Разумни въпроси около убийството на Кенеди, от Джордж Фридман*
Петдесет и четири години след убийството на Джон Ф. Кенеди, разследващата общественост на Съединени американски щати най-сетне разсекрети файловете, свързани със гибелта му. Само че не всички файлове – президентът беше свикан да задържи разсекретяването на някои от тях.
Разузнавателните служби твърдяха, че досиетата съдържат извънредно сензитивен материал, който би навредил на националната сигурност и че имат потребност от време, с цел да прегледат и отстранен тази информация. Предвид обстоятелството, че през цялото време са знаели, че файловете ще бъдат освободени някой ден и че са знаели от години, по кое време ще настъпи този ден, настояването към президента беше още по-странно: Първо, че повече от половин век след убийството към момента има толкоз сензитивна информация, че трябваше да бъде арестувана, и второ, че към момента не са разпознали цялата сериозна информация.
Това е моментът, в който един рационален човек би предположил, че има нещо неправилно. Разузнавателната общественост желае обществеността да има вяра, че материалът е доста сензитивен и че сложността на отстраняването на тази информация е отвън обсега на обществеността. Обществеността приема това за разумно умозаключение: че разследващата общественост крие нещо значимо. Спекулациите порастват за това, какво може да е това нещо. И за какво не? Това се назовава доктрина на конспирацията и всеки, който се причислява към тайни теории, нормално се разказва като „ откачен “.
Разумни въпроси
Все отново има рационални въпроси, които да бъдат заложени за убийството на Кенеди – мистерията, с която стартира всичко – само че и освен. Нека да дам два образеца.
Лий Харви Осуалд живее в Съветския съюз. Съветите го изпращат в Минск, с цел да работи в радиофабрика. Среща се с Марина, която живее с чичо си, полковник в МВД, защитата на руското министерство на вътрешните работи. Той се дами за нея откакто я познава единствено от шест седмици, по-късно кандидатства за изходна виза от Съветския съюз и я получава за Марина и себе си. Това е време, когато изходните визи от Съветския съюз са толкоз редки, колкото зъбите на кокошката. Въпреки това племенницата на един полковник от МВД има право да се ожени за американец и да си тръгне с него, тъй като е неудовлетворен от живота в Съветския съюз. При връщането си в Съединени американски щати явно семейство Осуалд не са подложени на задълбочено изследване.
Джеймс Ърл Рей, килърът прострелял Мартин Лутър Кинг младши (през 1968 г.), е бил избягал пандизчия, прекарал огромната част от живота си в пандиза. След като избягал от пандиза и преди стрелбата той придобил кола и пътувал. След убийството отишъл в Канада, където получил и канадски паспорт (след като към този момент имал американски). Според доста отчети той е открит с към 10 000 $ в брой. Според цялата налична информация, Рей е бил надалеч от това което назоваваме „ разум като бръснач “, а приемането на подправени паспорти под други имена си е много комплицирано. Също по този начин бих се усъмнил, че той е имал през целия си живот 10 000 $ преди да попадне в пандиза.
Ако тези обстоятелства са правилни – и наподобява, съгласно отчета на Уорънската комисия и оповестените отчети за Рей, те повдигат въпроси, на които разследващата общественост би трябвало да отговори даже половин век след събитията. Вероятно следствията не са могли да намерят отговори или може би формалните версии – даже да наподобяват прекомерно странни – са истината. Ясно е, че разследващата общественост отхвърля с пренебрежение теориите за конспирацията, само че без никакъв отговор – не построяват доверието у общността.
Аз персонално намирам обяснението със самотния стрелец, което се дава и за двата случая, за незадоволително. Разузнавателната общественост не ми се коства, че се занимава с някаква голяма интрига – те просто наподобява, че нямат улики. Нека изрично заявя, че нямам визия защо приказвам. Но поради това, което мисля, че знам, това не са неразумни неща, които да се запитат.
*Джордж Фридман (на британски: George Friedman) e американски политолог, създател и шеф на частната информационно-аналитична разследваща компания Стратфор. Автор на няколко книги, измежду които най-известните са „ Тайната война на Америка “ от 2004 година „ Следващите 100 години “. В момента Фридман е създател и шеф на друга, нова частна аналитична компания, която се назовава Geopolitical Futures.
