България по пътя към еврото в Ден 2 на банково-финансовия форум на сп. "Мениджър"
Планът за приемане на еврото от България е в развой на интензивна работа. Това заяви заместник-министърът на финансите Ивайло Христов , който откри провелата се през днешния ден втора част от, който за първи път се организира в две издания, а bTV e медиен сътрудник.
„ Разработваме Националния проект за въвеждане на еврото в България и все още документът се съгласува с всички виновните институции “, заяви Ивайло Христов, при започване на първия панел от форума, отдаден на влизането на България в еврозоната. В изявлението си той означи, че се прави вероятното проектът да е подготвен до края на мандата на служебното държавно управление, тъй като индикативната дата за присъединението на страната ни към еврозоната е 1 януари 2024 година и тя е доста близо.
„ Не чакаме нараснали равнища на инфлация в България заради въвеждането на еврото “– уточни още в своята откриваща тирада зам.- министър Христов.
Опитът на Естония с въвеждането на еврото - страната, направила прехода от национална към общоевропейска валута, и то в разгара на световната финансова рецесия преди 10 години показа специфичният посетител в днешната втора част на форума, Танел Рос, заместник-главен секретар на Министерството на финансите на Република Естония в интервала 2009 г - 2012 г.„ Най-важният съставен елемент от нашата парична рамка, какъвто е и казусът с България, е валутният ръб, който бе открит по-малко от 20 години преди приемането на еврото “ сподели той. Рос също по този начин изясни, че в страната не е имало огромна полемика по въпроса за влизането в еврозоната, защото еврото се е разглеждало като дирек на непоклатимост за европейската и естонската стопанска система. По думите му най-важното е, че защото страната е имала валутен ръб и закрепен курс по отношение на еврото, при влизането в еврозоната не е имало огромни стопански и политически промени за страната. „ По отношение на Естония не може да се приказва за цена на влизането в Еврозоната, а за изгоди ", добави Рос.
Влизането на България в Еврозоната е продължение на интеграцията на страната в Европа, почнала по времето на Борис I. Това съобщи заместник-министърът на финансите Ивайло Христов по време на първия панел.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев съобщи, че позицията на АИКБ и на всички работодателски организации у нас е в поддръжка на ускоряването на присъединението на България към еврозоната. „ Ние в действителност насърчаваме и подтикваме към по-бързи и енергични дейности за това. За нас изгодите от това несъмнено преобладават “ сподели Велев. Той съобщи, че се надява инфлацията, която в този момент стартира и наподобява ще пораства, да се укроти при окончателното приемане на еврото у нас.
Георги Ангелов , старши икономист, институт „ Отворено общество “, от своя страна съобщи, че значително България към този момент е в Еврозоната, въпреки че официално към момента не е част от района на единната валута. „ Миналата година България беше призната във валутния механизъм ERM II, прочут като чакалнята на еврозоната, и в банковия съюз. Един от огромните проблеми на страните отвън еврозоната бяха високите такси за преводи – този проблем беше решен. Валутният ръб действително ни фиксира към еврото, тъй че българският лев на процедура е евро. В този смисъл от четвърт век употребяваме еврото, въпреки да го назоваваме лев “, сподели Ангелов, като добави, че изключително от предходната година консумираме огромна част от изгодите от еврото. „ Лихвите са рекордно ниски, а кредитният ни рейтинг бе нараснал в най-голямата рецесия от последните десетилетия, точно тъй като влязохме в ERM II. Много неща, които свързваме като изгоди с еврозоната, започваме да ги консумираме, тъй като вървим в тази посока. Важен е процесът, а не крайната дата “, добави той.
Високата инфлация изяжда спестяванията на хората в България. Въпреки това семействата държат от ден на ден пари на депозит в банка – общата сума към този момент е близо 65 милиарда лева, където доходността е съвсем несъществуваща, разясниха участниците във втория панел " Сбогом на депозитите "
„ Хората би трябвало да са дейни при вложение, когато са сигурни, че могат да посрещнат дадена загуба на спестявания “, разяснява Боян Бянов , районен шеф на платформата за депозити Raisin.
“Основният проблем е, че продуктите би трябвало да са лесни и разбираеми, да има бистрота, а в това време да дава рентабилност, с която най-малко да можем най-малко да покрием инфлацията, която в този момент е висока. “, счита Владимира Лулова , управител клиенти на системата за споделено кредитиране Iuvo. „ С продукта Iuvo Up даваме точно елементарна опция, която обезпечава много ликвидност, която дава по-голяма доходност”, добави тя.
„ Българите обичайно познаваме 1 инструмент за вложение – недвижими парцели “, счита Райна Миткова , шеф на EOS в България. По думите й рядко се приказва за обществената обмен. „ Този вид парцели са обследвани от синдиците и при тях няма изненади. Свободният пазар прегрява – този различен пазар предлага положителни благоприятни условия “, добави Миткова.
„ Тази година има растеж от 60% на взаимните фондове – към този момент са 3,6 милиарда лева – в случай че ги сравним с банковите депозити – към този момент сме забележими на картата “, разяснява Явор Ачев , управител за България на Amundi Asset Management. Той добави, че дейното търгуване на акции и финансови принадлежности има своите минуси, като може да докара до грешката да продадеш на ниска цена, а да купуваш скъпо. Според него българският пазар много е израснал и се е трансформирал. „ Вече всяка банка и сдружение може да изготвя профили според от риска, който е подобаващ за дадения клиент “, приключи той.
Устойчивото вложение напълно скоро ще застигне и българския бизнес и той ще бъде заставен да вкара редица ограничения. “Преходът е подбуден не от даден пазар а от това че нямаме резрервна планетa”. Това съобщи изпълнителният шеф на Уникредит Булбанк Цветанка Минчева участник в панел „ Финансиране на ESG “.„ Много промишлености ще бъдат изменени и оцеляването им е въпрос на това какъв брой конкурентни могат да бъдат “, добави тя. Минчева също заяви, че от 2022 година Уникредит Булбанк ще стартира проби за отчитане на целия портфейл за въглероден отпечатък.
„ Най-особеното е, че в случай че не докажете че компанията е зелена, то няма да получи финансиране или то ще е по-скъпо. Онези, които отхвърля да се трансформират ще изпаднат от пазара “, предизвести София Касидова , началник „ Стратегическо развиване и обмисляне “ в Българската банка за развиване. Целите за нисковъглеродно бъдеще на Европейски Съюз ще станат наложителни до 2024 година за разнообразни стопански обекти, добави тя. Друг доста значим детайл е голямата роля на Европейска инвестиционна банка – която ще стане климатичната банка на Европейски Съюз и ще отдели 1 трлн. евро за такива планове, уточни София Касидова. И добави:
„ Промените могат да се финансират по три метода: 1. Да променим метода си на живот – да спестяваме сила и да консумираме по-малко месо. 2. Емисия на дълг или посредством заеми. 3. Да увеличим налозите “.
„ Най-голямата спънка е непознаване на тематиката. В Нидерландия към този момент 20 години регистрират какви са въглеродните излъчвания и въвеждане на политики за стабилно развиване. А нашият бизнес е изцяло неосведомен с това – имали сме клиенти, които бъркаха въглероден отпечатък с пръстов отпечатък “, изясни още Иван Паспалджиев, старши съветник в denkstatt.
„ Българският бизнес би трябвало да се готвят самодейно, а не реактивно. Да не го възприемат като тежест, а като нов метод за ръководство на бизнеса “, добави той.
„ Разработваме Националния проект за въвеждане на еврото в България и все още документът се съгласува с всички виновните институции “, заяви Ивайло Христов, при започване на първия панел от форума, отдаден на влизането на България в еврозоната. В изявлението си той означи, че се прави вероятното проектът да е подготвен до края на мандата на служебното държавно управление, тъй като индикативната дата за присъединението на страната ни към еврозоната е 1 януари 2024 година и тя е доста близо.
„ Не чакаме нараснали равнища на инфлация в България заради въвеждането на еврото “– уточни още в своята откриваща тирада зам.- министър Христов.
Опитът на Естония с въвеждането на еврото - страната, направила прехода от национална към общоевропейска валута, и то в разгара на световната финансова рецесия преди 10 години показа специфичният посетител в днешната втора част на форума, Танел Рос, заместник-главен секретар на Министерството на финансите на Република Естония в интервала 2009 г - 2012 г.„ Най-важният съставен елемент от нашата парична рамка, какъвто е и казусът с България, е валутният ръб, който бе открит по-малко от 20 години преди приемането на еврото “ сподели той. Рос също по този начин изясни, че в страната не е имало огромна полемика по въпроса за влизането в еврозоната, защото еврото се е разглеждало като дирек на непоклатимост за европейската и естонската стопанска система. По думите му най-важното е, че защото страната е имала валутен ръб и закрепен курс по отношение на еврото, при влизането в еврозоната не е имало огромни стопански и политически промени за страната. „ По отношение на Естония не може да се приказва за цена на влизането в Еврозоната, а за изгоди ", добави Рос.
Влизането на България в Еврозоната е продължение на интеграцията на страната в Европа, почнала по времето на Борис I. Това съобщи заместник-министърът на финансите Ивайло Христов по време на първия панел.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев съобщи, че позицията на АИКБ и на всички работодателски организации у нас е в поддръжка на ускоряването на присъединението на България към еврозоната. „ Ние в действителност насърчаваме и подтикваме към по-бързи и енергични дейности за това. За нас изгодите от това несъмнено преобладават “ сподели Велев. Той съобщи, че се надява инфлацията, която в този момент стартира и наподобява ще пораства, да се укроти при окончателното приемане на еврото у нас.
Георги Ангелов , старши икономист, институт „ Отворено общество “, от своя страна съобщи, че значително България към този момент е в Еврозоната, въпреки че официално към момента не е част от района на единната валута. „ Миналата година България беше призната във валутния механизъм ERM II, прочут като чакалнята на еврозоната, и в банковия съюз. Един от огромните проблеми на страните отвън еврозоната бяха високите такси за преводи – този проблем беше решен. Валутният ръб действително ни фиксира към еврото, тъй че българският лев на процедура е евро. В този смисъл от четвърт век употребяваме еврото, въпреки да го назоваваме лев “, сподели Ангелов, като добави, че изключително от предходната година консумираме огромна част от изгодите от еврото. „ Лихвите са рекордно ниски, а кредитният ни рейтинг бе нараснал в най-голямата рецесия от последните десетилетия, точно тъй като влязохме в ERM II. Много неща, които свързваме като изгоди с еврозоната, започваме да ги консумираме, тъй като вървим в тази посока. Важен е процесът, а не крайната дата “, добави той.
Високата инфлация изяжда спестяванията на хората в България. Въпреки това семействата държат от ден на ден пари на депозит в банка – общата сума към този момент е близо 65 милиарда лева, където доходността е съвсем несъществуваща, разясниха участниците във втория панел " Сбогом на депозитите "
„ Хората би трябвало да са дейни при вложение, когато са сигурни, че могат да посрещнат дадена загуба на спестявания “, разяснява Боян Бянов , районен шеф на платформата за депозити Raisin.
“Основният проблем е, че продуктите би трябвало да са лесни и разбираеми, да има бистрота, а в това време да дава рентабилност, с която най-малко да можем най-малко да покрием инфлацията, която в този момент е висока. “, счита Владимира Лулова , управител клиенти на системата за споделено кредитиране Iuvo. „ С продукта Iuvo Up даваме точно елементарна опция, която обезпечава много ликвидност, която дава по-голяма доходност”, добави тя.
„ Българите обичайно познаваме 1 инструмент за вложение – недвижими парцели “, счита Райна Миткова , шеф на EOS в България. По думите й рядко се приказва за обществената обмен. „ Този вид парцели са обследвани от синдиците и при тях няма изненади. Свободният пазар прегрява – този различен пазар предлага положителни благоприятни условия “, добави Миткова.
„ Тази година има растеж от 60% на взаимните фондове – към този момент са 3,6 милиарда лева – в случай че ги сравним с банковите депозити – към този момент сме забележими на картата “, разяснява Явор Ачев , управител за България на Amundi Asset Management. Той добави, че дейното търгуване на акции и финансови принадлежности има своите минуси, като може да докара до грешката да продадеш на ниска цена, а да купуваш скъпо. Според него българският пазар много е израснал и се е трансформирал. „ Вече всяка банка и сдружение може да изготвя профили според от риска, който е подобаващ за дадения клиент “, приключи той.
Устойчивото вложение напълно скоро ще застигне и българския бизнес и той ще бъде заставен да вкара редица ограничения. “Преходът е подбуден не от даден пазар а от това че нямаме резрервна планетa”. Това съобщи изпълнителният шеф на Уникредит Булбанк Цветанка Минчева участник в панел „ Финансиране на ESG “.„ Много промишлености ще бъдат изменени и оцеляването им е въпрос на това какъв брой конкурентни могат да бъдат “, добави тя. Минчева също заяви, че от 2022 година Уникредит Булбанк ще стартира проби за отчитане на целия портфейл за въглероден отпечатък.
„ Най-особеното е, че в случай че не докажете че компанията е зелена, то няма да получи финансиране или то ще е по-скъпо. Онези, които отхвърля да се трансформират ще изпаднат от пазара “, предизвести София Касидова , началник „ Стратегическо развиване и обмисляне “ в Българската банка за развиване. Целите за нисковъглеродно бъдеще на Европейски Съюз ще станат наложителни до 2024 година за разнообразни стопански обекти, добави тя. Друг доста значим детайл е голямата роля на Европейска инвестиционна банка – която ще стане климатичната банка на Европейски Съюз и ще отдели 1 трлн. евро за такива планове, уточни София Касидова. И добави:
„ Промените могат да се финансират по три метода: 1. Да променим метода си на живот – да спестяваме сила и да консумираме по-малко месо. 2. Емисия на дълг или посредством заеми. 3. Да увеличим налозите “.
„ Най-голямата спънка е непознаване на тематиката. В Нидерландия към този момент 20 години регистрират какви са въглеродните излъчвания и въвеждане на политики за стабилно развиване. А нашият бизнес е изцяло неосведомен с това – имали сме клиенти, които бъркаха въглероден отпечатък с пръстов отпечатък “, изясни още Иван Паспалджиев, старши съветник в denkstatt.
„ Българският бизнес би трябвало да се готвят самодейно, а не реактивно. Да не го възприемат като тежест, а като нов метод за ръководство на бизнеса “, добави той.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ