Забравените военни престъпления в Берлин – Содомът и Гоморът в края на ВСВ
Победителите не се съдят. Това е една обичана историческа поговорка на мнозина, а откакто историята се написа точно от тях, тя може да бъде всякаква. Онзи, който може да управлява историята е и стопанин на света. През Втората Световна война е ясно, че Нацистка Германия показва демонична свирепост и може да потъпче всичко човешко, градено с години. Когато силите се обръщат и Германия стартира да губи, враговете ѝ към този момент са приели същия образ.
Историята постоянно се повтаря и в случай че в миналото Франция е била създател на думите „ Бошите ще платят за всичко “, в края на Втората Световна война, руснаците одобряват същата задача и се стараят бошите да платят за всичко. Редица историци обръщат внимание на зверствата, които се правят на немското полесражение. Сър Антъни Бийвър – английски историк споделя за едно от обичаните закононарушения, осъществявано точно по време на война – изнасилванията.
Когато Червената войска стартира да печели територия и да потегля на дълъг поход за сломяване на съперника, нарушаването на военната нравственос е към този момент факт. С влизането в Немерсдорф, руските бойци поставят началото на едно дълго кръвопролитие. Броят избити немски цивилни е голям, около тях падат и френски и белгийски военнопленници. По време на немските въздушни офанзиви, бойците се крият в спонтанен бункер, където откриват 15 души – 14 мъже и една жена.
Всички са убити, като това е единствено началото. Едва след войната се разкриват същинските зверства. Майор-генерал Ерих Детлефсен дава показания на 5 юли 1946 година пред американски боен арбитражен съд и споделя следното:
Снимка: By Bundesarchiv, Bild 101I-464-0383I-26 / Kleiner / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5412292
„ През октовмри 1944 година съветските сили превзеха краткотрайно Немерсдорф, изтезаваха цивилни и ги заковаваха на портите на къщите, а по-късно ги застрелваха. Огромен брой дами бяха изнасилени и екзекутирани. По време на окупацията, руснаците стреляха даже по мърлявите френски военнопленници. Всичко това се случи за 48 часа, по-късно успяхме да си върнем позицията. “
Карл Потрек – локален гражданин споделя през 1953 година за друга мрачна картина:
„ В една плантация забелязах каруца, на която бяха приковани голи дами с пирони в ръцете, всички те бяха разпънати на кръст. Близо до градската механа „ Рутер Круг “ имаше плевня. На всяка една от двете порти бяха разпънати дами. Когато започнахме да ги погребваме, открихме сходни подиуми на към 72 дами, деца и един дъртак. Общият брой на жертвите бяха към 74. Не можех да броя бебетата, чийто глави бяха разрушени. “
Историята за зверствата на съветските бойци кара немското население да избяга и да се изтегля допустимо най-далече. Повечето са подготвени да бягат на запад и да посрещнат американските бойци, в сравнение с да останат на изток и да се изправят против новия изверг. Тук историята също има две отзиви и след рухването на Съюз на съветските социалистически републики се твърди, че това е извънредно подсилена версия, чиято съществена функционалност е да накара локалното население да се изправи против руските бойци и да търси своя реванш.
Според съветските експерти, фотосите са били съществено манипулирани, преди да бъдат пуснати в послание. За страдание това не е първият отричан акт от страна на спечелилите. От друга страна не би трябвало да се не помни, че по време на руската окупация можем да разясняваме, че броят потърпевши дами доближава цифрата от почти 2 милиона. Според Уилям Хичкок – професор по история от университета във Вирджиния – в някои случаи изнасилванията на една жена можели да доближат до 60-70 пъти дневно.
Други калкулации демонстрират, че единствено в Берлин броят на потърпевшите е към 100 000 души. Малко след войната и окончателното срутване на Нацистка Германия, голям брой дами посещават болничното заведение, с цел да създадат аборт. За страдание към 10 000 от тях умират малко след осъществяването на тази интервенция. След войната се следи и засилена смъртност при дамите и към 240 000 не могат да преживеят осъществените зверства, някои се самоубиват, други просто не могат да се възстановят от мъченията.
Антъни Бийвър назовава този акт „ най-големият феномен на всеобщо обезчестяване в историята “, до момента в който следи статистиката в Източна Прусия, където се приказва, че най-малко 1.4 милиона дами са били таргет на окупаторите. Според руския боен сътрудник Наталия Геше, насилниците не се интересували от възрастта и всичко на възраст от 8 до 80 години е обект на стремежи. Руските и полските дами също не са били пощадени. Генерал Цяганков от Първи украински фронт написа до Москва, че в този лист участват и рускини, които са били изпратени в немските трудови лагери. Неговата рекомендация е най-малко тези дами да се завърнат в страната, вместо да не престават да бъдат обект за облекчаване.
Милован Джилас – водач на Югославия – също се оплаква в Москва и споделя, че не е редно дамите да бъдат подлагани на такива унижения. Според Сталин, всеки негов боец заслужава да бъде с жена, която да му помогне да се оправи с насъбрания стрес от войната. В различен случай Джилас пита дали е редно бойците да правят толкоз злокобни гаври с немските бойци, а в отговор му е подсказано да спре да чете морал и да остави армията да поеме самодейността в своите лични ръце.
Някои историци като Норман Наймарк споделят, че в средата на 1945 година съветските бойци въпреки всичко са получавали санкции и от време на време смъртна присъда. За страдание практиката траяла до 1947-1948 година Едва тогава Червента войска е изведена от цивилното население и оставена да пази граничните постове. Някои историци считат, че този яд се подсилвал от пропагандата на омразата, а откакто Германия е победена, премията би трябвало да има всеки боец. Олег Ржешевски споделя, че към 148 съветски офицера и сериозен брой бойци са били осъдени за своеволията и осъществяването на военни закононарушения против цивилни.
Джофри Робъртс написа в своите наблюдения, че Червената войска е изнасилвала безусловно всичко по пътя си, а броят на потърпевшите дами в Австрия е сред 70 и 100 хиляди. Не би трябвало да забравяме, че немските бойци не са останали по-назад и най-вероятно също са безчинствали по този метод, само че убийствата са били надалеч по-малко. Светлана Алексеевич записва някои от разказите на съветски ветерани за погазването на всички човешки права в Германия. Един офицер споделя следната история:
„ Бяхме млади, мощни и четири години не бяхме виждали жена. Опитахме се да намерим германки. Около 10 мъже изнасилваха по едно момиче. Нямаше задоволително за всички и доста бойци прибегнаха до дребни девойки на 12 и 13 години. Ако плачеше, слагахме нещо в устата и. Мислехме си, че е занимателно. Сега не мога да схвана по какъв начин сме могли да го създадем. Аз бях момче от положително семейство, само че това там не бях аз. “
Друга телефонистка от Съветската войска споделя, че в миналото бойците са имали по три дни за плячкосване и изнасилвания, практиката се повтаряла във всеки високомерен град. След третия ден стартират да се издават присъди и затова всяка нова територия вижда невъзможни зверства. Една от безумните картини е гола жена, с ръчна граната сред краката си. Това най-малко са разкази на тези, които желаят да опишат.
Откъде идва всичката тази завист? Според други показания на съветски бойци, множеството са изпитвали невъзможна ненавист към обстоятелството, че немските къщи и градове били чисти и недокоснати, освен това с рози в градината. Всеки боец е желал да вземе болката от своя роден дом и град и да я достави на немска територия. Всеки желае да изплати личните си вреди със сълзи и кръв. И до през днешния ден никой не може да пресметна точния брой осъществени закононарушения, някои историци са безапелационни, че цифрата е блидо до 2 милиона.
Никой не може да каже и какъв брой са родените деца от зверствата. Според някои лекари, множеството дами не съумяват да забременят, откакто за изнасилвани неведнъж, чести са случаите на съдбовни вътрешни кръвоизливи. В разследване на всичко това, както и на епидемиите, които потеглят в градовете след края на войната, смъртността на новородените се покачва до безумните 90%.
В Западен Берлин е повдигнат мемориал, носещ името „ Гробница на незнайните изнасилвачи “. Ханелор Кол – брачната половинка на първия немски канцлер Хелмут Кол – споделя, че на 12-годишна възраст е станала жертва на групово обезчестяване. След като всички били задоволени от този акт, изхвърлят момичето през първия етаж. В следствие се развива злокобна контузия на гърба и други психични проблеми, които водят до самоубийство през 2001 година
За страдание историята не може да бъде забравена, през днешния ден мнозина биха попитали за какво не се приказва за това закононарушение и за какво само зверствата на немската войска се помнят и възпяват всяка година? Нима страданието е по-различно при спечелилите или при победените? Нека не забравяме, че главната жертва в една война постоянно ще бъде цивилното население, а то няма право на глас, то няма никакви права. Важна е успеха.
