Пиеса за двама“ на световния писател и носител на Пулицър“

„ Пиеса за двама “ на международния публицист и притежател на „ Пулицър “ Тенеси Уилямс е измежду новите заглавия в спектакъл „ 199 “.  За драмата на паметния създател Нона Йотова влиза в дует с Веселин Анчев.   

„ Много фенове през днешния ден ще одобряват тази пиеса за мистерия, само че ще пристигна ден, когато тя ще се трансформира в разбираема за всеки в театралния салон ", споделя Тенеси Уилямс през 1973 година Тук и в този момент тя е изрично предпазена от спектакъла на Елена Панайотова, дръзнала да посегне към енигматичната същина на този магнетичен текст по метод, по който той може мощно да вълнува актуалния фен “, разяснява драматургът на „ 199 “ Андрей Филипов
-->
Тенеси Уилямс основава няколко версии на „ Пиеса за двама “. Първата от тях е показана през 1967 година в Лондон и Чикаго, а последният вид е изпълнен за първи път в Лондон през 1973 година В България този вид се слага за първи път. Брат и сестра са изоставени от актьорската си натрупа пред претъпкана с аудитория зала в незнаен държавен спектакъл. Те вземат решение да играят „ Пиеса за двама “, в която същинският им живот се слива с въображаемия на героите им, които са се затворили в дома си след трагичната гибел на техните родители. Пиесата размива границите сред действителност, мемоари и мечти и провокира у героите суматоха от невъзможността да управляват личната си орис. Чрез пиесата те надават по едно и също време зов за помощ и зов на митинг против обществената изолираност, нетолерантността към разликите и бездушността на обществото. Героите изминават дълъг път към среща с най-дълбоките си страхове и освобождението от тях, осъзнавайки любовта, която изпитват един към различен.

В този провокационен текст Уилямс употребява новаторски жанр на писане, а тематики като социофобия, боязън от занемаряване и самотност -  са извлечени от неговия живот, персоналните му демони и възприятие на виновност към сестра му. Това е най-биографичната пиеса на Уилямс, върху която той работи съвсем 10 години и посредством която дава на сестра си платформата, от която е била лишена от близките през живота си. „ Аз не желая натурализъм! Искам магия! Това се пробвам да дам на хората " – възкликва преди повече от половин век Уилямс и ние го следваме в спектакъла „ Пиеса за двама “, споделя Елена Панайотова.

„ Мисля, че това е най-красивата ми пиеса след „ Трамвай предпочитание “ и в никакъв случай не съм спирал да работя по нея. Написах я, когато наближавах душевен срив, бях изцяло уплашен и я пренаписах след хипотетичното ми възобновяване Това е зов на сърцето, в действителност креативната работа и целият ми живот, в прочут смисъл са зов на сърцето “, е едно от откровенията на Тенеси Уилямс. Следващите представления в „ 199 “ са на 6 и 18 февруари.

Фото Иван Дончев