Жена е най-старият шаман на Земята
Пир като обред при заравяне са разкрили учени от Йерусалим, ръководени от професор Леонор Гросман. Те разкрили дребна пещера, наричана Хилазон тактит, която е станала последно пристанище на мъртва жена.
Преди 12 000 години в дребна пещера в северен Израел опечалените изяждат последното опечено месо от костенурка и събират дузини черупки. Коленичейки пред изкопан гроб в пещерата, те почитат умрялата стара жена, свита вътре, подготвяйки я за нейното духовно странствуване.
Слагат и черупки от костенурки под главата и бедрата й, и подреждат още черупки към и върху нея. Тогава те оставят доста редки и вълшебен неща – крилото на златен орел, таза на леопард и преди малко отрязания крайник на човек.
Загадъчната жена – член на Натуфианската просвета, която процъфтява преди 15 000 години там, където са актуалните Израел, Йордания и Ливан, а също и Сирия – е най-старият шаман на Земята.
Считана за опитна вълшебница и лечителка, постоянно на нея са гледали като на връзка с духовния свят, тъй като е общувала със свъхестествени сили от името на нейното общество, твърди Гросман.
Погребението на шамана е единствено част от ритуалния живот на Натуфанс – под това име са известни първите хора на планетата, които заобикалят номадския метод на живот и се заселват по села.
В годините след погребението доста хора непрекъснато изкачват 150-метровия стръмен скат към пещерата, носейки други хора за погребение, както и транспортирайки огромни количества храна.
До гробовете живите ядяли месо от аурок - предшественика на добитъка, по време на пиршества, проведени, с цел да бъдат запомнени мъртвите вечно.
Нови доказателства от Хилазон Тактит, която се намира в северен Израел, допускат, че пирът по време на заравяне почнал най-малко преди 12 000 години, към края на Палеолитната епоха. Тези събития слагат началото на много по-големи пиршества в памет на мъртвите.
Във Англия да вземем за пример, неолитните фермери колят млади свине преди 5 100 години до стените на Дърингтън, покрай Стоунхендж, за годишното зимно угощение. Като част от празненствата, участниците почитат умрелите през миналата година, като им хвърлят прахта в близката река Авон.
Натуфианските открития ни дават явен взор върху сенчестото начало на такива пиршества, твърди Офър Бар-Йосиф, археолог от Харвард.
Разположен нависоко над река Хилазон, пещерата Хилазон Тактит е позната единствено на локалните поданици. Но при започване на 90-те години Бар-Йосиф вижда Натуфиански артефакти, пръснати към изсъхналия буренак до ската под пещерата, и се качва да ревизира.
Впечатлен от гледката, археологът от Харвард взема със себе си учения от университета в Хебру – Гросман, с цел да стартира разкопките. Отначало Гросман и нейния екип е трябвало да изтъркат горния пласт кози изпражнения, пепел и керамични остатъци, които са се натрупали през околните 1700 години.
Под този пласт те намират пет антични ями с кости, отличителни Натуфиански уреди и пърчета въглен, датиращи от преди 12 400-12 000 години.
На дъното на ямата е 45-годишния шаман – заровена с най-малко 70 черупки от костенурки и елементи от рядко срещани животни.
Анализът демонстрира, че тази жена е страдала от деформиран таз.Тя е имала асиметрична конструкция и най-вероятно е куцала, влачейки крайници си. Гросман преглежда историческите данни за шамани по целия свят и намира, че в доста култури шаманите постоянно имат физически кусур или са претърпяли някакъв тип контузия.
Според Брайън Хейдън, археолог в университета Симон Фрейзър в Бърнаби, Канада, е честосрещано хора с проблеми, дали физически или душевен да бъдат считани за хора със свръхспособности.
След като погребват своя нравствен водач преди 12 000 години в Хилазон Тактит, Натуфианците се връщат в пещерата за други погребални ритуали, и в последна сметка погребват най-малко 27 мъже, дами и деца в три погребални ями настояват учените.
Мунро мисли че огромните пиршества в Хилазон Тактит играят значима роля с изключение на скърбенето по околните. Живеейки за пръв път в устроени общества, Натуфианските фамилии би трябвало да намерят метод да успокоят пристрастеностите, подбудени от непрекъснатото общуване.
За разлика от други палеолитни ловци и събирачи, Натуфианците не могат да се разделят и реалокират по този начин елементарно, когато проблемите идват. Раждаемостта е засилена дотам, че те не могат да намерят повече неокупирана територия в тяхния регион.
Натуфианците измислят още един метод да се оправят със напрежението – организирайки големи празненства, с които да отпразнуват значими ритуални събития, настояват учените. Когато хората усещат, че са част от една група те са по-склонни да споделят или да създадат компромис, който да не докара до спор.
Новите открития допускат че дълбоките корени на празненствата и запазването на човешките остатъци за обред – открити по-късно по обекти като Гобеки Тепе, Джерико и Стоунхендж, са произлезли епохи преди откритието на земеделските общества.
Тези ритуали играят значима роля в преобразуването от Палеотични ловци към земеделския живот настояват учените.
