Историята на пицата - Светия Граал на кулинарията
Пицата е една от универсалните храни на модерното човечество. Тя е фамозна в целия свят, обичана е на хора с всевъзможни усети, призната е от разнообразни култури, вместила се е в доста кулинарни обичаи. Безспорно прелъщение с разнообразните си аромати, запечено тесто и всевъзможни съставки, пицата от дълго време е част от живота на всеки.
Магическото кръгло ядене притегля хора с всевъзможни благоприятни условия, на крайник, на улицата, с бира или в скъпо заведение с изтънчено вино - тя се вписва с всичко и на всички места. Адаптирала се е към всевъзможни диети, кулинарни течения и трендове в храненето.
Пицата непроменяемо се свързва с Италия - няма метод да споменем пица и да не се сетим за Ботуша. Корените ѝ обаче водят надалеч обратно във времето, още в Древен Египет. Там, откакто разкрили резултата на маята, почнали да подготвят питка от брашно, вода и мед. В Древна Гърция към това тестено произведение са добавили лой, подправки и лук. По времето на Дарий Първи бойците добавили към хляба и сирене и маслини.
Името пица (pizza) също е доста остаряло и етимологията му не е напълно известна. То би могло да идва от латинската дума pinsa от глагола pinsere, означаващ разпростирам. Друга опция е да идва по неочакван метод от немската дума bisso, означаваща парче самун. Или от гръцката pitta – тип плоска питка.
В самото начало пицата е съществувала под най-различни типове и форми. Можела е да вземем за пример да бъде и сладка с изключение на солена, с многообразие на продуктите и без конкретизиран метод на подготвяне сред фурната и тигана.
Очевидно е, че това свещено ядене е еволюирало много, до момента в който стигне до разновидността, който познаваме през днешния ден.
Съвременната пица се появява след идването през 17 век в Европа на главната ѝ съставна част – негово величество доматът. Днешната пица произлиза от Неапол, където наподобява бързо е постигнала голям триумф. Тя се е трансформирала в съществена храна на народа. Популярността ѝ набира още повече скорост, когато кралица Маргарита показва обществено какъв брой е впечатлена от това ядене.
Кралица Маргарита е красивата Маргарита Савойска, брачна половинка на крал Умберто Първи, глава на преди малко обединилото се италианско кралство. Савойската династия прочее е мощно обвързвана с българската история, откакто една от наследниците ѝ, Йоанна Савойска, се дами за българския цар Борис III и става българската кралица Йоанна. Маргарита е нейна баба и прабаба на някогашния български министър председател Симеон Сакскобургготски.
Но да се върнем на пицата. Ако името на кралица Маргарита Савойска (Margherita на италиански) и това на една от най-известните пици в света са идентични, това не е никаква случайност.
През 1889 година по време на серия от пътувания в сърцето на италианското кралство кралица Маргарита била сюрпризирана да види че целият народ яде пица. Тя поръчала на един от охранителите си да ѝ донесе да я опита. Много впечатлена от това, което вкусила, тя не се поколебала да се появи измежду хората, ядейки пица – неочакван ход, който не отговарял на кралския й статут.
След това тя поръчала на готвача си Рафаел Еспосито да ѝ подготви в двореца повече пици. Рафаел се подчинил и предложил на кралицата няколко предписания, една от които Помодоро и Моцарела. Последната става обичана на кралицата, която благодари на своя готвач в писмен тип. В отговор Рафаел назовава Margherita тази пица, която съдържа домати, сирене и босилек - напълно в цветовете на италианското знаме. Писмото на Маргарита Савойска се пази и до наши дни в Antica Pizzeria Brandi – една неаполска пицария, намираща се до кралския замък.
След Втората Световна война пицата става известна в целия свят. Възходът ѝ се дължи на заведенията за бързо хранене, които се възползват от привлекателния ѝ усет и лесния ѝ метод на подготвяне, към които прибавят опция за доставки по домовете.
Днес съществуват две огромни школи на пицата, въпреки и тя да е самобитен знак на стандартизацията при храните и на глобализацията. От една страна е класическата италианска пица, която е направена от доста фино и хрупкаво тесто и която е правоприемник на цялата история, която разказахме дотук. От друга страна, съществува американската пица, направена от класическо тесто за самун, което я прави по-дебела. По-меко, нейното тесто е и по-богато гарнирано, с повече мазни артикули и повече сирена.
Днес продуктите за пицата към този момент могат да са напълно разнообразни, към тях се прибавят морски блага, даже плодове като ананас и круша. Наистина съществува пица за всеки усет!
