Певческото майсторство на именитата ни певица е пример за семейно-родова

Певческото майсторство на именитата ни певица е образец за семейно-родова последователност. Репертоарът ѝ е от чистия песенен извор на родния радомирски регион и израз на респект към локалния изпълнителски жанр. Той включва по този начин присъщите ритмични, закачливи песни, само че и бавните, така наречен марковски мостри, типични за граовската сватбена обредност. Красивият ѝ тембър, с присъщия алтов нюанс, е още един цвят от палитрата на гласовитите шопски певици.

Снежана Витанова е родена в село Дрен, Радомирско. Преминава през майчината школа на образование, с цел да се посвети съдбовно на родните шопски песни. Има висше икономическо обучение, само че в годините сполучливо съчетава главната си специалност с дейните си певчески изяви по концерти, събори, сватби. За фонда на Националното радио е записала повече от 70 записа на самобитни песни, правилни на старинния жанр. Снежана Витанова съумя да притегли за националната музика и своите две дъщери – гъдуларка и певица, които развиват музикалните си умения в ДЮФА „ Изворче “ при Двореца на децата, София.

По мотив годишнината, която неотдавна закръгли (на 10.01.), за Радио България Снежана Витанова споделя мемоари от певческото си минало, което стартира от родното село.

„ Най-красивото село в Радомирския край е Дрен. Аз съм закърмена с майчините песни. Най-напред съм я чувала по какъв начин пее в сложното ѝ тогава всекидневие, в немотията и беднотията. По-късно се омъжих в певческо семейство от Горна Диканя, оттова, от свекърва ми научих много песни, също и от бабите и прабабите, съумях да ги запиша. И по този начин животът си вървеше, с цел да стигна заветните 70 години. Тези хубави старинни песни не желаят пипане. Почнеш ли да пипаш – стават неестествени, нямат нюанс, нямат това лъчение, което да допре слушателя. Така преценихме и дружно със брачна половинка ми, Костадин Сърбинов, дълготраен гъдулар в ОНМ на БНР, по този начин построих собствен личен жанр и репертоар. В тези 70 години имам безчет хубави мемоари. Няма да не помни когато за първи път се качих сцена. Бях на 7 – 8 години и пях на фолклорния събор в с. Голо бърдо, Брезнишко. Бях толкоз дребна, че не достигах микрофона. Един от уредниците от самото начало трябваше да държи стойката на микрофона, с цел да си изпея песента „ Не рони се, невене “.

Като поотраснах и натрупах опит със записи, участия и концерти, отново на един събор в Дрен, се виеха хорà и до момента в който хороигралците си почиваха, аз започнах една мудна ария – „ Мома жито жъне “. Докато пеех, видях дамите към мен да си бършат сълзите. Явно съм върнала тези дами обратно в годините, докоснала съм сърцата им, с цел да е такава реакцията им. Ето по тази причина на достоверните песни не би трябвало да се поставят „ украшения “.

Обичаната изпълнителка акцентира и голямата роля, която имат някои от солистите на ОНМ на БНР, както и целият оркестър в професионалното ѝ израстване.

„ Първите ми записи за радиото бяха с групата на виртуозния гъдулар Атанас Вълчев, дружно с Георги Дойчев – гайда, Данчо Цветков – тамбура, Огнян Василев-Джими – барабан, Господин Станев – дудук. Имах огромен боязън и терзания, само че записите излязоха сполучливи – стилни песни, с хубави текстове. Заредиха се в годините и записи с ОНМ на БНР, с групата на Росен Генков, създател на аранжиментите. Имам издадена касета с оркестър „ Славия “ на тамбуриста Румен Сираков. С него, със брачна половинка ми, а също с гайдаря Трайчо Балджиев и Джими съм пяла към 15 години по сватби. Работата с тези музикантите от класа беше за мен огромна школа. Аз и до през днешния ден последвам пътя на песента – непрекъснато чувам музика, чуваме се с сътрудниците, Александър Станков,,. Това е моят метод на живот – песента. Желая на всички здраве и доста да обичат българския фолклор. “