2018 - стабилност на застоя
По традиция, след оценките за предходната година, " Дневник " стартира 2018 година с упованията и прогнозите на философи, политолози и социолози.
Каква година очаквате - безоблачна за властта, с земетресения...?
- Имаме непоклатимост на застоя и без европредседателството, по време на което не чакам опозицията съществено да се ангажира с това да " събаря " кабинета. Първата половин година на " Борисов " 3 беше щедро гарнирана със кавги и с оставките на авторитетни фигури от лагера на ръководещите (Делян Добрев, Антон Тодоров, Димитър Главчев). Но изследванията, към началото на декември 2017г., демонстрират, че картината, представяща съотношението на силите в политическата система, е замръзнала. Тя остава застинала и непоклатима в продължение на доста месеци.
С други думи, нито Българска социалистическа партия, нито останалите опозиционни сили могат съществено да оспорят лидерската роля на ГЕРБ. Ако има избор на съмнение, все още наподобява, че той ще бъде жертван на крах. Ако има някакви по-сериозни политически разтърсвания, евентуално те ще са след края на ротационното председателство.
Колко значимо е европредседателството?
- България е декларирала 4-ри съществени целта за председателството на Съвета на Европейски Съюз: бъдещето на Европа и младежите – стопански напредък и обществено сближаване; Европейска вероятност и съгласуваност на Западните Балкани; сигурност и непоклатимост в мощна и единна Европа; цифрова стопанска система и умения на бъдещето. Тази стратегия е съгласувана с другите две страни от " триото ": Естония, ръководител сега, и Австрия, която ще поеме кормилото след нас ( " акордирането ", в най-общ проект, несъмнено, стана още през юни 2017г.).
Посочените цели безспорно са значими. Въпросът е в това дали България действително може да реализира нещо по набелязаните цели.
В обществото има основани нереалистични упования свързани с това, че ще бъдем ротационен ръководител на Съвета на Европейски Съюз. Последното не дава на която и да е страна правни учредения за особено отнасяне от страна на другите страни членки. Някои политици и " общественици " обрисуват европредседателството по този начин, както дребните деца си показват рождения си ден, т.е. че всички други малчугани в класа, дори и учителките, ще би трябвало да им вършат дарове, че им се поставя най-голямото парче от тортата, като преди този момент духнат свещичките под гръмки овации и пеят Happy Birthday. Няма такова нещо. Председателството, на първо място, е опция на страната да заздрави и увеличи своя имидж; да покаже, че може да бъде водач. В напълно директен, а не в метафоричен смисъл, това е тип огромна ПиАр акция. При това напълно не евтина. По предварителни оценки председателството, разноските за което се покриват от националния бюджет, ще коства към 150 млн. лв. (повечето от тях към този момент са изхарчени за ремонти).
Председателството няма по какъв начин, единствено по себе си, с магическа пръчка да позволи проблемите към съществени тематики, които директно ни интересуват: Шенген, участието в еврозоната и други
Ще успее ли България да отбрани идеята на балканските страни, които се стремят към участие в Европейски Съюз? Ще успее ли да се намеси в разговора Европейски Съюз - Анкара?
- Ще отговоря на въпроса, само че преди този момент с няколко фрази ще се спра върху българския интерес от консолидираното на Западните Балкани. Като оставим в скоби обстоятелството, че самият термин " Западни Балкани " е противоречив, основните думи тук са стопански напредък и сигурност. Те са взаимосвързани, несъмнено.
България, като балканска страна, а и Европейски Съюз като цяло, имат интерес от (политическа, икономическа и т.н.) непоклатимост в района. Предизвикателствата към Западните Балкани са сходни: елити с проблематична легитимност; доста ниски приходи (в съпоставяне със междинните в ЕС); огромна емиграция; комплицирани и напрегнати междуетнически връзки (например, доста албанско малцинство в Македония – към 25% от населението) и така нататък
Регионални играчи като Русия, Турция, а и ИДИЛ целят разпалването на споровете на Балканите – по този метод биха отслабили и Европа, посредством така наречен " резултат на разлива ". Поради тези аргументи самодейността за приобщаване на тези страни е посочена като приоритет освен от България, само че и от Германия, страна–лидер и мотор на съюза. Австрия, която ще поеме председателството след нас, също счита тематиката за стратегически значима. Така че, доколкото сме част от един по-голям тим, нашите стъпки биха могли да доведат до резултати, които страната да употребява, с цел да показва лидерски качества и авторитет. Освен това, България може единствено да завоюва от построяването на взаимни инфраструктурни планове с другите балкански страни, от повишението на комерсиалния стокообмен с тях. Конкретно, като страна ръководител на Съвета на Европейски Съюз, България може да сложи на дневен ред тематиката за Западните Балкани, както и другите цели (в рамките на председателството са планувани повече от 250 събития); може да започва законодателни начинания (например, редуцирането на таксите за роуминг сред Европейски Съюз и Балканите); може да бъде медиатор сред тези страни и другите страни в Европейски Съюз и така нататък
Какви обаче са действителните вероятности пред тези страни за участие? Не мисля, че по-рано от 8-9 година можем да чакаме даже най-бързо разрастващите се страни в района да се причислят. Сърбия, да вземем за пример, има Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, който е почти 70% от този на най-бедната страна в Европейски Съюз – България. Босна и Херцеговина даже нямат статут на претендент. Освен това решенията за политиките на присъединение към Европейски Съюз, се взимат с единогласие.
Що се отнася до другия детайл на въпроса – България се пробва да бъде медиатор сред Анкара и Брюксел. Но, фактът, че в последно време Анкара повдигна доста остро остарялата тематика за контрабандата на български цигари, която минава през нейната територия, и в която, както се твърди, са забъркани фигури от най-близкото обграждане на Бойко Борисов, е явен знак към София. Той може да бъде разчетен по този начин: Ердоган счита, че българският министър председател не лобира дейно и сполучливо в Брюксел за ползите на Турция.
Имате ли опасения, че домакините могат да се изложат пред чужденците?
- За страдание, да. В този подтекст, един (не изключително смешен) анекдот:
Какво си споделили в Министерски съвет откакто приключили ремонтите за европредседателството?
- Всичко е съвършено... Само да не завали.
Да се върнем към целите за европредседателството. По отношение на " сигурността и стабилността ", желанието на кабинета е: " подсилване на контрола по границите и по-ефективно ръководство на миграционните процеси ", като някои от главните тематики по този приоритет включват: " миграция, дейно, бързо и заслужено правораздаване " (съзнателно не изреждам всичко). Реализацията на този приоритет също няма да е безпроблемна.
Колкото и да е агитационен 23-минутният филм на Елена Йончева " Граница ", надали някой съществено ще се наеме да твърди, че фрагментите, които бяха показани (гигантската дупка под оградата, преминаващите необезпокоявано мигранти и сигналите, че нарушаванията стават със знанието на корумпирани чиновници на гранична полиция, " покровителствани от най-високо място " ) са резултат от някакви специфични видео резултати. Като прибавим и проблемите в правосъдната система, за които свидетелства и последният мониторингов отчет на Европейска комисия, и нивото на корупцията, мъчно ще успеем да убедим останалите страни-членки, че можем да бъдем водач в тази сфера.
Възможно ли е 2018 година да е последната, в която Европейската комисия прави оценка в отчет напредъка в правораздаването и вътрешния ред?
- Нямам учредения да направя такава прогноза. Още повече, че обстоятелствата демонстрират, че не можем да имаме искания за унищожаване на мониторинга. Припомням песимистичното умозаключение на последния отчет: " Комисията към момента не може да заключи, че някой от индикаторите е изпълнен в приемлива степен ".
Очаквате ли промени в главните политически партии?
- Не. И все още има задоволително мотиви за предварителни избори, само че освен това съответствие на силите, което наподобява стабилно, подобен избор наподобява безсмислено упражнение. Разходката до урните ще възпроизведе същата картина или нейни вариации.
Хипотезата, че ГЕРБ може да загуби поддръжката на Европейската национална партия и оттова да настъпи някакъв прелом за властта, наподобява малко евентуална. Явно прагът на търпимост на партийното семейство е много висок. Скандалите с представителите на ръководещите у нас са пренебрегнати от европейските сътрудници на Борисов – виждаме в деяние интервенция " необятно затворени очи ". Корнелия Нинова наподобява е съумяла да сложи под надзор вътрешнопартийната съпротива.
Движение за права и свободи продължава да прави това, което умее най-добре – да търгува с всички, извличайки оптимални дивиденти.
Ще има ли нова десница и при какви условия?
- Партии, които имат претенцията да са десни, не липсват в България. Големият въпрос е дали останките от обичайна десница, действайки дружно с " Да, България " (която не бих определил като дясна) и други обединения, могат да родят нещо, което да заплаши хегемонията на ГЕРБ. За момента, отговорът е по-скоро негативен – по-близката цел, която наподобява постижима е прекосяването на електоралния предел. Важното е политиците, водещи тези обединения да покажат, че са научили горчивите уроци на предишното.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината (725)
Каква година очаквате - безоблачна за властта, с земетресения...?
- Имаме непоклатимост на застоя и без европредседателството, по време на което не чакам опозицията съществено да се ангажира с това да " събаря " кабинета. Първата половин година на " Борисов " 3 беше щедро гарнирана със кавги и с оставките на авторитетни фигури от лагера на ръководещите (Делян Добрев, Антон Тодоров, Димитър Главчев). Но изследванията, към началото на декември 2017г., демонстрират, че картината, представяща съотношението на силите в политическата система, е замръзнала. Тя остава застинала и непоклатима в продължение на доста месеци.
С други думи, нито Българска социалистическа партия, нито останалите опозиционни сили могат съществено да оспорят лидерската роля на ГЕРБ. Ако има избор на съмнение, все още наподобява, че той ще бъде жертван на крах. Ако има някакви по-сериозни политически разтърсвания, евентуално те ще са след края на ротационното председателство.
Колко значимо е европредседателството?
- България е декларирала 4-ри съществени целта за председателството на Съвета на Европейски Съюз: бъдещето на Европа и младежите – стопански напредък и обществено сближаване; Европейска вероятност и съгласуваност на Западните Балкани; сигурност и непоклатимост в мощна и единна Европа; цифрова стопанска система и умения на бъдещето. Тази стратегия е съгласувана с другите две страни от " триото ": Естония, ръководител сега, и Австрия, която ще поеме кормилото след нас ( " акордирането ", в най-общ проект, несъмнено, стана още през юни 2017г.).
Посочените цели безспорно са значими. Въпросът е в това дали България действително може да реализира нещо по набелязаните цели.
В обществото има основани нереалистични упования свързани с това, че ще бъдем ротационен ръководител на Съвета на Европейски Съюз. Последното не дава на която и да е страна правни учредения за особено отнасяне от страна на другите страни членки. Някои политици и " общественици " обрисуват европредседателството по този начин, както дребните деца си показват рождения си ден, т.е. че всички други малчугани в класа, дори и учителките, ще би трябвало да им вършат дарове, че им се поставя най-голямото парче от тортата, като преди този момент духнат свещичките под гръмки овации и пеят Happy Birthday. Няма такова нещо. Председателството, на първо място, е опция на страната да заздрави и увеличи своя имидж; да покаже, че може да бъде водач. В напълно директен, а не в метафоричен смисъл, това е тип огромна ПиАр акция. При това напълно не евтина. По предварителни оценки председателството, разноските за което се покриват от националния бюджет, ще коства към 150 млн. лв. (повечето от тях към този момент са изхарчени за ремонти).
Председателството няма по какъв начин, единствено по себе си, с магическа пръчка да позволи проблемите към съществени тематики, които директно ни интересуват: Шенген, участието в еврозоната и други
Ще успее ли България да отбрани идеята на балканските страни, които се стремят към участие в Европейски Съюз? Ще успее ли да се намеси в разговора Европейски Съюз - Анкара?
- Ще отговоря на въпроса, само че преди този момент с няколко фрази ще се спра върху българския интерес от консолидираното на Западните Балкани. Като оставим в скоби обстоятелството, че самият термин " Западни Балкани " е противоречив, основните думи тук са стопански напредък и сигурност. Те са взаимосвързани, несъмнено.
България, като балканска страна, а и Европейски Съюз като цяло, имат интерес от (политическа, икономическа и т.н.) непоклатимост в района. Предизвикателствата към Западните Балкани са сходни: елити с проблематична легитимност; доста ниски приходи (в съпоставяне със междинните в ЕС); огромна емиграция; комплицирани и напрегнати междуетнически връзки (например, доста албанско малцинство в Македония – към 25% от населението) и така нататък
Регионални играчи като Русия, Турция, а и ИДИЛ целят разпалването на споровете на Балканите – по този метод биха отслабили и Европа, посредством така наречен " резултат на разлива ". Поради тези аргументи самодейността за приобщаване на тези страни е посочена като приоритет освен от България, само че и от Германия, страна–лидер и мотор на съюза. Австрия, която ще поеме председателството след нас, също счита тематиката за стратегически значима. Така че, доколкото сме част от един по-голям тим, нашите стъпки биха могли да доведат до резултати, които страната да употребява, с цел да показва лидерски качества и авторитет. Освен това, България може единствено да завоюва от построяването на взаимни инфраструктурни планове с другите балкански страни, от повишението на комерсиалния стокообмен с тях. Конкретно, като страна ръководител на Съвета на Европейски Съюз, България може да сложи на дневен ред тематиката за Западните Балкани, както и другите цели (в рамките на председателството са планувани повече от 250 събития); може да започва законодателни начинания (например, редуцирането на таксите за роуминг сред Европейски Съюз и Балканите); може да бъде медиатор сред тези страни и другите страни в Европейски Съюз и така нататък
Какви обаче са действителните вероятности пред тези страни за участие? Не мисля, че по-рано от 8-9 година можем да чакаме даже най-бързо разрастващите се страни в района да се причислят. Сърбия, да вземем за пример, има Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, който е почти 70% от този на най-бедната страна в Европейски Съюз – България. Босна и Херцеговина даже нямат статут на претендент. Освен това решенията за политиките на присъединение към Европейски Съюз, се взимат с единогласие.
Що се отнася до другия детайл на въпроса – България се пробва да бъде медиатор сред Анкара и Брюксел. Но, фактът, че в последно време Анкара повдигна доста остро остарялата тематика за контрабандата на български цигари, която минава през нейната територия, и в която, както се твърди, са забъркани фигури от най-близкото обграждане на Бойко Борисов, е явен знак към София. Той може да бъде разчетен по този начин: Ердоган счита, че българският министър председател не лобира дейно и сполучливо в Брюксел за ползите на Турция.
Имате ли опасения, че домакините могат да се изложат пред чужденците?
- За страдание, да. В този подтекст, един (не изключително смешен) анекдот:
Какво си споделили в Министерски съвет откакто приключили ремонтите за европредседателството?
- Всичко е съвършено... Само да не завали.
Да се върнем към целите за европредседателството. По отношение на " сигурността и стабилността ", желанието на кабинета е: " подсилване на контрола по границите и по-ефективно ръководство на миграционните процеси ", като някои от главните тематики по този приоритет включват: " миграция, дейно, бързо и заслужено правораздаване " (съзнателно не изреждам всичко). Реализацията на този приоритет също няма да е безпроблемна.
Колкото и да е агитационен 23-минутният филм на Елена Йончева " Граница ", надали някой съществено ще се наеме да твърди, че фрагментите, които бяха показани (гигантската дупка под оградата, преминаващите необезпокоявано мигранти и сигналите, че нарушаванията стават със знанието на корумпирани чиновници на гранична полиция, " покровителствани от най-високо място " ) са резултат от някакви специфични видео резултати. Като прибавим и проблемите в правосъдната система, за които свидетелства и последният мониторингов отчет на Европейска комисия, и нивото на корупцията, мъчно ще успеем да убедим останалите страни-членки, че можем да бъдем водач в тази сфера.
Възможно ли е 2018 година да е последната, в която Европейската комисия прави оценка в отчет напредъка в правораздаването и вътрешния ред?
- Нямам учредения да направя такава прогноза. Още повече, че обстоятелствата демонстрират, че не можем да имаме искания за унищожаване на мониторинга. Припомням песимистичното умозаключение на последния отчет: " Комисията към момента не може да заключи, че някой от индикаторите е изпълнен в приемлива степен ".
Очаквате ли промени в главните политически партии?
- Не. И все още има задоволително мотиви за предварителни избори, само че освен това съответствие на силите, което наподобява стабилно, подобен избор наподобява безсмислено упражнение. Разходката до урните ще възпроизведе същата картина или нейни вариации.
Хипотезата, че ГЕРБ може да загуби поддръжката на Европейската национална партия и оттова да настъпи някакъв прелом за властта, наподобява малко евентуална. Явно прагът на търпимост на партийното семейство е много висок. Скандалите с представителите на ръководещите у нас са пренебрегнати от европейските сътрудници на Борисов – виждаме в деяние интервенция " необятно затворени очи ". Корнелия Нинова наподобява е съумяла да сложи под надзор вътрешнопартийната съпротива.
Движение за права и свободи продължава да прави това, което умее най-добре – да търгува с всички, извличайки оптимални дивиденти.
Ще има ли нова десница и при какви условия?
- Партии, които имат претенцията да са десни, не липсват в България. Големият въпрос е дали останките от обичайна десница, действайки дружно с " Да, България " (която не бих определил като дясна) и други обединения, могат да родят нещо, което да заплаши хегемонията на ГЕРБ. За момента, отговорът е по-скоро негативен – по-близката цел, която наподобява постижима е прекосяването на електоралния предел. Важното е политиците, водещи тези обединения да покажат, че са научили горчивите уроци на предишното.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината (725)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ