Захари Карабашлиев: Можем да живеем в демократични условия, но да носим тоталитарно мислене
Писателят Захари Карабашлиев гостува на " Денят на Фокус “ по Радио " Фокус “ , с цел да опише за романа си " Рана “, който можете да намерите във всички добре заредени книжарници. Романът стартира със септемврийските дни на 1916 г – когато България влиза на Северния фронт. Успяваме да освободим Добруджа и дружно с немски и османски войски изтласкваме румънците оттатък Дунава. " Книгата не се занимава с световната картина на войната, а с персоналната стория на младши пълководец, който влиза във войната, откакто е бил студент по право първа година. Това е ориста на доста млади момчета по това време. Отваря се школа, в която тези момчета се образоват за 5-6 месеца. Една от тях е в Скопие, ръководена от Борис Дрангов. Тези момчета са от елитни гимназии, интелигентни момчета, студенти, които с мозъка си способстват за развиването на бойните дейности “, описа писателят в ефира на радиото.
Още в първата борба основният воин е ранен в гърдите, по тази причина книгата се назовава " Рана “, разясни Карабашлиев. " Това не му пречи да избави едно 4-годишно дете и да го прекара през фронтовата линия на несъмнено място. Започнах изследвания, обвързвана с концлагера в Белене, с персонални истории от моето семейство. Те се разрастнаха в предишното и стигнаха до годината, която разказвам в романа. Историята върви обратно по доста необикновен метод и не изчезва. Нашето неведение не я зачертава “, подсети създателят.
" Чел съм хиляди войнишки, офицерски дневници, писма в подготовката на тази книга. Школниците са били задължени да си водят дневник всеки ден – да опишат всичко, което ги е впечатлило и което са правили. Писането дисциплинира мисълта и те изолира от изкушенията на мига- да погледнеш телефона си, да следиш кой какви ги е изръсил онлайн. Чистотата на празния лист работи и като медитация. Пред мен се откри невероятна картина, близка и далечна в съпоставяне със сегашната. Техните проблеми – на офицерите и бойците, техните любови са нашите – същите са. Има сантиментална нишка сред основния протагонист и млада пианистка от Музикалната академия в София. Той обаче е мобилизиран и влиза във войната “, издаде част от историята в романа Карабашилев. Разменената преписка сред тях е основана на същинска любовна преписка, на която писателят е попадал в архивите.
Най-тежката част от романа е пътят на бежанците от Беломорска Тракия. Българското население, което остава оттатък границите на България през 1913 г, е подложено на мъчения. Обезбългарени са цели села, махали в регионите като Беломорска Тракия. " Жени с по 5-6 деца на ръце, старци са принудени да изминат този тежък път. Мъжете са били мобилизирани. Не мога да опиша болката, с която писах тези страници, които съставляват една трета от романа. Става дума за бежански проливен дъжд на път към България. Това може да се дефинира като първообраз на по-късно случилия се арменски геноцид. Един от тримата паши, взели участие в този развой, е Енвер паша – след българите от него пострадват и арменците. Той споделя – с цел да нямат българите повече искания към тези територии, би трябвало да бъдат изселени. Три години по-късно същата орис сполетява арменците “, разяснява Захари Карабашлиев.
Не можем да затваряме страниците на предишното и няма потребност да го вършим, изясни своята позиция Карабашлиев по тематиката за предишното. " Трябва да вадим поучения и да ги съотнасяме към днешното. Всеки учи от себе си – гледаме обратно, какви се били преди 10 г, къде сме сбъркали. Същото е с страните. Нека се поучим от грешките си “, даде мнението си той.
" Демокрацията не е строй – това е демократично мислене и деяние. Демокрацията постоянно е обвързвана с публичния интерес. Един тоталитарен водач също може да направи нещо положително за публичния интерес – да вземем за пример да каже, че на всяко кръстовище ще има публични тоалетни. Но другите неща, които властническо ще натвори, ще бъдат в ущърб на обществото “, каза още писателят. " Не е задоволително да сътвориш едно положително дело, с цел да оправдаеш след това всичките си останали неприятни каузи с него. Тоталитарното мислене не е наложително идващо от строя – можем да живеем в демократични условия, само че да носим тоталитарно мислене. Мислех, че тоталитарният човек е най-изкривената човешка форма в психически проект. Оказа се, че посттоталитарният човек е също толкоз зле “, безапелационен е създателят.
" Изразявайки ясно моралните си правила, пожертвам хората, които не ги споделят, да не купуват моите книги и да не посещават моите пиеси “, разясни още Карабашлиев.
" Досега не съм се обръщал към по-младите читатели – имам доста млада публика. Учудващо за мен, те реагират доста добре на написаното – от " 18% диво “ през " Хавра “, та досега. Не съм желал целеустремено да пиша съответно на тях, само че те харесват творчеството ми и одобряват и " Рана “ доста положително “, сподели още събеседникът.
Още в първата борба основният воин е ранен в гърдите, по тази причина книгата се назовава " Рана “, разясни Карабашлиев. " Това не му пречи да избави едно 4-годишно дете и да го прекара през фронтовата линия на несъмнено място. Започнах изследвания, обвързвана с концлагера в Белене, с персонални истории от моето семейство. Те се разрастнаха в предишното и стигнаха до годината, която разказвам в романа. Историята върви обратно по доста необикновен метод и не изчезва. Нашето неведение не я зачертава “, подсети създателят.
" Чел съм хиляди войнишки, офицерски дневници, писма в подготовката на тази книга. Школниците са били задължени да си водят дневник всеки ден – да опишат всичко, което ги е впечатлило и което са правили. Писането дисциплинира мисълта и те изолира от изкушенията на мига- да погледнеш телефона си, да следиш кой какви ги е изръсил онлайн. Чистотата на празния лист работи и като медитация. Пред мен се откри невероятна картина, близка и далечна в съпоставяне със сегашната. Техните проблеми – на офицерите и бойците, техните любови са нашите – същите са. Има сантиментална нишка сред основния протагонист и млада пианистка от Музикалната академия в София. Той обаче е мобилизиран и влиза във войната “, издаде част от историята в романа Карабашилев. Разменената преписка сред тях е основана на същинска любовна преписка, на която писателят е попадал в архивите.
Най-тежката част от романа е пътят на бежанците от Беломорска Тракия. Българското население, което остава оттатък границите на България през 1913 г, е подложено на мъчения. Обезбългарени са цели села, махали в регионите като Беломорска Тракия. " Жени с по 5-6 деца на ръце, старци са принудени да изминат този тежък път. Мъжете са били мобилизирани. Не мога да опиша болката, с която писах тези страници, които съставляват една трета от романа. Става дума за бежански проливен дъжд на път към България. Това може да се дефинира като първообраз на по-късно случилия се арменски геноцид. Един от тримата паши, взели участие в този развой, е Енвер паша – след българите от него пострадват и арменците. Той споделя – с цел да нямат българите повече искания към тези територии, би трябвало да бъдат изселени. Три години по-късно същата орис сполетява арменците “, разяснява Захари Карабашлиев.
Не можем да затваряме страниците на предишното и няма потребност да го вършим, изясни своята позиция Карабашлиев по тематиката за предишното. " Трябва да вадим поучения и да ги съотнасяме към днешното. Всеки учи от себе си – гледаме обратно, какви се били преди 10 г, къде сме сбъркали. Същото е с страните. Нека се поучим от грешките си “, даде мнението си той.
" Демокрацията не е строй – това е демократично мислене и деяние. Демокрацията постоянно е обвързвана с публичния интерес. Един тоталитарен водач също може да направи нещо положително за публичния интерес – да вземем за пример да каже, че на всяко кръстовище ще има публични тоалетни. Но другите неща, които властническо ще натвори, ще бъдат в ущърб на обществото “, каза още писателят. " Не е задоволително да сътвориш едно положително дело, с цел да оправдаеш след това всичките си останали неприятни каузи с него. Тоталитарното мислене не е наложително идващо от строя – можем да живеем в демократични условия, само че да носим тоталитарно мислене. Мислех, че тоталитарният човек е най-изкривената човешка форма в психически проект. Оказа се, че посттоталитарният човек е също толкоз зле “, безапелационен е създателят.
" Изразявайки ясно моралните си правила, пожертвам хората, които не ги споделят, да не купуват моите книги и да не посещават моите пиеси “, разясни още Карабашлиев.
" Досега не съм се обръщал към по-младите читатели – имам доста млада публика. Учудващо за мен, те реагират доста добре на написаното – от " 18% диво “ през " Хавра “, та досега. Не съм желал целеустремено да пиша съответно на тях, само че те харесват творчеството ми и одобряват и " Рана “ доста положително “, сподели още събеседникът.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ