Диана Йенсен от Дания: Българите отхвърлят Стратегията за детето, защото не я разбират
По какъв метод Дания се грижи за децата си описа пред Actualno.com Диана Йенсен. Тя е българка, омъжена в скандинавската страна и към този момент е майка на две момченца. Диана изрази и мнението си за към този момент много постоянно обсъжданата и оспорвана Национална тактика за детето 2019 година - 2030 година в България. В обществената мрежа се основават групи, които оплюват текста й. Родители разясняват уплашено, че децата на България " са в заплаха ", в случай че тактиката бъде обнародвана публично.
Пишат се отворени писма срещу документа, провеждат се митинги. Гледните точки на всички са разнообразни - някои поддържат Стратегията, а други я отхвърлят. Много от родителите в България считат и се опасяват, че документът е основан, с цел да се извеждат наложително малчуганите от фамилиите им, само че не се стимулират в изказванието си. Решихме да потърсим едно по-различно мнение по тематиката и да проучим по какъв начин се отглеждат деца в една от най-развитите страни.
Диана Йенсен е майка на две момчета - на 3 година и 4 година Самата тя живее в Дания от 10 години. Младата майка показа за какво е избрала рожбите й да порастват в Дания и какви са облекченията и компликациите при развъждане на дете в скандинавската страна.
Какво е мнението ти за Националната тактика за детето в България - какво те тормози и какво ти хареса?
Стратегията за детето е началото на цивилизоването на България. Тя дава права на децата и им ги подсигурява. От една страна, разбирам българите, които са обезпокоени от нея, тъй като това е огромна смяна. Доколкото разбирам тактиката е основана по скандинавски модел, с който аз съм осведомена, защото Дания е ситуирана точно в този регион. Този способ е построен на правилото, че децата са равнопоставени на възрастните и имат същите права от деня, в който се родят. Това значи, че да вземем за пример, да си биеш детето или да го наказваш грубо, се постанова наказване затвор. За страна, като България, където боят е народен спорт за родители, това е страшна смяна.
Чувала съм и отзиви за " изпуснатото потомство " в Швеция, където децата не се бият. Това се смята от доста българи за голяма интервенция в фамилията. А в реалност е просто метод да се пазят правата на децата. Това, което ме тормози е, че българите не схващат защо става въпрос. Това води до опозиция и до разпространение на лъжи - като за " изпуснатото потомство " в Швеция. Аз бях поканена от моя някогашна колежка да харесам група, особено основана против Стратегията за детето. Ужасих се от мненията там и от историите за отвличания и така нататък Истината е, че никой няма полза от похищение на деца и затварянето им в лудници, както членове на групата пишат. Истината е, че българите чули-недочули нещо си основават национални легенди в нищото.
В групата имаше и изявения за отвличания на деца в Европа. Когато живееш в България, а Европа звучи доста надалеч, нищо не пречи на такива легенди да се популяризират. Но това не ги трансформира в освен това от легенди. Няма отвличания на деца в Европа. Да, има деца, които се лишават от родителите, само че за това има разумни аргументи - пердах, принуждение, опиати и така нататък И това се прави в действителност за положителното на малчуганите. Защото, за жалост, не всички хора са годни за родители.
Как Дания се грижи за децата - осигуровки, обществени помощи и придобивки, здравна и просветителна грижа?
В Дания има един вид - нещо, като осигуровка, назовава се " детски пари ". Те се получават в друга степен - от раждането, до момента в който детето стане на 18 година Важно е обаче да кажа, че в Дания са доста малко хората, нормално - бежанци или второ-трето потомство бежанци, които имат потребност от помощи в българския смисъл на думата. Тук има условия и условия хората да получават една или друга помощ. Най-честите аргументи, заради които се постанова датчани да получават помощи, са някаква болест, меланхолия, увреждане или действителна неспособност да се откри работа. В Дания налозите са към 55% от приходите и с тях се финансира гратис обучение - от учебна възраст до приключен университет и гратис опазване на здравето цялостен живот. действително видяно, в случай че си гледаш работата, страната се грижи за останалото. А работата е добре заплатена. Истината е, че в Дания имаш ли действителна потребност от нещо и имаш право, в 90% от случаите го получаваш, колкото и сложен да е пътят към постигането му.
Спомена, че едното ти момченце е с аутизъм - какви грижи се изискват за него, по какъв метод страната те насърчава, като родител?
Ако си дете с аутизъм, нещата са малко по-трудни, тъй като става въпрос за невидимо увреждане и за доста пари. Затова се постанова родителите на такива деца да бъдат в чести контакти с общината. Това не е прелестно занятие и постоянно се случва да приказвам с някого, който не схваща нищо от аутизъм. Ако не се брои битката с некомпетентни чиновници и с опитите да се спестят пари, децата с аутизъм имат опция да вървят в специфични детска градина и учебно заведение. Тези, които са по-добре, получават поддръжка от профилиран възпитател в естествените институции или в специфични класове в обикновено учебни заведения. За страдание, във връзка с грижата на страната за децата със специфични потребности не мога да кажа доста положително. Дания е добра страна, до момента в който можеш да се оправяш самичък. Не си ли здрав, има заплаха да попаднеш на чиновници в общината, които да ти създадат живота ужасяващ. Ние сме обаче от късметлиите към този момент в това отношение.
Какви проблеми пораждат пред родителството в Дания?
– Родителите в Дания нямат проблеми. Лекари, зъболекари, детски градини, учебни заведения, спорт, ползи, ваканции - децата порастват. Проблемите, в случай че ги има, са персонални. Например, в случай че детето се забърка в нещо, разболее се или пострада. Важно е да се означи, че децата тук имат свободата да вземат решение за себе си от дребни. Без забрани. Родителите са там единствено с цел да окуражават и поддържат, не да бъдат разочаровани или да не разрешават.
Защо избра да отглеждаш децата си в Дания, вместо в България?
Не съм избрала да отглеждам децата си тук. Аз избрах аз да се махна от България. Манталитетът в тази страна, в която човек не може да бъде себе си или да бъде добър в нещо, без да му се присмиват, не ми понася. Често, когато се приказва за емигранти, се загатват финансови аргументи. За някой това може и да е правилно. За мен - не. Най-голямата и единствената причина да напусна България беше българският нрав. Това, което на мен най-вече ми харесва в Дания е, че тук няма корупция или по-скоро е микроскопична, в единични случаи.
А по отношение на развъждането на децата - те наложително би трябвало да вървят на учебно заведение и в случай че няма признаци, че детето не се развива вярно или в фамилията не се грижат за него както би трябвало, никой не ти се меси. Обаче всички институции държат децата под око. Например, в детските градини имат специфични проби, с цел да правят оценка развиването на децата. Ако се откри, че някое дете не се развива както би трябвало му се оказва помощ с спомагателни часове или логопед и физиотерапевт или различен подобаващ експерт. Като родител, от нас се чака да се съгласим с такава помощ, само че то пък би било необичайно да не си склонен, откакто е за положителното на детето ти. В нашия случай, у дома имахме съветник, която ни помагаше в грижата за детето ни с аутизъм и ни споделяше какво би трябвало да вършим.
Какви са връзките родител - преподавател - по какъв начин двете страни взаимно се грижат за детето?
Нямам към момента доста опит с учебните заведения. Мога да кажа, обаче, че тук има мощна наклонност родителите да пращат децата си в частни учебни заведения. Това ще направя и аз. Причината не е в ниско качество на образованието или неприятно отношение към учителите, от страна на родителя. Просто има прекомерно доста арабски деца в държавните учебни заведения и датчаните не желаят децата им да са дружно с тях. Иначе образованието тук си е на равнище. Разликата от България е, че тук съвсем няма изпити, а оценки се получават чак в по-горните класове. В Дания, считам, че нито учители, нито родители се мислят за " освен това от другия ". Тук работата с детето се базира на взаимно единодушие, което се реализира посредством разнообразни форми на срещи с родителите.
Родители в Дания изоставят ли децата си и по какви аргументи най-често?
За родители, които изоставят децата си, не мога да отговоря на 100%, тъй като не всичко се знае обществено. Тук няма домове за сираци. Ако има изоставено дете или такова, останало без родители, нормално му се намира приемна фамилия, която да го гледа. Случаите, в които има изоставени деца, най-често - новородени, се отнасят за имигранти, които или са незаконно живеещи в страната, или семейство, вяра, родители, не желаят или не могат да ги гледат. По-скоро би ме изненадало, в случай че схвана, че датчанки постоянно изоставят децата, без да имат причина. Ако не желаят детето могат свободно и гратис да създадат аборт. Освен това, няма да се откри никой да им каже нещо неприятно за това, че имат дете, без значение дали са женени или не, или пък доста млади.
Пишат се отворени писма срещу документа, провеждат се митинги. Гледните точки на всички са разнообразни - някои поддържат Стратегията, а други я отхвърлят. Много от родителите в България считат и се опасяват, че документът е основан, с цел да се извеждат наложително малчуганите от фамилиите им, само че не се стимулират в изказванието си. Решихме да потърсим едно по-различно мнение по тематиката и да проучим по какъв начин се отглеждат деца в една от най-развитите страни.
Диана Йенсен е майка на две момчета - на 3 година и 4 година Самата тя живее в Дания от 10 години. Младата майка показа за какво е избрала рожбите й да порастват в Дания и какви са облекченията и компликациите при развъждане на дете в скандинавската страна.
Какво е мнението ти за Националната тактика за детето в България - какво те тормози и какво ти хареса?
Стратегията за детето е началото на цивилизоването на България. Тя дава права на децата и им ги подсигурява. От една страна, разбирам българите, които са обезпокоени от нея, тъй като това е огромна смяна. Доколкото разбирам тактиката е основана по скандинавски модел, с който аз съм осведомена, защото Дания е ситуирана точно в този регион. Този способ е построен на правилото, че децата са равнопоставени на възрастните и имат същите права от деня, в който се родят. Това значи, че да вземем за пример, да си биеш детето или да го наказваш грубо, се постанова наказване затвор. За страна, като България, където боят е народен спорт за родители, това е страшна смяна.
Чувала съм и отзиви за " изпуснатото потомство " в Швеция, където децата не се бият. Това се смята от доста българи за голяма интервенция в фамилията. А в реалност е просто метод да се пазят правата на децата. Това, което ме тормози е, че българите не схващат защо става въпрос. Това води до опозиция и до разпространение на лъжи - като за " изпуснатото потомство " в Швеция. Аз бях поканена от моя някогашна колежка да харесам група, особено основана против Стратегията за детето. Ужасих се от мненията там и от историите за отвличания и така нататък Истината е, че никой няма полза от похищение на деца и затварянето им в лудници, както членове на групата пишат. Истината е, че българите чули-недочули нещо си основават национални легенди в нищото.
В групата имаше и изявения за отвличания на деца в Европа. Когато живееш в България, а Европа звучи доста надалеч, нищо не пречи на такива легенди да се популяризират. Но това не ги трансформира в освен това от легенди. Няма отвличания на деца в Европа. Да, има деца, които се лишават от родителите, само че за това има разумни аргументи - пердах, принуждение, опиати и така нататък И това се прави в действителност за положителното на малчуганите. Защото, за жалост, не всички хора са годни за родители.
Как Дания се грижи за децата - осигуровки, обществени помощи и придобивки, здравна и просветителна грижа?
В Дания има един вид - нещо, като осигуровка, назовава се " детски пари ". Те се получават в друга степен - от раждането, до момента в който детето стане на 18 година Важно е обаче да кажа, че в Дания са доста малко хората, нормално - бежанци или второ-трето потомство бежанци, които имат потребност от помощи в българския смисъл на думата. Тук има условия и условия хората да получават една или друга помощ. Най-честите аргументи, заради които се постанова датчани да получават помощи, са някаква болест, меланхолия, увреждане или действителна неспособност да се откри работа. В Дания налозите са към 55% от приходите и с тях се финансира гратис обучение - от учебна възраст до приключен университет и гратис опазване на здравето цялостен живот. действително видяно, в случай че си гледаш работата, страната се грижи за останалото. А работата е добре заплатена. Истината е, че в Дания имаш ли действителна потребност от нещо и имаш право, в 90% от случаите го получаваш, колкото и сложен да е пътят към постигането му.
Спомена, че едното ти момченце е с аутизъм - какви грижи се изискват за него, по какъв метод страната те насърчава, като родител?
Ако си дете с аутизъм, нещата са малко по-трудни, тъй като става въпрос за невидимо увреждане и за доста пари. Затова се постанова родителите на такива деца да бъдат в чести контакти с общината. Това не е прелестно занятие и постоянно се случва да приказвам с някого, който не схваща нищо от аутизъм. Ако не се брои битката с некомпетентни чиновници и с опитите да се спестят пари, децата с аутизъм имат опция да вървят в специфични детска градина и учебно заведение. Тези, които са по-добре, получават поддръжка от профилиран възпитател в естествените институции или в специфични класове в обикновено учебни заведения. За страдание, във връзка с грижата на страната за децата със специфични потребности не мога да кажа доста положително. Дания е добра страна, до момента в който можеш да се оправяш самичък. Не си ли здрав, има заплаха да попаднеш на чиновници в общината, които да ти създадат живота ужасяващ. Ние сме обаче от късметлиите към този момент в това отношение.
Какви проблеми пораждат пред родителството в Дания?
– Родителите в Дания нямат проблеми. Лекари, зъболекари, детски градини, учебни заведения, спорт, ползи, ваканции - децата порастват. Проблемите, в случай че ги има, са персонални. Например, в случай че детето се забърка в нещо, разболее се или пострада. Важно е да се означи, че децата тук имат свободата да вземат решение за себе си от дребни. Без забрани. Родителите са там единствено с цел да окуражават и поддържат, не да бъдат разочаровани или да не разрешават.
Защо избра да отглеждаш децата си в Дания, вместо в България?
Не съм избрала да отглеждам децата си тук. Аз избрах аз да се махна от България. Манталитетът в тази страна, в която човек не може да бъде себе си или да бъде добър в нещо, без да му се присмиват, не ми понася. Често, когато се приказва за емигранти, се загатват финансови аргументи. За някой това може и да е правилно. За мен - не. Най-голямата и единствената причина да напусна България беше българският нрав. Това, което на мен най-вече ми харесва в Дания е, че тук няма корупция или по-скоро е микроскопична, в единични случаи.
А по отношение на развъждането на децата - те наложително би трябвало да вървят на учебно заведение и в случай че няма признаци, че детето не се развива вярно или в фамилията не се грижат за него както би трябвало, никой не ти се меси. Обаче всички институции държат децата под око. Например, в детските градини имат специфични проби, с цел да правят оценка развиването на децата. Ако се откри, че някое дете не се развива както би трябвало му се оказва помощ с спомагателни часове или логопед и физиотерапевт или различен подобаващ експерт. Като родител, от нас се чака да се съгласим с такава помощ, само че то пък би било необичайно да не си склонен, откакто е за положителното на детето ти. В нашия случай, у дома имахме съветник, която ни помагаше в грижата за детето ни с аутизъм и ни споделяше какво би трябвало да вършим.
Какви са връзките родител - преподавател - по какъв начин двете страни взаимно се грижат за детето?
Нямам към момента доста опит с учебните заведения. Мога да кажа, обаче, че тук има мощна наклонност родителите да пращат децата си в частни учебни заведения. Това ще направя и аз. Причината не е в ниско качество на образованието или неприятно отношение към учителите, от страна на родителя. Просто има прекомерно доста арабски деца в държавните учебни заведения и датчаните не желаят децата им да са дружно с тях. Иначе образованието тук си е на равнище. Разликата от България е, че тук съвсем няма изпити, а оценки се получават чак в по-горните класове. В Дания, считам, че нито учители, нито родители се мислят за " освен това от другия ". Тук работата с детето се базира на взаимно единодушие, което се реализира посредством разнообразни форми на срещи с родителите.
Родители в Дания изоставят ли децата си и по какви аргументи най-често?
За родители, които изоставят децата си, не мога да отговоря на 100%, тъй като не всичко се знае обществено. Тук няма домове за сираци. Ако има изоставено дете или такова, останало без родители, нормално му се намира приемна фамилия, която да го гледа. Случаите, в които има изоставени деца, най-често - новородени, се отнасят за имигранти, които или са незаконно живеещи в страната, или семейство, вяра, родители, не желаят или не могат да ги гледат. По-скоро би ме изненадало, в случай че схвана, че датчанки постоянно изоставят децата, без да имат причина. Ако не желаят детето могат свободно и гратис да създадат аборт. Освен това, няма да се откри никой да им каже нещо неприятно за това, че имат дете, без значение дали са женени или не, или пък доста млади.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ