Какво му трябва на колекционера: Една Варшава в цвят червен
Пловдивчанинът Иван Великов е огромен обожател на автомобилната марка „ Варшава”. Възстановил е една остаряла кола до равнище първокласна лимузина и в този момент работи по джипка ГАЗ-69-А „ Командирка”. Бизнесът му е ръководството на здания.
Иван е влюбен във варшавите от дете. Дядо му имал подобен автомобил, който той наследил. Още не може да си елементарни, че го продал. „ След години го купих още веднъж, само че към този момент бе в неприятно положение. Продадох го на едни поляци - там доста харесват марката”, споделя Иван Великов.
Сегашната му варшава няма нищо общо с тези измъчени и боядисвани на ръка в сиво и небесносиньо коли, които пъплеха по улиците по времето на соца. Автомобилът модел М20 - 201 на Иван е боядисана в яркочервен цвят лимузина с кожен салон. „ Това е единствената разлика с истинските коли - те са били с текстилна дамаска. Аз желаех от тапицера кожа „ Ал кантара” - това е мое персонално творчество”, изяснява той.
В полския цех FSO във Варшава пускат доста яркочервени коли. Поляците пръскали боята смесена с лак. „ Ако не е била разбъркана добре сместа, колата е ставала на петна - тук-там лъскава, тук-там матова”, споделя пловдивчанинът. Неговата е с две ръце основа за боята и три ръце лак. Така се реализира дълбочина на блясъка.
Купил колата през 2007 година от перничанин.
Той е истинският й притежател от датата й на произвеждане - 1963 година. Мъжът от Перник навъртял 150 хиляди километра. Толкова пазил колата си, че даже й махнал праговете - с цел да не ръждясват. „ Можеш ли да си представиш! Придобих я на 17 ноември 2007 година. Започнах работа по нея през 2008-а и я възстановявах тъкмо 11 месеца. Подкарах я за 1 май 2009 година Затова и номерът ми е 1101”, споделя Иван Великов.
Колата му е с хромирана предна част и ризница. Всичките й елементи са истински. С годините намерил хора в покрайнините на Пловдив, които са положителни реставратори. „ Това са тенекеджията Махони от Марково, бояджията е Дидо от Царацово, а пловдивчанинът Иван Циганков е тапицерът. Двигателят е на 20 хиляди километра след главен ремонт”, изрежда чудесата на аления звяр Иван. Хвали колата си все едно е младоженка за сватосване.
Големият въпрос при всяка " Варшава " е какъв брой тъкмо гори.
Великов дава отговор с вица за притежателя, който отишъл да зареди обичаната кола с бензин А-85. Рекъл на бензинджията: Зареди догоре! Минали 30 минути, минали 40 минути. Бензинджията попитал: Колко ви е огромен резервоарът? И стопанинът се сепнал: Извинявай, не запомнил съм мотора включен! „ Гори 18,5 на 100 при извънградско придвижване. Градското не дръзвам да го измеря”, споделя стопанинът на алената лимузина.
Все по-трудно намира елементи за автомобила, който е по модела „ Победа”, създаван в Съветския съюз. Всичките чаркове са истински. „ Ходил съм чак в Русия по пазари и изложби да диря елементи. Поръчвам си и по разгласи от Полша. Там имам другар, който ми ги купува и ги изпраща. Стават обаче доста скъпи. Постоянно се работи по колата - още не съм й поставил истинските хромирани лайсни”, изяснява Иван. Гумите на колата също са истински. И те обаче не се създават повече. „ На доизживяване са”, споделя малко той.
Втората му " Варшава " е от 1962-ра, само че още не е почнал да я възвръща. Купил я от автоработилница край Пловдив през 2010-а. Стопаните мислели да вършат от нея хотрод. „ Планирам да е по-различна от първата. Имало е прототипна версия въз основата " Варшава " за руската лимузина „ ЗИМ”. Отхвърлят концепцията - не им е харесала, и тогава я базират на волгата. Аз ще направя този несбъднат проект”, споделя Иван Великов.
Няколко години употребявал колата на сватби и абитуриентски вечери. Спрял тази активност, с цел да опази оптимално неповторимия червен дракон. Мине ли по улицата и след колата му се чупят вратове. На ревютата у нас старите хора споделят на внуци и правнуци: Това е автомобилът от моята младост!
Сталин дава „ Победа”, поляците желаят " Фиат "
Полша създава " Варшава " сред 1951 и 1973 година. Автомобилът е лицензна версия на ГАЗ-П-20 „ Победа”. Веднага след войната през 1946 година полското държавно управление взема решение да създава коли. Първо се обръщат за помощ към концерна ФИАТ за производството на " Фиат " 100. Строежът на завода стартира през 1948-а, само че след няколко месеца стопира, тъй като Сталин, споделя, че социалистическите страни би трябвало да си оказват помощ, а не да търсят помощ от капиталистите. Така вместо красивия " Фиат " 100 Полша получава лиценз за производството на „ Победа”.
Ретро обич: Дай газ с ГАЗ-Командирка
Третата ретро обич на Иван Великов е ГАЗ-69-А „ Командирка”. Казват й по този начин, тъй като във военно време в джипката са се возили командирите. Тя е с четири порти. Другата й вариация е „ Текезесарката”, която откъм гърба няма седалки, а две пейки. Купил газката от село до Доспат. Стопанинът й я взел от военните и я употребявал да си носи дърва от гората. Заварил задните порти, махнал седалките. „ Ще я възвръщам до истинския й тип. Цялата бе изкъртена, като я взех”, спомня си Иван.
Иван е влюбен във варшавите от дете. Дядо му имал подобен автомобил, който той наследил. Още не може да си елементарни, че го продал. „ След години го купих още веднъж, само че към този момент бе в неприятно положение. Продадох го на едни поляци - там доста харесват марката”, споделя Иван Великов.
Сегашната му варшава няма нищо общо с тези измъчени и боядисвани на ръка в сиво и небесносиньо коли, които пъплеха по улиците по времето на соца. Автомобилът модел М20 - 201 на Иван е боядисана в яркочервен цвят лимузина с кожен салон. „ Това е единствената разлика с истинските коли - те са били с текстилна дамаска. Аз желаех от тапицера кожа „ Ал кантара” - това е мое персонално творчество”, изяснява той.
В полския цех FSO във Варшава пускат доста яркочервени коли. Поляците пръскали боята смесена с лак. „ Ако не е била разбъркана добре сместа, колата е ставала на петна - тук-там лъскава, тук-там матова”, споделя пловдивчанинът. Неговата е с две ръце основа за боята и три ръце лак. Така се реализира дълбочина на блясъка.
Купил колата през 2007 година от перничанин.
Той е истинският й притежател от датата й на произвеждане - 1963 година. Мъжът от Перник навъртял 150 хиляди километра. Толкова пазил колата си, че даже й махнал праговете - с цел да не ръждясват. „ Можеш ли да си представиш! Придобих я на 17 ноември 2007 година. Започнах работа по нея през 2008-а и я възстановявах тъкмо 11 месеца. Подкарах я за 1 май 2009 година Затова и номерът ми е 1101”, споделя Иван Великов.
Колата му е с хромирана предна част и ризница. Всичките й елементи са истински. С годините намерил хора в покрайнините на Пловдив, които са положителни реставратори. „ Това са тенекеджията Махони от Марково, бояджията е Дидо от Царацово, а пловдивчанинът Иван Циганков е тапицерът. Двигателят е на 20 хиляди километра след главен ремонт”, изрежда чудесата на аления звяр Иван. Хвали колата си все едно е младоженка за сватосване.
Големият въпрос при всяка " Варшава " е какъв брой тъкмо гори.
Великов дава отговор с вица за притежателя, който отишъл да зареди обичаната кола с бензин А-85. Рекъл на бензинджията: Зареди догоре! Минали 30 минути, минали 40 минути. Бензинджията попитал: Колко ви е огромен резервоарът? И стопанинът се сепнал: Извинявай, не запомнил съм мотора включен! „ Гори 18,5 на 100 при извънградско придвижване. Градското не дръзвам да го измеря”, споделя стопанинът на алената лимузина.
Все по-трудно намира елементи за автомобила, който е по модела „ Победа”, създаван в Съветския съюз. Всичките чаркове са истински. „ Ходил съм чак в Русия по пазари и изложби да диря елементи. Поръчвам си и по разгласи от Полша. Там имам другар, който ми ги купува и ги изпраща. Стават обаче доста скъпи. Постоянно се работи по колата - още не съм й поставил истинските хромирани лайсни”, изяснява Иван. Гумите на колата също са истински. И те обаче не се създават повече. „ На доизживяване са”, споделя малко той.
Втората му " Варшава " е от 1962-ра, само че още не е почнал да я възвръща. Купил я от автоработилница край Пловдив през 2010-а. Стопаните мислели да вършат от нея хотрод. „ Планирам да е по-различна от първата. Имало е прототипна версия въз основата " Варшава " за руската лимузина „ ЗИМ”. Отхвърлят концепцията - не им е харесала, и тогава я базират на волгата. Аз ще направя този несбъднат проект”, споделя Иван Великов.
Няколко години употребявал колата на сватби и абитуриентски вечери. Спрял тази активност, с цел да опази оптимално неповторимия червен дракон. Мине ли по улицата и след колата му се чупят вратове. На ревютата у нас старите хора споделят на внуци и правнуци: Това е автомобилът от моята младост!
Сталин дава „ Победа”, поляците желаят " Фиат "
Полша създава " Варшава " сред 1951 и 1973 година. Автомобилът е лицензна версия на ГАЗ-П-20 „ Победа”. Веднага след войната през 1946 година полското държавно управление взема решение да създава коли. Първо се обръщат за помощ към концерна ФИАТ за производството на " Фиат " 100. Строежът на завода стартира през 1948-а, само че след няколко месеца стопира, тъй като Сталин, споделя, че социалистическите страни би трябвало да си оказват помощ, а не да търсят помощ от капиталистите. Така вместо красивия " Фиат " 100 Полша получава лиценз за производството на „ Победа”.
Ретро обич: Дай газ с ГАЗ-Командирка
Третата ретро обич на Иван Великов е ГАЗ-69-А „ Командирка”. Казват й по този начин, тъй като във военно време в джипката са се возили командирите. Тя е с четири порти. Другата й вариация е „ Текезесарката”, която откъм гърба няма седалки, а две пейки. Купил газката от село до Доспат. Стопанинът й я взел от военните и я употребявал да си носи дърва от гората. Заварил задните порти, махнал седалките. „ Ще я възвръщам до истинския й тип. Цялата бе изкъртена, като я взех”, спомня си Иван.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ