Почетен професор в Станфордския университет, автор на високо ценени от

Почетен професор в Станфордския университет, създател на високо ценени от рецензията бестселъри, извънредно издирван терапевт, 85-годишният доктор Ървин Ялом очевидно е усвоил изкуството да се живее пълноценно.

Той е в състояние с лекост да влиза в съзнанието на хората, умее да основават светове, които оставят диря в хиляди души. Помогнал е на себе си и на мнозина други да намерят пътя към повече независимост и успокоение.

Успоредно с научните си писания, популярният психиатър издава и поредност романи – “Когато Ницше плака ”,  “Палач на любовта ”, “Изцелението на Шопенхауер ”, “Проблемът на Спиноза ”, “Все по-близо всеки ден ”, “ Лъжи на дивана ”.

Искате да летите, само че не можете да започнете летенето с хвърчене. Първо би трябвало да се научите да вървите, а първата стъпка ще извършите, като разберете, че този, който не се подчинява на себе си, се подчинява на другите. По-лесно, надалеч по-лесно е да се оставиш различен да те ръководи, в сравнение с самичък да се управляваш.

За да може един човек напълно да се свърже с различен, първо би трябвало да се е свързал със себе си. Ако не можем да приемем личното си уединение, то тогава ще използваме другия като щит против самотата си.

Първо би трябвало да стана Аз, преди да стана Ние.

Идеални връзки в брака са допустимо единствено тогава, когато те не се явяват належащо изискване за оцеляване на човек.

Бракът е заветен. Но по-добре е да разрушите брака, от едвам позволите той да ви унищожи!

Всяко “да “ има свое “не “.

Мечтая за обич, която е повече от това двама души да изпитват потребност да се притежават… Мечтая за обич, в която двама души споделят една обща пристрастеност в търсенето на по-висшата истина. Може би не би трябвало да го назовавам обич. Може би същинското му име е другарство.

Надеждата е най-лошата от злините, тя удължава мъченията.

Зрялата обич е да обичаш, а не да бъдеш обичан.

Любовната обсесия служи за разпръскване, по тази причина индивидът да се вгледа в болезненостите в себе си.

Знаете ли тази остаряла смешка – интервенцията мина сполучливо, само че пациентът умря?!

Ако виждам за мен в теб, тази моя задълбоченост прави невероятно да разпознавам моите потребности и потребности.

Да си отнемам непознати отговорности, е тъкмо методът, по който вплитам както себе си, по този начин и другите.

" Красивата празна жена ": Само поради външността си красивата жена бива възнаграждавана с толкоз утвърждение, че тя подценява развиването на другите свои качества. Придобитите по този метод самочувствие и възприятие за успешност са извънредно нежни и щом хубостта й стартира на повяхва, красивата жена си дава сметка, че няма какво повече да предложи: тя не е развила себе си като забавна персона, нито пък умее да демонстрира интерес към другите.

Най-желаната жена е най-плашещата. И, несъмнено, не поради това, което е, а поради това, което ние си фантазираме за нея.

От време на време мъжът се нуждае от жена тъкмо както и от домашно приготвена храна.

Единствено заради обстоятелството, че ужасяващата активност на половата система още дреме, а мозъкът работи с цялостна мощ, детството е време на непорочност и благополучие, раят на живота, изгубената Едемска градина, към която с носталгия поглеждаме през целия излишък от живота си.

Всеки субект би трябвало да одобри обстоятелството за ограниченоста на взаимоотношенията и да се научи да среща отчуждението лице в лице, тъй като то е вътрешно присъщо на всяко съществуване.

Саморазкриването пред различен човек е първата крачка към измяната, а измяната прави хората слаби, нали по този начин?

Малко са методите, чрез които можем по този начин несъмнено да подобрим настроението на хората, както като им разкажем за някое злощастие, което ни е сполетяло неотдавна, или като им разкрием някоя своя уязвимост.

За да разчита човек изцяло на другите, първо би трябвало да може да рзчита изцяло на себе си.

Направете по-дълбока дисекция на претекстовете си! Ще откриете, че никой в никакъв случай не прави нещо напълно в името на другите. Всичките ни дейности са ориентирани към нас самите, с всички услуги целим да обслужим себе си, всяка обич е обич към личния ни аз.

Дадеш ли нещо същинско, ще получиш същото в подмяна.

Отчаянието е цената, която всеки заплаща за самопознанието. Загледате ли се деликатно в живота, постоянно ще попаднете на обезсърчение.

Чувствеността е кучка, която хапе петите ни! И какъв брой добре знае по какъв начин да изпроси парченце от нашата душа, когато й е отказана парченце от плътта ни.

Щастлив е оня, който умее да живее без компанията на своите себеподобни.

Цветето отвърна: " Глупак! Наистина ли си въобразяваш, че цъфтя, с цел да ме види някой? Цъфтя само поради себе си, тъй като по този начин ми се нрави, не поради другите. Моята наслада се състои в това да живея и да цъфтя ".

Относителното благополучие на индивида произтича от три източника: това, което той е, това, което има, и това, което съставлява в очите на останалите. (Второто и третото могат да ни бъдат отнети.)

До степента, в която някой е виновен за своя живот, той е уединен.

Колкото повече човек има в себе си, толкоз по-малко ще чака от другите.

Всеки един човек в действителност е фундаментално самичък и рано или късно се изправя пред тази действителност.

Всеки човек би трябвало да дефинира за себе си, какво количество истина може да понесе.

Един от огромните парадокси в живота е, че високата себеосъзнатост носи със себе си тревога.

На човек са му нужни години подготовка, с цел да открие способноста си да твори без фенове.

Ние дефинираме себе си, или своя живот, посредством своите привързаности.

Духът на индивидът е формиран от неговите избори.

Рано или късно би трябвало да изоставим вярата за по-добро минало.

Трябва да обитаваме само в сегашното. Вчера и на следващия ден не съществуват. Спомените за предишното и копнежите за бъдещето пораждат само безпокойствие.

Ние сме изцяло виновни за своя живот, освен за своите дейности, само че и за своята некадърност да действаме.

Сами сътворяваме всички свои прекарвания. И всичко, което ние самите сме основали, ние самите можем и да унищожим.

Аз знам, за какво пребивавам, и за мен напълно не е значимо по какъв начин.

Събрал съм ви да ви науча да се борите с отчаянието, трансформирайки " по този начин беше " в " по този начин го направих ".

Пълното вдишване на отговорността за своите дейности уголемява границите на виновността и понижава опциите за бягство. Индивидът към този момент не може умерено да се удовлетворява с такива алибита, като " Аз нямах това в поради ", " Не можах нищо да направя ", " Следвах неясен подтик ".

Големите премеждия ни вършат неспособни да почувстваме по-малките, и назад - в неявяване на огромни премеждия ни изтезават даже най-малките дразнения и неприятности.

Малката паника има наклонността да се уголемява с цел да запълни целия наличен размер.

Никой не може да обезпокои различен – само ние самите се лишаваме от успокоение.

Човек не избира своята болест, само че той избира стресът – а точно той избира заболяването.

Не имам вяра, че страховете се раждат от тъмнината, те са като звездите – постоянно там, само че замъглени от дневната светлина.

Нека не се тревожим по какъв начин нещата са, а да се удивляваме, че са - че изобщо съществуват.

За да израсте високо и гордо, дървото се нуждае от стихии.

Креативността и откритията се зараждат в болката.

Отговорността ни към живота е да създадем нещо по-възвишено, не да развъждаме по-низшето. Нищо не би трябвало да стопира развиването на героя в теб…

Няма роза без тръни, само че доста тръни без рози.

Под маската на високо самомнение и надменност всекидневно се крие нерешителност в себе си, позор и самоизтребление.

Ако желаете да се гордеете със себе си, правете това, което провокира във вас горделивост.

Много по-лесно е да се преживее с опетнена известност, в сравнение с с нечиста съвест.

Дързост, най-хубава илюстрация за която беше известната история за момчето-убиец на родителите си, което апелирало съдиите да го помилват, тъй като е сирак.

Четири значими екзистенциални терзания играят съществена роля в живота на всеки един от нас – гибелта, смисъла на живота, изолацията и свободата.

Страхът от гибелта е в действителност боязън от крайната форма на изолираност.

Нашият живот е жертван на гибел, в която ние не желаеме да имаме вяра, на обич, която губим, на независимост, от която се боим и на неповторим персонален опит който ни отделя един от различен.

Всяко дихание отразява непрекъснато нападащата гибел, с чийто облик ежесекундно се борим.

Да живееш, непрекъснато осъзнавайки личната си гибел е мъчно. Това е все едно, да пробвате да гледате към слънцето - можете да издържите единствено до избран миг.

В светлината на гибелта редица паники наподобяват маловажни: страхът от отменяне, терзанието по какъв начин ни възприемат другите, стремежът към веществен разцвет – всичко това към този момент няма значение.

Основно предписание в живота – колкото по-слабо е чувството за себереализация, толкоз по-силен е страхът от гибелта.

В края на живота си никой човек, в случай че е откровен и с всичкия си разум, не би поискал да живее още веднъж. Вместо това с подготвеност би предпочел безспорното несъществуване.

Затова и гибелта не е същинско заличаване: когато нищожният ни живот завърши, ние ще се слеем още веднъж с първичната витална мощ, която е неподвластна на времето.

Намерих ключа към разгадаване на живота: първо, желай нужното, второ, бит мечтаното.

Философската терапия се състои в научаването на слушането на личния интуиция.

Всичко отминава. Такава е природата на познанието. Нищо не живее постоянно. Неизменността е илюзорна, и ще пристигна ден, когато от Слънчевата система ще останат единствено руини.

В шахмата, както и в живота, когато партията е приключила, всички фигури – пешки, царици и царе се оказват в една кутия.

Късметлия е оня, който обича работата си.

На мен ми е писано да диря истината на най-тъмната страна на самотата.

За да остареете красиво, е нужно да се смирите с това, че вашите благоприятни условия са лимитирани.

Снимки: bookfans.net