Защо и как въобще мидите правят перли
Перлената корона на императрица Евгения с 212 естествени перли
Previous Next Защо и по какъв начин изобщо мидите вършат перли 3 юли, 2019 16:32 | от chronicle.bg | ПриродаМидите създават перли като защитна реакция против външни обекти. Този развой стартира, когато въпросният обект, да вземем за пример пясък, паразит или някаква органична парченце влезе в черупката на мидата и се допре до мантията й (слой, който пази органите й).
Тялото на мидата усеща евентуалната опасност и в отговор манията стартира да отделя седеф, с който я обгръща. Това е същата субстанция, която покрива вътрешната страна на черупката на мидата. Ако нещо повреди външнат част на черупката и в резултат на това се засегне и мантията, същият развой ще бъде задействан.
Седеф под микроскоп
Седефът е формиран от калциев карбонат под формата на минералите арагонит и калцит плюс протеини като конхиолин, които малко или доста работят като лепило за спокойка на обособените пластове. Арагонитът има кристална конструкция, а конхиолинът е доста шуплест – това, в композиция с полупрозрачният темперамент на обособените пластове, дава на перлите характерният им искра.
С времето мидата ще покрие вредоносния обект с няколко пласта седеф като по този начин го отделя от самата себе си. Формата на самата перла зависи с изключение на от други фактори, и от формата на обекта.
Перли с разнообразни форми и разцветки
Целият този развой е малко или доста подобен, без значение дали перлите се вършат от „ свободни “ миди или от такива във плантация. Разликата сред двата вида перли може да се дефинира с рентген като естествените имат концентрични кръгове, а „ фермерските “ са солидни от вътрешната страна. Естествените са по-скъпи, просто тъй като са по-редки (особено тези, които са се получили кръгли и от които може да се направи бижу).
Фермерите от своя страна взимат бебета миди и ги отглеждат 2-3 години в кафези в подобаваща вода. Веднъж щом пораснат, тези миди стартират работа. За външен обект се употребява (обикновено, в множеството случаи) полирано парче мидена черупка с диаметър сред 2,5 и 8 милиметра. Обектът е подобен освен с цел да се усили вероятността перлата да стане сферична, само че и тъй като ядрото й би трябвало да реагира на топлота по същия метод, по който и седефът към него. Ако при мощна топлота ядрото се уголемява по-бързо (например, когато се пробива), перлата може да се спука.
След като мидите пораснат задоволително, те се отстраняват от водата и се поставят на изсъхнало и сенчесто място за към половин час. Това нормално ги кара да си отворят черупките. Фермерите употребяват клинове, с цел да попречат на мидите да се затворят. Ако някоя не се разтвори, отива назад във водата като ще бъде тествана по-късно.
След като мидите са залостени в отворено състояние, те се придвижват на друго място, където върху тялото на всяка от тях се прави деликатен прорез, в който се слага ядро дружно с дребна част жива тога от друга мида – нормално една мъртва мида може да даде към 15 части тога, които ще отделят седеф в продължение на няколко часа.
И в двата случая, откакто респективният развой при всяка е приключен, мидите се връщат назад във водата. Не е изненада, че всичко това мощно ги шокира като времето за възобновяване, в случай че изобщо се възстановят, е към 6 седмици. След този интервал те още веднъж се вадят от водата, с цел да се ревизира дали процесът по образуване на перлите е почнал.
Мъртвите миди се изхвърлят. Здравите, в случай че процесът е почнал, се оставят на работа – цялостното образуване на една перла може да отнеме 5-6 години, само че тези с ядро могат да станат и за 6-12 месеца.
