Писнало ти е да те питат кога ще се омъжиш?

Писнало ти е да те питат по кое време ще се омъжиш? Не си единствена!

„ Аз и моят другар имаме връзка от съвсем 6 години. През по-голямата част от връзката ни сме живели дружно, пътували сме дружно из целия свят и вършим „ досадни “ неща като това да си приключваме изреченията. Неговото семейство е и мое семейство, а моето семейство е и негово семейство. И двамата сме към края на 20-те ни години, работим това, за което постоянно сме мечтали, и разделяме общ дом с една непокорна бяла писана, която обича да се свива на топка в краката ни (или в лицата ни) всяка вечер, когато си легнем да спим. Връзката ни става все по-силна и по-силна с всяка минала година и всяко предизвикателство ни е прави по-сплотени.

И също така не желаеме да се женим. Просто го приемете, по дяволите!

Израснала съм в град, където се допуска, че животът ти би трябвало да протече по този начин: завършваш гимназия, отиваш в лицей, срещаш приятеля си в колежа, завършваш, омъжваш се за гаджето от колежа. И след това заживели щастливо може би?

Този сценарий никога не е била за мен. В него няма нищо неприятно, просто не е за мен. Въпреки това, с придвижване на времето, празното място на безимения ми пръст провокира от ден на ден внимание измежду хората, за които очевидно церемонията е по-важна, в сравнение с е за самите нас. На празници, сватби и даже в другарска компания непрекъснато чуваме разновидности на еднакъв скучен и несръчен въпрос – “Кога ще се дамите? ”

Да, знам, има и доста по-обидни въпроси, които могат да ти зададат. Но този става изключително скучен, откакто си го чула за… не знам, стотен път? Почти постоянно го задават хора, които ни обичат и желаят единствено най-хубавото за нас, само че задавайки го те ни загатват, че бракът е точно най-хубавото за нас двамата. А не е. Ние не сме срещу брака, само че се усещаме добре във връзката си такава, каквато е.

Обществото принуждава доста хора да сключат брак, тъй като се счита, че той е разумната стъпка в избран миг от връзката. И доста от тези хора минават под венчилото, макар че не са финансово (или даже по-лошо – емоционално) готови. Освен това съществува визията, че една връзка не е пълноценна, в случай че не приключи с брак, което е просто една огромна нелепост.

Защо не ни питате кое е идващото място, което мислим да посетим, за какво не ни питате по какъв начин върви на работа, за какво не ни питате за оня път, в който се загубихме в парка на Северна Калифорния и трябваше да прекараме там цялата нощ. Питайте ни дали сме щастливи. Питайте ни, в случай че щете, за котката ни, само че апелирам ви – не ни питайте по кое време ще се женим. Защото това не е най-важното!

Желанието да се ожените не значи наложително, че имате здрава връзка. Да имаш здрава връзка значи да сте на една и съща вълна едновременно. Няма значение каква ще е тази вълна. За нас тя значи да изпробваме нови неща дружно, да споделяме фантазиите и проектите си с другия, да си вземем обичаната храна от обичания ресторант, до момента в който се „ оплакваме “ какъв брой скучни можем да сме от време на време, значи да се върнем в жилището ни след тежък ден и да открием разтуха в общия ни дом. Не желаеме да похарчим парите си нито за женитба, нито за диамантен пръстен, който не желая и в никакъв случай няма да нося. Засега желаеме да харчим парите си за преживявания, които ще помним цялостен живот. Това значи ли, че в никакъв случай няма да се оженим? Не знам, и сега не ми пука – може и да се оженим един ден, може и да не го създадем.

Сега сме фокусирани върху кариерите си, върху проектите ни да пътуваме и да забележим света, върху това да вършим неточности и да се учим от тях, от това дружно да честваме триумфа и дружно да превъзмогнем провалите. Фокусирани сме върху това да се обичаме. Нима женените двойки не си дават обещание тъкмо това? Да се обичат и поддържат в наслада и горест, в болест и здраве… категорично и постоянно? Какво значение дали сме подписали документ, който ще ни каже това, което към този момент знаем – че сме свързани и отдадени един на различен от самото начало. Ако за нас това, което имаме, е изцяло задоволително, то би трябвало да е задоволително и за хората, които ни обичат. “

Хилъри Уайт