Петте принципа на човешката глупост на Карло Чипола са близки

Петте правилото на човешката нелепост на Карло Чипола са близки родственици на вдъхновяващите закони на Мърфи. Карло Чипола обаче, поддържа своите радостни послания и наблюдения с престижа си на икономист от интернационална големина. Как наподобява нелепостта в пет точки – с повече комизъм, по италиански.

Първи закон на нелепостта:
Винаги подценяваме броя на идиотите, които ни заобикалят

Звучи прекомерно тривиално, само че животът дава доста доказателства в поддръжка на това изказване. Както и да преценявате хората, непрестанно ще се сблъсквате със следните обстановки:

човек, който постоянно ви се е коствал интелигентен и рационален, във значима обстановка ще се прояви като цялостен простак.

в най-неподходящите обстановки и моменти отнякъде постоянно се появяват глупави хора, с цел да объркат проектите ви.

Втори закон на нелепостта:
Вероятността един човек да е малоумен не зависи от останалите му качества

Години наблюдения и опити ме наведоха на мисълта, че хората не са равни – едни са глупави, други – не, и това качество е дело на природата, не на културните фактори. Човекът е простак тъкмо по този начин, както някои са със червеникави коси, а други имат кръвна група А. Образованието също няма нищо общо с мозъка или нелепостта. Многобройни опити в университети потвърдиха това. Проучих пет групи хора: студенти, чиновници в офис, обслужващ личен състав, админи и преподаватели. Съотношението сред умни и глупави хора се оказа едно и също както измежду ниско квалифицираните, по този начин и измежду високообразованите. Това по този начин ме порази, че взех решение да проуча и интелектуалния хайлайф – нобеловите лауреати. Резултатът удостовери невероятната мощ на природата – същият % лауреати се оказаха простаци. 

Трети закон на нелепостта:
Глупакът е човек, чиито дейности водят до загуби за някой различен, като в това време не носят изгоди на настоящия – даже могат да работят в негова щета

Третият закон указва, че хората се разделят на 4 групи – простаци (П), умници (У), бандити (Б) и простаци (Г). Ако Андрей прави нещо, от което той самият губи, само че Марко печели, то той е тъпанар. Ако прави нещо, от което печели и той, и Марко, то той е хитрец. Ако дейностите на Андрей му носят изгода, само че вредят на Марко, то той е престъпник. А простакът Андрей прави неща, от които страдат както той, по този начин и Марко. И тъкмо това прави простака рисков – ние можем да разберем логиката на бандита, той е предсказуем. Но да прогнозираш дейностите на простака е невероятно – той работи без причина, без цел, без проект, на най-неочакваното място и в най-неподходящия миг. Няма метод да предскажете по кое време един глупак ще направи своя ход. Дори когато действието стане явно, против него няма отбрана, тъй като то няма рационална конструкция. „ Срещу нелепостта са безсилни даже боговете! ”, вярно е отбелязал Шилер.

Четвърти закон на нелепостта:
Умниците постоянно подценяват разрушителния капацитет на простаците

Те постоянно не помнят, че да си имаш работа с малоумен човек значи да направиш неточност, която ще ти излезе скъпо. Хората от вида П  трудно разпознават заплахата от зона Г, което не е напълно учудващо. Странното е, че глупците са подценявани и от умните, и от бандитите. В наличието на простак те се отпускат и се любуват на интелектуалното си предимство, вместо да се активизират и да понижат вредите, които той ще нанесе. Според всеобщото мнение, простакът вреди единствено на себе си. Това не е по този начин. Не бъркайте простаците с безпомощните простаци. Никога не си партнирайте с тях, въобразявайки си, че можете да употребявате нелепостта им за лична полза – в случай че действате с такава мисъл, явно не познавате природата на нелепостта. Така сами давате на простака опция да вилнее.

Пети закон на нелепостта:
Глупакът е най-опасния човек

Глупакът е по-опасен от Бандита. Резултатът от дейностите на идеалния престъпник е обикновено прекосяване на богатствата от един човек към различен. Обществото не търпи изключителни загуби от това. Ако всички членове на едно общество са бандити, то би било гнило, само че живо. На върха още веднъж биха застанали най-талантливите. Когато на сцената маршируват простаци, картинката се трансформира фрапантно. Те носят щета, без да извличат полза от това. Така богатствата се унищожават и обществото обеднява.

Историята демонстрира, че обществата прогресират тогава, когато властта е в ръцете на задоволително умни хора, които съумяват да обезвреждат дейните простаци и не им разрешават да разрушат това, което са основали умните. Регресът се следи там, където страната разполага със същия брой простаци, само че властта е превзета от глупави бандити, а останалото население е от наивни простаци. Тази класификация на силите ускорява разрушителните дейности на простаците и цялата страна отива по дяволите.

По материал на Метрополь
Илюстрация ~ Gene Weingarten: Raising stupidity to an art form - The Washington Post