Чужденец в Славия за престоя си в Барса: Познавам играчи, които сега са звезди!
Питър Макрилос, един от малцината чужденци в тима на Славия, приказва извънредно за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. 25-годишният австралиец мина при „ белите “ през февруари и се вписа чудесно. Халфът към този момент има осем попадения на сметката си за отбора, воден от Златомир Загорчич.
- Здравейте, господин Макрилос! Преди всичко, благодаря, че приехте нашата покана! Първо, по какъв начин сте, свикнахте ли към този момент с живота в България?
- И аз ви благодаря за поканата. Чувствам се прелестно. В България съм към този момент от 6-7 месеца. Мога да кажа, че към този момент се открих и се усещам спокоен тук в София.
- Харесвате ли нашата страна и по-конкретно София?
- Много е прелестно. Наслаждавам се на времето, прекарано тук. Градът е доста хубав. По време на лятната пауза имах малко повече време да се разходя из него, да го прегледам и да науча малко повече за самия град, а и за страната ви. Така че за мен е наслаждение да бъда тук в България.
- Какво харесвате най-вече тук?
- Храната е страхотна. Бих споделил, че кухнята ви прилича гръцката, тъй че това доста ми харесва. Винаги е значимо да живееш някъде, където храната ти подхожда. Това важи в още по-голяма степен и за един състезател, тъй че това е доста добре за мен. Другото, което доста ми харесва е времето. Сега е топло и прелестно. Истина е, че когато пристигнах тук беше в средата на зимата и тогава беше доста студено, само че сега изискванията са прелестни.
- Вие сте от Австралия, само че имате гръцки корени, тъй че може би не е безспорен културен потрес за вас, да бъдете тук в България?
- Да, тъкмо по този начин. Има доста прилики сред България и Гърция, тъй че привикнах доста бързо.
- А и сте играли в Гърция, тъй че културата ви е позната. Да поговорим към този момент и за футбол. Чувствате ли се подготвен за началото на новия сезон?
- Да, направихме добра подготовка в Банско. Вече в тима сме дружно от доста време и се сближихме с моите съотборници. Освен това, изиграхме и много положителни контролни мачове, с които да се подготвим за началото на сезона. Всичко това ми дава съображение да имам вяра, че идната акция ще бъде доста добра за нас. Мисля, че извървяхме дълъг път с ползотворна работа и сме подготвени за новия сезон.
- Как ви се коства работата със старши-треньора Златомир Загорчич?
- Сега обстановката и работата е много по-различна, тъй като, както знаете, аз пристигнах в Славия през зимната пауза. Тогава отпред на отбора още беше някогашният треньор Александър Тарханов. После пристигна треньорската промяна и трябваше доста бързо да се приспособяваме към новите условия на Загорчич. Сега обаче към този момент имахме задоволително време да работим дружно, както споделих направихме добра подготовка и едвам в този момент треньорът имаше задоволително време, с цел да ни съобщи концепциите си, тъй че ние по-късно да ги изпълняваме на терена. Трябваше първо да разберем неговата методология на работа и неговата футболна философия, само че към този момент сме подготвени. Знаем какво се изисква от нас да вършим в тренировките и мачовете и нямаме самообладание за старта на новия сезон.
- Какви са задачите, които сте си сложили за новия сезон и каква е задачата пред тима като цяло?
- Най-важното нещо за тима постоянно е просто да играе добре, да печели точки и да побеждава. Мисля, че това е главната ни цел в този миг. Очевидно, доста е значимо да създадем добър старт на сезона, да натрупаме точки още в първите 5-6 мача, тъй като имаме неприятния опит от предходната година. Що се отнася до персоналните ми цели, просто желая да продължа оттова, откъдето приключих предишния сезон. Искам да способствам за положителното показване на тима, да сътворявам благоприятни условия за гол и надлежно, когато ми се открие опция, и аз да осъществявам попадения.
- През предишния сезон Славия беше един от тимовете, забъркани в борбата за оцеляване до последно. Какво е обяснението ви за слабото показване на отбора?
- Не бих споделил, че сме се показали толкоз едва. Когато аз пристигнах, тимът към този момент се беше озовал в доста сложна обстановка и в този момент е значимо да не повтаряме грешките си. Разбира се, не желаеме да сме в долната половина на таблицата, а да се борим за място даже в топ 4, което би било идеалният вид. Както споделих и доскоро, започваме на чисто, забравяме за предишния сезон и ще създадем всичко допустимо да сме в челото на класирането.
- Мислите ли, че с този тим Славия може да бъде действителен кандидат за място в топ 6?
- Разбира се, че сме способни даже да бъдем измежду първите четири тима в класирането. Мисля, че към този момент се познаваме доста по-добре вътре в тима и по този начин се разбираме доста по-лесно на терена.
- Говорейки за топ 6, какво мислите за формата на българския шампионат – с плейофи, с делене на първа шестица и втора осмица с група на изпадащите?
- Мисля, че формулата е добра. Доста е забавна. Да си призная, в никакъв случай не съм играл в сходно състезание.
- Дори не сте играли и в сходен формат?
- Играл съм в състезание, което се разделя на две половини с плейофи, само че в никакъв случай в шампионат с този формат, в който втората осмица се разделя на две групи от по четири тима. Но за мен това прави шампионата забавно, тъй като всеки има защо да играе.
- През предишния сезон вие отбелязахте 8 гола в 15 мача за Славия. Как паснахте в отбора по подобен съвършен метод и то още през цялото време?
- В кариерата ми досега съм играл в доста разнообразни страни, с доста разнообразни стилове и разнообразни видове играчи. Аз съм подобен вид човек, който бързо се приспособява към новостите – към новата среда, към новия жанр на игра, тъй че мисля, че това мое качество доста ми оказа помощ. Но би трябвало да ви призная, че и аз самият не си мислих, че мога да дойда и през цялото време да се представям толкоз мощно. Още повече, че когато пристигнах, на практика не бях провел пълноценна подготовка и даже може би не бях задоволително подготвен физически. Сега обаче мисля, че свърших добра работа в тренировките и се надявам да продължа да се представям мощно.
- Както споменахме, отбелязахте 8 гола в 15 мача, което е доста за полузащитник. Имате ли някаква загадка по какъв начин да бъдете на точното място в точния миг?
- Не знам. Просто поемам риска да се придвижа малко по-напред по терена. Много играчи си икономисват напъните да пробягат някой спомагателен метър, само че аз обичам да се движа. Знам, че когато не се пестиш, може да се позиционираш на най-хубавото място и това да ти даде късмет да отбележиш. Така че може би това е тайната. Просто си правя работата.
- Нека ви върна все още, в който получихте офертата от Славия. Къде се намирахте по това време и имахте ли някакви съмнения преди да я приемете?
- Точно беше изминал моят контракт с тима ми във Финландия. Реално нямах договор, тъй че когато офертата пристигна, въобще не съм се замислял дали да я приема, тъй като бях чул, че българското състезание е доста мощно. Така че това беше добра опция за мен да дойда в България. Всъщност, бях чувал за Славия преди да дойда. Знаех, че пристигам в огромен клуб, който е един от най-старите в България. Реших да се възползвам от шанса, който ми се открива и да покажа на какво съм кадърен в едно конкурентно и уважавано в Европа състезание. Така че за мен това е крачка напред в кариерата.
- Кои други тимове знаехте от България и какво бяхте чували за българския футбол преди да дойдете?
- Всъщност, няколко мои другари, които са играли тук, ми споделиха, че шампионата е доста мощно и нямах никакви подозрения дали да дойда. Както се споделя, впуснах се в това премеждие с главата напред.
- В медиите у нас се появиха клюки, че тимът на Левски е имал интерес към Вас. Вярно ли е това?
- Не знам дали е имало подобен интерес. Агентът ми разглеждаше разнообразни благоприятни условия да ме трансферира в България, само че не знам кои тимове са показали интерес. Отборът на Славия ни предложи положителни условия, които нямаше по какъв начин да не приема и в този момент съм фокусиран напълно върху представянето ми тук.
- Говорейки за Левски, в първия мач за новия сезон се изправяте против този тим. Миналата година Вие вкарахте на Левски за Купата на България. Какво очаквате от мача в събота?
- Знаем, че това е огромен клуб, само че ние излизаме само за победа. Ще създадем всичко допустимо да вземем трите точки и да стартираме мощно новия сезон. Играхме против Левски няколко пъти предходната година и знаем, че това е доста сложен противник. Ние обаче имаме вяра във опциите си и се надявам да оказа помощ на моя тим с каквото мога да спечелим този мач.
- Мислите ли, че Славия може да бъде стъпалото, което да ви изведе до националния тим на Австралия?
- Да, изключително в случай че не преставам да се представям по същия мощен метод, както до момента. Надявам се Господ да ми даде този страховит късмет да съставлявам моята татковина на най-високото допустимо равнище. Силно се надявам, че това ще се случи.
- Вече сте играли за австралийския народен тим, само че в младежките обединения. Какво беше възприятието да представлявате страната си?
- Това чувство не може да се опише с думи. Докато растеш, мечтаеш един ден да имаш опцията да играеш за своята татковина. Имах шанса да играя за младежкия народен тим, а в този момент доста мощно желая да бъде извикан и в мъжкия тим и да накарам фамилията ми да се гордее с мен. Винаги в главата ми стои тази мисъл и когато излизам на терена за всеки един мач това ме стимулира, тъй като единствено по този начин мога да извърша тази моя дълготрайна цел.
- Може би най-голямата ви фантазия е да играете за Австралия на международното състезание следващата година?
- Да, международното състезание е през идната година, тъй че в случай че направя в действителност мощен сезон, за какво пък да не бъда извикан. Не се знае какво ще се случи в бъдеще. Чувствам се подготвен и кадърен да оказа помощ на моята страна. Но в този момент би трябвало да бъда толерантен, да заставам крепко стъпил на земята и да работя крепко, с цел да може фантазията ми да се сбъдне.
- А гледахте ли европейското състезание и кой беше вашият любимец?
- Да гледах го, несъмнено. Нека кажем, че моят любимец беше Италия, тъй като жена ми е италианка, тъй че действително нямах доста избор и трябваше да ги поддържам. Но симпатизирах и на Австрия, тъй като най-хубавият ми другар играе там.
- Да поговорим малко и за вашата кариера. Кога и къде започнахте да упражнявате футбол?
- Започнах да упражнявам още като доста дребен в родината ми в Австралия в тима на Сидни Уондърърс. Но преди да стартира да се занимавам с футбол, играех и в една ръгби лига за деца, тъй като както знаете, ръгбито е най-популярният спорт в Австралия.
- А по какъв начин решихте да се занимавате с футбол, а не с ръгби?
- Основна заслуга за това имат родителите ми. Тогава те направиха избора с какво да продължа да се занимавам вместо мен. Ситуацията беше много забавна, тъй като майка ми искаше да играя футбол, а татко ми настояваше да продължа с ръгбито. Но в последна сметка се сплотиха към мнението, че би трябвало да продължа с футбола и за мой шанс очевидно са взели вярното решение.
- В началото на кариерата ви прекарвате няколко месеца в фамозната школа на Барселона „ Ла Масия “. Ще ни разкажете ли малко повече за това прекарване?
- Това прекарване беше в действителност един път в живота. Мисля, че всяко дете мечтае да попадне в един от най-големите клубове в света. Успях да се срещна с играчи, което сега са звезди в своите тимове в най-силните шампионати в Европа и мога да кажа, че с помощта на това прекарване научих доста за футбола още като доста дребен. Както и вие споменахте, изкарах там единствено няколко месеца, само че мисля, че те ми бяха доста потребни за бъдещото ми развиване като футболист. Там научих доста неща, които употребявам в играта си и до ден сегашен.
- Може ли да назовете някои от най-известните футболисти, с които сте упражнявали дружно в „ Ла Масия “?
- Ектор Бейерин беше един от най-известните футболисти, с които се засякох в „ Ла Масия “. Също по този начин и още някои от младите футболисти, които в този момент все по-често попадат в първия отбор на Барселона. Имах удоволствието да се срещна с футболисти, които са прекарали целия си живот в най-големите клубове в Европа. Така че мисля, че и аз мога да се развия още и да заиграя в някое от най-силните шампионати.
- Толкова доста футболни звезди са били образувани в фамозната „ Ла Масия “. Какво е толкоз специфичното на тази школа?
- Мисля, че всичко се основава на метода, по който там те учат да разбираш играта и да я практикуваш. Това, което научаваш там е да се позиционираш вярно, да взимаш верните решения, учат те по какъв начин да се движиш без топка и най-важното – по какъв начин да печелиш пространство и какво да правиш, когато притежаваш топката. С една дума – научаваш се да правиш вярно най-основните неща във футбола.
- След „ Ла Масия “ прекарвате 6 години в юношеските обединения на Стоук сити. Коя е главната разлика сред футбола в Англия и този в Испания?
- Разликата е в действителност голяма. Макар че бях в Барселона много по-кратко време, в сравнение с в Стоук, въпреки всичко мога да направя сходно съпоставяне. В Англия стилът на игра е доста по-различен. Бих споделил, че на Острова футболът е доста по-физически. Доволен съм, че съумях много бързо да се пренастроя и да се приспособявам към този жанр в Англия, след престоя ми в Испания, където ме учеха на много друг вид игра. И считам, че тъкмо тази разлика в стиловете ми е помогнала доста да се изградя като играч и да се доусъвършенствам до играча, който съм през днешния ден.
- Играли сте в Англия, Австралия, Гърция, Финландия и в този момент в България. Може ли да извършите съпоставяне сред футбола в другите страни и на какво равнище е българското състезание?
- Първо, би трябвало да уточня, че в Англия не съм играл мъжки футбол, който сигурно е доста по-различен, в сравнение с в младежките обединения. Така че там нямам база за съпоставяне, само че пък имах шанса доста постоянно да упражнявам с първия тим на Стоук и всеки ден да се изучавам от футболистите, които тогава играеха във Висшата лига, а както знаете, това е най-силното състезание в света. Да ви призная, самото прекарване просто да си там, да тренираш с тези играчи, даже и да не играеш в формалните мачове, е задоволително да обогати знанията ти за играта. Опитвах се да узнавам нови неща всеки ден и се гордея с това, че имах тази неповторима опция.
- Сега и един малко по-личен въпрос – имате сестра, която също е играла футбол на най-високо равнище и даже е била част от националния тим на Австралия. Ще ни разкажете ли малко повече за нея?
- Всички ми споделяха, че тя е по-добър футболист от мен, когато бяхме дребни и играехме дружно. За страдание обаче тя към този момент не играе, мина през много компликации и травми в кариерата си. Скъса кръстни връзки и на двата крайници и нямаше по какъв начин да продължи да се състезава на най-високо равнище. Но преди този момент, беше в действителност доста добра. Игра за националния тим на Австралия в купата на Азия и завоюва „ Златната топка “ на шампионата, което мисля, че е показателно какъв брой добър състезател е. Да ви призная - това, че играех с нея като дребен май също ми е помогнало да стана добър състезател.
- Сега, като гледа представянето ви в профил, дава ли ви препоръки за вашата игра?
- Да, непрекъснато ми дава препоръки. Като персонален треньор ми е. Гледа мачовете ми и след това ми прави разбори – пита ме да вземем за пример за какво в дадена обстановка не съм шутирал, а съм подал, за какво съм направил това, а не онова… Винаги е добре да си обкръжен от хора, които ги е грижа за теб и желаят да постигнеш нещо огромно в живота си.
- Какво мисли тя за представянето ви в Славия?
- Мисли, че се оправям доста добре. Гордее се с мен. Интересното е, че постоянно става доста рано сутринта, с цел да гледа мачовете ми, тъй като, както знаете, часовата разлика с Австралия е огромна. Когато аз играя, в Австралия е нощ или доста рано сутринта. Късметлия съм да имам такава сестра!
- Споменахте, че имате и брат. Той следи ли изявите ви?
- Да, и той гледа моите мачове, въпреки че не става толкоз рано, с цел да ги следи онлайн. Той към този момент не се занимава с футбол и работи доста, тъй че не може да си разреши да става през нощта, само че по-късно отделя време, с цел да гледа мачовете ми на запис и обсъждаме по какъв начин съм се показал в дадения дуел.
- Колко дълго време се виждате тук в Славия?
- Имам още една година от контракта ми със Славия. Никой професионален футболист не желае да гледа чак толкоз напред в бъдещето. Много добре знаете максимата – най-важният мач е идващият. Така че в този момент съм фокусиран напълно върху идните срещи, с цел да стартираме мощно сезона. Искам още веднъж да се показва мощно, с цел да мога да оказвам помощ на моя тим и да сме по-напред в класирането. А към този момент какъв брой дълго ще остана тук – времето ще покаже.
- След 8 гола единствено за половин сезон предходната година, какъв брой мислите, че може да реализирате през този сезон?
- Както се споделя, единствено Бог може да знае отговора на този въпрос. Разбира се, аз ще работя, с цел да може да оказвам помощ на тима си и да осъществявам попадения. Както казахте, вкарах 8 гола в 15 мача предишния сезон, тъй че за какво да не удвоя тази численост и в този момент да осъществявам 16 попадения в 30 срещи. Но ще забележим какво ще се случи.
- Говорихме за началото на кариерата ви – тогава кой беше вашият кумир?
- Като дребен се възхищавах на Сеск Фабрегас. Заради него станах и почитател на Арсенал. Както добре знаете, той също е почнал своя футболен път от школата на Барселона - „ Ла Масия “. От дребен доста ми харесваше методът, по който играе с такава лекост и постоянно съм се стремил да имитирам на неговия жанр.
- Казахте, че сте почитател на Арсенал, само че в този момент клубът не е в най-хубавия си интервал, меко казано…
- Да, сигурно не се намират в най-хубавия си интервал, само че постоянно ще ги поддържам – даже в сложните времена. Надявам се, че скоро още веднъж ще се върнат към триумфите.
- От думите ви да разбираме, че британската Висша лига е обичаното ви състезание?
- Да, това е обичаното ми състезание. Може би поради обстоятелството, че съм прекарал толкоз доста време на Острова. Там ходех на учебно заведение, имам доста другари в Англия. Както споделих цели 6 години бях в Стоук Сити, научих доста и за културата, и за манталитета, тъй че бих бил доста благополучен, в случай че един ден ми се отдаде опция да играя във Висшата лига.
- И финален въпрос – какво мечтаете да постигнете във футболната си кариера?
- Мечтите ми футбола? Може би да играя футбол на най-високото допустимо равнище, без значение дали в Англия или Испания, или пък в някое от другите топ шампионати в света. Пожелавам си просто да съм здрав, да се усещам сигурен и спокоен със фамилията ми и двете ми деца. Това е.
- Здравейте, господин Макрилос! Преди всичко, благодаря, че приехте нашата покана! Първо, по какъв начин сте, свикнахте ли към този момент с живота в България?
- И аз ви благодаря за поканата. Чувствам се прелестно. В България съм към този момент от 6-7 месеца. Мога да кажа, че към този момент се открих и се усещам спокоен тук в София.
- Харесвате ли нашата страна и по-конкретно София?
- Много е прелестно. Наслаждавам се на времето, прекарано тук. Градът е доста хубав. По време на лятната пауза имах малко повече време да се разходя из него, да го прегледам и да науча малко повече за самия град, а и за страната ви. Така че за мен е наслаждение да бъда тук в България.
- Какво харесвате най-вече тук?
- Храната е страхотна. Бих споделил, че кухнята ви прилича гръцката, тъй че това доста ми харесва. Винаги е значимо да живееш някъде, където храната ти подхожда. Това важи в още по-голяма степен и за един състезател, тъй че това е доста добре за мен. Другото, което доста ми харесва е времето. Сега е топло и прелестно. Истина е, че когато пристигнах тук беше в средата на зимата и тогава беше доста студено, само че сега изискванията са прелестни.
- Вие сте от Австралия, само че имате гръцки корени, тъй че може би не е безспорен културен потрес за вас, да бъдете тук в България?
- Да, тъкмо по този начин. Има доста прилики сред България и Гърция, тъй че привикнах доста бързо.
- А и сте играли в Гърция, тъй че културата ви е позната. Да поговорим към този момент и за футбол. Чувствате ли се подготвен за началото на новия сезон?
- Да, направихме добра подготовка в Банско. Вече в тима сме дружно от доста време и се сближихме с моите съотборници. Освен това, изиграхме и много положителни контролни мачове, с които да се подготвим за началото на сезона. Всичко това ми дава съображение да имам вяра, че идната акция ще бъде доста добра за нас. Мисля, че извървяхме дълъг път с ползотворна работа и сме подготвени за новия сезон.
- Как ви се коства работата със старши-треньора Златомир Загорчич?
- Сега обстановката и работата е много по-различна, тъй като, както знаете, аз пристигнах в Славия през зимната пауза. Тогава отпред на отбора още беше някогашният треньор Александър Тарханов. После пристигна треньорската промяна и трябваше доста бързо да се приспособяваме към новите условия на Загорчич. Сега обаче към този момент имахме задоволително време да работим дружно, както споделих направихме добра подготовка и едвам в този момент треньорът имаше задоволително време, с цел да ни съобщи концепциите си, тъй че ние по-късно да ги изпълняваме на терена. Трябваше първо да разберем неговата методология на работа и неговата футболна философия, само че към този момент сме подготвени. Знаем какво се изисква от нас да вършим в тренировките и мачовете и нямаме самообладание за старта на новия сезон.
- Какви са задачите, които сте си сложили за новия сезон и каква е задачата пред тима като цяло?
- Най-важното нещо за тима постоянно е просто да играе добре, да печели точки и да побеждава. Мисля, че това е главната ни цел в този миг. Очевидно, доста е значимо да създадем добър старт на сезона, да натрупаме точки още в първите 5-6 мача, тъй като имаме неприятния опит от предходната година. Що се отнася до персоналните ми цели, просто желая да продължа оттова, откъдето приключих предишния сезон. Искам да способствам за положителното показване на тима, да сътворявам благоприятни условия за гол и надлежно, когато ми се открие опция, и аз да осъществявам попадения.
- През предишния сезон Славия беше един от тимовете, забъркани в борбата за оцеляване до последно. Какво е обяснението ви за слабото показване на отбора?
- Не бих споделил, че сме се показали толкоз едва. Когато аз пристигнах, тимът към този момент се беше озовал в доста сложна обстановка и в този момент е значимо да не повтаряме грешките си. Разбира се, не желаеме да сме в долната половина на таблицата, а да се борим за място даже в топ 4, което би било идеалният вид. Както споделих и доскоро, започваме на чисто, забравяме за предишния сезон и ще създадем всичко допустимо да сме в челото на класирането.
- Мислите ли, че с този тим Славия може да бъде действителен кандидат за място в топ 6?
- Разбира се, че сме способни даже да бъдем измежду първите четири тима в класирането. Мисля, че към този момент се познаваме доста по-добре вътре в тима и по този начин се разбираме доста по-лесно на терена.
- Говорейки за топ 6, какво мислите за формата на българския шампионат – с плейофи, с делене на първа шестица и втора осмица с група на изпадащите?
- Мисля, че формулата е добра. Доста е забавна. Да си призная, в никакъв случай не съм играл в сходно състезание.
- Дори не сте играли и в сходен формат?
- Играл съм в състезание, което се разделя на две половини с плейофи, само че в никакъв случай в шампионат с този формат, в който втората осмица се разделя на две групи от по четири тима. Но за мен това прави шампионата забавно, тъй като всеки има защо да играе.
- През предишния сезон вие отбелязахте 8 гола в 15 мача за Славия. Как паснахте в отбора по подобен съвършен метод и то още през цялото време?
- В кариерата ми досега съм играл в доста разнообразни страни, с доста разнообразни стилове и разнообразни видове играчи. Аз съм подобен вид човек, който бързо се приспособява към новостите – към новата среда, към новия жанр на игра, тъй че мисля, че това мое качество доста ми оказа помощ. Но би трябвало да ви призная, че и аз самият не си мислих, че мога да дойда и през цялото време да се представям толкоз мощно. Още повече, че когато пристигнах, на практика не бях провел пълноценна подготовка и даже може би не бях задоволително подготвен физически. Сега обаче мисля, че свърших добра работа в тренировките и се надявам да продължа да се представям мощно.
- Както споменахме, отбелязахте 8 гола в 15 мача, което е доста за полузащитник. Имате ли някаква загадка по какъв начин да бъдете на точното място в точния миг?
- Не знам. Просто поемам риска да се придвижа малко по-напред по терена. Много играчи си икономисват напъните да пробягат някой спомагателен метър, само че аз обичам да се движа. Знам, че когато не се пестиш, може да се позиционираш на най-хубавото място и това да ти даде късмет да отбележиш. Така че може би това е тайната. Просто си правя работата.
- Нека ви върна все още, в който получихте офертата от Славия. Къде се намирахте по това време и имахте ли някакви съмнения преди да я приемете?
- Точно беше изминал моят контракт с тима ми във Финландия. Реално нямах договор, тъй че когато офертата пристигна, въобще не съм се замислял дали да я приема, тъй като бях чул, че българското състезание е доста мощно. Така че това беше добра опция за мен да дойда в България. Всъщност, бях чувал за Славия преди да дойда. Знаех, че пристигам в огромен клуб, който е един от най-старите в България. Реших да се възползвам от шанса, който ми се открива и да покажа на какво съм кадърен в едно конкурентно и уважавано в Европа състезание. Така че за мен това е крачка напред в кариерата.
- Кои други тимове знаехте от България и какво бяхте чували за българския футбол преди да дойдете?
- Всъщност, няколко мои другари, които са играли тук, ми споделиха, че шампионата е доста мощно и нямах никакви подозрения дали да дойда. Както се споделя, впуснах се в това премеждие с главата напред.
- В медиите у нас се появиха клюки, че тимът на Левски е имал интерес към Вас. Вярно ли е това?
- Не знам дали е имало подобен интерес. Агентът ми разглеждаше разнообразни благоприятни условия да ме трансферира в България, само че не знам кои тимове са показали интерес. Отборът на Славия ни предложи положителни условия, които нямаше по какъв начин да не приема и в този момент съм фокусиран напълно върху представянето ми тук.
- Говорейки за Левски, в първия мач за новия сезон се изправяте против този тим. Миналата година Вие вкарахте на Левски за Купата на България. Какво очаквате от мача в събота?
- Знаем, че това е огромен клуб, само че ние излизаме само за победа. Ще създадем всичко допустимо да вземем трите точки и да стартираме мощно новия сезон. Играхме против Левски няколко пъти предходната година и знаем, че това е доста сложен противник. Ние обаче имаме вяра във опциите си и се надявам да оказа помощ на моя тим с каквото мога да спечелим този мач.
- Мислите ли, че Славия може да бъде стъпалото, което да ви изведе до националния тим на Австралия?
- Да, изключително в случай че не преставам да се представям по същия мощен метод, както до момента. Надявам се Господ да ми даде този страховит късмет да съставлявам моята татковина на най-високото допустимо равнище. Силно се надявам, че това ще се случи.
- Вече сте играли за австралийския народен тим, само че в младежките обединения. Какво беше възприятието да представлявате страната си?
- Това чувство не може да се опише с думи. Докато растеш, мечтаеш един ден да имаш опцията да играеш за своята татковина. Имах шанса да играя за младежкия народен тим, а в този момент доста мощно желая да бъде извикан и в мъжкия тим и да накарам фамилията ми да се гордее с мен. Винаги в главата ми стои тази мисъл и когато излизам на терена за всеки един мач това ме стимулира, тъй като единствено по този начин мога да извърша тази моя дълготрайна цел.
- Може би най-голямата ви фантазия е да играете за Австралия на международното състезание следващата година?
- Да, международното състезание е през идната година, тъй че в случай че направя в действителност мощен сезон, за какво пък да не бъда извикан. Не се знае какво ще се случи в бъдеще. Чувствам се подготвен и кадърен да оказа помощ на моята страна. Но в този момент би трябвало да бъда толерантен, да заставам крепко стъпил на земята и да работя крепко, с цел да може фантазията ми да се сбъдне.
- А гледахте ли европейското състезание и кой беше вашият любимец?
- Да гледах го, несъмнено. Нека кажем, че моят любимец беше Италия, тъй като жена ми е италианка, тъй че действително нямах доста избор и трябваше да ги поддържам. Но симпатизирах и на Австрия, тъй като най-хубавият ми другар играе там.
- Да поговорим малко и за вашата кариера. Кога и къде започнахте да упражнявате футбол?
- Започнах да упражнявам още като доста дребен в родината ми в Австралия в тима на Сидни Уондърърс. Но преди да стартира да се занимавам с футбол, играех и в една ръгби лига за деца, тъй като както знаете, ръгбито е най-популярният спорт в Австралия.
- А по какъв начин решихте да се занимавате с футбол, а не с ръгби?
- Основна заслуга за това имат родителите ми. Тогава те направиха избора с какво да продължа да се занимавам вместо мен. Ситуацията беше много забавна, тъй като майка ми искаше да играя футбол, а татко ми настояваше да продължа с ръгбито. Но в последна сметка се сплотиха към мнението, че би трябвало да продължа с футбола и за мой шанс очевидно са взели вярното решение.
- В началото на кариерата ви прекарвате няколко месеца в фамозната школа на Барселона „ Ла Масия “. Ще ни разкажете ли малко повече за това прекарване?
- Това прекарване беше в действителност един път в живота. Мисля, че всяко дете мечтае да попадне в един от най-големите клубове в света. Успях да се срещна с играчи, което сега са звезди в своите тимове в най-силните шампионати в Европа и мога да кажа, че с помощта на това прекарване научих доста за футбола още като доста дребен. Както и вие споменахте, изкарах там единствено няколко месеца, само че мисля, че те ми бяха доста потребни за бъдещото ми развиване като футболист. Там научих доста неща, които употребявам в играта си и до ден сегашен.
- Може ли да назовете някои от най-известните футболисти, с които сте упражнявали дружно в „ Ла Масия “?
- Ектор Бейерин беше един от най-известните футболисти, с които се засякох в „ Ла Масия “. Също по този начин и още някои от младите футболисти, които в този момент все по-често попадат в първия отбор на Барселона. Имах удоволствието да се срещна с футболисти, които са прекарали целия си живот в най-големите клубове в Европа. Така че мисля, че и аз мога да се развия още и да заиграя в някое от най-силните шампионати.
- Толкова доста футболни звезди са били образувани в фамозната „ Ла Масия “. Какво е толкоз специфичното на тази школа?
- Мисля, че всичко се основава на метода, по който там те учат да разбираш играта и да я практикуваш. Това, което научаваш там е да се позиционираш вярно, да взимаш верните решения, учат те по какъв начин да се движиш без топка и най-важното – по какъв начин да печелиш пространство и какво да правиш, когато притежаваш топката. С една дума – научаваш се да правиш вярно най-основните неща във футбола.
- След „ Ла Масия “ прекарвате 6 години в юношеските обединения на Стоук сити. Коя е главната разлика сред футбола в Англия и този в Испания?
- Разликата е в действителност голяма. Макар че бях в Барселона много по-кратко време, в сравнение с в Стоук, въпреки всичко мога да направя сходно съпоставяне. В Англия стилът на игра е доста по-различен. Бих споделил, че на Острова футболът е доста по-физически. Доволен съм, че съумях много бързо да се пренастроя и да се приспособявам към този жанр в Англия, след престоя ми в Испания, където ме учеха на много друг вид игра. И считам, че тъкмо тази разлика в стиловете ми е помогнала доста да се изградя като играч и да се доусъвършенствам до играча, който съм през днешния ден.
- Играли сте в Англия, Австралия, Гърция, Финландия и в този момент в България. Може ли да извършите съпоставяне сред футбола в другите страни и на какво равнище е българското състезание?
- Първо, би трябвало да уточня, че в Англия не съм играл мъжки футбол, който сигурно е доста по-различен, в сравнение с в младежките обединения. Така че там нямам база за съпоставяне, само че пък имах шанса доста постоянно да упражнявам с първия тим на Стоук и всеки ден да се изучавам от футболистите, които тогава играеха във Висшата лига, а както знаете, това е най-силното състезание в света. Да ви призная, самото прекарване просто да си там, да тренираш с тези играчи, даже и да не играеш в формалните мачове, е задоволително да обогати знанията ти за играта. Опитвах се да узнавам нови неща всеки ден и се гордея с това, че имах тази неповторима опция.
- Сега и един малко по-личен въпрос – имате сестра, която също е играла футбол на най-високо равнище и даже е била част от националния тим на Австралия. Ще ни разкажете ли малко повече за нея?
- Всички ми споделяха, че тя е по-добър футболист от мен, когато бяхме дребни и играехме дружно. За страдание обаче тя към този момент не играе, мина през много компликации и травми в кариерата си. Скъса кръстни връзки и на двата крайници и нямаше по какъв начин да продължи да се състезава на най-високо равнище. Но преди този момент, беше в действителност доста добра. Игра за националния тим на Австралия в купата на Азия и завоюва „ Златната топка “ на шампионата, което мисля, че е показателно какъв брой добър състезател е. Да ви призная - това, че играех с нея като дребен май също ми е помогнало да стана добър състезател.
- Сега, като гледа представянето ви в профил, дава ли ви препоръки за вашата игра?
- Да, непрекъснато ми дава препоръки. Като персонален треньор ми е. Гледа мачовете ми и след това ми прави разбори – пита ме да вземем за пример за какво в дадена обстановка не съм шутирал, а съм подал, за какво съм направил това, а не онова… Винаги е добре да си обкръжен от хора, които ги е грижа за теб и желаят да постигнеш нещо огромно в живота си.
- Какво мисли тя за представянето ви в Славия?
- Мисли, че се оправям доста добре. Гордее се с мен. Интересното е, че постоянно става доста рано сутринта, с цел да гледа мачовете ми, тъй като, както знаете, часовата разлика с Австралия е огромна. Когато аз играя, в Австралия е нощ или доста рано сутринта. Късметлия съм да имам такава сестра!
- Споменахте, че имате и брат. Той следи ли изявите ви?
- Да, и той гледа моите мачове, въпреки че не става толкоз рано, с цел да ги следи онлайн. Той към този момент не се занимава с футбол и работи доста, тъй че не може да си разреши да става през нощта, само че по-късно отделя време, с цел да гледа мачовете ми на запис и обсъждаме по какъв начин съм се показал в дадения дуел.
- Колко дълго време се виждате тук в Славия?
- Имам още една година от контракта ми със Славия. Никой професионален футболист не желае да гледа чак толкоз напред в бъдещето. Много добре знаете максимата – най-важният мач е идващият. Така че в този момент съм фокусиран напълно върху идните срещи, с цел да стартираме мощно сезона. Искам още веднъж да се показва мощно, с цел да мога да оказвам помощ на моя тим и да сме по-напред в класирането. А към този момент какъв брой дълго ще остана тук – времето ще покаже.
- След 8 гола единствено за половин сезон предходната година, какъв брой мислите, че може да реализирате през този сезон?
- Както се споделя, единствено Бог може да знае отговора на този въпрос. Разбира се, аз ще работя, с цел да може да оказвам помощ на тима си и да осъществявам попадения. Както казахте, вкарах 8 гола в 15 мача предишния сезон, тъй че за какво да не удвоя тази численост и в този момент да осъществявам 16 попадения в 30 срещи. Но ще забележим какво ще се случи.
- Говорихме за началото на кариерата ви – тогава кой беше вашият кумир?
- Като дребен се възхищавах на Сеск Фабрегас. Заради него станах и почитател на Арсенал. Както добре знаете, той също е почнал своя футболен път от школата на Барселона - „ Ла Масия “. От дребен доста ми харесваше методът, по който играе с такава лекост и постоянно съм се стремил да имитирам на неговия жанр.
- Казахте, че сте почитател на Арсенал, само че в този момент клубът не е в най-хубавия си интервал, меко казано…
- Да, сигурно не се намират в най-хубавия си интервал, само че постоянно ще ги поддържам – даже в сложните времена. Надявам се, че скоро още веднъж ще се върнат към триумфите.
- От думите ви да разбираме, че британската Висша лига е обичаното ви състезание?
- Да, това е обичаното ми състезание. Може би поради обстоятелството, че съм прекарал толкоз доста време на Острова. Там ходех на учебно заведение, имам доста другари в Англия. Както споделих цели 6 години бях в Стоук Сити, научих доста и за културата, и за манталитета, тъй че бих бил доста благополучен, в случай че един ден ми се отдаде опция да играя във Висшата лига.
- И финален въпрос – какво мечтаете да постигнете във футболната си кариера?
- Мечтите ми футбола? Може би да играя футбол на най-високото допустимо равнище, без значение дали в Англия или Испания, или пък в някое от другите топ шампионати в света. Пожелавам си просто да съм здрав, да се усещам сигурен и спокоен със фамилията ми и двете ми деца. Това е.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ