Шипката - 10 пъти по-богата на витамин С от ябълката
Плодовете на шипката се употребяват както в кулинарията, по този начин и в националната лечебна медицина. Дребните плодове на храста са извънредно скъп източник на потребни субстанции, които са от значително значение за нашето здраве.
Шипката е измежду най-хубавите доставчици на витамин С за организма. Всъщност някои сортове на растението витаминът доближава равнища 2 000 мг%. Най-често откритото наличие е 400 – 600 мг%.
Оказва се, че това количество е три до четири пъти по-голямо от наличието на витамин С в касиса и 10 до двадесет пъти повече, от колкото в ябълката.
В допълнение шипката е богата и на каротин, витамин К и Р. Плодовете на храста имат в състава си още захари, приблизително 3, 7% пектинови субстанции, дъбилни и багрилни субстанции, киселини.
Освен по критерии наличие на витамин С, скромните червени плодове заемат първи позиции и по съществуване на калиеви и натриеви соли. Тези два детайла са потребни с това, че подтикват кръвообращението и обмяната на веществата, имат благоприятен резултат върху активността на мускулите.
И още – шипките са един от най-хубавите източници на желязо. Най-голямо количеството на стоманени соли е в добре узрелите шипки. Както е известно желязото има основна роля в за поддържане на оптималния състав и здраве на кръвта.
Редовната консумация на шипка ще усъвършенства метаболизма ви. Тя се предлага най-много при за усилване на имунната система за предотвратяване от болести, както и при възобновяване на болните.
Предлагаме ви вкусна рецепта по какъв начин да си приготвите сироп от шипки. Той се подготвя от добре узрели, здрави шипки. Почистените плодове се нарязват и накисват в един литър вода.
Оставят се да престоят 1-2 дни. След това сокът се отделя посредством прецеждане. Добавят се 2 кг захар и се поставя на мощен котлон. Спад завиране се изчаква 4-5 минути.
Добавя се 7-8 грама винена киселина. Снема се от котлона. Сместа още веднъж се прецежда. Сокът се сипва в за предпочитане тъмни бутилки още до момента в който е гореща. След затваряне съдовете се съхраняват на изсъхнало и хладно място.
