Планират се пет нови национални парка
Планираме през 2026 година България да има най-малко пет нови национални парка в планините и предпазени зони и резервати по Черноморското крайбрежие. Това съобщи вицепремиерът по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов на конференцията " Планините – хубост и провокации ", проведена от Посолството на Франция и Френския институт в България, представен от ведомствения пресцентър.
По думите му сега има три планетарни рецесии, които актуалното общество би трябвало незабавно да взема решение – климатичната, загубата на биоразнообразие и замърсяването с пластмасови боклуци.
За превъзмогване загубата на биоразнообразие като член на Европейски Съюз България е поела задължения по Зелената договорка – до 2030 година 30% от територията ѝ да е в предпазени зони на сушата и в морето, както и 10% да са зони със строга отбрана.
В момента са реализирани 35% предпазени зони в мрежата " Натура 2000 ", само че тези под строга отбрана са едвам 5-6 на 100. " Целта, която в Министерство на околната среда и водите сме си сложили, е още до края на 2026 година – до края на мандата на държавното управление, да достигнем тези условия ", съобщи вицепремиерът по климатични политики.
Той заяви също, че Министерство на околната среда и водите работи по планове за новите предпазени територии. Част от плануваните 5 нови национални парка ще са по южната и западната ни граница, където доста планински територии са съхранени поради желязната завеса – това са западна Стара планина и Родопите. Другите ще са на север и изток в самобитния " наследник пояс " на Дунав и Черно море, който също има предпоставки за отделяне на нови предпазени територии.
Тъй като статутът на националните паркове изисква да заемат единствено територии изключителна държавна благосъстоятелност и това допуска скъпи отчуждителни процедури, те евентуално ще имат " мрежови " темперамент и няма да покриват компактна територия, изясни министърът.
Сегашните три национални парка в България - " Пирин ", " Рила " и " Централен Балкан " заемат най-високите елементи на планините.
" Доскоро климатичната рецесия беше в контраст на енергийната, само че в този момент в подтекста на войната в Украйна виждаме, че енергийната и климатичната сигурност са едно и решенията са свързани с потреблението на ВЕИ, т.е. решения, които идват от природата ", разяснява Сандов. Затова, съгласно него, решението на проблемите в енергетиката и внедряването на ВЕИ в семействата е приоритет за опазването на планетата и за постигането на мир.
По думите му сега има три планетарни рецесии, които актуалното общество би трябвало незабавно да взема решение – климатичната, загубата на биоразнообразие и замърсяването с пластмасови боклуци.
За превъзмогване загубата на биоразнообразие като член на Европейски Съюз България е поела задължения по Зелената договорка – до 2030 година 30% от територията ѝ да е в предпазени зони на сушата и в морето, както и 10% да са зони със строга отбрана.
В момента са реализирани 35% предпазени зони в мрежата " Натура 2000 ", само че тези под строга отбрана са едвам 5-6 на 100. " Целта, която в Министерство на околната среда и водите сме си сложили, е още до края на 2026 година – до края на мандата на държавното управление, да достигнем тези условия ", съобщи вицепремиерът по климатични политики.
Той заяви също, че Министерство на околната среда и водите работи по планове за новите предпазени територии. Част от плануваните 5 нови национални парка ще са по южната и западната ни граница, където доста планински територии са съхранени поради желязната завеса – това са западна Стара планина и Родопите. Другите ще са на север и изток в самобитния " наследник пояс " на Дунав и Черно море, който също има предпоставки за отделяне на нови предпазени територии.
Тъй като статутът на националните паркове изисква да заемат единствено територии изключителна държавна благосъстоятелност и това допуска скъпи отчуждителни процедури, те евентуално ще имат " мрежови " темперамент и няма да покриват компактна територия, изясни министърът.
Сегашните три национални парка в България - " Пирин ", " Рила " и " Централен Балкан " заемат най-високите елементи на планините.
" Доскоро климатичната рецесия беше в контраст на енергийната, само че в този момент в подтекста на войната в Украйна виждаме, че енергийната и климатичната сигурност са едно и решенията са свързани с потреблението на ВЕИ, т.е. решения, които идват от природата ", разяснява Сандов. Затова, съгласно него, решението на проблемите в енергетиката и внедряването на ВЕИ в семействата е приоритет за опазването на планетата и за постигането на мир.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ