Петко войвода и Гарибалди – концерт за двама велики революционери
Петко челник и Гарибалди – концерт за двама велики революционери
Концерт в памет на двама велики революционери – Капитан Петко челник и Джузепе Гарибалди – огласи зала „ България “ на Софийската филхармония, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Под палката на маестро Славил Димитров прозвучаха творби на едни от най-популярните италиански и български композитори Верди, Белини, Доницети, Росини, Пучини, Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Марин Големинов, Петко Стайнов, италиански канцонети и български фолклор. Триумфалният марш из „ Аида “ на Верди, интермецо из „ Селска чест “ на Маскани, Ръченица из „ Тракийски танци “ на Петко Стайнов, "Нестинарско хоро" на Големинов.
Концертът се трансформира в приятност както за обичайна аудитория, по този начин и за неизкушените от класическата музика слушатели. Той бе запомнен и с осъществяване на кантатата „ Капитан Петко челник “, която е особено написана за него. Неин създател е диригентът Славил Димитров.
„ Музиката се подчинява на националната ария за революционера. Не е инцидентно и началото на творбата, парафраза на обичаната ария на „ Командирина “ - химна на Родопа планина „ Руфинка болна легнала “. Без да се трансформира нито една нота от първоизточниците, развиването в творбата се стреми да моделира ново звучене на добре познатите песни “, показа създателят.
Много от феновете признават, че са пристигнали на концерта, тъй като обичат Капитан Петко вйвода. Повечето от тях свързват този облик с едноименния известен сериал по сюжет на Николай Хайтов и с Васил Михайлов в основната роля.
Петко челник и Джузепе Гарибалди
Петко челник е роден на 18 декември 1844 година в българското село Доганхисар в днешна Гърция. През 1861 година след убийството на своя брат и братовчед той става бунтовник и неговата чета води сполучлива битка с турците в региона на Беломорска Тракия. След поредност от сполучливи борби с поробителя неговата чета става именита.
XIX век е ера на национално-освободителните придвижвания в цяла Европа. През есента на 1864 година Петко воевода отпътува за Гърция. Там той става слушател във Военната академия. Малко по-късно подхваща обиколка в Македония и от там се насочва за Италия, която неотдавна се е обединила в една страна под водачеството на Джузепе Гарибалди.
Така през 1866 година се състои срещата сред двамата именити революционери. Петко воевода е признат задушевно в дома на великия италианец. Там те сформират проект и провеждат фамозната „ гарибалдийска тайфа “ в състав от 220 италианци и 67 българи, която взе участие в Критското въстание.
При идването си на остров Крит, на българския бунтовник е предоставена задача с дребен независим отряд да работи в региона на планината Шилик. Тук Петко челник още веднъж се демонстрира като смел и самоуверен началник и си печели званието „ Капитан “. След потушаването на въстанието напуща острова без да капитулира пред турците. Пребивава в Александрия, в Марсилия и в Италия. Известно време се открива в Атина, откъдето популяризира възвание към сънародниците си за избавление на целокупното си родно място.
Капитан Петко челник се прибира в родния край и продължава да води битка с османския подтисник. Той взема интензивно присъединяване в Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./ и публичния и политически живот в новосъздадената българска страна. Умира през 1900 година във Варна, където има повдигнат монумент. /БГНЕС
Концерт в памет на двама велики революционери – Капитан Петко челник и Джузепе Гарибалди – огласи зала „ България “ на Софийската филхармония, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Под палката на маестро Славил Димитров прозвучаха творби на едни от най-популярните италиански и български композитори Верди, Белини, Доницети, Росини, Пучини, Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Марин Големинов, Петко Стайнов, италиански канцонети и български фолклор. Триумфалният марш из „ Аида “ на Верди, интермецо из „ Селска чест “ на Маскани, Ръченица из „ Тракийски танци “ на Петко Стайнов, "Нестинарско хоро" на Големинов.
Концертът се трансформира в приятност както за обичайна аудитория, по този начин и за неизкушените от класическата музика слушатели. Той бе запомнен и с осъществяване на кантатата „ Капитан Петко челник “, която е особено написана за него. Неин създател е диригентът Славил Димитров.
„ Музиката се подчинява на националната ария за революционера. Не е инцидентно и началото на творбата, парафраза на обичаната ария на „ Командирина “ - химна на Родопа планина „ Руфинка болна легнала “. Без да се трансформира нито една нота от първоизточниците, развиването в творбата се стреми да моделира ново звучене на добре познатите песни “, показа създателят.
Много от феновете признават, че са пристигнали на концерта, тъй като обичат Капитан Петко вйвода. Повечето от тях свързват този облик с едноименния известен сериал по сюжет на Николай Хайтов и с Васил Михайлов в основната роля.
Петко челник и Джузепе Гарибалди
Петко челник е роден на 18 декември 1844 година в българското село Доганхисар в днешна Гърция. През 1861 година след убийството на своя брат и братовчед той става бунтовник и неговата чета води сполучлива битка с турците в региона на Беломорска Тракия. След поредност от сполучливи борби с поробителя неговата чета става именита.
XIX век е ера на национално-освободителните придвижвания в цяла Европа. През есента на 1864 година Петко воевода отпътува за Гърция. Там той става слушател във Военната академия. Малко по-късно подхваща обиколка в Македония и от там се насочва за Италия, която неотдавна се е обединила в една страна под водачеството на Джузепе Гарибалди.
Така през 1866 година се състои срещата сред двамата именити революционери. Петко воевода е признат задушевно в дома на великия италианец. Там те сформират проект и провеждат фамозната „ гарибалдийска тайфа “ в състав от 220 италианци и 67 българи, която взе участие в Критското въстание.
При идването си на остров Крит, на българския бунтовник е предоставена задача с дребен независим отряд да работи в региона на планината Шилик. Тук Петко челник още веднъж се демонстрира като смел и самоуверен началник и си печели званието „ Капитан “. След потушаването на въстанието напуща острова без да капитулира пред турците. Пребивава в Александрия, в Марсилия и в Италия. Известно време се открива в Атина, откъдето популяризира възвание към сънародниците си за избавление на целокупното си родно място.
Капитан Петко челник се прибира в родния край и продължава да води битка с османския подтисник. Той взема интензивно присъединяване в Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./ и публичния и политически живот в новосъздадената българска страна. Умира през 1900 година във Варна, където има повдигнат монумент. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ