Техно айдъл в село Оряховица
* Петима младежи демонстрираха какво може въображението, когато се опре на солидни познания * Да си откривател е подарък, който не се дава на всички, споделя проф. Минко Балкански, подстрекател на надпреварата за млади гении
Далече от жълтите павета, само че в сърцето на България – старозагорското село Оряховица събра съидейници, обединени от хубостта на науката. Поводът – годишният конкурс „ Млади изобретатели “, проведен от Фондация „ Миню Балкански “, чиято цел е да открива и предизвиква надарени млади българи.
Там бяха Учителите – Теодоси Теодосиев, чиято школа от години пали децата по „ скучната “ физика, проф. Сава Грозев – бележит математик и възпитател, доцент Георги Иванчев, отгледал няколко генерации математици в гимназията във Видин, на която е бил шеф, доцент Мариан Илиев от Техническия университет в Пловдив, доцент Ангел Ангелов от Физико-математическия факултет на Софийския университет и теоретичен секретар на фондация „ Миню Балкански “, Янка Ковачева, дълготраен учител във Френската гимназия в Стара Загора и админ във Фондацията, както и Мартин Бояджиев от „ Овъргаз “.
И, несъмнено, Вдъхновителят – проф. Минко Балкански, който макар пандемията не пропусна годишните състезания в основания от него Национален Институт за младежта в родното му село Оряховица.
„ Няма учебно заведение за изобретатели. Това е нещо неизмеримо, непринудено - подарък, който не се дава на всички. За него няма възраст. Човекът го прави, тъй като му доставя наслаждение “, споделя проф. Балкански.
В залата, където се организира състезанието, петима младежи довършват последните мерки за представянето на своите планове пред авторитетното жури. Те са разчувствани, някои не са спали цяла нощ, с цел да изпипат и най-малките елементи.
„ Както хората с музикални пристрастености имат своя Мюзик айдъл, по този начин ние имаме нашия Техно айдъл. Нека той да стартира! “, дава старт на съревнованието доцент Ангелов.
Жребият избира най-младият участник да е номер 1 със своята презентация. Седмокласникът Мариян Вълчанов показва комплициран план - повсеместен макет на електродвигател, който е основал напълно самичък. Вдъхновил го дядо му Константин - електротехник. Всичко е реализирано посредством проба и неточност. Ако нещо не проработи, се търсят аргументите и ново допустимо решение. „ Занимавам се с техника откогато се помня “, споделя момчето, което ще продължи образованието си в Професионалната гимназия по електроника и технологии „ Георги Сава Раковски “ в Стара Загора.
Йордан Цветков от Пловдивската математическа гимназия изстрелва публиката и журито към изкуствения разсъдък. Той демонстрира най-новата версия на четирикрак робот, който е научил да върви. Ако някой си мисли, че това е елементарно, доста се лъже. Защото „ съществото “ има потребност от доста информация за себе си и околния свят, с цел да може да се движи по всевъзможен терен, даже и неравномерен. „ Една дребна крачка за индивида, един огромен скок за човечеството ”, споделя астронавтът Нийл Амстронг, стъпвайки на Луната на 20 юли 1969 година Ако перифразираме думите му, една дребна крачка на робота, за която са употребявани разбори за походката на коня, е огромен скок за изобретателя, който основава нови умения на изкуствения разсъдък.
Но „ развъждането “ на робота не свършва единствено с ходенето. Единайсетокласникът Виктор Колев съществено работи по задачата да развие нереалното и логическото му мислене. „ Може да е по-добър от индивида на шах, само че не може да играе морски шах “, изяснява ученикът от Софийската математическа гимназия „ Паисий Хилендарски “. С помощта на менторите си доктор Светлин Петков и Димитър Василев, той е създал стъпки, посредством които да развие способността му да реализира своите цели освен при заложени параметри, само че и при разнообразни обстановки. Това е доста значимо и за изключително настоящия в последно време самостоятелен автомобил, който би трябвало да престане да бърка знака „ Стоп “ с ракета за тенис.
Как да бъдат уверени децата, че програмирането не е нещо извънредно сложно и всеки самичък може да се опитва в изработването на своя софтуерна джаджа. Това е задачата на плана на Габриела Чавгова от Пловдивската математическа гимназия. Тя е разходила своето роботче по Главната улица в Пловдив и в действителност е събудила любознанието на хлапетата към изобретенията. Момичето си признава, че чупи стандарти – преди всичко този, че с хардуер и програмен продукт се занимават единствено момчета, а за дамите това е скучно занятие. „ От дребна вместо с кукли си играе с софтуерни играчки “, споделя майка й. Чисто женско попадение е, че роботчето се подчинява на черна ръкавица. Друг стандарт, който Габриела прави на пух и прахуляк, е, че компютърджиите са толкоз вдадени в своето занятие, че въобще не обръщат внимание на външния си тип. Красивата пловдивчанка е решила да продължи проучването на компютърни науки и откакто приключи гимназията.
И до момента в който Йордан, Виктор и Габриела са насочили своето въображение към изкуствения разсъдък, двата плана на Георги Германов от Клуба по роботика към столичната професионална гимназия „ Джон Атанасов “ демонстрират напълно друга посока на мисълта – по какъв начин технологиите могат да оказват помощ в практиката. Поливната му система е с автоматизиран кран, който се зарежда от градинското осветяване и се включва в авансово заложена часова зона. А „ умната кутия “ може да улесни работата на всеки инженер, тъй като събира всичко належащо за работата му в размер, малко по-голям от кутия за обувки. Най-важното е, че е направена напълно от елементи на остарели компютри за преработване. С което пък Георги е влезнал в звук с новите „ зелени “ политики на Европейския съюз и концепцията за кръгова стопанска система - понижаване на отпадъците и намирането на способи за многократната им приложимост. „ Не сбърках, като му писах шестица “, споделя Милена Гошева, началник на Клуба по роботика, който Георги посещава. Тя е спестовна на отличните оценки, само че пък учениците й я будят измежду нощ, с цел да споделят следващото си изобретение.
Пет изобретателя, шест плана и доста сложна задача пред журито – да ги класира. Но без значение от подредбата, значимото е едно - младите гении насочват своята сила към творчество и разкриване на нови машини, принадлежности, устройства и технологии. Създават бъдещето.
А положителната вест от форума в Оряховица е, че макар всекидневните кавги в страната, на които сме очевидци през последния месец, макар самотата и изолацията, които ни докара пандемията, Духът продължава да работи и да пръска светлина.
Класиране
Първо място : Йордан Цветков
Второ място : Виктор Колев и Габриела Чавгова
Трето място : Георги Германов
Специална премия за най-млад откривател : Мариян Вълчанов
Далече от жълтите павета, само че в сърцето на България – старозагорското село Оряховица събра съидейници, обединени от хубостта на науката. Поводът – годишният конкурс „ Млади изобретатели “, проведен от Фондация „ Миню Балкански “, чиято цел е да открива и предизвиква надарени млади българи.
Там бяха Учителите – Теодоси Теодосиев, чиято школа от години пали децата по „ скучната “ физика, проф. Сава Грозев – бележит математик и възпитател, доцент Георги Иванчев, отгледал няколко генерации математици в гимназията във Видин, на която е бил шеф, доцент Мариан Илиев от Техническия университет в Пловдив, доцент Ангел Ангелов от Физико-математическия факултет на Софийския университет и теоретичен секретар на фондация „ Миню Балкански “, Янка Ковачева, дълготраен учител във Френската гимназия в Стара Загора и админ във Фондацията, както и Мартин Бояджиев от „ Овъргаз “.
И, несъмнено, Вдъхновителят – проф. Минко Балкански, който макар пандемията не пропусна годишните състезания в основания от него Национален Институт за младежта в родното му село Оряховица.
„ Няма учебно заведение за изобретатели. Това е нещо неизмеримо, непринудено - подарък, който не се дава на всички. За него няма възраст. Човекът го прави, тъй като му доставя наслаждение “, споделя проф. Балкански.
В залата, където се организира състезанието, петима младежи довършват последните мерки за представянето на своите планове пред авторитетното жури. Те са разчувствани, някои не са спали цяла нощ, с цел да изпипат и най-малките елементи.
„ Както хората с музикални пристрастености имат своя Мюзик айдъл, по този начин ние имаме нашия Техно айдъл. Нека той да стартира! “, дава старт на съревнованието доцент Ангелов.
Жребият избира най-младият участник да е номер 1 със своята презентация. Седмокласникът Мариян Вълчанов показва комплициран план - повсеместен макет на електродвигател, който е основал напълно самичък. Вдъхновил го дядо му Константин - електротехник. Всичко е реализирано посредством проба и неточност. Ако нещо не проработи, се търсят аргументите и ново допустимо решение. „ Занимавам се с техника откогато се помня “, споделя момчето, което ще продължи образованието си в Професионалната гимназия по електроника и технологии „ Георги Сава Раковски “ в Стара Загора.
Йордан Цветков от Пловдивската математическа гимназия изстрелва публиката и журито към изкуствения разсъдък. Той демонстрира най-новата версия на четирикрак робот, който е научил да върви. Ако някой си мисли, че това е елементарно, доста се лъже. Защото „ съществото “ има потребност от доста информация за себе си и околния свят, с цел да може да се движи по всевъзможен терен, даже и неравномерен. „ Една дребна крачка за индивида, един огромен скок за човечеството ”, споделя астронавтът Нийл Амстронг, стъпвайки на Луната на 20 юли 1969 година Ако перифразираме думите му, една дребна крачка на робота, за която са употребявани разбори за походката на коня, е огромен скок за изобретателя, който основава нови умения на изкуствения разсъдък.
Но „ развъждането “ на робота не свършва единствено с ходенето. Единайсетокласникът Виктор Колев съществено работи по задачата да развие нереалното и логическото му мислене. „ Може да е по-добър от индивида на шах, само че не може да играе морски шах “, изяснява ученикът от Софийската математическа гимназия „ Паисий Хилендарски “. С помощта на менторите си доктор Светлин Петков и Димитър Василев, той е създал стъпки, посредством които да развие способността му да реализира своите цели освен при заложени параметри, само че и при разнообразни обстановки. Това е доста значимо и за изключително настоящия в последно време самостоятелен автомобил, който би трябвало да престане да бърка знака „ Стоп “ с ракета за тенис.
Как да бъдат уверени децата, че програмирането не е нещо извънредно сложно и всеки самичък може да се опитва в изработването на своя софтуерна джаджа. Това е задачата на плана на Габриела Чавгова от Пловдивската математическа гимназия. Тя е разходила своето роботче по Главната улица в Пловдив и в действителност е събудила любознанието на хлапетата към изобретенията. Момичето си признава, че чупи стандарти – преди всичко този, че с хардуер и програмен продукт се занимават единствено момчета, а за дамите това е скучно занятие. „ От дребна вместо с кукли си играе с софтуерни играчки “, споделя майка й. Чисто женско попадение е, че роботчето се подчинява на черна ръкавица. Друг стандарт, който Габриела прави на пух и прахуляк, е, че компютърджиите са толкоз вдадени в своето занятие, че въобще не обръщат внимание на външния си тип. Красивата пловдивчанка е решила да продължи проучването на компютърни науки и откакто приключи гимназията.
И до момента в който Йордан, Виктор и Габриела са насочили своето въображение към изкуствения разсъдък, двата плана на Георги Германов от Клуба по роботика към столичната професионална гимназия „ Джон Атанасов “ демонстрират напълно друга посока на мисълта – по какъв начин технологиите могат да оказват помощ в практиката. Поливната му система е с автоматизиран кран, който се зарежда от градинското осветяване и се включва в авансово заложена часова зона. А „ умната кутия “ може да улесни работата на всеки инженер, тъй като събира всичко належащо за работата му в размер, малко по-голям от кутия за обувки. Най-важното е, че е направена напълно от елементи на остарели компютри за преработване. С което пък Георги е влезнал в звук с новите „ зелени “ политики на Европейския съюз и концепцията за кръгова стопанска система - понижаване на отпадъците и намирането на способи за многократната им приложимост. „ Не сбърках, като му писах шестица “, споделя Милена Гошева, началник на Клуба по роботика, който Георги посещава. Тя е спестовна на отличните оценки, само че пък учениците й я будят измежду нощ, с цел да споделят следващото си изобретение.
Пет изобретателя, шест плана и доста сложна задача пред журито – да ги класира. Но без значение от подредбата, значимото е едно - младите гении насочват своята сила към творчество и разкриване на нови машини, принадлежности, устройства и технологии. Създават бъдещето.
А положителната вест от форума в Оряховица е, че макар всекидневните кавги в страната, на които сме очевидци през последния месец, макар самотата и изолацията, които ни докара пандемията, Духът продължава да работи и да пръска светлина.
Класиране
Първо място : Йордан Цветков
Второ място : Виктор Колев и Габриела Чавгова
Трето място : Георги Германов
Специална премия за най-млад откривател : Мариян Вълчанов
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ