Защо американските военни пускат пиана с парашути на бойното поле през Втората световна война
По време на всеки спор е значимо да се поддържа моралът на войските. Това е изключително правилно по време на Втората международна война, когато огромна част от годните за военна работа мъже са призовани в американската войска.
На доста от тях, несъмнено, им липсва домашния уют – факт, който кара военното управление да подреди стартирането особено направени пиана на бойното поле, с цел да могат другарите им да свирят и да пеят дружно.
Гравюра на Хайнрих Енгелхард Щайнвег или както е по-известен – Хенри Е. Стейнуей
Steinway & Sons, един от фирмите производители на пиана от така наречен Голяма четворка, е учредена през 1853 година В началото на Втората международна война на компанията на процедура е неразрешено да създава пиана, защото са наложени ограничавания върху дървото, желязото, медта и месинга – материали, употребявани за конструирането на инструментите.
Вместо това те са натоварени с друга задача – да създават ковчези за Националната компания за ковчези и елементи за военни транспортни глайдъри.
Военен глайдър
В края на 1941 година Съветът за военно произвеждане желае Steinway да изготви дизайн за тежкотоварно военно пиано. Проектът се управлява от Пол Билхубер, някогашен шеф на фабрика Steinway, който е нараснал до вицепрезидент на компанията. През юни 1942 година, след къс интервал на обмисляне, те създават първите прототипи, подготвени за ревизия от държавното управление, наречени „ Victory Vertical “ и „ G.I. Steinway’s. ”
Пианата са проектирани напълно друго от типичните Steinway: Те би трябвало да бъдат конструирани по подобен метод, че да могат да устоят на тежките условия на бойното поле и без материалите, които компанията нормално употребява. Вместо мед за намотките на месинговите струни е употребявано меко желязо, а клавишите от слонова кост са сменени с бял целулоид (пластмаса). Използвани са три пласта маслинено сив, чисто сив или наследник лак вместо типичния лъщящ лак.
Victory Vertical също са третирани с разтвор срещу инсекти и термити и са запечатани с водоустойчиво лепило, с цел да се подсигурява, че няма да се повредят от влага. Липсват им и предни крайници, които биха се счупили на бойното поле, и тежат единствено 200 кг, тъй че четирима бойци могат умерено да ги носят благодарение на новомонтирани в инструментите дръжки.
За производството на 1 пиано са употребявани единствено 14 кг метал – 1/10 от количеството, нужно за производството на един роял.
През 1943 година Съветът за военно произвеждане утвърждава дизайна на Steinway и прави първична поръчка от 405 пиана, последвана 8 месеца по-късно от поръчка за още 800. Всяко коства $486,00 и включва транспортен куфар, аварийни елементи, принадлежности за конфигурация и ноти, които варират от протестантски религиозни химни и патриотични песни до леки класики и буги-вуги шлагери.
Пианата незабавно стават шлагер измежду войските в чужбина. Те се появяват из лагери, лечебни заведения и летища и се употребяват от реализатори като Исак Стърн, Боб Хоуп и Бенджамин ДеЛоуч.
Според един боец, инструментите са извънредно ефикасни за повишение на морала:
„ Преди две нощи се зарадвахме на стратегия за добре пристигнали, когато джип, теглещ малко ремарке, пристигна в лагера. В ремаркето имаше осветителна система и пиано Steinway. То бе по-малко и боядисано в маслинено зелено, тъкмо като джипа. Всички се забавлявахме след хранене, като се събрахме към пианото, с цел да пеем… Спях ухилен и даже през днешния ден си напявам няколко от песните от довечера. “
До края на войната Steinway създава хиляди пиана Victory Vertical и продължава да ги създава до 1946 година, плюс един следвоенен индустриален цикъл от 1948 до ’53. Бройките, които не са доставени на военните, са изпратени до други места в потребност като хотели, църкви и учебни заведения.
