Д-р Любомир Канов: Америка взе от мен всичко, което можех да ѝ дам и аз получих от нея онова, което бях заслужил
" Питал съм се по какъв начин се усещам по отношение на Америка, където минаха 32 години от моя живот. И без да комплицирам отговора си, той е относително елементарен. Аз и Америка сме квит ". Това заключи във " Facebook " доктор Любомир Канов.
" Аз не получих от Америка нито един цент безплатно. Никога не получих помощ първоначално, нито курсове за езика, нито обществени подпомагания, нито някакви удобства или привилегии. Аз дори не се вредих да прегледат документите ми като на политически бежанец, преследван от комунистите, какъвто в действителност бях. Разказваха ми за доста случаи на българи, някои даже някогашни полицаи, елементарни шмекери, които бяха съумели да получат политическо леговище, лъжливо представяйки се за жертви на гонене, на анти-хомосексуални политики в страната си или на антиромска дискриминация. Не бях един от тях. Класирах се за поданство в Съединени американски щати по една уговорка за приемане на нови американци наречена " Exceptional ". Тоест изключителни ", прибавя психиатърът.
" Преценката на моите постижения, обучение и, което е най-интересното, спечелването на Националната Награда на Българските писатели за моята първа оповестена в България книга " Човекът кукувица " изиграха доста по-голяма роля от всичко останало. Мой спонсор първоначално, когато дойдох в Канада, беше брат ми. Оказа се, по недовиждане, че неговите приходи не са задоволителни, с цел да бъда признат в Канада на тази основа. Наложи се да стана самичък на себе си спонсор, до момента в който учех за своите изпити по медицина и в същото време да работя като болногледач. През цялата си процедура и работа като доктор и психиатър в Америка се срещнах и лекувах стотици, а може би хиляди американски пациенти. Аз се отнасях с тях постоянно с максимума човещина и професионализъм, на които бях кадърен, а те ми отвръщаха с признателност и типичната за американците топлина и благодарност ", написа още доктор Канов.
" Срещу годините, които посветих на своята работа и процедура в Америка, аз получих заслуженото си място в тяхното общество, тяхното почитание и резервирах персоналното си достолепие, което през всичките 40 години живот преди да емигрирам беше потъпквано в родната България. В Америка аз живях с изправена глава като свободен човек, не като плебей и там сътворих своето семейство. В България това беше невероятно. Но аз не дължах никому нищо, с цел да реализира този живот. Америка взе от мен всичко, което можех да ѝ дам и аз получих от нея това, което бях заслужил. Беше почтена договорка. Америка е сурова и обективна страна. Ние сме квит с нея. Данъците, които съм платил като висококвалифициран експерт там, несъмнено са послужили на най-малко дузина афроамерикански деца, родени в гетата от незнаен татко и зависещи напълно от данъкоплатците за своята обществена прехрана, да отраснат. Дано да са станали положителни хора и техните деца да не зависят от налозите, плащани от такива като мен ", написа психиатърът. " Дали сърцето ми е там, в Америка и в Канада? Да, абсолютно! Една част от мен остана вечно на оня континент и по нея изпитвам горест. Но такива са странностите на ориста — да си жертван цялостен живот да изпитваш носталгия по своята татковина, която се е отнасяла с теб като с зложелател, а да тъгуваш по непозната страна, която ти е дала късмет и те е приела с неотменими, дадени ти от Бога права. Да бъдеш еднакъв с всички останали — Човек! ", приключва поста си доктор Любомир Канов.
" Аз не получих от Америка нито един цент безплатно. Никога не получих помощ първоначално, нито курсове за езика, нито обществени подпомагания, нито някакви удобства или привилегии. Аз дори не се вредих да прегледат документите ми като на политически бежанец, преследван от комунистите, какъвто в действителност бях. Разказваха ми за доста случаи на българи, някои даже някогашни полицаи, елементарни шмекери, които бяха съумели да получат политическо леговище, лъжливо представяйки се за жертви на гонене, на анти-хомосексуални политики в страната си или на антиромска дискриминация. Не бях един от тях. Класирах се за поданство в Съединени американски щати по една уговорка за приемане на нови американци наречена " Exceptional ". Тоест изключителни ", прибавя психиатърът.
" Преценката на моите постижения, обучение и, което е най-интересното, спечелването на Националната Награда на Българските писатели за моята първа оповестена в България книга " Човекът кукувица " изиграха доста по-голяма роля от всичко останало. Мой спонсор първоначално, когато дойдох в Канада, беше брат ми. Оказа се, по недовиждане, че неговите приходи не са задоволителни, с цел да бъда признат в Канада на тази основа. Наложи се да стана самичък на себе си спонсор, до момента в който учех за своите изпити по медицина и в същото време да работя като болногледач. През цялата си процедура и работа като доктор и психиатър в Америка се срещнах и лекувах стотици, а може би хиляди американски пациенти. Аз се отнасях с тях постоянно с максимума човещина и професионализъм, на които бях кадърен, а те ми отвръщаха с признателност и типичната за американците топлина и благодарност ", написа още доктор Канов.
" Срещу годините, които посветих на своята работа и процедура в Америка, аз получих заслуженото си място в тяхното общество, тяхното почитание и резервирах персоналното си достолепие, което през всичките 40 години живот преди да емигрирам беше потъпквано в родната България. В Америка аз живях с изправена глава като свободен човек, не като плебей и там сътворих своето семейство. В България това беше невероятно. Но аз не дължах никому нищо, с цел да реализира този живот. Америка взе от мен всичко, което можех да ѝ дам и аз получих от нея това, което бях заслужил. Беше почтена договорка. Америка е сурова и обективна страна. Ние сме квит с нея. Данъците, които съм платил като висококвалифициран експерт там, несъмнено са послужили на най-малко дузина афроамерикански деца, родени в гетата от незнаен татко и зависещи напълно от данъкоплатците за своята обществена прехрана, да отраснат. Дано да са станали положителни хора и техните деца да не зависят от налозите, плащани от такива като мен ", написа психиатърът. " Дали сърцето ми е там, в Америка и в Канада? Да, абсолютно! Една част от мен остана вечно на оня континент и по нея изпитвам горест. Но такива са странностите на ориста — да си жертван цялостен живот да изпитваш носталгия по своята татковина, която се е отнасяла с теб като с зложелател, а да тъгуваш по непозната страна, която ти е дала късмет и те е приела с неотменими, дадени ти от Бога права. Да бъдеш еднакъв с всички останали — Човек! ", приключва поста си доктор Любомир Канов.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ