Пловдивчани извиха опашка пред паметника на Христо Ботев в Цар

Пловдивчани извиха опашка пред паметника на Христо Ботев в Цар Симеоновата градина, с цел да положат по цвете в деня на 170-ата годишнина от рождението на великия българин, съобщи кореспондент на Plovdiv24.bg. 
Да отдаде респект пред безсмъртния бунтовник и стихотворец в града под тепетата дойде и председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, която единствено часове преди този момент взе участие и в ритуала по освещаване на пловдивските бойни флагове. 
"Братя и сестри българи " - обърна се към родолюбците шефът на Драматичния спектакъл Кръстю Кръстев, който тази година бе претрупан с виновната задача да държи слово пред паметника на героя, "Днес е доста елементарно да забележим героя, мощния човек, там, на върха на неговия живот, посред неговата героична гибел, и доста е мъчно да забележим себе си измежду своя личен, неосезаем, неведнъж цялостен с дребни изменничества живот. 

И постоянно, когато величаем нечие име, нечие дело, ние го трансформираме единствено в портрет, а не в жив образец. И колкото по-гръмки слова изнамираме за него, колкото по-помпозно го честваме, толкоз по-тихо и неотменно се отдалечаваме от това, което в действителност той е бил, което той е. Защото Той не умира! Той, Христо Ботев, нашата мяра за величие, за живот отвън гибелта, нашето огнено име в небето! Не виждам по-удачен случай тъкмо през днешния ден, в деня на неговото рождение, да си напомним словото му, в което - сами ще се убедите - продължаваме комплицирано да живеем. Ето неговите думи:

"Аз не съм българин, тъй като българският народ няма ни история, ни царски дворци, ни образовани мъже, ни златни руна, ни заводи за чирози, ни космополитен патриарх, ни светии, ни миропомазаници - казваш ти, велики космополите! Мнозина приказват, че българският народ не върви напред и че неговото състояние из ден дневно е по-критически и нежелано. А може ли всичко това да бъде иначе, когато България има и бръснати мустаки, и космополити, и гръцки оратори, а няма свои правилни, свои почтени синове? Ако ние продаваме народността си без никакви аргументи, в случай че се отхвърляме от името си без никакви подбуждения и в случай че поддържаме своите неприятели без особена потребност, може ли да напредне народът ни и да бъде заслужен за почитание? "

Едва отекнало това слово против безродниците, идва друго, което зашлевява котерийните патриоти. Ето го:

"Народите са слепи; те по постоянно санкционират своите правилни синове, нежели предателите. Който е интелигентен човек, той би трябвало да се демонстрира като патриотин, само че да не жертвува нищо. А който е още по-умен, той би трябвало да се употребява от националните недостатъци. Аз зная голям брой почтени "патриоти ", които въртят търговийка с национални сълзи; а никой не споделя за тях, че са злодейци. У който са паричките, той е прав и почтен. Аз познавам голям брой български патриоти, които се хранят на националния тил. "

Това е словото на Гения, братя и сестри! Той не жали себе си, не жали и другите. Олтар му е истината, Бог му е правата дума. Думата в нейното същинско и мъчително значение, а не увита в пелените на измислената уместност, удушена и сменена в смисъла и смисъла си. Затова на днешния ден ние би трябвало да се замислим какво употребяваме вместо слово? Колко се подменили думите? Колко близко са нашите думи до лъжата и какъв брой надалеч от истината?

Ботев е на първо място мъчителен блян към истината. Вяра, че там, където има истина, ще пристигна и Свободата. Там, където няма истина, постоянно ще господства Робството, под каквото и да е име.

Не единствено да помним Христо Ботев, братя и сестри, дано и го четем. Защото той не умира. "