Да пипнем образованието с добавена реалност
По време на епидемията от Covid-19, отдалеченото учене принуди учителите да обогатят арсенала си от приложения, с които работят. Добавената действителност разрешава освен образно показване, само че и физическо включване. Уви, към този момент тя обаче остава недостъпна за всеобща приложимост.
Екип от учени от Purdue University създаде платформа, която се споделя MetaAR и дава опция на преподаватели и възпитаници да сътрудничат по-лесно, с помощта на добавена действителност (AR).
AR съставлява наслагване на цифрово (виртуално) наличие върху същинския, физически свят. Може да бъде възпроизведенa от доста устройства - от смарт телефон през таблет до умни очила. Например, може със смарт телефона да пренаредите мебелите у вас в 3D среда. Или да играете на игра, а героите да се пресъздават върху масата в кухнята ви.
Проф. Картик Рамани (професор по механика в Purdue University), счита че добавената действителност е още в бебешката си фаза: “Виждали сме доста приложения в областта на заниманията и рекламата, които на процедура ни демонстрират проекции върху действителната среда. Но ключът е хората да станат част от действието. AR може да вижда това, което вие виждате. Може да усети ръцете ви, до момента в който виртуално работите с някакъв обект. Което значи, че AR може да ви помогне. Може да се учи от всички и всички да се учат от нея. Затова е и толкоз идеална за използване в образованието. ”
MetaAR е платформа, която разрешава на преподавателите да основават лична добавена действителност и да работят отдалечено с учениците си.
Източник: Purdue University image/Convergence Design Lab
В момента най-трудното в добавената действителност е основаването на наличие за нея. За да употребяват AR, огромните компании от развлекателния бизнес наемат 3D актьори, програмисти и други висококвалифицирани експерти, които костват скъпо. А съществуващите платформи като Magic Leap и Microsoft HoloLens по този начин и не доближиха до всеобща досегаемост. Високата цена за направа и сложността към този момент пречат на преподавателите да употребяват всеобщо добавена действителност. Затова Рамани и неговият екип са основали MetaAR, платформа, в която учителите стават и основатели на наличие и могат да вършат лични приложения.
Източник: Purdue University image/Convergence Design Lab
“Искаме да превърнем потребление на АR в нещо просто, както основаването на PowerPoint презентация. С нашата платформа всеки преподавател може да си сътвори лична виртуална класна стая и да проработи дружно с учениците си. ”
За да може да покаже създаването си, екипът на Рамани е основал специфичен комплект от предзададени функционалности, свързани със STEM образованието - образование посредством методите на науката, технологиите, инженерството и математиката. И по-точно, създали са дребен модел на град, с цел да показват по какъв начин работят платките. Дървени части наподобяват улици и здания, и съдържат проводник, като при вярно слагане върху градската карта лампите светват. Вкъщи студентите и учениците могат посредством таблетите си да ръководят същите тези части във виртуална среда и да ги местят в пространството. Системата пък може да им демонстрира, когато са сбъркали с слагането на някоя част.
Вижте по какъв начин работи моделът във видеото:
Най-хубавото в MetaAR обаче е опцията за групова работа. Ако учениците имат въпроси, те могат да създадат видео или фотоси на момента, който ги затруднява. Други възпитаници пък могат да споделят хитри решения, до които са стигнали. И защото всичко се случва в облачна система, учителят няма потребност да стои над главите на 40 възпитаници, само че отново има достъп до това, което те основават, и може в действително време да се включи и да помогне.
Рамани признава, че при тестванията с възпитаници е останал сюрпризиран какъв брой бързо те привикват със системата и стартират да си оказват помощ: “Сякаш това потомство е родено готово да работи с този програмен продукт. Дадоха ни извънредно скъпа противоположна връзка по отношение на какво работи и какво не, с цел да подобрим софтуера. ”
“Първият метод, по който хората учим неща, е посредством гледане и повторение. В днешно време можем да пренесем този развой до всеки, на всички места. Дори и да е виртуално, учениците отново работят с ръцете си ”, заключва Рамани.
Екип от учени от Purdue University създаде платформа, която се споделя MetaAR и дава опция на преподаватели и възпитаници да сътрудничат по-лесно, с помощта на добавена действителност (AR).
AR съставлява наслагване на цифрово (виртуално) наличие върху същинския, физически свят. Може да бъде възпроизведенa от доста устройства - от смарт телефон през таблет до умни очила. Например, може със смарт телефона да пренаредите мебелите у вас в 3D среда. Или да играете на игра, а героите да се пресъздават върху масата в кухнята ви.
Проф. Картик Рамани (професор по механика в Purdue University), счита че добавената действителност е още в бебешката си фаза: “Виждали сме доста приложения в областта на заниманията и рекламата, които на процедура ни демонстрират проекции върху действителната среда. Но ключът е хората да станат част от действието. AR може да вижда това, което вие виждате. Може да усети ръцете ви, до момента в който виртуално работите с някакъв обект. Което значи, че AR може да ви помогне. Може да се учи от всички и всички да се учат от нея. Затова е и толкоз идеална за използване в образованието. ”
MetaAR е платформа, която разрешава на преподавателите да основават лична добавена действителност и да работят отдалечено с учениците си.
Източник: Purdue University image/Convergence Design Lab
В момента най-трудното в добавената действителност е основаването на наличие за нея. За да употребяват AR, огромните компании от развлекателния бизнес наемат 3D актьори, програмисти и други висококвалифицирани експерти, които костват скъпо. А съществуващите платформи като Magic Leap и Microsoft HoloLens по този начин и не доближиха до всеобща досегаемост. Високата цена за направа и сложността към този момент пречат на преподавателите да употребяват всеобщо добавена действителност. Затова Рамани и неговият екип са основали MetaAR, платформа, в която учителите стават и основатели на наличие и могат да вършат лични приложения.
Източник: Purdue University image/Convergence Design Lab
“Искаме да превърнем потребление на АR в нещо просто, както основаването на PowerPoint презентация. С нашата платформа всеки преподавател може да си сътвори лична виртуална класна стая и да проработи дружно с учениците си. ”
За да може да покаже създаването си, екипът на Рамани е основал специфичен комплект от предзададени функционалности, свързани със STEM образованието - образование посредством методите на науката, технологиите, инженерството и математиката. И по-точно, създали са дребен модел на град, с цел да показват по какъв начин работят платките. Дървени части наподобяват улици и здания, и съдържат проводник, като при вярно слагане върху градската карта лампите светват. Вкъщи студентите и учениците могат посредством таблетите си да ръководят същите тези части във виртуална среда и да ги местят в пространството. Системата пък може да им демонстрира, когато са сбъркали с слагането на някоя част.
Вижте по какъв начин работи моделът във видеото:
Най-хубавото в MetaAR обаче е опцията за групова работа. Ако учениците имат въпроси, те могат да създадат видео или фотоси на момента, който ги затруднява. Други възпитаници пък могат да споделят хитри решения, до които са стигнали. И защото всичко се случва в облачна система, учителят няма потребност да стои над главите на 40 възпитаници, само че отново има достъп до това, което те основават, и може в действително време да се включи и да помогне.
Рамани признава, че при тестванията с възпитаници е останал сюрпризиран какъв брой бързо те привикват със системата и стартират да си оказват помощ: “Сякаш това потомство е родено готово да работи с този програмен продукт. Дадоха ни извънредно скъпа противоположна връзка по отношение на какво работи и какво не, с цел да подобрим софтуера. ”
“Първият метод, по който хората учим неща, е посредством гледане и повторение. В днешно време можем да пренесем този развой до всеки, на всички места. Дори и да е виртуално, учениците отново работят с ръцете си ”, заключва Рамани.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ