Вече и Паисий Хилендарски е македонец
По-възрастните в РСМ, техните така наречен историчари, политици и така нататък, също знаят, че лъжат и фалшифицират. Но какво от това?
На фона на всичко протичащо у нас, на фона на редиците проблеми, това е някакъв бял дерт. Да си пишат каквото желаят, истината не може да бъде изменена, историята няма да я пренапишат, нали по този начин се успокояваме?
Кой се интересува от техните брътвежи? Това обаче е казусът. По нашите ширини – т.е. у нас, българите чудесно знаем обстоятелствата, има редица източници, архиви, имаме и родова памет. По-възрастните в РСМ, техните така наречен историчари, политици и така нататък, също знаят, че лъжат и фалшифицират. Но младите са съществено индоктринирани, пораства най-малко второ потомство, което откровено има вяра на написаното в учебниците им, на това в медиите, на думите на техните ръководещи, на тяхната Уикипедия, в случай че щете – българите сме фашисти, окупатори, присвоили сме си техни персони, трансформирали сме творбите им, желаеме да откраднем техния език, оспорваме съществуването им.
Е, и какво от това – отново ще възрази някой, кой се интересува от нелепостите им? Интересуват се, от ден на ден се интересуват, а им и имат вяра. А това, колкото и несъществено да звучи на някои, е проблем. Проблем е, тъй като рано или късно, със сериозните суми, които влагат в лобисти, с другите организации, които наемат, с цел да стартират тяхната „ истина ”, ние ще сме принудени да влезем в ролята хем на доказващ безспорното – което към този момент по един или различен метод вършим, хем на правещите отстъпките – които също в действителност от дълго време вършим.
Уверенията, че махнем ли ветото, „ братята ” македонци ще го оценят и ще се смирят, доста бързо се опровергаха. Те не съблюдават нито Договора за съдействие, нито така наречен „ Френско предложение ”. Учебниците им не престават да преливат от гневна антибългарска агитация, политиците им са все по-ожесточени против нас, медиите им всекидневно леят ненавист против България и хората с българско съзнание в рамките на РСМ. Обиди, побоища, палежи на наши клубове – към този момент свикнахме.
Какво печелят?
Например още през 2021г. „ Обединена македонска диаспора ” (ОМД) със седалище във Вашингтон, която е считана за близка до антибългарската партия ВМРО-ДПМНЕ, внесе план на резолюция в Конгреса на Съединени американски щати, твърдяща, че първият македонец в Америка е пристигнал дружно с Христофор Колумб през 1493г. Тогава, след реакция на македонските българи по света, а не заради съответни политически дейности от наша страна, резолюцията не беше призната. Но предходната година те още веднъж се задействаха, като „ отстъпиха ” 400 години, потвърждавайки, че македонците са пристигнали в Америка през 1880 година Няколко пъти Скопие се опита да манипулира американски сенатори, като само заради съответната интервенция на „ Сдружението на потомците на бежанците и преселниците от територията на Северна Македония и другари ”, не се стигна до сходни празнувания на „ езика, историята и културата на македонските американци и техния необикновен принос към Съединените щати ” – както точно беше дефинирано предлагането им.
Това обаче не попречи на РСМ да се задейства напълно публично, за разлика от нашите апатични ръководещи, като техни организации и политици предизвестиха, че ще търсят отбрана от ФБР, поради дейностите на Генералният консул на България в Чикаго Светослав Станков, тъй като изпратил писмо до някои американски сенатори, в което изяснява, че „ Македония е географски район, който принадлежи на територията на четири разнообразни суверенни страни: България, Гърция, Албания и Северна Македония (бивша югославска република, самостоятелна от 1991 г.). „ Терминът „ македонец “ не е и не може да носи никакво отношение към съответна македонска етническа група в годините преди 1944 година “
Но тази информация беше напълно незадълбочено отразена у нас, изобщо не стана ясно по какъв начин и дали изобщо нашата страна публично ще отбрани Станков, за разлика от РСМ.
Няма българи, всички са македонци
Стигна се до такава степен да би трябвало да оборваме очевидни клевети и фалшификации.
Да си напомним за Димитър Талев, чийто живот е обвързван с битките за Македония и ориста на българите там. Но през 2001г. наследниците му схващат, че „ Илинден “ е преведена без тяхно познание, а през 2016г. се оказва, че години по-рано македонците си разрешават да преправят и „ Железният светилник “, и „ Преспанските камбани “. Освен че са издадени нелегално и не са заплатени авторските права на наследниците на писателя, „ братята ” македонци си съчиняват или махат цели пасажи. Корекциите са на всички места, където Талев загатва „ българи “, „ български “, „ България “ и прочие Те са изменени и преведени като „ македонци “, „ македонски “ и „ Македония “.
Не са пощадени и братя Миладинови, както и издаденият от тях алманах „ Български национални песни, който е показан в учебниците в РСМ като „ Зборник на национални македонски песни “...
Нееднократно и наши публични лица, измежду които и евродепутати, не бяха допускани на територията на днешна Македония. Уж писахме ноти, сякаш Министерство на външните работи осъди тези дейности, само че това бяха следващите празни приказки, изречени от наша страна, които вятърът отнесе без посока. Трябваше да честваме дружно исторически персони – и тази година нашата публична делегация не беше поканена (допусната) от македонска страна при отбелязването на годишнината от рождението на Гоце Делчев, а трябваше да го създадат отвън формалната стратегия.
Прокуратурата в Битоля пък повдигна обвиняване в расизъм против Председателя на българския културен клуб „ Иван Михайлов ” в Битоля, Любчо Георгиевски, а клубът беше премахнат от централния указател на РСМ, в Охрид грубо бе пребит и секретарят на локалното българско съдружие Християн Пендиков. Ние още веднъж писахме протестни ноти...
Толкова сме клети, че допуснахме даже синът на една от най-заклетите българомразки – политикът Солза Гърчева, да стане член на Столичния общински съвет (Андрей Зографски от „ Спаси София ”). Въпросната е безапелационна – българите сме фашисти, татари, изнудваме македонците, изопачаваме историята, пренаписваме я. Но ние си избрахме нейното отроче да взима решения в СОС.
Неразбираемата ни позиция
Поради непостоянството на нашите дипломати, заради неуверената позиция на ръководещите ни, даже заради сваленото несъгласие, в РСМ се почувстваха окрилени.
Стигна се до такава степен неведнъж от Европейски Съюз и Съединени американски щати да ни порицават, че без никаква причина бавим присъединението на РСМ към Съюза. Позицията ни продължава да среща надълбоко недоумение измежду сътрудниците ни, а откъслечните дейности на родни деятели, които се пробват да пробият в РСМ, защитавайки ползите на страната ни и на хората с българско съзнание там, са обречени на крах, тъй като това не е държавната ни политика, надлежно финансирането е малко, мъчно осигуримо и нестабилно.
Не бива да забравяме, че Европейски Съюз следва цели, които са избрани като основни за Съюза, а те са над тези на всяка страна-член. Има необятна поддръжка за предоставяне на зелена светлина на страните от така наречен Западни Балкани, тъй като районът е стратегически. Най-простичко казано - присъединението на страните от Западните Балкани в Европейския съюз се чака да е оня инструмент, с помощта на който ще се понижи въздействието на Русия (основно) и на Китай в района. И противоположното – в случай че РСМ, Албания, Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина и Черна гора не се причислят по-скоро към Европейски Съюз, това ще докара до дестабилизиране на региона.
Истината е, че още през цялото време ние, а не РСМ, сме в интернационална изолираност по въпроса за члнството им в Европейски Съюз. И разчитайки очевидно единствено на това, че истината е всичко и е задоволителна, нашите политици апатично следиха протичащото се. Докато през това време РСМ отделиха милиони, с цел да осведомен както Съединени американски щати, по този начин и Европейски Съюз с тяхната „ истина ”. Инвестираха в разнообразни акции, заплатиха на организации, които с изключение на, че на всички места представяха историята съгласно македонците, дискредитираха България. Стигна се до такава степен да би трябвало да се молим да стигнем до гроба на Гоце Делчев, да би трябвало да уверяваме, че този или оня публицист, държател или държавник е българин, въпреки да има хиляди документи, които потвърждават, че е бил наш съотечественик, въпреки че някои персонално са го зявявали приживе.
Ако това се случи на някоя друга страна, дейностите нямаше да са единствено мигновено връщане на ветото, а и незабавно привършване на всевъзможни връзки с РСМ, до момента в който не премислят позициите си и не стартират да съблюдават контрактуваното, най-малкото – да спрат с фалшификациите. Но не, нашите мишки по върховете единствено изцвъркваха по някоя и друга дума, че това не било хубаво, до момента в който служители в Министерство на външните работи пишеха следващата безсмислена протестна нота.
И евентуално, а и с цялостно право, сътрудниците ни по света заключиха, че очевидно истината е някъде по средата или по-лошо – ние притискаме с невъзможни и измислени условия клетничетата от РСМ.
И се връщаме първоначално – може да ни наподобява неуместно, може да се смеем, можем да заключим, че писанията в македонската Уикипедия са дело на шизофреници – факт, само че очевидно сме безсилни да отстояваме истината и след година, две, пет, децата в РСМ ще са уверени, че Паисий е бил техен духовник, следващата историческа персона, присвоена си от наглите българи. А светът ще чува и чете повече за позицията на РСМ, тъй като ние не смеем да защитим ползите си. И архивите ще са сменени, и писанията ще са фалшифицирани, и истината ще е потъпкана.
Третират ни като безгласна писмен знак, като че ли не те, а ние се надяваме на участие в Европейски Съюз, като че ли не те, а ние имаме да изпълняваме условия, като че ли не те, а ние нямаме думата, като че ли не те, а ние се притесняваме да не ни наложат още веднъж несъгласие. И най-страшното е, че РСМ пишат своята история, пробвайки да откраднат нашата.
На фона на всичко протичащо у нас, на фона на редиците проблеми, това е някакъв бял дерт. Да си пишат каквото желаят, истината не може да бъде изменена, историята няма да я пренапишат, нали по този начин се успокояваме?
Кой се интересува от техните брътвежи? Това обаче е казусът. По нашите ширини – т.е. у нас, българите чудесно знаем обстоятелствата, има редица източници, архиви, имаме и родова памет. По-възрастните в РСМ, техните така наречен историчари, политици и така нататък, също знаят, че лъжат и фалшифицират. Но младите са съществено индоктринирани, пораства най-малко второ потомство, което откровено има вяра на написаното в учебниците им, на това в медиите, на думите на техните ръководещи, на тяхната Уикипедия, в случай че щете – българите сме фашисти, окупатори, присвоили сме си техни персони, трансформирали сме творбите им, желаеме да откраднем техния език, оспорваме съществуването им.
Е, и какво от това – отново ще възрази някой, кой се интересува от нелепостите им? Интересуват се, от ден на ден се интересуват, а им и имат вяра. А това, колкото и несъществено да звучи на някои, е проблем. Проблем е, тъй като рано или късно, със сериозните суми, които влагат в лобисти, с другите организации, които наемат, с цел да стартират тяхната „ истина ”, ние ще сме принудени да влезем в ролята хем на доказващ безспорното – което към този момент по един или различен метод вършим, хем на правещите отстъпките – които също в действителност от дълго време вършим.
Уверенията, че махнем ли ветото, „ братята ” македонци ще го оценят и ще се смирят, доста бързо се опровергаха. Те не съблюдават нито Договора за съдействие, нито така наречен „ Френско предложение ”. Учебниците им не престават да преливат от гневна антибългарска агитация, политиците им са все по-ожесточени против нас, медиите им всекидневно леят ненавист против България и хората с българско съзнание в рамките на РСМ. Обиди, побоища, палежи на наши клубове – към този момент свикнахме.
Какво печелят?
Например още през 2021г. „ Обединена македонска диаспора ” (ОМД) със седалище във Вашингтон, която е считана за близка до антибългарската партия ВМРО-ДПМНЕ, внесе план на резолюция в Конгреса на Съединени американски щати, твърдяща, че първият македонец в Америка е пристигнал дружно с Христофор Колумб през 1493г. Тогава, след реакция на македонските българи по света, а не заради съответни политически дейности от наша страна, резолюцията не беше призната. Но предходната година те още веднъж се задействаха, като „ отстъпиха ” 400 години, потвърждавайки, че македонците са пристигнали в Америка през 1880 година Няколко пъти Скопие се опита да манипулира американски сенатори, като само заради съответната интервенция на „ Сдружението на потомците на бежанците и преселниците от територията на Северна Македония и другари ”, не се стигна до сходни празнувания на „ езика, историята и културата на македонските американци и техния необикновен принос към Съединените щати ” – както точно беше дефинирано предлагането им.
Това обаче не попречи на РСМ да се задейства напълно публично, за разлика от нашите апатични ръководещи, като техни организации и политици предизвестиха, че ще търсят отбрана от ФБР, поради дейностите на Генералният консул на България в Чикаго Светослав Станков, тъй като изпратил писмо до някои американски сенатори, в което изяснява, че „ Македония е географски район, който принадлежи на територията на четири разнообразни суверенни страни: България, Гърция, Албания и Северна Македония (бивша югославска република, самостоятелна от 1991 г.). „ Терминът „ македонец “ не е и не може да носи никакво отношение към съответна македонска етническа група в годините преди 1944 година “
Но тази информация беше напълно незадълбочено отразена у нас, изобщо не стана ясно по какъв начин и дали изобщо нашата страна публично ще отбрани Станков, за разлика от РСМ.
Няма българи, всички са македонци
Стигна се до такава степен да би трябвало да оборваме очевидни клевети и фалшификации.
Да си напомним за Димитър Талев, чийто живот е обвързван с битките за Македония и ориста на българите там. Но през 2001г. наследниците му схващат, че „ Илинден “ е преведена без тяхно познание, а през 2016г. се оказва, че години по-рано македонците си разрешават да преправят и „ Железният светилник “, и „ Преспанските камбани “. Освен че са издадени нелегално и не са заплатени авторските права на наследниците на писателя, „ братята ” македонци си съчиняват или махат цели пасажи. Корекциите са на всички места, където Талев загатва „ българи “, „ български “, „ България “ и прочие Те са изменени и преведени като „ македонци “, „ македонски “ и „ Македония “.
Не са пощадени и братя Миладинови, както и издаденият от тях алманах „ Български национални песни, който е показан в учебниците в РСМ като „ Зборник на национални македонски песни “...
Нееднократно и наши публични лица, измежду които и евродепутати, не бяха допускани на територията на днешна Македония. Уж писахме ноти, сякаш Министерство на външните работи осъди тези дейности, само че това бяха следващите празни приказки, изречени от наша страна, които вятърът отнесе без посока. Трябваше да честваме дружно исторически персони – и тази година нашата публична делегация не беше поканена (допусната) от македонска страна при отбелязването на годишнината от рождението на Гоце Делчев, а трябваше да го създадат отвън формалната стратегия.
Прокуратурата в Битоля пък повдигна обвиняване в расизъм против Председателя на българския културен клуб „ Иван Михайлов ” в Битоля, Любчо Георгиевски, а клубът беше премахнат от централния указател на РСМ, в Охрид грубо бе пребит и секретарят на локалното българско съдружие Християн Пендиков. Ние още веднъж писахме протестни ноти...
Толкова сме клети, че допуснахме даже синът на една от най-заклетите българомразки – политикът Солза Гърчева, да стане член на Столичния общински съвет (Андрей Зографски от „ Спаси София ”). Въпросната е безапелационна – българите сме фашисти, татари, изнудваме македонците, изопачаваме историята, пренаписваме я. Но ние си избрахме нейното отроче да взима решения в СОС.
Неразбираемата ни позиция
Поради непостоянството на нашите дипломати, заради неуверената позиция на ръководещите ни, даже заради сваленото несъгласие, в РСМ се почувстваха окрилени.
Стигна се до такава степен неведнъж от Европейски Съюз и Съединени американски щати да ни порицават, че без никаква причина бавим присъединението на РСМ към Съюза. Позицията ни продължава да среща надълбоко недоумение измежду сътрудниците ни, а откъслечните дейности на родни деятели, които се пробват да пробият в РСМ, защитавайки ползите на страната ни и на хората с българско съзнание там, са обречени на крах, тъй като това не е държавната ни политика, надлежно финансирането е малко, мъчно осигуримо и нестабилно.
Не бива да забравяме, че Европейски Съюз следва цели, които са избрани като основни за Съюза, а те са над тези на всяка страна-член. Има необятна поддръжка за предоставяне на зелена светлина на страните от така наречен Западни Балкани, тъй като районът е стратегически. Най-простичко казано - присъединението на страните от Западните Балкани в Европейския съюз се чака да е оня инструмент, с помощта на който ще се понижи въздействието на Русия (основно) и на Китай в района. И противоположното – в случай че РСМ, Албания, Сърбия, Косово, Босна и Херцеговина и Черна гора не се причислят по-скоро към Европейски Съюз, това ще докара до дестабилизиране на региона.
Истината е, че още през цялото време ние, а не РСМ, сме в интернационална изолираност по въпроса за члнството им в Европейски Съюз. И разчитайки очевидно единствено на това, че истината е всичко и е задоволителна, нашите политици апатично следиха протичащото се. Докато през това време РСМ отделиха милиони, с цел да осведомен както Съединени американски щати, по този начин и Европейски Съюз с тяхната „ истина ”. Инвестираха в разнообразни акции, заплатиха на организации, които с изключение на, че на всички места представяха историята съгласно македонците, дискредитираха България. Стигна се до такава степен да би трябвало да се молим да стигнем до гроба на Гоце Делчев, да би трябвало да уверяваме, че този или оня публицист, държател или държавник е българин, въпреки да има хиляди документи, които потвърждават, че е бил наш съотечественик, въпреки че някои персонално са го зявявали приживе.
Ако това се случи на някоя друга страна, дейностите нямаше да са единствено мигновено връщане на ветото, а и незабавно привършване на всевъзможни връзки с РСМ, до момента в който не премислят позициите си и не стартират да съблюдават контрактуваното, най-малкото – да спрат с фалшификациите. Но не, нашите мишки по върховете единствено изцвъркваха по някоя и друга дума, че това не било хубаво, до момента в който служители в Министерство на външните работи пишеха следващата безсмислена протестна нота.
И евентуално, а и с цялостно право, сътрудниците ни по света заключиха, че очевидно истината е някъде по средата или по-лошо – ние притискаме с невъзможни и измислени условия клетничетата от РСМ.
И се връщаме първоначално – може да ни наподобява неуместно, може да се смеем, можем да заключим, че писанията в македонската Уикипедия са дело на шизофреници – факт, само че очевидно сме безсилни да отстояваме истината и след година, две, пет, децата в РСМ ще са уверени, че Паисий е бил техен духовник, следващата историческа персона, присвоена си от наглите българи. А светът ще чува и чете повече за позицията на РСМ, тъй като ние не смеем да защитим ползите си. И архивите ще са сменени, и писанията ще са фалшифицирани, и истината ще е потъпкана.
Третират ни като безгласна писмен знак, като че ли не те, а ние се надяваме на участие в Европейски Съюз, като че ли не те, а ние имаме да изпълняваме условия, като че ли не те, а ние нямаме думата, като че ли не те, а ние се притесняваме да не ни наложат още веднъж несъгласие. И най-страшното е, че РСМ пишат своята история, пробвайки да откраднат нашата.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ