Титан се отдалечава от Сатурн 100 пъти по-бързо от очакваното
Планетите доста, доста постепенно се отдалечават от Слънцето, а и множеството луни постепенно се отдалечават от своите планети в развой, наименуван приливно ускоряване. Явлението не е непознато за учените. Затова и фактът, че Титан постепенно се отдалечава от своята планета - Сатурн, не е вест.
Но астрономите откриха нещо в действителност изненадващо: Титан се отдалечава по-бързо от предстоящото - към цели 100 пъти по-бързо, оповестява Science Alert.
Според общоприетите теории, Титан би трябвало да се отдалечава от Сатурн със скорост от единствено 0,1 сантиметра годишно. Вместо това две самостоятелни техники демонстрираха, че Титан се отдалечава от Сатурн със скорост 11 сантиметра годишно - съвсем три пъти по-бързо от скоростта на външната миграция на нашата Луна.
Оказва се, че особената луна се е образувала доста по-близо до планетата по време на раждането на Слънчевата система преди 4,5 милиарда години. След това е мигрирала на разстояние към 1,2 милиона километра от Сатурн. Това изобретение допуска, че в изследването на приливното ускоряване към Сатурн има пропуски.
„ Повечето предходни изследвания са предвиждали, че луни като Титан или луната на Юпитер, Калисто, са се образували на орбитално разстояние, сходно на мястото, където ги виждаме в този момент “, изясни теоретичният астрофизик Джим Фулър от Калифорнийския софтуерен институт. " Това значи, че сатурновата лунна система и евентуално нейните пръстени са се образували и еволюирали по-динамично, в сравнение с се смяташе до момента. "
Ключово за процеса на приливно ускоряване е събитие, известно като приливно търкане. На Земята можем да следим това доста ясно. Докато Луната се движи към нашата планета, нейното гравитационно притегляне въздейства на океаните (и в по-малка степен на самата Земя) да се деформират и уголемяват, а по-късно още веднъж да се свият.
Ето за какво нашите океани имат приливи и отливи, само че тази непрекъсната дисторция трансформира част от ротационната сила на Земята в топлота на търкане - в реалност тя работи като гигантска спирачка на въртенето на планетата.
Другото, което деформацията прави, е да изкривява гравитационното поле на Земята, което по-късно упражнява в допълнение притегляне върху Луната, ускорявайки я в орбитата й. Тази спомагателна сила кара Луната последователно да се отдалечава от нас, със скорост към 3,82 сантиметра годишно.
Подобно взаимоотношение се случва сред Титан и Сатурн, само че учените смятаха, че резултатът не е толкоз изразен. Това е по този начин, тъй като Сатурн е газообразен - състав, който се счита, че генерира по-малко търкане от земните океани и скали.
Но астрономите откриха нещо в действителност изненадващо: Титан се отдалечава по-бързо от предстоящото - към цели 100 пъти по-бързо, оповестява Science Alert.
Според общоприетите теории, Титан би трябвало да се отдалечава от Сатурн със скорост от единствено 0,1 сантиметра годишно. Вместо това две самостоятелни техники демонстрираха, че Титан се отдалечава от Сатурн със скорост 11 сантиметра годишно - съвсем три пъти по-бързо от скоростта на външната миграция на нашата Луна.
Оказва се, че особената луна се е образувала доста по-близо до планетата по време на раждането на Слънчевата система преди 4,5 милиарда години. След това е мигрирала на разстояние към 1,2 милиона километра от Сатурн. Това изобретение допуска, че в изследването на приливното ускоряване към Сатурн има пропуски.
„ Повечето предходни изследвания са предвиждали, че луни като Титан или луната на Юпитер, Калисто, са се образували на орбитално разстояние, сходно на мястото, където ги виждаме в този момент “, изясни теоретичният астрофизик Джим Фулър от Калифорнийския софтуерен институт. " Това значи, че сатурновата лунна система и евентуално нейните пръстени са се образували и еволюирали по-динамично, в сравнение с се смяташе до момента. "
Ключово за процеса на приливно ускоряване е събитие, известно като приливно търкане. На Земята можем да следим това доста ясно. Докато Луната се движи към нашата планета, нейното гравитационно притегляне въздейства на океаните (и в по-малка степен на самата Земя) да се деформират и уголемяват, а по-късно още веднъж да се свият.
Ето за какво нашите океани имат приливи и отливи, само че тази непрекъсната дисторция трансформира част от ротационната сила на Земята в топлота на търкане - в реалност тя работи като гигантска спирачка на въртенето на планетата.
Другото, което деформацията прави, е да изкривява гравитационното поле на Земята, което по-късно упражнява в допълнение притегляне върху Луната, ускорявайки я в орбитата й. Тази спомагателна сила кара Луната последователно да се отдалечава от нас, със скорост към 3,82 сантиметра годишно.
Подобно взаимоотношение се случва сред Титан и Сатурн, само че учените смятаха, че резултатът не е толкоз изразен. Това е по този начин, тъй като Сатурн е газообразен - състав, който се счита, че генерира по-малко търкане от земните океани и скали.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ