Петър Слабаков е роден в гр. Лясковец на 23 април

Петър Слабаков е роден в гр. Лясковец на 23 април 1923 година Израснал е в многолюдно семейство. Твърдеше, че по света няма друга фамилия Слабакови . Ако има някой, който се споделя по този начин, значи е родственик.

Името Слабаков идва от прапрадядо му Никола, който бил слаб и му викали Слабото . После прякорът става фамилия. А Петър Слабаков по този начин и го назоваха по роднински – Слабака .

Завършва междинното си обучение в Класическата гимназия „ Нанчо Попович “ в Шумен. След 9 септември 1944 година се включва в Отечествената война като доброволец. Бил е тракторист, деловодител в конезавод, леяр. Има тапия за висше обучение по стопанска система на промишлеността.

Петър Слабаков е с най-вече основни функции в българското кино – над 120!!!

Творец, влюбен в живота, той е предопределен да „ умира “ над 30 пъти на екрана, което си е самобитен връх и в международното кино.

Но героите на обичания артист не издъхват от напреднала възраст и отпадналост в леглото си. Тях ги разстрелват, пребиват до гибел, само че в никакъв случай не се предават.

Многобройни са неговите занимателни случки в живота и работата му, а някои – рискови. Така по време на фотосите на кино лентата „ Покривът “ на Иван Андонов двамата с Пепа Николова се катурват в бездна. И не тъй като по този начин му е хрумнало на режисьора, а по причина, че се развалили спирачките на раздрънкания пикап.

Петър Слабаков и Пепа Николова в „ Покривът “

Изключително богатата му филмография включва заглавия като „ Пленено ято “, „ Цар и военачалник “, „ Вечни времена “, „ Шибил “, „ На всеки километър “, „ След края на света “, „ Опасен сексапил “, „ Константин Философ “, „ 681 – величието на хана “, „ Тютюн “, „ Понеделник заран “, „ Самодивско хоро “, „ Мъртви души “ и други

Беше и с мъчително възприятие за правдивост. Той е измежду учредителите на Комитета за отбрана на Русе, на Клуба за публичност и народна власт, на „ Екогласност “. 

Рядко са неподправените души като Петър Слабаков , който е бил и тракторист и леяр, и народен представител. Във Великото национално заседание – от Съюз на демократичните сили, а в 37-то Народно заседание влиза с алената бюлетина. Но в никакъв случай не изкривява сърцето си с неистина и не прави нищо за облаги. Три пъти го изключвали от Българска комунистическа партия.

Дебютира в киното едвам на 37 години. Масовата аудитория не го познава без присъщите му бръчки. И става едни от най-големите.

Почетният жител на Лясковец Петър Слабаков приключва земния си път на 17 май 2009 година на 86-годишна възраст. В последните си години той бягаше от суетата и живя в село Бериево.

Бунтар съм поради самата реалност, в която пребивавам. Никога не скърбя за думите и дейностите си. Твърдо държа на позициите си и ги не отстъпвам до дъно с всички сили. Не би трябвало да се мълчи никога.

Добротата е най-ценното качество, но се оказа, че аз май не съм доста добър. Много съм непосредствен. Говоря напряко в очите. И без да желая, мога да обидя човек. Понякога ми става жалост и за сътрудници, и за други хора, които ме заобикалят.

Аз ще бъда в съпротива на всеки, който пристигна на власт. Защото който и да е той, не помни че би трябвало да свърши нещо положително, да помогне на хората. Самозабравя се. Човек е егоистично създание, организмът му е цялостен с мръсотии.

Може и да съм песимист, само че през днешния ден човек няма на какво да се усмихне. А аз обичам да се усмихвам. Едно време в Лясковец по смеха ме познаваха.

Аз не обичам приказки на четири очи. О, би трябвало да има аудитория, но доста аудитория.

Убеден съм към този момент, че индивидът е най-калпавата гад, тъй като е дарен с мозък, а таман с него може да ликвидира всичко.

Човек все се надява. Ако не е вярата, той би трябвало да си тегли патрона – защо да живее. Това е истината.

Вълнение, вътрешно придвижване и безпокойство! Удобството и спокойствието са тресавище.

Никога не съм желал да се издигам докъдето и да е. Бях най-щастливият човек като тракторист. Лягал съм си в угарта. Хората не знаят каква топлота излиза от земята. Разкошно. Сял съм фий. И такава права линия съм карал, като свещ. Всяко зрънце е падало на място, ходил съм да го виждам. Удоволствията на живота.

Единственият Бог за мен е природата. Едно време са се прекланяли пред слънцето, пред дърветата, пред бурята. Това е Богът. Ние сме нищожества.