По следите на изчезващото спокойствие, борбите за власт на Черноморието

По следите на изчезващото успокоение, битките за власт на Черноморието и човешките ориси.

Темата разяснява в “Нашият ден “ Стоян Фалджийски , естествоизпитател. 

Синеморец от екологична позиция

“Мястото е неповторимо с благосъстоянието на екосистемата, тя е хилядолетна и съдържа памет за виталните процеси. Освен това имаме среща на гора и море – естетически красива композиция.

Има доста типове, които са ендемити, срещат се единствено тук и в горската екосистема. Просто нещо е непокътнато в доста дълъг интервал от историята.

Какво тъкмо значи това, мъчно можем да разберем от позицията на едни човешки живот. Това е като да мислим, че като отсечем това дърво и залесим на същото място ново, това са равнопоставени дейности, не са, няма нищо общо.

Един огромен проблем, който също се следи в последните 15 години от моя позиция, той може да съществува и преди този момент, следи се увеличение на дърводобива от тази хилядолетна екосистема от планина Странджа, за което още веднъж липсва дълготрайна логичност.



Дървета, които се изнасят с камиони, които са явно остарели и явно здрави, това е огромен проблем.

Проблем е, че когато тези остарели дървета бъдат изсечени, те са тези, които поддържат жизнеността на екосистемата. Тя просто ще загуби своята виталност. Имат директна връзка със задържането и съхранението на вода, когато няма дървета, пада и реката. Когато няма река, пада и животът, обвързван с реката.

Няма възобновяване, не можеш да засадиш на 600-годишно дърво едно жълъдче и то след 60 години да има същата функционалност в екосистемата, не работи по този начин. Във всяка една система има граници и мястото такова, каквото е, то може да поеме брой посетители, туристи, хора, които се любуват.

И това нещо в естествени резервати, известни места по целия свят, се контролира с някакви ограничавания на броя.

Всички знаят по какъв начин всички отпадъчни води от селото се изливат в морето и то на метър и половина във водата и може да се види с просто око.



Съществуват най-различни пречиствателни станции, само че тук няма. Само част от такава станция е издигната, само че е недостроена. Това е единият напън, вторият е неналичието на система за разделно събиране, транспортиране и следващо отнасяне на боклуци.

Това е голям проблем, тъй като тези размери услуги генерират голямо количество рециклируем боклук и стъклени опаковки, пластмаса. Всичко това се товари на едни камионетки и се извозва в някаква посока.

Това не е обикновено за място, което може да се даде като съвършен образец за това по какъв начин човек, бизнес и природа могат да съществуват в синхрон. В момента към момента имаме изискванията. Но това са стъпки, които от десетилетия към този момент не се одобряват.

Проблемът не е толкоз в регулациите, тъй като тях ги има, колкото в заобикалянето им и схемите. "

Разговора можете да чуете от звуковия файл.