министерство на вътрешните работи, WTF?!
Да, да, чувствам, че отговорът на този въпрос ще е нещо от сорта на: „ Ами, подобен е законът, ние сме с вързани ръце “.
И – за жалост – този отговор ще е доста правилен, но…
… НО!...
Но въпреки всичко във ведомството работят хора с десетилетен опит, който е скъп. Хора, които могат и ТРЯБВА да слагат въпроса за смяна на този закон. Няма съвършено законодателство на този свят. Но има метод да се трансформира и добавя, да се „ шлайфа “. Не може ли да се излезе с едно мнение и искане за смяна?
Опасявам се, че този случай към този момент позагуби инерцията на публичното внимание и рискуваме да изпуснем момента…
Всъщност дали…?
Новина от оня ден:
Цитат от нея: „ Към момента на действието можем да кажем, че е бил в начална фаза на шизофрения “, сподели от своя страна прокурор Ангел Георгиев, което удостовери думите на юрист Радиева, че клиентът ѝ е бил ЛЕКУВАН ПОВЕЧЕ ОТ ТРИ ПЪТИ В ЦЕНТЪРА ЗА ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ В БУРГАС “.
Тук може би към този момент става дума за потребност от още по-сериозни ограничения, а не просто за отнемане от достъп до ежедневни действия.
Ще вмъкнем тук и вест от през днешния ден:
„ Полицаите разкрили убития на легло в хола, залят с отработено моторно масло и завивките към него били почнали да горят.
На мястото е осъществен оглед. Задържан е братът на умрелия – 39-годишен мъж, който е бил в коридора на жилището… “
Нямаме съответна информация, само че имам неприятно предусещане и за този случай.
...
Новина от през вчерашния ден:
Задържаният мъж за отправени бомбени закани в учебни заведения в цялата страна страда от шизофрения. Освидетелстван е през 2020 година
Извинявайте, че въпросът ще прозвучи като неприятна смешка, само че ви убеждавам, че не е: „ А шофьорска брошура има ли? “
Не мога да допускам, че ПОНЕ толкоз не може да се направи, с цел да се подсигурява сигурността на самите пациенти, на околните им и на инцидентни хора, попаднали в обсега им.
Помислете, в случай че книжката на някогашния герой Пламен Пенев беше отнета, дали той през днешния ден нямаше да е жив и със фамилията си?
Колко щеше да е мъчно да се случи? Защо в ерата, в която има туристи в космоса и самоуправляващи се коли, в България да няма връзка сред институциите, с която те да си споделят, съобщавайки си по кое време някой е рисков за себе си и близките?
И отговори от вида „ ми, той законът е подобен, кво да се прави “, все по този начин си звучат като: „ не е моя работа, кво желаете от мене “.
Хората, които са вътре в оперативната работа, най-добре знаят къде са пропуските в закона. Те би трябвало да желаят промени и да споделят къде и за какво да се случат.
Помните ли неотдавна, когато хванаха няколко униформени след приложимост на опиати и алкохол, желаеха да им вършат наложителни проби за опиати? И какво споделиха тогава представители на униформените? Казаха, че не желаят, тъй като тестванията не дават действителни резултати, че са компрометирани, че може даже да си пил хапче за глава да те „ светне “, че все едно си друсан…
… все неща, за които хората говореха от години, само че никой не се трогваше, минаваха си ги с тия проби и те даваха „ позитивни “ проби, тъй като са пили ибупрофен примерно. Дават кръв за лабораторен разбор, но с трите лаборатории на кръст се чака 6 до 12 месеца за резултат. И през това време – без брошура.
И никой не се трогваше.
Предложиха и служителите на реда да се тестват със същите проби и внезапно се оказаха „ компрометирани “ и че не стават, и че дават „ неверни резултати “.
…???...
Тоест, известно е, че има проблем, известно е какъв е, известно е къде е, само че не се прави нищо, подвигат се плещи и се продължава с „ ми, той законът е подобен, кво да се прави “. Докато не стане персонално за оперативния личен състав и тогава не се заприказва за проблемите. Както се споделя, значи можело.
Ето какво сподели на 5 януари психиатърът доктор Веселин Герев:
„ По данни на пресата индивидът е бил лекуван в психиатричната болница в Раднево, а там се лекуват тежки психологични разстройства и най-често психози. Характерно за психозата по принцип е, че човек излиза отвън действителността и има нереални усещания. Това изяснява и неговото държание на бягство с колата и на възможна опасност, която оправя към инцидентни хора “.
Какво би трябвало да се случи (защото очевидно гибелта на хора не е достатъчно), с цел да се вземат ограничения и да стартират институциите да стартират да споделят между тях и да се работи по линия на предварителната защита?
Други, от които чакаме самодейност и предложение за промени в законодателството и регулиращите правилници, са медиците. Те още по-добре би трябвало да осъзнават риска от това да пуснат човек, лекуван 11 пъти – с диагноза параноидна шизофрения, да се качи в колата си и да кара по улиците. И би трябвало да се сещат, че ТЕ САМИТЕ се движат по тези същите улици.
Плашещо е, че тъкмо те нямат никакъв инстинкт за самозапазване.
______________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ