По-късата работна седмица се разглежда като бъдещето в работните среди,

...
По-късата работна седмица се разглежда като бъдещето в работните среди,
Коментари Харесай

Подводните скали в идеята за 4-дневна работна седмица

По-късата работна седмица се преглежда като бъдещето в работните среди, от която ще има изгоди за по-висока работливост и по-добър баланс с персоналния живот. Лесно ли е обаче да се премине към " компресирана работна организация " даже с положителни планове?

Първоначално преимуществата наподобяват доста. Служителите, които започнаха да работят 4 дни в седмицата в Лондон, споделят, че е трябвало да разпределят дилемите и срещите си за работните си дни по този начин, че да вметнат един почивен ден в до момента работните. Това обаче се оказало много мъчно за съгласуване с всички останали в екипа, за които, да вземем за пример – сряда, е към момента работен ден. Така че с организацията на труда нормално се ангажират други сътрудници, които имат задоволително свои задания.

Същевременно, в почивния ден в средата на седмицата служителят остава разполагаем на телефона за незабавни случаи, които в действителност се оказали ежедневие. Така вместо една млада майка да се радва на времето с детето си, което към този момент е възнамерявала, би трябвало да лавира в диалози по телефона, отварянето на преносимия компютър на детската площадка и графика със дилемите с детето. Кое по-напред да се компенсира? Според HR експертите, това по-често води до бърнаут от работата, а и от фамилията, което е тъкмо противоположното на търсения баланс.

Всички действия, които са home office са с размити граници кое е работа и кое е отмора, по тази причина и чиновниците не изпитват облекчение, че работят от у дома. Напротив, даже избират да се върнат в офиса и един път затваряйки вратата на потегляне, да оставят там всичките си служебни задания.

Интересно, че на чиновниците, на които след прочут интервал на 4-дневна работна седмица е било препоръчано покачване, то е било при изискване да се върнат към 5-дневната работна организация.

Дебатите за работната седмица стартират през 1926 година в компанията „ Форд Мото кампъни “, която вкарва общоприетата 5-дневна работна седмица. Преди това междинния чиновник е работел 6 дни в седмицата и е почивал единствено в неделя, както повелява Църквата.

Хенри Форд е считал, че един ден повече със фамилията и занимания по ползи ще се отрази на продуктивността на труда и ще даде повече ангажираност в работата. През 50-те години на 20-и век някои американски компании дават избор на чиновниците си сред 4 -и 5- дневна работна седмица, като това обаче се отразява на заплащането. Едва 5 % от наетите са избрали да работят 4 дни.

Интересно, към 100 г по-късно, ни се коства, че 3 дни отмора и 4 дни работа са по-добрата формула? Така ли е в действителност?

Днес работната среда е още по-динамична. Има сфери на действия, които зависят от други часови пояси и смяната даже на един работен ден, трансфорат в почивен, обърква цяла система. Освен това, в спомагателния почивен ден, би трябвало да бъде нает различен човек, което е неизгодно за работодателите.

Според HR специалисти, за родителите в огромните компании по-смислено е да основат детски градини в структурата на компанията и време, в което родителят да прекарва с детето си, в сравнение с да бъде разкъсван сред home office действия с неразбираеми правила.

Разбира се, има специалности, за които 4-дневната работна седмица би паснала идеално, само че съгласно експертите по човешки запаси, светът е надалеч от цялостна метаморфоза.
Източник: momichetata.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР