Арарут - непознатата житна култура
По света са известни повече от 10 хиляди типа житни култури. Въпреки това разнообразие човечеството употребява за прехраната си главно три типа от тях – пшеницата, ечемика и царевица. В последно време като техен сурогат от ден на ден навлиза арарутът.
Тази непозната житна просвета съставлява многогодишно тревисто растение, което до неотдавна се използваше главно за икономически цели, сгъстител на храна и във фармацевтичната промишленост. Сега обаче от ден на ден хора се убеждават в питателните и вкусовите му качества.
Родината на арарута са тропическите области на Южна Америка. Латиноамериканците създават брашно от културата, като извличат нишесте от растението, измивайки корените му, остъргват ги, а по-късно ги накисват и намачкват. Готовата консистенция се прекарва през решето и изсушава.
В последните години обаче технологията се е усъвършенствала и брашното от корени на арарут се получава фабрично. Полученият прахуляк се употребява необятно във фармацевтиката, само че и все по-често в кулинарната промишленост.
Арарутеното брашно е извънредно потребно, само че по-често се прибавя като смес към други житни разновидности. На всеки 100 грама брашно от арарут има по към 380 калории.
То може да се употребява и като добавка към креда, гипс, брашно, пшеница, ориз и нишесте. Съхранява се на изсъхнало и ветровито място.
Здравословните качества на тази житна просвета са неоспорими. Арарутът е богат на витамин А, съдържа фолиева киселина и витамини от В-групата. Съдържа калций, манган, калий.
В него има съществуване на протеин и диетични фибри. Арарутът може да се употребява като лек против диария поради високото наличие на нишесте в корените, както и за утешение на раздразнена и възпалена кожа.
В България арарутът е съвсем чужд, само че намира своята приложимост като сгъстител на сосове и заряд за разнообразни сладкарски произведения. Той е доста подобаващ за втвърдяване на по-кисели течности и не оставя никаква миризма или усет на скорбяла в храната.
