По време на един от най-лошите моменти за Съветския съюз

По време на един от най-лошите моменти за Съветския съюз през Втората международна война – обсадата на Ленинград – хората са принудени да паднат в действителност ниско, с цел да оцелеят. Градът е под блокада от германците в продължение на една година и жителите на тогавашния многолюден град прибягват до това да ядат котки, кучета и даже други хора, с цел да оцелеят. Има сведения за хора, които ядат тапети и даже грес.

Оркестърът извършва Седмата симфония на Шостакович и изпраща ясно обръщение до германците, че ленинградчани са надалеч от това да се предадат.

Дмитрий Шостакович приключва своята симфония номер 7 през декември 1941 година и възнамерява да направи премиерата на творбата си в Ленинград, само че той и Ленинградската филхармония са евакуирани от града малко след началото на обсадата. Вместо това премиерата е в Куйбишев на 5 март 1942 година Шостакович посвещава симфонията на ленинградчани, а скоро тя ще бъде изпълнена и при тях.

Съветският диригент Карл Елиасберг е определен да дирижира симфонията в гладуващия град. В този миг градът към този момент е под блокада от близо година и популацията му е съвсем унищожено главно поради глада и безмилостните немски бомбардировки. Обсадата евентуално е най-тежката в човешката история, тъй като изискванията, на които са подложени жителите на Ленинград, са ужасяващи.

Никой в ​​града не е в положение да извършва музика, само че Елиасберг има задача. Той е част от оркестъра на Ленинградското радио, който е единственият останал оркестър в града. Много от членовете му обаче са убити от сраженията или към този момент са умрели от апетит.

Когато вика музикантите си да участват на подготовката, единствено 15 в действителност съумяват да дойдат. Почти всички те са гладни и едвам имат сила да се движат, камо ли да свирят на инструмент. В резултат на това първата подготовка е най-къса – към 15 минути.

Симфонията изисква оркестър от 100 музиканти, тъй че при сериозна липса на членове руските управляващи изпращат известие с молба всички хора, които могат да свирят, да участват на подготовките. Оркестърът е подсилен от жители и бойци, които участват, когато можеха.

По време на тези подготовки не е извънредно музикантите да припадат или даже да умрат, както вършат трима. Други пък напущат, тъй като имат военни наряди.

Колкото и разбираемо да не са добре музикантите, Елиасберг се нуждае от тях за концерта, тъй че вкарва строга система, която санкционира членове, които не дават отговор на избран стандарта или в случай че идват късно. Наказанието е понижаване на дажбите.

С упътванията на Елиасберг и доста подготовки, групата стартира да напредва. Те съумяват да съкратят събиранията си до краен лимит, като приключват единствено едно цялостно осъществяване на Седмата симфония, три дни преди деня на представлението.

Шостакович, 1942

Датата на представлението е определена, тъй като това е денят, в който Хитлер възнамерява да отпразнува предстоящото рухване на града. Преди да прозвучат първите принадлежности, Съветите вършат мощна бомбардировка на немските позиции, с цел да подсигуряват, че те ще пазят тишина през цялото времетраене на осъществяването. Високоговорители са сложени из града по подобен метод, че и немците да могат да слушат.

Концертът стартира, създавайки необичайно сравнение сред мирната хубост на музиката и цялостното заличаване в близост.

Една от жителките на Ленинград, която е очевидец на представлението, е 18-годишната Олга Кваде, която сподели: „ Полилеите блестяха, беше толкоз необичайно чувство. От една страна, това не можеше да бъде допустимо – блокадата, погребенията, гибелта, гладът и залата на филхармонията – беше просто толкоз необикновено. “

Тя прибавя, че „ Единственото нещо, от което се страхувахме, беше, че германците ще стартират да ни бомбардират. Мислех си: „ Боже, дано я изслушаме до края. “ Но тогава Елиасберг излезе, оркестърът се изправи и те засвириха. Всички бяха гладни, само че всички бяха облечени с папийонки. От една страна желаех да рева, само че в това време имаше и възприятие на горделивост. „ По дяволите, имаме оркестър! Ние сме във Филхармонията, тъй че вие, германците, останете там, където сте! “ Бяхме заобиколени от германци. Обстрелваха ни, само че имаше го и това възприятие за предимство. “

Когато симфонията свърши, тя беше посрещната с едночасови аплодисменти.

Германските войски тъкмо отвън града, и те гладни и уплашени, също слушат. Обсадата нямаше да бъде свалена скоро, само че осъществяването дава голям подтик в морала на хората в града и в никакъв случай не е забравено.