По-късно този месец ще се навършат три години от смъртта

По-късно този месец ще се навършат три години от гибелта на емблематичния глас на 2000-те Честън Бенингтън – обичания вокалист на Linkin Park, който завладя милиони сърца преди ненадейно да постави завършек на живота си на 20 юли 2017 година

Загубата на идола нацяло едно потомство продължава да е все толкоз мъчителна, а спомените за неговия живот, кариера и трагична гибел – все по този начин вълнуващи.

Днес си припомняме по какъв начин живя и по какъв начин умря Честър от Linkin Park.

На 26 май 2017 година Честър Бенингтън имаше концерт като никой различен в своята кариера.

„ Казвам се Честър. Имах голямата привилегия да бъда другар на Крис и част от фамилията му “, разгласи артистът на натрупалите се опечалени и запя Hallelujah под китарния акомпанимент на Брад Делсън, също от Linkin Park.

Бенингтън беше станал звезда в една от най-големите банди на 2000-те с мощния си глас, носещ в себе си голяма мощ, яд и неконтролируема страст.

Но в оня ден на гробищата пеенето му беше по-различно: жално, нежно, нежно.

След по-малко от два месеца Честър също умря. Той се обеси в дома си в окръг Лос Анджелис, единствено седмица преди Linkin Park да поеме на американско турне от 29 концерта.

Беше се върнал у дома прибързано от почивка и беше оставил своята брачна половинка и фамилията да си почиват без него. Беше обяснил, че би трябвало да работи. До тялото му е била открита на половина празна бутилка с алкохол.

Самоубийството на Бенингтън разтресе целия музикален свят, а някои от околните му другари осъзнаха, че са пренебрегнали избрани сигнали, че неговата тъмна страна се е завърнала в живота му.

Бенингтън е роден във Финикс, Аризона и е едно от четирите деца в оскъдно и непретенциозно семейство.

Родителите му, здравна сестра и полицейски детектив, проверяващ принуждение върху деца, се развеждат, когато Честър е на 11. Разводът се отразява на момчето, което стартира да използва марихуана, метамфетамини, LSD и алкохол от ранна възраст.

Музиката също става негова пристрастеност и той търси избавление в нея и във нездравословните вещества освен поради проблемите в фамилията си, само че и поради една надалеч по-тежка контузия.

От 7-годишен Бенингтън е полово измъчван от по-голям собствен другар. Насилието върху него продължава до 13-годишна възраст, само че той не го разкрива от опасения, че ще бъде помислен за гей или измамник.

По-късно момчето разкрива самоличността на своя другар пред татко си, само че избира да не търси отмъщение, научавайки, че самият принудител е бил жертва на принуждение. По личните му самопризнания, тази контузия се трансформира в главната причина за неговата суицидност.

В началото на 90-те Честър запява в група на име Sean Dowdell and His Friends?, след това основава и пост-гръндж бандата Grey Daze, с която записва три албума.

Продължава да живее в огромна беднотия, денем работи в ресторант, а вечерите репетира с групата.

Тогава идва предлагането да се яви на прослушване за вокалист на бандата, която в бъдеще ще се назова Linkin Park. Честър става част от състава и триумфите идват бързо – през 2000 година Linkin Park прави огромния си пробив с дебютния албум Hybrid Theory.

Оттам нататък Бенингтън се радва на възторг в музикален проект, само че връзките му с тогавашната му брачна половинка Саманта Олит се разпадат. Двамата се развеждат през 2005-а, а година по-късно Честър подписва брак с втората си брачна половинка Талинда Бентли, някогашен модел на Playboy. С нея са дружно до гибелта му.

Честър Бенингтън има общо шест деца – едно от първата му брачна половинка, три от втората, един наследник от негова по-ранна връзка преди браковете му и един осиновен наследник.

Близките на Честър са безапелационни, че той мощно обича децата си и се грижи да порастват мощни и самостоятелни.

След като признава обществено, че е бил измъчван полово и че от дребен е желал да постави завършек на живота си, Честър изпада в меланхолия и проваля записи на Linkin Park. Останалите от групата са наясно с неговия проблем, който нееднократно е създавал напрежение в връзките им.

„ Когато си показва това малко момченце, което бях – изцяло беззащитно и самотно пред тестването на ужасните мемоари – по какъв начин са ме изнасилвали, и всички ужасни и отвратителни неща, които съм претърпял, цялото ми създание се разтреперва вътрешно и аз не мога да намеря покой от това положение – то е по-силно от мен “, изяснява Бенингтън своята нервност и меланхолия.

Кошмарите от ранните му години са допълнени от гибелта на няколко негови другари от детството. Не по-малко тежък е шокът от гибелта на Крис Корнел.

беше написал Честър в писмо към приятеля си след самоубийството му.

Самият Бенингтън обаче по този начин и не откри този покой в живота си и избра да го потърси по същия метод като Корнел – и то точно на рождения ден на Крис на 20 юли.

Десет дни след гибелта на Бенингтън, домът на артиста беше заварден с ограда, а начело почитателите му оставяха цветя, рисунки, кръстове, китарни перца и още голям брой предмети и послания.

Едно от най-хубавите послания пред дома му гласеше: „ Скъпи Честър Бенингтън, всички нас ни боли като знаем, че ти избави толкоз доста животи и все пак, ние не успяхме да спасим твоя… “