Писателят Димо Райков за изборите: Без надежда си жив труп!
Писателят-емигрант Димо Райков насочи сърцераздирателно послание към българите от Париж във връзка преди малко миналите парламентарни избори. Бургаският създател е обезверен от запазването на статуквото и политическата невъзможност, само че прикани сънародниците си да запазят зрънце вяра, тъй като " дъгата идва след дъжд ".
Ето прочуствения текст на Райков:
Който е чел най-малко една от моите книги, знае, че и в даже най-критичните ми думи има... Надежда. Надежда с основно ”Н ”. И това мое усещаме не е нито девиз, нито нечия партийна повеля, а осъзнато мое разбиране, родено от претърпяното и изстрадано от мен по дългия път от родното Малко Търново до Париж, където пребивавам от много към този момент години. Въпреки че постоянно съм със сърцето си в моята Родина.
На този свят всичко се заплаща и аз в този момент съм към този момент в тази възраст, когато в действителност... заплащам.
И при равносметката виждам - нелекият ми път дотук би бил неосъществим, в случай че мама Янка и баща Петко не ме бяха основали с обич. Любов, която ми е внушила още в затворените гранични време и пространство на моята Странджа това, без което няма лъх и тръпка за живот. Да, чувството за Надежда.
За полет.
За смяна.
Когато си затворен, когато към теб, само че и в теб, си забулен от планина, ти търсиш хоризонта. И тръгваш натам, оттатък... В началото с въображението си, след това и физически. И това, да, " сметката за заплащането ", ти се натрупа, натрупа... Но ти вървиш.
Защото не може да има живот без вяра.
Без трепкане.
Иначе ти си мъртвец.
Уж дишащ, само че мъртвец.
Жив труп.
Започвам с това дългичко встъпление, тъй като всеки мой текст е претърпян и промислен.
Не слугувам в никакъв случай на партийни внушения или користни подбуди.
Допускал съм неточности, човек съм, само че постоянно самичък съм си плащал за стореното.
И постоянно у мен е била жива Надеждата.
Така е и в този момент.
Ще призная - аз чаках доста по-голяма разлика сред ГЕРБ и Надеждата на тези избори.
Защото зная какво значи избор в България. Бил съм участник в не една и две предизборни акции и самичък, със сърцето и душата си, съм усетил какво значи да си на терен, да бъдеш лице в лице с индивида, за чийто глас се бориш.
Зная до болежка и атмосферата, балканската и неразбираема за остсналия свят атмосфера на предизборна битка, където всички байганьовски способи са разрешени и в ход.
Очерняне, т.е. омаскаряване в най-груб тип, надменно и безпардонно, безмилостно.
Съчетано с бъркане в най-интимното на съперника, освен в бельото му, само че и в душата му. Нещо, което е неразрешено и от Господа.
Купуване - на гласове, само че и на съвести.
Компромати.
Да, компромати.
Основата на всяка тирания. И присъщо съвсем постоянно на режим, който надминава времето на един мандат.
А България от време оно си е страна на компроматите.
Милиционерщина.
И нескрито. И в главата.
Тук за всеки има компромат. И за още нероденото. Щом към този момент е заченато в майчината вътрешност, компроматът му е в... досието. Старателно засекретен, разказан, прошноруван. И стои. И чака. Чака сгодния миг.
Оня миг на даже и едвам надигането на глава. И тогава... цап...
Да, бил съм на " терен " на доста избори.
Но това, което съм видял предизборно през годините в моя роден край, Странджа, и в Северозапада, тези селца отвън времето и пространството, с безконечните монументи със сърпове и чукове, ми стига, точното време на това мое " виждане " няма значение, то е едно и също, то няма значение, тъй като по тези краища на страната ни, несъмнено, освен там, то е спряло. Винаги. И преди. И в този момент.
Безвремие.
Живот на деца на Бога...
И когато човек е минал по горнището на тази Голгота, той в този момент не бърза да се включи нито в хора на оплаквачите на Надеждата, нито в този на счупените от загубата.
Защото аз зная какво значи да си единствено на два % от оня, който ръководи съвсем 20 години мозъците на съвсем цяла България като основен секретар на Министерство на вътрешните работи, кмет на София, министър председател...
Та това е цяла една ера, едно, че и две генерации...
20 години владетел и на бг-медиите.
Господар на кутията с компроматите.
Шеф на всички. И всичко. Той дава, той взема, той санкционира. Той!
Зная и българското мислене.
Онова, балканското, робското, вкопченото за парчето земя, да, единствено моята, "...единствено моята земя... " Да, това парче земя, от което сме пристигнали и в което отново ще се върнем...
Няма метод да не се върнем.
Зная и това, което тук е прораснало у хората от раждането им.
Моята майчица все ми го повтаряше, до сетния си мирис не спираше - " Диме майка, падай по-долу, недей, майка, да рипкаш против ръжена, добродушно, майка, гледай си дамата и детето, ти няма да оправиш света... "
Да, зная...
И в този момент единствено си представям какво сте претърпели при тези избори.
Почти без структури в дребните обитаеми места, при тези феодализирани общини, освен това робство, при този боязън, при тази безизходност по какъв начин да дадеш вяра... И на другите, и на байчето без зъби, само че и на себе си.
Само си представям в каква безтегловност сте изпадали при типа на към момента присъстващите жилави парчета на това време, освен това насъскване против вас, без да съм бил там, аз чувствам и от хиляди километра по какъв начин развяват това сатанинско "...за няколко месеца убихте България... ".
Изтръпвам от ония погледи, от омразата в очите...
Защото вие дойдохте като че ли от нищото и с един размах разрушихте примката, която толкоз години си вършеше добре работата.
Тук това не се прости.
Тук Надеждата е неканена.
Като прибавим и хартиеното гласоподаване, което, да вземем за пример, не е проблем във Франция, тук всички гласуваме с хартиени бюлетини, само че у нас... Но във Франция, в случай че кажеш на някого, че някъде се продават гласове, никой не ще ти повярва. И ще избяга от теб като от скверен. А у нас пазаруването си е нещо нормално. Стройна, изпитана система.
Професия. В 21 век. В страна, която към този момент 16 години е член на Европейския съюз!!!
У нас съвсем всеки протокол от секция е... кръчмарски бележник, зачеркване, добавяне, изваждане...
Ясно е за кого и за какво се прави това.
Ами живите мъртви, които са близо милион в изборните описи? Цялата страна знае за този проблем. Както знае и за подправените фактури от Илиенци. Но цялата страна си трае. Трае и...гласува. Ведно с мъртвите...
Те, живите мъртви, за кого ли са дали своят вот? Ясно е също, нали?
Ами недействителните бюлетини? Те за кого ли са... " дали своят вот "?
Ами тези над 100 хиляди души, които са дали своят вот с бюлетина с надпис " Не поддържам никого "... Колко малко може би се е желало тези разочаровани хора да бъдат с Надеждата...
Разбира се, няма да скрия, че допуснахте и неточности.
Една от тях бе обединяването. Аз може би единствен, мисля, че и Иван Бакалов стори това, писах, че не постоянно механичният общ брой е сполучлив. Лично аз от опит зная, че когато една задача се дава поотделно, тя се прави и с повече изпитание, а и с повече копнеж. Докато общото... Всеки чака другия...
Да, неточности има.
Зная и това, а и съм сигурен, че тези, които най-вече плюеха Борисов, в този момент ще желаят... съюз с него. Ще видите! Той знае по какъв начин да работи...
И по този начин нататък, и по този начин нататък...
Но значимото е, че Надеждата сподели, че е жива. Че не е от през днешния ден за на следващия ден. Че оня лъх от площадите преди към този момент три години е жив.
Тоест, отвоюването на превзетата страна е в вход. И никой не може да го спре това отвоюване. Такава е повелята на времето. Новото измества остарялото.
Просто би трябвало повече опит и кураж.
И работа. Много работа.
И събиране на всички съидейници. А освен окопаване в една ядка, с неколцина всезнаещи началници и " пиаровци ", както направиха и не престават да вършат някои партии.
И не, никога пренебрежителност.
Никакви насмешки към народа.
Вие сте част от него.
И той е част от вас.
Не търсете виновността у другия.
Бъдете самокритични.
И разтваряйте ветрилото на Надеждата.
Никакво капсулиране. И размотаване по коридорите на властта.
Българинът не прости това.
Алчността го отвращава.
Принципност.
И изгаряне.
Затова през днешния ден, три дни след изборите, аз групирам въздух и желая да извикам. Може би наивно, може би даже смешно за някои " потенциали " -тарикати, само че от дъното на изстрадалото си сърце:
- Надеждо, не унивай!
Има вяра, има!
Да си съвсем наедно с Властелина, на негов терен, обкръжен отвред с искащи да те затрият - о, това е героизъм!
Напред!
И ще завърша с тези думи, чийто смисъл аз пропагандирам в книгите и публицистиката си цялостен живот и които
през вчерашния ден видях в мрежата, написани от слънчевото момиче на Надеждата, това момиче, което сподели стоманен и удивителен за крехкостта си темперамент и се върна още веднъж в огъня на битката, с цел да потвърди на искащите да я убият, само че и на себе си, че има смисъл, че има Надежда, колкото и тя да е илюзорна от време на време в страна като нашата, където да имаш вяра е може би закононарушение...
Защото какво бихме били без нея, Надеждата.
Да, мъртъвци приживе.
Както до момента.
Прочетете деликатно тези думи:
" Каквото и да правиш, значимото е да имаш спокойствието, че не си престъпил правилата си. Защото човек, който престъпва правилата си, не може да води борба по разбиране, а ще го прави по команда. "
Лена Бориславова
Когато млад и хубав човек, захвърлил това " Наведена главица сабя не в сече " и макар саблените, безчовечен удари изповядва праволинейност, значи Надежда има! Значи Надеждата ще я бъде. Мачкана, ругана, убивана, само че жива. Красива! И примамваща!
Момчета и девойки, бъдете благословени! Избършете сълзите. Усмихнете се!
Защото, знаете,няма нищо по-красиво от Дъгата. А тя, Дъгата, се ражда единствено след дъжд, нали?
Ето прочуствения текст на Райков:
Който е чел най-малко една от моите книги, знае, че и в даже най-критичните ми думи има... Надежда. Надежда с основно ”Н ”. И това мое усещаме не е нито девиз, нито нечия партийна повеля, а осъзнато мое разбиране, родено от претърпяното и изстрадано от мен по дългия път от родното Малко Търново до Париж, където пребивавам от много към този момент години. Въпреки че постоянно съм със сърцето си в моята Родина.
На този свят всичко се заплаща и аз в този момент съм към този момент в тази възраст, когато в действителност... заплащам.
И при равносметката виждам - нелекият ми път дотук би бил неосъществим, в случай че мама Янка и баща Петко не ме бяха основали с обич. Любов, която ми е внушила още в затворените гранични време и пространство на моята Странджа това, без което няма лъх и тръпка за живот. Да, чувството за Надежда.
За полет.
За смяна.
Когато си затворен, когато към теб, само че и в теб, си забулен от планина, ти търсиш хоризонта. И тръгваш натам, оттатък... В началото с въображението си, след това и физически. И това, да, " сметката за заплащането ", ти се натрупа, натрупа... Но ти вървиш.
Защото не може да има живот без вяра.
Без трепкане.
Иначе ти си мъртвец.
Уж дишащ, само че мъртвец.
Жив труп.
Започвам с това дългичко встъпление, тъй като всеки мой текст е претърпян и промислен.
Не слугувам в никакъв случай на партийни внушения или користни подбуди.
Допускал съм неточности, човек съм, само че постоянно самичък съм си плащал за стореното.
И постоянно у мен е била жива Надеждата.
Така е и в този момент.
Ще призная - аз чаках доста по-голяма разлика сред ГЕРБ и Надеждата на тези избори.
Защото зная какво значи избор в България. Бил съм участник в не една и две предизборни акции и самичък, със сърцето и душата си, съм усетил какво значи да си на терен, да бъдеш лице в лице с индивида, за чийто глас се бориш.
Зная до болежка и атмосферата, балканската и неразбираема за остсналия свят атмосфера на предизборна битка, където всички байганьовски способи са разрешени и в ход.
Очерняне, т.е. омаскаряване в най-груб тип, надменно и безпардонно, безмилостно.
Съчетано с бъркане в най-интимното на съперника, освен в бельото му, само че и в душата му. Нещо, което е неразрешено и от Господа.
Купуване - на гласове, само че и на съвести.
Компромати.
Да, компромати.
Основата на всяка тирания. И присъщо съвсем постоянно на режим, който надминава времето на един мандат.
А България от време оно си е страна на компроматите.
Милиционерщина.
И нескрито. И в главата.
Тук за всеки има компромат. И за още нероденото. Щом към този момент е заченато в майчината вътрешност, компроматът му е в... досието. Старателно засекретен, разказан, прошноруван. И стои. И чака. Чака сгодния миг.
Оня миг на даже и едвам надигането на глава. И тогава... цап...
Да, бил съм на " терен " на доста избори.
Но това, което съм видял предизборно през годините в моя роден край, Странджа, и в Северозапада, тези селца отвън времето и пространството, с безконечните монументи със сърпове и чукове, ми стига, точното време на това мое " виждане " няма значение, то е едно и също, то няма значение, тъй като по тези краища на страната ни, несъмнено, освен там, то е спряло. Винаги. И преди. И в този момент.
Безвремие.
Живот на деца на Бога...
И когато човек е минал по горнището на тази Голгота, той в този момент не бърза да се включи нито в хора на оплаквачите на Надеждата, нито в този на счупените от загубата.
Защото аз зная какво значи да си единствено на два % от оня, който ръководи съвсем 20 години мозъците на съвсем цяла България като основен секретар на Министерство на вътрешните работи, кмет на София, министър председател...
Та това е цяла една ера, едно, че и две генерации...
20 години владетел и на бг-медиите.
Господар на кутията с компроматите.
Шеф на всички. И всичко. Той дава, той взема, той санкционира. Той!
Зная и българското мислене.
Онова, балканското, робското, вкопченото за парчето земя, да, единствено моята, "...единствено моята земя... " Да, това парче земя, от което сме пристигнали и в което отново ще се върнем...
Няма метод да не се върнем.
Зная и това, което тук е прораснало у хората от раждането им.
Моята майчица все ми го повтаряше, до сетния си мирис не спираше - " Диме майка, падай по-долу, недей, майка, да рипкаш против ръжена, добродушно, майка, гледай си дамата и детето, ти няма да оправиш света... "
Да, зная...
И в този момент единствено си представям какво сте претърпели при тези избори.
Почти без структури в дребните обитаеми места, при тези феодализирани общини, освен това робство, при този боязън, при тази безизходност по какъв начин да дадеш вяра... И на другите, и на байчето без зъби, само че и на себе си.
Само си представям в каква безтегловност сте изпадали при типа на към момента присъстващите жилави парчета на това време, освен това насъскване против вас, без да съм бил там, аз чувствам и от хиляди километра по какъв начин развяват това сатанинско "...за няколко месеца убихте България... ".
Изтръпвам от ония погледи, от омразата в очите...
Защото вие дойдохте като че ли от нищото и с един размах разрушихте примката, която толкоз години си вършеше добре работата.
Тук това не се прости.
Тук Надеждата е неканена.
Като прибавим и хартиеното гласоподаване, което, да вземем за пример, не е проблем във Франция, тук всички гласуваме с хартиени бюлетини, само че у нас... Но във Франция, в случай че кажеш на някого, че някъде се продават гласове, никой не ще ти повярва. И ще избяга от теб като от скверен. А у нас пазаруването си е нещо нормално. Стройна, изпитана система.
Професия. В 21 век. В страна, която към този момент 16 години е член на Европейския съюз!!!
У нас съвсем всеки протокол от секция е... кръчмарски бележник, зачеркване, добавяне, изваждане...
Ясно е за кого и за какво се прави това.
Ами живите мъртви, които са близо милион в изборните описи? Цялата страна знае за този проблем. Както знае и за подправените фактури от Илиенци. Но цялата страна си трае. Трае и...гласува. Ведно с мъртвите...
Те, живите мъртви, за кого ли са дали своят вот? Ясно е също, нали?
Ами недействителните бюлетини? Те за кого ли са... " дали своят вот "?
Ами тези над 100 хиляди души, които са дали своят вот с бюлетина с надпис " Не поддържам никого "... Колко малко може би се е желало тези разочаровани хора да бъдат с Надеждата...
Разбира се, няма да скрия, че допуснахте и неточности.
Една от тях бе обединяването. Аз може би единствен, мисля, че и Иван Бакалов стори това, писах, че не постоянно механичният общ брой е сполучлив. Лично аз от опит зная, че когато една задача се дава поотделно, тя се прави и с повече изпитание, а и с повече копнеж. Докато общото... Всеки чака другия...
Да, неточности има.
Зная и това, а и съм сигурен, че тези, които най-вече плюеха Борисов, в този момент ще желаят... съюз с него. Ще видите! Той знае по какъв начин да работи...
И по този начин нататък, и по този начин нататък...
Но значимото е, че Надеждата сподели, че е жива. Че не е от през днешния ден за на следващия ден. Че оня лъх от площадите преди към този момент три години е жив.
Тоест, отвоюването на превзетата страна е в вход. И никой не може да го спре това отвоюване. Такава е повелята на времето. Новото измества остарялото.
Просто би трябвало повече опит и кураж.
И работа. Много работа.
И събиране на всички съидейници. А освен окопаване в една ядка, с неколцина всезнаещи началници и " пиаровци ", както направиха и не престават да вършат някои партии.
И не, никога пренебрежителност.
Никакви насмешки към народа.
Вие сте част от него.
И той е част от вас.
Не търсете виновността у другия.
Бъдете самокритични.
И разтваряйте ветрилото на Надеждата.
Никакво капсулиране. И размотаване по коридорите на властта.
Българинът не прости това.
Алчността го отвращава.
Принципност.
И изгаряне.
Затова през днешния ден, три дни след изборите, аз групирам въздух и желая да извикам. Може би наивно, може би даже смешно за някои " потенциали " -тарикати, само че от дъното на изстрадалото си сърце:
- Надеждо, не унивай!
Има вяра, има!
Да си съвсем наедно с Властелина, на негов терен, обкръжен отвред с искащи да те затрият - о, това е героизъм!
Напред!
И ще завърша с тези думи, чийто смисъл аз пропагандирам в книгите и публицистиката си цялостен живот и които
през вчерашния ден видях в мрежата, написани от слънчевото момиче на Надеждата, това момиче, което сподели стоманен и удивителен за крехкостта си темперамент и се върна още веднъж в огъня на битката, с цел да потвърди на искащите да я убият, само че и на себе си, че има смисъл, че има Надежда, колкото и тя да е илюзорна от време на време в страна като нашата, където да имаш вяра е може би закононарушение...
Защото какво бихме били без нея, Надеждата.
Да, мъртъвци приживе.
Както до момента.
Прочетете деликатно тези думи:
" Каквото и да правиш, значимото е да имаш спокойствието, че не си престъпил правилата си. Защото човек, който престъпва правилата си, не може да води борба по разбиране, а ще го прави по команда. "
Лена Бориславова
Когато млад и хубав човек, захвърлил това " Наведена главица сабя не в сече " и макар саблените, безчовечен удари изповядва праволинейност, значи Надежда има! Значи Надеждата ще я бъде. Мачкана, ругана, убивана, само че жива. Красива! И примамваща!
Момчета и девойки, бъдете благословени! Избършете сълзите. Усмихнете се!
Защото, знаете,няма нищо по-красиво от Дъгата. А тя, Дъгата, се ражда единствено след дъжд, нали?
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ