Защо Пендачанска е права, а БНР не е в час
Певицата Александрина Пендачанска, член на Обществения съвет към Българското национално радио (БНР), през днешния ден изиска името ѝ повече да не бъде свързвано с него, тъй като управлението на радиото не е обърнало внимание на настояванията ѝ " дезинформацията и пропагандата в предаванията, водени от Петър Волгин да бъдат прекратени ".
Часове по-късно Волгин отговори със статус във Facebook, цялостен главно с персонални нападки против Пендачанска. В него се споделя, че тя си " служи с неистини и операция. Когато няма никаква визия от работата на хората, които подлага на критика ".
" Певицата Пендачанска не схваща от медии - написа още Волгин. - А очевидно няма никакво предпочитание да се учи. И в действителност се чудя по какъв начин се е озовала в Обществения съвет на БНР ".
Пендачанаска в действителност не е журналистка. Аз обаче съм. И въз основа на съвсем 40-годишния ми медиен опит дръзвам да настоявам, че Пендачанска, уви, е права. Волгин не е показал нито един годен професионален мотив, с цел да я обори. Да си напомним какво направи той в предаването си в неделя. За себе си го правя оценка като провокация.
Волгин стартира предаването си, подхвърляйки на публиката непроверено известие от " уеб сайтове ", без даже да уточни кои, съгласно което украински бойци са завзели българския товарен транспортен съд " Царевна " в пристанището на Мариупол. В интерес на истината, водещият уточни, че няма удостоверение на това известие и даже изрази вяра то да се окаже погрешно. И то в действителност се оказа такова, само че до тогава мина доста време в медийния смисъл на думата - съвсем час.
През това време дезинформацията е свършила работата си измежду уязвимата от подправени вести аудитория. Т.е. тя е всяла паника, от която верижно следват и други реакции като боязън, съмнение, яд, т.е. всичко, което прави обществото несигурно, а властта - затруднена.
Моята компетентност не е радио, а щемпел и агенционна публицистика, все пак си разрешавам да отбележа една необятно известна специфичност на радиото - информацията в него е флуидна - идва и отминава. Слушателите запомнят елементи от нея, от време на време неопределено или погрешно. Те нормално я нямат " черно на бяло ", с цел да я препрочетат и да се замислят. Не всички могат или желаят незабавно да влязат в уеб страницата на радиото и да я прочетат или чуят отново, в случай че примем, че тя мигновено бива " качена " там. Хората нормално слушат радио, до момента в който вършат нещо друго, не улавят безусловно всичко, което им се споделя, нямат опция да го сравнят с други източници.
Освен това има изобилни психически проучвания, които свидетелстват, че всеки човек възприема казаното въз основа на предишния си опит и е податлив да изкривява дочутата информация - да вземем за пример според от страховете и паниките си.
Радиопубликата не е " вързана " пред приемниците и за едно предаване. Голяма част от нея може да чуе подправената вест и по-късно да угаси апарата или да превключи на друга станция. Т.е. опровержението или уточнението не доближават наложително до всички.
Именно тази специфичност, съчетана с необятната аудитория, прави радиото евентуално мощен агитационен инструмент. Да си спомним класическия образец с радиодраматизацията на " Войната на световете " на Орсън Уелс през 1938 година, която изстрелва 23-годишния тогава продуцент към международната популярност.
Излишно е да изяснявам какъв брой сензитивна тематика у нас е ориста на българи, хванати в капан във войната в Украйна и то - в една от най-горещите ѝ точки - Мариупол. Това е тематика, която авансово основава тревога. Излишно е да прибавям какъв брой по-чувствителна става тя при нестабилната политическа конюнктура у нас и усложненията на властта да взема решения в настоящата съдружна обстановка.
Към такава конюнктура има два метода. Единият, е пропагандисткият - да я експлоатираш, с цел да правиш внушения, с цел да въздействаш върху страстите и държанието на хората, като изключиш разсъдъка, заобикаляйки го комфортно. Другият метод е виновният - да отчиташ обстановката, с цел да окажеш помощ на хората да мислят трезво и да вземат решение надлежно. Изборът, който прави журналистът, зависи от това пред кого се усеща виновен.
Опасявам се, че Волгин избра първия метод. Няма до злоупотребявам пред кого се усеща виновен той, уповавам се - пред съвестта си. И това, което направи, не е неразрешено по принцип, тъй като медиите у нас са свободни. То обаче е неприемливо в националното радио, което има историческа известност на меродавен източник и е обект на такива упования за голямата част от популацията. Обществото устоя публично радио и социална телевизия с упованието, че може да им има вяра. Това изключва потребление на ненадеждни източници, дезинформация, даже и неволна, даже и непреднамерена, каквато нямам доверие да е била тя в тази ситуация с вчерашното издание на " Политически неточно ".
Да не приказваме, че изцяло по силите на БНР като цяло и на Волгин в частност е било да се обади на министър-председателя, на министерствата на външните работи, на защитата, на превоза и да чуе какво те знаят по случая. По предаването му не личеше да е направил това, преди да разгласява непровереното известие. Не е непостижима задача за националното радио и за толкоз бележит негов публицист да потърси информация от първоизточника - капитана на кораба, който има мобилен телефон и близки или другари в България, от които може да получи номера му.
Място като Мариупол сега допуска всяко известие да бъде проверявано от минимум два източника, да бъде регистрирана тяхната меродавност. Доколкото разбрах, в тази ситуация е ставало дума за изказвания на съветските сепаратисти в Донбас. Да бъде поднасяна такава " информация " на българската аудитория от националния ефир е, най-меко казано, несериозно.
Поради всички тези аргументи Пендачанска е права, че Волгин злоупотреби с националния ефир и свободата, която допуска авторското предаване в него.
Но съгласно мене злоупотребата не стигна единствено дотук. Фалшивата вест беше просто интродукция към последвалия 20-минутен диалог с госта в студиото, Костадин Костадинов, водач на проруската, антиевропейска и антинатовска партия " Възраждане ". Той употребява мотива да произнесе нещо звучащо като предизборна тирада, като че ли писана под кремълска диктовка - за това на какви рискове е изложена страната ни, тъй като е избрала да членува в НАТО, която пък " съставлява опасност за националната и териториална защита, целокупност и сигурност на България ".
Волгин, който толкоз държи на правото на друго мнение, не беше поканил събеседник с разнообразни възгледи. Ако повода е форматът на предаването, който позволява единствено един посетител или единствено единомислещи посетители, толкоз по-зле - и за формата, и за водещия. Трудно е да се изясни такава ограниченост в национална медия, претендираща за плуралистичен метод.
Междупрочем, Костадинов загатна, че приказвал с министър-председателя Кирил Петков за тревожните известия по отношение на " Царевна " и последният му дал отговор, че схванал персонално по телефона от капитана, че те не са правилни. Но това мина някак си неусетно - по какъв начин да сме сигурни, че капитанът не приказва каквото му наредят похитителите, беше коментарът на събеседника. Отново - като няма факт, има съмнение, различен " факт ". Като няма разсъдък, има страст.
Не от през вчерашния ден водената от Волгин версия на " Политически неточно " повтаря тезите на съветската държавна агитация. Вчерашното предаване обаче беше новаторско и военновременно с включването на подправена вест като информативен мотив за агитация. Няма потребност да внасяме дезинформация. Правим си я сами. Време е това да прелее чашата както на управлението на БНР, по този начин и на Съвета за електронни медии. Обяснете ми, за какво беше неразрешена у нас Russia Today, когато български източници правят нейната работа тук, сеейки неистини и внушения като да вземем за пример вчерашното на Костадинов, че след влизането в НАТО българският защитителен капацитет е намалял три пъти? Може би поради ракетния щит на НАТО или поради клаузата за " груповата отбрана "?
Режимът на Владимир Путин влага стотици милиони не в рубли, а в твърда валута, с цел да прави тази агитация посредством своите медии, посредством обществените мрежи, посредством партии, политици, публицисти, посредством военни хунти и сродни режими, които финансира по целия свят. Излиза, че българският поданик я съфинансира с издръжката си за БНР. В името на погрешно разбраната медийна независимост то популяризира тезите на един от режимите по света, които най-жестоко я погазват.
Когато има предизборна акция, стопират предаването на Волгин, с цел да не навреди на нечий вътрешнополитически интерес. Когато обаче обслужва ползите на страна, оповестила България за " неприятелска ", то си върви гладко. Това, дами и господа, е малоумно. Пендачанска е права. Или изгонете Волгин да си пропагадира за лична сметка каквото желае и където пожелае, или си подайте оставките. Защото не ми се мисли какви ли ще ги надробите, в случай че, не дай Боже, войната стигне и до нас.
Часове по-късно Волгин отговори със статус във Facebook, цялостен главно с персонални нападки против Пендачанска. В него се споделя, че тя си " служи с неистини и операция. Когато няма никаква визия от работата на хората, които подлага на критика ".
" Певицата Пендачанска не схваща от медии - написа още Волгин. - А очевидно няма никакво предпочитание да се учи. И в действителност се чудя по какъв начин се е озовала в Обществения съвет на БНР ".
Пендачанаска в действителност не е журналистка. Аз обаче съм. И въз основа на съвсем 40-годишния ми медиен опит дръзвам да настоявам, че Пендачанска, уви, е права. Волгин не е показал нито един годен професионален мотив, с цел да я обори. Да си напомним какво направи той в предаването си в неделя. За себе си го правя оценка като провокация.
Волгин стартира предаването си, подхвърляйки на публиката непроверено известие от " уеб сайтове ", без даже да уточни кои, съгласно което украински бойци са завзели българския товарен транспортен съд " Царевна " в пристанището на Мариупол. В интерес на истината, водещият уточни, че няма удостоверение на това известие и даже изрази вяра то да се окаже погрешно. И то в действителност се оказа такова, само че до тогава мина доста време в медийния смисъл на думата - съвсем час.
През това време дезинформацията е свършила работата си измежду уязвимата от подправени вести аудитория. Т.е. тя е всяла паника, от която верижно следват и други реакции като боязън, съмнение, яд, т.е. всичко, което прави обществото несигурно, а властта - затруднена.
Моята компетентност не е радио, а щемпел и агенционна публицистика, все пак си разрешавам да отбележа една необятно известна специфичност на радиото - информацията в него е флуидна - идва и отминава. Слушателите запомнят елементи от нея, от време на време неопределено или погрешно. Те нормално я нямат " черно на бяло ", с цел да я препрочетат и да се замислят. Не всички могат или желаят незабавно да влязат в уеб страницата на радиото и да я прочетат или чуят отново, в случай че примем, че тя мигновено бива " качена " там. Хората нормално слушат радио, до момента в който вършат нещо друго, не улавят безусловно всичко, което им се споделя, нямат опция да го сравнят с други източници.
Освен това има изобилни психически проучвания, които свидетелстват, че всеки човек възприема казаното въз основа на предишния си опит и е податлив да изкривява дочутата информация - да вземем за пример според от страховете и паниките си.
Радиопубликата не е " вързана " пред приемниците и за едно предаване. Голяма част от нея може да чуе подправената вест и по-късно да угаси апарата или да превключи на друга станция. Т.е. опровержението или уточнението не доближават наложително до всички.
Именно тази специфичност, съчетана с необятната аудитория, прави радиото евентуално мощен агитационен инструмент. Да си спомним класическия образец с радиодраматизацията на " Войната на световете " на Орсън Уелс през 1938 година, която изстрелва 23-годишния тогава продуцент към международната популярност.
Излишно е да изяснявам какъв брой сензитивна тематика у нас е ориста на българи, хванати в капан във войната в Украйна и то - в една от най-горещите ѝ точки - Мариупол. Това е тематика, която авансово основава тревога. Излишно е да прибавям какъв брой по-чувствителна става тя при нестабилната политическа конюнктура у нас и усложненията на властта да взема решения в настоящата съдружна обстановка.
Към такава конюнктура има два метода. Единият, е пропагандисткият - да я експлоатираш, с цел да правиш внушения, с цел да въздействаш върху страстите и държанието на хората, като изключиш разсъдъка, заобикаляйки го комфортно. Другият метод е виновният - да отчиташ обстановката, с цел да окажеш помощ на хората да мислят трезво и да вземат решение надлежно. Изборът, който прави журналистът, зависи от това пред кого се усеща виновен.
Опасявам се, че Волгин избра първия метод. Няма до злоупотребявам пред кого се усеща виновен той, уповавам се - пред съвестта си. И това, което направи, не е неразрешено по принцип, тъй като медиите у нас са свободни. То обаче е неприемливо в националното радио, което има историческа известност на меродавен източник и е обект на такива упования за голямата част от популацията. Обществото устоя публично радио и социална телевизия с упованието, че може да им има вяра. Това изключва потребление на ненадеждни източници, дезинформация, даже и неволна, даже и непреднамерена, каквато нямам доверие да е била тя в тази ситуация с вчерашното издание на " Политически неточно ".
Да не приказваме, че изцяло по силите на БНР като цяло и на Волгин в частност е било да се обади на министър-председателя, на министерствата на външните работи, на защитата, на превоза и да чуе какво те знаят по случая. По предаването му не личеше да е направил това, преди да разгласява непровереното известие. Не е непостижима задача за националното радио и за толкоз бележит негов публицист да потърси информация от първоизточника - капитана на кораба, който има мобилен телефон и близки или другари в България, от които може да получи номера му.
Място като Мариупол сега допуска всяко известие да бъде проверявано от минимум два източника, да бъде регистрирана тяхната меродавност. Доколкото разбрах, в тази ситуация е ставало дума за изказвания на съветските сепаратисти в Донбас. Да бъде поднасяна такава " информация " на българската аудитория от националния ефир е, най-меко казано, несериозно.
Поради всички тези аргументи Пендачанска е права, че Волгин злоупотреби с националния ефир и свободата, която допуска авторското предаване в него.
Но съгласно мене злоупотребата не стигна единствено дотук. Фалшивата вест беше просто интродукция към последвалия 20-минутен диалог с госта в студиото, Костадин Костадинов, водач на проруската, антиевропейска и антинатовска партия " Възраждане ". Той употребява мотива да произнесе нещо звучащо като предизборна тирада, като че ли писана под кремълска диктовка - за това на какви рискове е изложена страната ни, тъй като е избрала да членува в НАТО, която пък " съставлява опасност за националната и териториална защита, целокупност и сигурност на България ".
Волгин, който толкоз държи на правото на друго мнение, не беше поканил събеседник с разнообразни възгледи. Ако повода е форматът на предаването, който позволява единствено един посетител или единствено единомислещи посетители, толкоз по-зле - и за формата, и за водещия. Трудно е да се изясни такава ограниченост в национална медия, претендираща за плуралистичен метод.
Междупрочем, Костадинов загатна, че приказвал с министър-председателя Кирил Петков за тревожните известия по отношение на " Царевна " и последният му дал отговор, че схванал персонално по телефона от капитана, че те не са правилни. Но това мина някак си неусетно - по какъв начин да сме сигурни, че капитанът не приказва каквото му наредят похитителите, беше коментарът на събеседника. Отново - като няма факт, има съмнение, различен " факт ". Като няма разсъдък, има страст.
Не от през вчерашния ден водената от Волгин версия на " Политически неточно " повтаря тезите на съветската държавна агитация. Вчерашното предаване обаче беше новаторско и военновременно с включването на подправена вест като информативен мотив за агитация. Няма потребност да внасяме дезинформация. Правим си я сами. Време е това да прелее чашата както на управлението на БНР, по този начин и на Съвета за електронни медии. Обяснете ми, за какво беше неразрешена у нас Russia Today, когато български източници правят нейната работа тук, сеейки неистини и внушения като да вземем за пример вчерашното на Костадинов, че след влизането в НАТО българският защитителен капацитет е намалял три пъти? Може би поради ракетния щит на НАТО или поради клаузата за " груповата отбрана "?
Режимът на Владимир Путин влага стотици милиони не в рубли, а в твърда валута, с цел да прави тази агитация посредством своите медии, посредством обществените мрежи, посредством партии, политици, публицисти, посредством военни хунти и сродни режими, които финансира по целия свят. Излиза, че българският поданик я съфинансира с издръжката си за БНР. В името на погрешно разбраната медийна независимост то популяризира тезите на един от режимите по света, които най-жестоко я погазват.
Когато има предизборна акция, стопират предаването на Волгин, с цел да не навреди на нечий вътрешнополитически интерес. Когато обаче обслужва ползите на страна, оповестила България за " неприятелска ", то си върви гладко. Това, дами и господа, е малоумно. Пендачанска е права. Или изгонете Волгин да си пропагадира за лична сметка каквото желае и където пожелае, или си подайте оставките. Защото не ми се мисли какви ли ще ги надробите, в случай че, не дай Боже, войната стигне и до нас.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ