De Profundis: Наглостта да се инкриминира, политиката да се върне към политиката
Пламен Асенов, особено за Faktor.bg
Две неща няма по какъв начин да станат тези дни в България, жители - да оживеят девойките, починали под колата на безочлив нарушител, толериран години наред от тези, които трябваше от дълго време да са го озаптили - полиция и съд, както и да се осъществят вторият и третият мандат за сформиране на държавно управление в границите на този Парламент.
Отдавна упорствам
наглостта да се инкриминира,
като освен това се одобри за изключително утежняващо виновността държание и надлежно се накаже сурово. Ама що е то безочливост, незабавно ще попита някой, с аргумента, че това определение е значимо за съда, с цел да отсъди той дали дадена постъпка е плод в действителност на безочливост или просто на нелепост, незнание или нещо друго.
Нагло е да караш дрогиран, освен тъй като всички, в това число ти, знаеш, че не трябва, а и тъй като законът особено го не разрешава. Самото това деяние е безочливост. Но то е единствено на повърхността, в дълбочина се следят още няколко степени на безочливост, свити вътре в действието като люспи лук.
Първата степен на безочливост е в това, че самичък се поставяш над морала, над закона и над всички останали люде, като демонстративно заявяваш - няма значение с думи или дейности - че нищо от това за теб нищо не коства. Втората степен на безочливост е, че извършваш закононарушението си години наред с цялостното схващане какво правиш. Третата степен - наемаш /намираш, принуждаваш - няма значение как/ хора, които да ти оказват помощ и да те прикриват.
Колко още образци за безочливост ви трябват? Кое не разбирате?
Същото се отнася до карането без брошура или с подправена брошура. Ама горкият човек не бил получил персонално известието, че книжката му е отнета, по тази причина в неговото схващане нямало такава концепция въобще - написа някаква съдийка в причините, с които пуска на независимост въпросния наглец пред години.
Сериозно, госпожа Съдебна Психология?
Това е толкоз жалко, че и една елементарна съдийска роба, висяща в дрешника, може да измисли по-умен мотив. Защото да се свързва въпросният троглодит с понятия като „ схващане “, е много рисково начинание и в случай че аз бях шеф на въпросната съдийка, при възможна инспекция, за подобен „ мотив “ щях да я понижа незабавно. Или напряко да я изхвърля от системата като мръсно коте.
Да, само че май сходни истории са доста и тъкмо те пораждат и поддържат публикуваното в обществото мнение, че характерът на българското правораздаване е малко необикновен - като цяло то търси не истината и справедливостта, с цел да отбрани пострадалия, а увъртанията и формалните учредения, с цел да отбрани нарушителя от силата на закона.
А какво да кажем за историята на служителката на закона, полицейската Лилит, която прикрива нарушителя и, както се твърди, получава по 2 бона месечно за тази цел, след кошмарната злополука го води до в къщи, т.е., оказва помощ му да се укрие от правораздаването, а най-после излиза и се зъби на обществото, че не знаело истината, а когато я било узнаело, щяло било то, обществото, да си получи заслуженото.
Имам възприятието, жители, че тази нещастна фукла ни заплашва с възможното използване на някакви могъщи вълшебен сили. Е, като се знае, че е предана любителка на Путин, нищо чудно да счита, че
съветските нуклеарни ракети ще я спасят от пандиза,
дружно с нейния любим.
Но да подълбаем още в тази ситуация, а? На мен в цялата история най-вече ми хареса епизодът, в който някакви инцидентни служители на реда всеобщо вървят в автомивката на героя-престъпник и против едното гратис миене на колата, ей по този начин, просто до момента в който си приказват, почтено му снасят секретна информация за разположението на полицейски постове, за идни акции против наркодилъри и прочие.
Нямам кола и не знам какъв брой коства едно миене. Но, колкото и да коства, ще ви кажа, че този роман е една огромна и миризлива полицейска партенка, пусната да ни заблуди по отношение на същинския темперамент на това, което се прави в автомивката.
Полицаите не са елементарни хора. Те единствено наподобяват елементарни, само че другояче прелестно знаят, че въпросната нарко-информация коства много по-скъпо от малко сапун и едното поливане с маркуча. Подозирам, че в случай че се разрови цялата работа до дъното на вонята, ще се окаже, че упоменатите полицаи-чистофайници - или най-малко част от тях - във въпросната автомивка вървят, просто с цел да си получат плика с хонорарите.
Дали от въпросния плик раздават и нагоре по веригата, единствено мога да предсказвам. Но и няма значение. Описаното полицейско държание също е безочливо единствено по себе си, а още по-нагъл е опитът посредством приказки от 1001 нощ да се заблуждава обществото за мръсните истини в това, което ченгетата назовават Системата.
Цялата Система е разкапана,
по тази причина когато Бойко Рашков опита да ни увери наскоро, че той персонално за броени месеци е приключил промяната вътре на 98 %, огромен смях падна измежду мен.
И по този начин, дублирам апела си към днешни и утрешни депутати - инкриминирайте наглостта, тя е изключително публично рисково събитие.
Другото ми голямо предпочитание тези дни е политиката - освен българската, само че изключително българската - по някакъв метод да се върне към нормалността. Или да отиде напред към нормалността, кой знае.
Какво значи нормалност - отново пита един хитрец. Ами значи да се окажем в тези времена, в които на политическата сцена имаме систематични партии, ясно позиционирани идеологически по координатната система - ляво, дясно и център. А не лигльовци като сегашните, предходните или по-предишните, които считат, че са толкоз умни, та могат да бъдат и леви, и десни, по кое време както им е угодно - и освен това работата в страната да върви напред. Няма подобен филм, пичове, и в никакъв случай не е имало. Да, по-
елементарно е да не следваш правила, а стремежи - само че това постоянно приключва с злополука
Нормално е също коя да е дясна българска партия да не договаря с комунистите, изключително за взаимно ръководство. Както, прочее, и противоположното - левите да се протягат оптимално до някакъв ляв център, не и по-нататък.
В нашия случай - да оставим Политическа партия встрани, те не са естествена партия и надали в миналото ще бъдат. Но какво да кажем за Демократична България и техния към този момент безумен копнеж да получат третия мандат?
Не знам какво си показват тези хора, че ще създадат, само че желая да видя по какъв начин в действителност сядат да договарят с Българска социалистическа партия за взаимно държавно управление. Досега, когато договарянията се водеха от Политическа партия, БД се изсулваха от отговорност пред своите гласоподаватели, като се криеха по сенките. Ами в този момент, когато, като възможен благополучен собственик на мандат, би трябвало да седнат на обществено осветената маса и да обсъдят с Корни дали да махнем съветските монументи като част от извънредно нужните ограничения за депутинизация на страната?
Ко прайм, дами и господа?
Или другият значим въпрос. Как по този начин сме подготвени да преговаряме за постоянно държавно управление в границите на този Парламент с Има Такъв Народ, които единствено преди броени дни безсрамно смъкнаха постоянното държавно управление от рамките на този парламент. Кирил Петков назова сходна опция „ огромна нелепост “ и е безусловно прав.
А се чудя също за какво никой не пита Христо Иванов и Атанас Атанасов - когато Демократична България води диалози с Има Такъв Народ, ще води ли диалози и с към този момент отделилите се от Има Такъв Народ депутати. Или ще би трябвало да избира сред падналия ангел Слави, подсилен от херувимчето Тошко, и дяволските бунтовници против тях.
А какво да кажем за президента Румен Радев? Вече е ясно, че той няма интерес от ново държавно управление в този момент, само че в случай че единствено хипотетично приемем, че даде мандат на Демократична България, с цел да сътворят кабинет, какво ще изиска и какво ще получи той в подмяна? Да стартираме да плащаме и американския газ в рубли? Да върнем изгонените съветски дипломати и да им се простим?
Да, изборите са неприятно развиване най-малко по две аргументи - тъй като отново ще ни ръководят някои от миризливите зелени чорапи на Радев и тъй като в страната няма действителна политическа опция, затова новите избори ще ни заведат в остарялата задънена улица. При това, може би, няколко пъти.
Но и основаването на ново държавно управление в този момент ми се вижда невероятно, а в случай че го има, то ще е подобен смрадлив запъртък, че по-добре да го няма. Да, някой наблюдаващ беше подхвърлил - представете си, че Демократична България получат третия мандат и ГЕРБ или Движение за права и свободи ги поддържат!
Та, отново да попитам за всеки случай - ко прайм тогава, бе, дами и господа?
Две неща няма по какъв начин да станат тези дни в България, жители - да оживеят девойките, починали под колата на безочлив нарушител, толериран години наред от тези, които трябваше от дълго време да са го озаптили - полиция и съд, както и да се осъществят вторият и третият мандат за сформиране на държавно управление в границите на този Парламент.
Отдавна упорствам
наглостта да се инкриминира,
като освен това се одобри за изключително утежняващо виновността държание и надлежно се накаже сурово. Ама що е то безочливост, незабавно ще попита някой, с аргумента, че това определение е значимо за съда, с цел да отсъди той дали дадена постъпка е плод в действителност на безочливост или просто на нелепост, незнание или нещо друго.
Нагло е да караш дрогиран, освен тъй като всички, в това число ти, знаеш, че не трябва, а и тъй като законът особено го не разрешава. Самото това деяние е безочливост. Но то е единствено на повърхността, в дълбочина се следят още няколко степени на безочливост, свити вътре в действието като люспи лук.
Първата степен на безочливост е в това, че самичък се поставяш над морала, над закона и над всички останали люде, като демонстративно заявяваш - няма значение с думи или дейности - че нищо от това за теб нищо не коства. Втората степен на безочливост е, че извършваш закононарушението си години наред с цялостното схващане какво правиш. Третата степен - наемаш /намираш, принуждаваш - няма значение как/ хора, които да ти оказват помощ и да те прикриват.
Колко още образци за безочливост ви трябват? Кое не разбирате?
Същото се отнася до карането без брошура или с подправена брошура. Ама горкият човек не бил получил персонално известието, че книжката му е отнета, по тази причина в неговото схващане нямало такава концепция въобще - написа някаква съдийка в причините, с които пуска на независимост въпросния наглец пред години.
Сериозно, госпожа Съдебна Психология?
Това е толкоз жалко, че и една елементарна съдийска роба, висяща в дрешника, може да измисли по-умен мотив. Защото да се свързва въпросният троглодит с понятия като „ схващане “, е много рисково начинание и в случай че аз бях шеф на въпросната съдийка, при възможна инспекция, за подобен „ мотив “ щях да я понижа незабавно. Или напряко да я изхвърля от системата като мръсно коте.
Да, само че май сходни истории са доста и тъкмо те пораждат и поддържат публикуваното в обществото мнение, че характерът на българското правораздаване е малко необикновен - като цяло то търси не истината и справедливостта, с цел да отбрани пострадалия, а увъртанията и формалните учредения, с цел да отбрани нарушителя от силата на закона.
А какво да кажем за историята на служителката на закона, полицейската Лилит, която прикрива нарушителя и, както се твърди, получава по 2 бона месечно за тази цел, след кошмарната злополука го води до в къщи, т.е., оказва помощ му да се укрие от правораздаването, а най-после излиза и се зъби на обществото, че не знаело истината, а когато я било узнаело, щяло било то, обществото, да си получи заслуженото.
Имам възприятието, жители, че тази нещастна фукла ни заплашва с възможното използване на някакви могъщи вълшебен сили. Е, като се знае, че е предана любителка на Путин, нищо чудно да счита, че
съветските нуклеарни ракети ще я спасят от пандиза,
дружно с нейния любим.
Но да подълбаем още в тази ситуация, а? На мен в цялата история най-вече ми хареса епизодът, в който някакви инцидентни служители на реда всеобщо вървят в автомивката на героя-престъпник и против едното гратис миене на колата, ей по този начин, просто до момента в който си приказват, почтено му снасят секретна информация за разположението на полицейски постове, за идни акции против наркодилъри и прочие.
Нямам кола и не знам какъв брой коства едно миене. Но, колкото и да коства, ще ви кажа, че този роман е една огромна и миризлива полицейска партенка, пусната да ни заблуди по отношение на същинския темперамент на това, което се прави в автомивката.
Полицаите не са елементарни хора. Те единствено наподобяват елементарни, само че другояче прелестно знаят, че въпросната нарко-информация коства много по-скъпо от малко сапун и едното поливане с маркуча. Подозирам, че в случай че се разрови цялата работа до дъното на вонята, ще се окаже, че упоменатите полицаи-чистофайници - или най-малко част от тях - във въпросната автомивка вървят, просто с цел да си получат плика с хонорарите.
Дали от въпросния плик раздават и нагоре по веригата, единствено мога да предсказвам. Но и няма значение. Описаното полицейско държание също е безочливо единствено по себе си, а още по-нагъл е опитът посредством приказки от 1001 нощ да се заблуждава обществото за мръсните истини в това, което ченгетата назовават Системата.
Цялата Система е разкапана,
по тази причина когато Бойко Рашков опита да ни увери наскоро, че той персонално за броени месеци е приключил промяната вътре на 98 %, огромен смях падна измежду мен.
И по този начин, дублирам апела си към днешни и утрешни депутати - инкриминирайте наглостта, тя е изключително публично рисково събитие.
Другото ми голямо предпочитание тези дни е политиката - освен българската, само че изключително българската - по някакъв метод да се върне към нормалността. Или да отиде напред към нормалността, кой знае.
Какво значи нормалност - отново пита един хитрец. Ами значи да се окажем в тези времена, в които на политическата сцена имаме систематични партии, ясно позиционирани идеологически по координатната система - ляво, дясно и център. А не лигльовци като сегашните, предходните или по-предишните, които считат, че са толкоз умни, та могат да бъдат и леви, и десни, по кое време както им е угодно - и освен това работата в страната да върви напред. Няма подобен филм, пичове, и в никакъв случай не е имало. Да, по-
елементарно е да не следваш правила, а стремежи - само че това постоянно приключва с злополука
Нормално е също коя да е дясна българска партия да не договаря с комунистите, изключително за взаимно ръководство. Както, прочее, и противоположното - левите да се протягат оптимално до някакъв ляв център, не и по-нататък.
В нашия случай - да оставим Политическа партия встрани, те не са естествена партия и надали в миналото ще бъдат. Но какво да кажем за Демократична България и техния към този момент безумен копнеж да получат третия мандат?
Не знам какво си показват тези хора, че ще създадат, само че желая да видя по какъв начин в действителност сядат да договарят с Българска социалистическа партия за взаимно държавно управление. Досега, когато договарянията се водеха от Политическа партия, БД се изсулваха от отговорност пред своите гласоподаватели, като се криеха по сенките. Ами в този момент, когато, като възможен благополучен собственик на мандат, би трябвало да седнат на обществено осветената маса и да обсъдят с Корни дали да махнем съветските монументи като част от извънредно нужните ограничения за депутинизация на страната?
Ко прайм, дами и господа?
Или другият значим въпрос. Как по този начин сме подготвени да преговаряме за постоянно държавно управление в границите на този Парламент с Има Такъв Народ, които единствено преди броени дни безсрамно смъкнаха постоянното държавно управление от рамките на този парламент. Кирил Петков назова сходна опция „ огромна нелепост “ и е безусловно прав.
А се чудя също за какво никой не пита Христо Иванов и Атанас Атанасов - когато Демократична България води диалози с Има Такъв Народ, ще води ли диалози и с към този момент отделилите се от Има Такъв Народ депутати. Или ще би трябвало да избира сред падналия ангел Слави, подсилен от херувимчето Тошко, и дяволските бунтовници против тях.
А какво да кажем за президента Румен Радев? Вече е ясно, че той няма интерес от ново държавно управление в този момент, само че в случай че единствено хипотетично приемем, че даде мандат на Демократична България, с цел да сътворят кабинет, какво ще изиска и какво ще получи той в подмяна? Да стартираме да плащаме и американския газ в рубли? Да върнем изгонените съветски дипломати и да им се простим?
Да, изборите са неприятно развиване най-малко по две аргументи - тъй като отново ще ни ръководят някои от миризливите зелени чорапи на Радев и тъй като в страната няма действителна политическа опция, затова новите избори ще ни заведат в остарялата задънена улица. При това, може би, няколко пъти.
Но и основаването на ново държавно управление в този момент ми се вижда невероятно, а в случай че го има, то ще е подобен смрадлив запъртък, че по-добре да го няма. Да, някой наблюдаващ беше подхвърлил - представете си, че Демократична България получат третия мандат и ГЕРБ или Движение за права и свободи ги поддържат!
Та, отново да попитам за всеки случай - ко прайм тогава, бе, дами и господа?
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ