Най-добрият български колоездач пловдивчанинът Николай Генов приключва със спорта
Пловдивчанинът Николай Генов е най-хубавият български колоездач на писта в последните години. През 2023-та той още веднъж беше определен за номер 1 от колоездачите на писта. Ники е и измежду най-хубавите колоездачи на шосе, а през предходната година приключи трети в класацията за най-хубавите шосейни колоездачи. Състезателят на пловдивския клуб " Цар Симеон 1896 " е нееднократен републикански първенец и на писта и на шосе. Участвал е на Европейски шампионати, през 2023-та година съумява да се качи на подиума и заема 2-ра позиция в Азербайджан в Обиколката Азис-Шуша, заема 5-то място в втория стадий на Обиколката на Шекерланд, Румъния и 9-то в крайното генерално класиране, през 2021-ра година приключва трети на Обиколката на Камерун и печели фланелката за най-хубав катерач. Има и седмо място в третия стадий на Обиколката на България. В чужбина е бил втори на трофея Милан Пянич в Сърбия и втори на устойчивост по точки на Гранд При в украинската столица Киев.
Прочетете още
За страдание Ники Генов реши да спре със спорта, а повода е, че е отчаян от федерацията и не вижда вероятност за себе си. Въпреки триумфите той не е получил никакво финансово хонорари от тях в никакъв случай до в този момент.
Вижте какво съобщи пред TrafficNews Ники Генов и за какво реши да спре със спорта.
- Ники, сподели, че се отказваш от колоезденето каква е повода да решиш това?
- Причината е, че всяка година ми става все по-трудно финансово да се устоявам, а камо ли да се приготвям за по-големи надпревари. Много невероятно взе да ми става да се занимавам с колоездене. Невъзможно е това да е специалност за един човек в България. Правят се лагери и доста неща, само че никой не се запитва по какъв начин се устоят колоездачите. Аз знам, че федерацията няма по какъв начин да помогне на всички хора, само че считам, че може да се подкрепи на хората, в които има потенциал. Аз към този момент не приказвам персонално за мен, тъй като моето време към този момент свърши уповавам се просто в поколенията след мен това да се промени и да видя по какъв начин те се развиват и са отдадени на това, което вършат, тъй като това е най-важно за мен.
- Получаваш ли нещо от това и по какъв начин въобще се устоя най-хубавия колоездач в България?
- Аз от федерацията единственото нещо, което съм получил беше колело, което получих преди към 10 години. От новата федерация не съм получил нито един лев. Няколко пъти съм ставал колоездач на годината, само че в никакъв случай не съм имал парична награда. Получавал съм само от наградния фонд на надпреварите, каквото си заработиш, само че награди не сме. Знам, че когато през 2020- та година се организира Европейското на писта в Пловдив за всички, които се занимаваха по някакъв метод с Европейското беше гласувано да получат награда от 1000 лева като се изключи няколко индивида, а това бяха тъкмо състезателите, поради които се организира този огромен конгрес. Не получаваме награда, а единствено личният състав и по този начин нашият труд се обезценя изцяло. Това е една от главните аргументи аз да завърши и да се насоча към друго професионално развиване.
- Решението ти дефинитивно ли е и има ли късмет да се завърнеш?
- Аз постоянно съм подготвен да се завърна към колоезденето, в случай че виждам вероятност и виждам, че някой има предпочитание за работа, само че може би в България не бих го траял по никакъв метод. През години съм виждал какво дават обещание хората и какво става в действителност. За мен това е загуба на време. Винаги съм се опитвал да намеря някакъв тим в чужбина и да се опитам да се осъществявам по някакъв метод, само че нещата са извънредно сложни и без финансова помощ или някой персонален спонсор е невероятно.
- Как минава един лагер на националния тим преди огромни шампионати?
- Като цяло подготовката ни за всяко Европейско състезание е строго самостоятелна. Имал съм Европейски, на които съм бил на лагери по един месец или съм бил в Пловдив без лагер. Най-често се отива на лагер. Имахме случай с Мирослав Минчев се подготвяхме за Европейско в Швейцария. Лагерът ни беше към 2-3 седмици към Пловдив. Липсваше обаче предпочитание от хората, които се занимават с нас и бяхме оставени на това място да прекараме този лагер и да се регистрира, че всичко е обезпечено, а действително това не е по този начин. Трябва да се отделя време от самото начало.
- През предходната година получи наградата за най-хубав колоездач на писта и 3 в класацията за най-хубав на шосе. През тази година, за която получи тези призове ти получавал ли си финансови средства от федерацията или спонсори?
- От спонсори съм получил, само че това е с помощта на моя тим, който по всякакъв начин ми помагаше да се устоявам и финансово. Аз постоянно съм правилен на тях и постоянно съм се състезавал за тях. От федерацията аз персонално не съм получил нищо. Постигнах връх едночасов на писта и екипен връх на 4 км., само че още веднъж нямаше награда. Решението ми да спра със спорта е общ брой от доста негативи.
- Как сега се развива пловдивския клуб " Цар Симеон 1896 "?
- Базата в " Колодрума " се употребява изцяло съответно и нямаме проблеми с това. В момента има спад на искащи да упражняват нашия спорт. Сегашната генерация деца е малко по-специфична за работа и по-трудна за надзор. Отделно и много спонсори се отдръпнаха, тимът няма толкоз огромно финансиране и това рефлектира във всичко останало в отбора. Надявам се това да се промени и да видя моя тим да грее с нови състезатели. Аз на драго сърце бих помагал.
- Федерацията е банкрутирала преди няколко години, а в този момент има ново управление. Там какво се случва?
- Около 4-5 години остарялата федерация се разгласи в неплатежоспособност и разгласи банкрут. Ние към година нямахме федерация. След това беше учредена нова федерация и стартира активност. Първата година за мен беше добра, имаше доста надпревари в чужбина и видяхме правилния път, по който би трябвало да се развиваме. Това би трябвало обаче да се случва всяка година, а не да бъде единствено за една. Следващите години нещата стават все по-зле и нищо не се усъвършенства. Не се вижда по никакъв метод да се стимулират децата да стартират да упражняват. Ако продължаваме по този начин не е ясно до каква степен ще стигне този спорт.
- Как съгласно теб може да се стимулират децата да стартират колоездене?
- Трябва да има повече надпревари, които да се провеждат и да бъдат по-начесто и да има финансова непоклатимост. Защото когато едно дете види какво е развиването на мъжете в даден тип спорт то се стимулира да продължи с него. Когато обаче виждаш, че няма развиване ще спре да се занимава. Аз започнах да упражнявам като възпитаник, откакто треньор беше пристигнал и ни предложи да стартираме. Започнахме с група другари тренировки и по този начин стартира всичко. За да имаме 10 положителни колоездачи би трябвало да имаме 100 индивида, а без масовост много мъчно се получават нещата.
- Как минава деня на един колоездач?
- Денят минава много интензивно. След като стана закусвам, само че закуската е доста значима, тъй като от нея взимаш силите за идната подготовка. След това ходя на " Колодрума " и следва подготовка за тренировката - регулиране на колелото и оборудването. След това правя тренировки сред 5 и 7 часа - взаимозависимост от интервалите. След като приключа подготовка имам разпъване и към този момент естествените нещата храна и разформироване.
- Ти си и в двете посоки шосе и писта, нещо което не е толкоз постоянно срещано при вас. Разликите са доста огромни и ти къде се чувстваш по-добре?
- Често казано изпитвам наслаждение и от двете и мога да кажа, че всяко нещо си има своя сексапил. И двете ме влекат много и всяка година преоткриваш нови и нови страсти. Със сигурност едното върви с другото.
- От кое си най-разочарован, с цел да вземеш това решение да приключиш със спорта.
- Нещата се натрупват всяка минала година. Аз по никакъв метод не виждам федерацията да желае да развива състезателите. Тя всяка година работи с разнообразни хора, което за мен не е верния път. Този път би трябвало да бъде начертан за година напред, а не да се работи година за година. Не може всяка година има нов проект. Всяка година отиваме в лъскавия хотел за награждаването на колоездач на годината и получаваш един плакет и това е. За страдание не получаваме никаква награда, а аз съм хвърлил извънредно доста труд.
- Какво мислят твоите сътрудници колоездачи за тази обстановка?
- Всеки ги споделя тези проблеми. Има много хора, за които това е просто като занимание и те работят друго. Други към момента имат подкрепяне от фамилията и се развиват, само че няма по какъв начин, тъй като до някакъв стадий не може да не получаваш пари. Това е казусът, тъй като в България на този стадий няма как това да стане специалност и да отдаваш всичко за него.
- Ти също съчетаваше двете?
- Да, видях, че няма по какъв начин да стана и започнах да се занимавам с фитнес. Трудно е, само че в същото време можеш да го използваш за спомагателни тренировки и да се усъвършенстваш. За страдание обаче няма по какъв начин да се занимаваш единствено с колоездене в България.
- Знаеш ли какво финансиране се получава от Министерството на спорта, тъй като спортът е олимпийски?
- Тази година няма да имаме представител на Олимпиадата в Париж. До колкото съм осведомен е към 900 000 лв. и това не са малко пари. Тези хора, които заслужиха това финансиране за мен те не бяха точните. Имаше много по заслужени и титулувани момчета, които щяха да оползотворят тази сума доста по-добре.
- Направи връх в " Колодрума " това може би е един от моментите, които постоянно ще помниш?
- Едночасовият връх на писта беше доста специфичен за мен, тъй като не чаках да се съберат толкоз доста хора да ме видят и поддържат и да дойдат толкоз доста другари от цяла България. Това е една страст, която в действителност се надявам всеки да изпита под една или друга форма. Усилията бяха много огромни от моя страна.
- Кой е другият миг, в твоята кариера, който ще запомниш от чисто спортен темперамент?
- Мога да кажа, че надпреварата в Камерун беше доста запаметяващо се за мен, тъй като освен, че направихме много положително класиране и спечелихме фланелката за катерачи, само че и различен българин съумя да се показа доста добре - Йордан Андреев и аз съм доста непосредствен с него и той ми е доста добър другар. Емоцията, която преживяхме там беше много положителна и друга от тази, в която живеем. Доста запаметяващ миг беше за мен това съревнование.
- Когато започва в колоезденето мислеше, че ще стигнеш до това равнище?
- Не съм си мислил такова нещо. Аз доста се забавлявах и упражнявах. Правех това, което ми харесва и след време, когато бях по- огромен към този момент си сложих за цел да стана колоездач от най-високо равнище, само че за жалост тази фантазия се провали. Това не значи, че е нещо неприятно и аз държа да имам действителна оценка за моите в благоприятни условия и това какво съм постигнал. Тези триумфи за най-малкото, което можех да направя, само че по този начин се стекоха нещата.
Прочетете още
За страдание Ники Генов реши да спре със спорта, а повода е, че е отчаян от федерацията и не вижда вероятност за себе си. Въпреки триумфите той не е получил никакво финансово хонорари от тях в никакъв случай до в този момент.
Вижте какво съобщи пред TrafficNews Ники Генов и за какво реши да спре със спорта.
- Ники, сподели, че се отказваш от колоезденето каква е повода да решиш това?
- Причината е, че всяка година ми става все по-трудно финансово да се устоявам, а камо ли да се приготвям за по-големи надпревари. Много невероятно взе да ми става да се занимавам с колоездене. Невъзможно е това да е специалност за един човек в България. Правят се лагери и доста неща, само че никой не се запитва по какъв начин се устоят колоездачите. Аз знам, че федерацията няма по какъв начин да помогне на всички хора, само че считам, че може да се подкрепи на хората, в които има потенциал. Аз към този момент не приказвам персонално за мен, тъй като моето време към този момент свърши уповавам се просто в поколенията след мен това да се промени и да видя по какъв начин те се развиват и са отдадени на това, което вършат, тъй като това е най-важно за мен.
- Получаваш ли нещо от това и по какъв начин въобще се устоя най-хубавия колоездач в България?
- Аз от федерацията единственото нещо, което съм получил беше колело, което получих преди към 10 години. От новата федерация не съм получил нито един лев. Няколко пъти съм ставал колоездач на годината, само че в никакъв случай не съм имал парична награда. Получавал съм само от наградния фонд на надпреварите, каквото си заработиш, само че награди не сме. Знам, че когато през 2020- та година се организира Европейското на писта в Пловдив за всички, които се занимаваха по някакъв метод с Европейското беше гласувано да получат награда от 1000 лева като се изключи няколко индивида, а това бяха тъкмо състезателите, поради които се организира този огромен конгрес. Не получаваме награда, а единствено личният състав и по този начин нашият труд се обезценя изцяло. Това е една от главните аргументи аз да завърши и да се насоча към друго професионално развиване.
- Решението ти дефинитивно ли е и има ли късмет да се завърнеш?
- Аз постоянно съм подготвен да се завърна към колоезденето, в случай че виждам вероятност и виждам, че някой има предпочитание за работа, само че може би в България не бих го траял по никакъв метод. През години съм виждал какво дават обещание хората и какво става в действителност. За мен това е загуба на време. Винаги съм се опитвал да намеря някакъв тим в чужбина и да се опитам да се осъществявам по някакъв метод, само че нещата са извънредно сложни и без финансова помощ или някой персонален спонсор е невероятно.
- Как минава един лагер на националния тим преди огромни шампионати?
- Като цяло подготовката ни за всяко Европейско състезание е строго самостоятелна. Имал съм Европейски, на които съм бил на лагери по един месец или съм бил в Пловдив без лагер. Най-често се отива на лагер. Имахме случай с Мирослав Минчев се подготвяхме за Европейско в Швейцария. Лагерът ни беше към 2-3 седмици към Пловдив. Липсваше обаче предпочитание от хората, които се занимават с нас и бяхме оставени на това място да прекараме този лагер и да се регистрира, че всичко е обезпечено, а действително това не е по този начин. Трябва да се отделя време от самото начало.
- През предходната година получи наградата за най-хубав колоездач на писта и 3 в класацията за най-хубав на шосе. През тази година, за която получи тези призове ти получавал ли си финансови средства от федерацията или спонсори?
- От спонсори съм получил, само че това е с помощта на моя тим, който по всякакъв начин ми помагаше да се устоявам и финансово. Аз постоянно съм правилен на тях и постоянно съм се състезавал за тях. От федерацията аз персонално не съм получил нищо. Постигнах връх едночасов на писта и екипен връх на 4 км., само че още веднъж нямаше награда. Решението ми да спра със спорта е общ брой от доста негативи.
- Как сега се развива пловдивския клуб " Цар Симеон 1896 "?
- Базата в " Колодрума " се употребява изцяло съответно и нямаме проблеми с това. В момента има спад на искащи да упражняват нашия спорт. Сегашната генерация деца е малко по-специфична за работа и по-трудна за надзор. Отделно и много спонсори се отдръпнаха, тимът няма толкоз огромно финансиране и това рефлектира във всичко останало в отбора. Надявам се това да се промени и да видя моя тим да грее с нови състезатели. Аз на драго сърце бих помагал.
- Федерацията е банкрутирала преди няколко години, а в този момент има ново управление. Там какво се случва?
- Около 4-5 години остарялата федерация се разгласи в неплатежоспособност и разгласи банкрут. Ние към година нямахме федерация. След това беше учредена нова федерация и стартира активност. Първата година за мен беше добра, имаше доста надпревари в чужбина и видяхме правилния път, по който би трябвало да се развиваме. Това би трябвало обаче да се случва всяка година, а не да бъде единствено за една. Следващите години нещата стават все по-зле и нищо не се усъвършенства. Не се вижда по никакъв метод да се стимулират децата да стартират да упражняват. Ако продължаваме по този начин не е ясно до каква степен ще стигне този спорт.
- Как съгласно теб може да се стимулират децата да стартират колоездене?
- Трябва да има повече надпревари, които да се провеждат и да бъдат по-начесто и да има финансова непоклатимост. Защото когато едно дете види какво е развиването на мъжете в даден тип спорт то се стимулира да продължи с него. Когато обаче виждаш, че няма развиване ще спре да се занимава. Аз започнах да упражнявам като възпитаник, откакто треньор беше пристигнал и ни предложи да стартираме. Започнахме с група другари тренировки и по този начин стартира всичко. За да имаме 10 положителни колоездачи би трябвало да имаме 100 индивида, а без масовост много мъчно се получават нещата.
- Как минава деня на един колоездач?
- Денят минава много интензивно. След като стана закусвам, само че закуската е доста значима, тъй като от нея взимаш силите за идната подготовка. След това ходя на " Колодрума " и следва подготовка за тренировката - регулиране на колелото и оборудването. След това правя тренировки сред 5 и 7 часа - взаимозависимост от интервалите. След като приключа подготовка имам разпъване и към този момент естествените нещата храна и разформироване.
- Ти си и в двете посоки шосе и писта, нещо което не е толкоз постоянно срещано при вас. Разликите са доста огромни и ти къде се чувстваш по-добре?
- Често казано изпитвам наслаждение и от двете и мога да кажа, че всяко нещо си има своя сексапил. И двете ме влекат много и всяка година преоткриваш нови и нови страсти. Със сигурност едното върви с другото.
- От кое си най-разочарован, с цел да вземеш това решение да приключиш със спорта.
- Нещата се натрупват всяка минала година. Аз по никакъв метод не виждам федерацията да желае да развива състезателите. Тя всяка година работи с разнообразни хора, което за мен не е верния път. Този път би трябвало да бъде начертан за година напред, а не да се работи година за година. Не може всяка година има нов проект. Всяка година отиваме в лъскавия хотел за награждаването на колоездач на годината и получаваш един плакет и това е. За страдание не получаваме никаква награда, а аз съм хвърлил извънредно доста труд.
- Какво мислят твоите сътрудници колоездачи за тази обстановка?
- Всеки ги споделя тези проблеми. Има много хора, за които това е просто като занимание и те работят друго. Други към момента имат подкрепяне от фамилията и се развиват, само че няма по какъв начин, тъй като до някакъв стадий не може да не получаваш пари. Това е казусът, тъй като в България на този стадий няма как това да стане специалност и да отдаваш всичко за него.
- Ти също съчетаваше двете?
- Да, видях, че няма по какъв начин да стана и започнах да се занимавам с фитнес. Трудно е, само че в същото време можеш да го използваш за спомагателни тренировки и да се усъвършенстваш. За страдание обаче няма по какъв начин да се занимаваш единствено с колоездене в България.
- Знаеш ли какво финансиране се получава от Министерството на спорта, тъй като спортът е олимпийски?
- Тази година няма да имаме представител на Олимпиадата в Париж. До колкото съм осведомен е към 900 000 лв. и това не са малко пари. Тези хора, които заслужиха това финансиране за мен те не бяха точните. Имаше много по заслужени и титулувани момчета, които щяха да оползотворят тази сума доста по-добре.
- Направи връх в " Колодрума " това може би е един от моментите, които постоянно ще помниш?
- Едночасовият връх на писта беше доста специфичен за мен, тъй като не чаках да се съберат толкоз доста хора да ме видят и поддържат и да дойдат толкоз доста другари от цяла България. Това е една страст, която в действителност се надявам всеки да изпита под една или друга форма. Усилията бяха много огромни от моя страна.
- Кой е другият миг, в твоята кариера, който ще запомниш от чисто спортен темперамент?
- Мога да кажа, че надпреварата в Камерун беше доста запаметяващо се за мен, тъй като освен, че направихме много положително класиране и спечелихме фланелката за катерачи, само че и различен българин съумя да се показа доста добре - Йордан Андреев и аз съм доста непосредствен с него и той ми е доста добър другар. Емоцията, която преживяхме там беше много положителна и друга от тази, в която живеем. Доста запаметяващ миг беше за мен това съревнование.
- Когато започва в колоезденето мислеше, че ще стигнеш до това равнище?
- Не съм си мислил такова нещо. Аз доста се забавлявах и упражнявах. Правех това, което ми харесва и след време, когато бях по- огромен към този момент си сложих за цел да стана колоездач от най-високо равнище, само че за жалост тази фантазия се провали. Това не значи, че е нещо неприятно и аз държа да имам действителна оценка за моите в благоприятни условия и това какво съм постигнал. Тези триумфи за най-малкото, което можех да направя, само че по този начин се стекоха нещата.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ