Възстановяват камбанарията на Шипченския манастир за 120-годишния юбилей на храма през септември
По традиция на 3 март признателни българи се събират на поклонение в Шипченския манастир, където почитат паметта на 8 491 офицери, бойци и опълченци, загинали по време на Освободителната война. В тяхна чест, в края на всеки признателен молебен постоянно звъни 12-тонната камбана , извисяваща се на високата 52 метра камбанария на Храма „ Рождество Христово “.
Звукът от нея се носи през цялата Розова котловина и се чува чак в Казанлък.
Повече от три години обаче камбана в красивия храм в Шипка не се употребява, тъй като вибрациите от мощното й звучене разрушават компроментираната камбанария .
През предходната година за последно камбаната бе ударена навръх 3 март . Тогава бе обещано и началото на същинската ремонтна активност по 52-метровата кула, завършваща с обичайна позлатено кубе с форма на луковица.
За ремонтните действия са отпуснати близо 1,6 млн. лева Огромно 50-метрово скеле опасва входа на храм-паметника, а по него неуморно се работи с едничката цел - най-голямата камбана да може да бъде употребена още веднъж за 120-тата годишнина от освещаването на храма през септември , напомня старозагорският митрополит Киприан.
Възстановяването на камбанарията не е лесна задача, защото постройката е монумент на културата от национално значение . Проектът е направен и координиран след детайлно проучване на кулата. Вече е подготвена най-високата част на кулата, изяснява Галина Нефтянова от старозагорската фирма-изпълнител на плана.
Силно повредени са били арките на самата камабанария , разрушениете елементи към този момент са възобновени. Използвани са единствено материали, от които църквата е била построена .
През предходната година красивата постройка на Шипченския манастир се снабди и с актуализирано художествено осветяване , инсталирано от Община Казанлък.
Църквата със златните кубета е издигната в не по-малко смутни времена от днешните. Средствата за повдигането на храма са събрани от дарения в Русия и България . Работата по манастира стартира през 1885 година Заради спорните българо-руски връзки и тогава се забавя издигането му. Осветен е през 1902 година от Старозагорския митрополит Методий Кусев в наличието на граф Николай Игнатиев и българските опълченци .
Митрополит Киприан се надява храмът и обителта да порещнат тържествено 120-тата годишнина от освещаването през семтември.
По традиция и тази година на 3 март признателен молебен и панихида в памет на починалите за Освобождението на България в храм-паметника „ Рождество Христово " ще отслужи Старозагорският митрополит Киприан. С това ще стартират и честванията на Шипка.
И макар че най-голямата камбана ще остане тиха още няколко месеца, ще звучат останалите 16 . Те озвучават покрайнината и през последните дни, когато в храма се четат молебствия за мир . А в костницата още веднъж ще бъдат почетени тези близо 8 500 починали за Освобождението ни, измежду които паралелно са положени българи, руснаци и украинци .
Звукът от нея се носи през цялата Розова котловина и се чува чак в Казанлък.
Повече от три години обаче камбана в красивия храм в Шипка не се употребява, тъй като вибрациите от мощното й звучене разрушават компроментираната камбанария .
През предходната година за последно камбаната бе ударена навръх 3 март . Тогава бе обещано и началото на същинската ремонтна активност по 52-метровата кула, завършваща с обичайна позлатено кубе с форма на луковица.
За ремонтните действия са отпуснати близо 1,6 млн. лева Огромно 50-метрово скеле опасва входа на храм-паметника, а по него неуморно се работи с едничката цел - най-голямата камбана да може да бъде употребена още веднъж за 120-тата годишнина от освещаването на храма през септември , напомня старозагорският митрополит Киприан.
Възстановяването на камбанарията не е лесна задача, защото постройката е монумент на културата от национално значение . Проектът е направен и координиран след детайлно проучване на кулата. Вече е подготвена най-високата част на кулата, изяснява Галина Нефтянова от старозагорската фирма-изпълнител на плана. Силно повредени са били арките на самата камабанария , разрушениете елементи към този момент са възобновени. Използвани са единствено материали, от които църквата е била построена .
През предходната година красивата постройка на Шипченския манастир се снабди и с актуализирано художествено осветяване , инсталирано от Община Казанлък.
Църквата със златните кубета е издигната в не по-малко смутни времена от днешните. Средствата за повдигането на храма са събрани от дарения в Русия и България . Работата по манастира стартира през 1885 година Заради спорните българо-руски връзки и тогава се забавя издигането му. Осветен е през 1902 година от Старозагорския митрополит Методий Кусев в наличието на граф Николай Игнатиев и българските опълченци .
Митрополит Киприан се надява храмът и обителта да порещнат тържествено 120-тата годишнина от освещаването през семтември.
По традиция и тази година на 3 март признателен молебен и панихида в памет на починалите за Освобождението на България в храм-паметника „ Рождество Христово " ще отслужи Старозагорският митрополит Киприан. С това ще стартират и честванията на Шипка.
И макар че най-голямата камбана ще остане тиха още няколко месеца, ще звучат останалите 16 . Те озвучават покрайнината и през последните дни, когато в храма се четат молебствия за мир . А в костницата още веднъж ще бъдат почетени тези близо 8 500 починали за Освобождението ни, измежду които паралелно са положени българи, руснаци и украинци .
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ