Върховният административен съд: Наследниците на Камен Ситнилски нямат интерес да жалят уволнението му
Петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) с ръководител Георги Чолаков постави точка на траялата три години и половина сага към дисциплинарното уволняване на члена на Висшия правосъден съвет (ВСС) и някогашен зам. основен прокурор Камен Ситнилски.
С решение от четвъртък, съдът приема, тъкмо противоположното на досегашната си процедура, че наследниците на Ситнилски, който умря през април 2016 година, нямат юридически интерес да встъпят като негови правоприемници в заведеното от него дело против уволнението му, оповестява " Капитал ".
След гибелта на Ситнилски през април 2016 година наследниците на Камен Ситнилски подават молба до съда и встъпват вместо него в процеса. Миналия месец даже е извършено съвещание по делото с тяхно присъединяване. Представителите на Висш съдебен съвет и държавното обвиняване в лицето на прокурор Малина Ачкаканова пледират жалбата на наследниците да бъде отхвърлена.
Съдебният състав с ръководител Георги Чолаков (който след две седмици ще оглави основната правосъдна инстанця), Светлана Йонкова (докладчик), Надежда Джелепова, Захаринка Тодорова и Илияна Дойчева приема, че фактически съгласно закона, когато " страната почине или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с присъединяване на приемник ". В този проблем обаче противоречивото право имало персонален темперамент (следва ли Ситнилски да бъде дисциплинарно уволнен от ВСС), а при " това противоречиво материалноправно правно отношение не е възможно приемство. На това съображение не е възможно и приемство в процеса ".
Спорното в тази ситуация е, че наследниците на Ситнилски първо са били конституирани от съда като страни, а по-късно същият съд приема, че те нямат право да водят делото. " За какво тогава го играха целия този цирк — да ги търсят, приканват. Защо просто не прекратиха делото още когато той умря ", разяснява пред " Капитал " юрист Любомир Цеков, който съставлява Ситнилски и фамилията му. Адвокатът дефинира решението като " позор и срам ". Според него съдът е подходил по този метод, тъй като, в случай че е трябвало да го реши всъщност, е нямало по какъв начин да не анулира уволнението.
В несъгласие с практиката
" Капитал " цитира две решения на Върховен административен съд, в които съдът приема, че " фактически правото на обжалване на заповед за уволняване е персонално и ненаследимо право ", само че " наследниците имат директен и непосреден интерес от оспорването на административния акт, което е безспорна процесуална причина за допустимостта на жалбата ".
Този интерес, приема съда, идва оттова, че при възможна анулация на уволнението като незаконосъобразно следва и право на обезщетение за имуществени вреди по Закона за отговорността на страната и общините за вреди. Първото решение е за уволнен и умрял след това митничар, а второто - за офицер от армията.
Докладчик по второто решение е точно арбитър Илияна Дойчева, която влиза в петчленния състав по " Ситнилски ". Тъй като делото е отпреди две години, само че пък два дни преди делото " Ситнилски " да бъде оповестено за решено, състав, управляван от Дойчева, излиза с решение по различен проблем, като приема, че наследниците на умрял имат право да водят дело за законността на задържането му от полицията.
Предисторията
Преди да влезе в правосъдния съвет, Ситнилски беше заместник-главен прокурор. той беше определен от прокурорската квота в кадровия орган, само че през 2013 година против него стартира невиждана акция, включваща митинги пред Висш съдебен съвет и даже разлепяне на некролози. Тогава от неизвестен мейл бяха разпратени до медиите сканирани разпечатки от записани със СРС диалози, датиращи от лятото на 2012 година В тях Ситнилски и прокурорски шефове от провинцията разясняват изборите за съвета и възможностите на самия Ситнилски.
Реакцията на Висш съдебен съвет не се забави - беше формирано дисциплинарно дело въз основа на СРС, прилагани по каузи против други магистрати. Твърдението - той си е осигурявал поддръжка да бъде определен в съвета, употребявайки въздействието си над прокурорите от долните равнища.
Предложението на дисциплинарния състав, в който влизаше и Галя Георгиева (която беше измежду предложителите против Ситнилски да стартира дисциплинарно произвеждане - процедура, в която след това Върховен административен съд забрани) беше Ситнилски да бъде уволнен. Мотивът нарушил е етичните правила, като е въздействал върху прокурори да гласоподават за избора му за член на Висш съдебен съвет, до момента в който в това време е зам. основен прокурор, т.е. е техен шеф. Нарушението беше потвърдено със свидетелски показания на прокурори, част от които след това се издигнаха в кариерата си.
Ситнилски беше уволнен с 16 гласа " за ", макар че за отстраняването на избирателен член на съевта са нужни 17 гласа. Мнозинството от Висш съдебен съвет обаче тогава одобри, че става въпрос за двуетапна процедура, в чийто първи стадий са нужни единствено 13 гласа, т.е нормално болшинство.
С решение от четвъртък, съдът приема, тъкмо противоположното на досегашната си процедура, че наследниците на Ситнилски, който умря през април 2016 година, нямат юридически интерес да встъпят като негови правоприемници в заведеното от него дело против уволнението му, оповестява " Капитал ".
След гибелта на Ситнилски през април 2016 година наследниците на Камен Ситнилски подават молба до съда и встъпват вместо него в процеса. Миналия месец даже е извършено съвещание по делото с тяхно присъединяване. Представителите на Висш съдебен съвет и държавното обвиняване в лицето на прокурор Малина Ачкаканова пледират жалбата на наследниците да бъде отхвърлена.
Съдебният състав с ръководител Георги Чолаков (който след две седмици ще оглави основната правосъдна инстанця), Светлана Йонкова (докладчик), Надежда Джелепова, Захаринка Тодорова и Илияна Дойчева приема, че фактически съгласно закона, когато " страната почине или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с присъединяване на приемник ". В този проблем обаче противоречивото право имало персонален темперамент (следва ли Ситнилски да бъде дисциплинарно уволнен от ВСС), а при " това противоречиво материалноправно правно отношение не е възможно приемство. На това съображение не е възможно и приемство в процеса ".
Спорното в тази ситуация е, че наследниците на Ситнилски първо са били конституирани от съда като страни, а по-късно същият съд приема, че те нямат право да водят делото. " За какво тогава го играха целия този цирк — да ги търсят, приканват. Защо просто не прекратиха делото още когато той умря ", разяснява пред " Капитал " юрист Любомир Цеков, който съставлява Ситнилски и фамилията му. Адвокатът дефинира решението като " позор и срам ". Според него съдът е подходил по този метод, тъй като, в случай че е трябвало да го реши всъщност, е нямало по какъв начин да не анулира уволнението.
В несъгласие с практиката
" Капитал " цитира две решения на Върховен административен съд, в които съдът приема, че " фактически правото на обжалване на заповед за уволняване е персонално и ненаследимо право ", само че " наследниците имат директен и непосреден интерес от оспорването на административния акт, което е безспорна процесуална причина за допустимостта на жалбата ".
Този интерес, приема съда, идва оттова, че при възможна анулация на уволнението като незаконосъобразно следва и право на обезщетение за имуществени вреди по Закона за отговорността на страната и общините за вреди. Първото решение е за уволнен и умрял след това митничар, а второто - за офицер от армията.
Докладчик по второто решение е точно арбитър Илияна Дойчева, която влиза в петчленния състав по " Ситнилски ". Тъй като делото е отпреди две години, само че пък два дни преди делото " Ситнилски " да бъде оповестено за решено, състав, управляван от Дойчева, излиза с решение по различен проблем, като приема, че наследниците на умрял имат право да водят дело за законността на задържането му от полицията.
Предисторията
Преди да влезе в правосъдния съвет, Ситнилски беше заместник-главен прокурор. той беше определен от прокурорската квота в кадровия орган, само че през 2013 година против него стартира невиждана акция, включваща митинги пред Висш съдебен съвет и даже разлепяне на некролози. Тогава от неизвестен мейл бяха разпратени до медиите сканирани разпечатки от записани със СРС диалози, датиращи от лятото на 2012 година В тях Ситнилски и прокурорски шефове от провинцията разясняват изборите за съвета и възможностите на самия Ситнилски.
Реакцията на Висш съдебен съвет не се забави - беше формирано дисциплинарно дело въз основа на СРС, прилагани по каузи против други магистрати. Твърдението - той си е осигурявал поддръжка да бъде определен в съвета, употребявайки въздействието си над прокурорите от долните равнища.
Предложението на дисциплинарния състав, в който влизаше и Галя Георгиева (която беше измежду предложителите против Ситнилски да стартира дисциплинарно произвеждане - процедура, в която след това Върховен административен съд забрани) беше Ситнилски да бъде уволнен. Мотивът нарушил е етичните правила, като е въздействал върху прокурори да гласоподават за избора му за член на Висш съдебен съвет, до момента в който в това време е зам. основен прокурор, т.е. е техен шеф. Нарушението беше потвърдено със свидетелски показания на прокурори, част от които след това се издигнаха в кариерата си.
Ситнилски беше уволнен с 16 гласа " за ", макар че за отстраняването на избирателен член на съевта са нужни 17 гласа. Мнозинството от Висш съдебен съвет обаче тогава одобри, че става въпрос за двуетапна процедура, в чийто първи стадий са нужни единствено 13 гласа, т.е нормално болшинство.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ