Управленската алтернатива на БСП
Периодът на карантина е идеално време за домашно бистрене на политика. В предходна публикация разгледах някои проблеми на партията, както ги виждам. Но елементарното анализиране на проблемите е едно, а даването на решения - напълно друго. Проблем на Българска социалистическа партия е, че имаме доста анализатори, само че рядко се оферират решения, а още по-рядко се извършват.
Партийният цикъл е време и за спор каква политика следва да водим. Решенията на конгреса би трябвало да обобщят тази полемика. Подобен документ или набор от документи би трябвало да има три елементи. Първата е констативна - споделя какво става в света. Втората част предлага политиката, която партията би трябвало да води. Третата дава отговор на въпроса каква партия би трябвало да води тази политика.
Няма потребност да вършим разбор на интернационалното състояние даже в изискванията на пандемия, защото България е пренаситена от разбори и анализатори. Дори в конгресните документи да няма подобен разбор - не е проблем. Почти всеки социалист, изключително от преобладващите по-възрастни генерации, е изчерпателен анализатор и знае всичко по всички въпроси.
Темата каква политика би трябвало да водим също е разписвана неведнъж в партийни документи и щеше да е тривиална, в случай че не се беше появил коронавирусът. Тепърва следва да забележим по какъв начин ще се развие пандемията. Но така наречен международни водачи започнаха към този момент да ни изясняват, че " епидемията ще провокира рецесия, по-тежка от предходната сред 2007 и 2009 година ".
Коронавирусът се използва за опрощение
на икономическа рецесия, която има напълно други аргументи, само че това е друга тематика.
Важното е, че социалистическо ръководство през 2021 година ще би трябвало да води политика за излизане от рецесията. Под този знак ще мине идващият управнически мандат.
От тези изходни позиции би трябвало да тръгнем, когато разсъждаваме за политиката, която Българска социалистическа партия би трябвало да води като ръководеща през идващия мандат. Тези съществени ограничавания са проблем, само че ни дават и опция.
Българска социалистическа партия написа еклектични стратегии, в които се предлага нещо за всички браншове. Дори когато проличава стремежът да се изведат цели, това не се получава. Искаме или не, идната ни платформа няма по какъв начин да наподобява по този метод. В нея можем да поемем единствено сред 3 и 5 съществени уговорката, като първите два от тях към този момент са предопределени от пандемията и идната я рецесия. Преди дни в телевизионно изявление Кирил Добрев вярно сподели, че първите две задания на целия български политически хайлайф за излизане от обстановката са икономическата политика и радикалната смяна в опазването на здравето.
Българска социалистическа партия наложително би трябвало да стартира своята предизборна платформа и своята управническа стратегия през 2021 година с явен проект за излизане от рецесията, за опазване на работните места; за подкрепяне на най-уязвимите обществени групи - възрастните, хората с увреждания и здравословни проблеми; за подкрепяне на икономическата интензивност и стопанските субекти, които основават работни места. Нашата партия има сериозен опит в битката с всевъзможни рецесии. Имаме и триумфи. Най-успешни за България от 30 години преход са трите години на Тройната коалция - 2006, 2007 и 2008, с най-голям напредък, най-вече нови работни места, максимален растеж на раждаемостта и приходите, даже най-вече издигнати автомагистрали. Хубаво е всеки социалист, колкото и да е сериозен към партията, да се сеща за тези й триумфи.
Но отвън стопанската сфера ни следва решаването на доста
тежки задания в опазването на здравето
Първата е извеждането на пазара от здравето на българина. Промяна на метода на финасиране на лечебните заведения е нужна, с цел да проработят без преследване на облага. Част от задачата е и изваждането на частните лечебни заведения от държавната ясла. Последното е значимо и за реализирането на съответна " национална здравна карта ". Става дума за основаването на такава инфраструктура от лечебни заведения на територията на страната, която да дава еднакъв достъп до здравни услуги - от центъра на София до всяко село край границата. На някакво несъмнено разстояние от всяка точка на страната да има болница, доктор, аптека и така нататък Нескопосани опити за реализация на тази концепция имаме и в този момент, само че ориста на лечебните заведения във Видин, Враца и Ловеч демонстрира, че резултат няма. Основен проблем пред промяната е, че частни ползи в опазването на здравето вършат обороти за милиарди годишно. За това и борбата за тази смяна ще бъде тежка, само че Българска социалистическа партия би трябвало да я организира.
Необходимо е и създаването на
" просветителна карта "
като изпитание за превъзмогването на модела " парите следват ученика ", в случай че желаеме същия достъп до обучение в цяла България. Този модел закри доста учебни заведения и задълбочи диспропорциите в качеството на образованието. Важна е и тематиката за ориста на над 50 висши учебни заведения. Тук също е наложително да се подтиква по-равномерното развиване на висшето обучение в другите райони. Сигурно 50 университета са доста за България. Още по-сигурно е, че 15 или даже 20 са прекалено много за София.
Другата огромна смяна в българското обучение е вкарването на всички деца в учебно заведение, както и реализирането на работещи механизми за образование през целия живот. На процедура човек без най-малко приблизително обучение сега доста мъчно може да бъде потребен, както за стопанската система, по този начин и за себе си. Трябва да имаме ясното схващане, че в идващите няколко десетилетия даже междинното няма да бъде задоволително. Не е неприятно, че има места в университетите за всички зрелостници. Проблемът е в качеството, както и при междинното обучение.
Бъдещето на българската стопанска система
зависи от способността на българската страна да квалифицира и преквалифицира своите жители през целия им живот и тази им подготовка да дава резултат на трудовия пазар. Участието на страната в процеса на основаване на фрагментите, които са нужни на стопанската система, съставлява протекционистичната политика на новия век, посредством която развитите страни подтикват стопанските системи си. Държавата би трябвало да поддържа образованието на фрагментите и развойната активност на всяка компания, която основава високоплатени работни места. Това е пътят за привличане на вложения, за напредък и по-висок витален стандарт. Тези ограничения в дълготраен проект са доста по-важни за развиване на стопанската система от напъните за излизане от следващата рецесия.
Третият приоритет на социалистическото държавно управление в идващия мандат би трябвало да бъде районното развиване. Държавата би трябвало да постави целенасочени старания за развиване на стопанската система в изоставащите и обезлюдаващи се райони. Изграждането на пътищата и връзките сигурно са значими, с цел да се основат условия за развиване във всяка точка на България на изнесените работни места. И сега доста българи правят своята работа и получават високи приходи от у дома. Но
подобряването на връзките
и основаването на всевъзможен тип инфраструктура за естествен живот из цялата страна ще подтиква още повече тези от тях, които не обичат огромния град и тапите и желаят да отглеждат децата си в по-спокойна среда. Мерките в тази посока ще имат позитивен обществен, стопански и демографски резултат.
Със сигурност описаните няколко целта няма да решат всички проблеми в страната, само че реализмът изисква да кажем, че няма по какъв начин да се направи доста повече за 4 години. България има потребност от цялостна догонваща тактика, която да почне от селското стопанство, през възобновяване на промишлеността до стимулиране на високотехнологичните услуги. Но такава тактика мъчно може да се осъществя в границите на първи мандат. Всички тези задания слагат с още по-голяма мощ огромния въпрос за нашия вътрешнопартиен цикъл и конгрес - каква партия може да завоюва изборите и да осъществя такава политика. Но това е тематика за обособена публикация.
Партийният цикъл е време и за спор каква политика следва да водим. Решенията на конгреса би трябвало да обобщят тази полемика. Подобен документ или набор от документи би трябвало да има три елементи. Първата е констативна - споделя какво става в света. Втората част предлага политиката, която партията би трябвало да води. Третата дава отговор на въпроса каква партия би трябвало да води тази политика.
Няма потребност да вършим разбор на интернационалното състояние даже в изискванията на пандемия, защото България е пренаситена от разбори и анализатори. Дори в конгресните документи да няма подобен разбор - не е проблем. Почти всеки социалист, изключително от преобладващите по-възрастни генерации, е изчерпателен анализатор и знае всичко по всички въпроси.
Темата каква политика би трябвало да водим също е разписвана неведнъж в партийни документи и щеше да е тривиална, в случай че не се беше появил коронавирусът. Тепърва следва да забележим по какъв начин ще се развие пандемията. Но така наречен международни водачи започнаха към този момент да ни изясняват, че " епидемията ще провокира рецесия, по-тежка от предходната сред 2007 и 2009 година ".
Коронавирусът се използва за опрощение
на икономическа рецесия, която има напълно други аргументи, само че това е друга тематика.
Важното е, че социалистическо ръководство през 2021 година ще би трябвало да води политика за излизане от рецесията. Под този знак ще мине идващият управнически мандат.
От тези изходни позиции би трябвало да тръгнем, когато разсъждаваме за политиката, която Българска социалистическа партия би трябвало да води като ръководеща през идващия мандат. Тези съществени ограничавания са проблем, само че ни дават и опция.
Българска социалистическа партия написа еклектични стратегии, в които се предлага нещо за всички браншове. Дори когато проличава стремежът да се изведат цели, това не се получава. Искаме или не, идната ни платформа няма по какъв начин да наподобява по този метод. В нея можем да поемем единствено сред 3 и 5 съществени уговорката, като първите два от тях към този момент са предопределени от пандемията и идната я рецесия. Преди дни в телевизионно изявление Кирил Добрев вярно сподели, че първите две задания на целия български политически хайлайф за излизане от обстановката са икономическата политика и радикалната смяна в опазването на здравето.
Българска социалистическа партия наложително би трябвало да стартира своята предизборна платформа и своята управническа стратегия през 2021 година с явен проект за излизане от рецесията, за опазване на работните места; за подкрепяне на най-уязвимите обществени групи - възрастните, хората с увреждания и здравословни проблеми; за подкрепяне на икономическата интензивност и стопанските субекти, които основават работни места. Нашата партия има сериозен опит в битката с всевъзможни рецесии. Имаме и триумфи. Най-успешни за България от 30 години преход са трите години на Тройната коалция - 2006, 2007 и 2008, с най-голям напредък, най-вече нови работни места, максимален растеж на раждаемостта и приходите, даже най-вече издигнати автомагистрали. Хубаво е всеки социалист, колкото и да е сериозен към партията, да се сеща за тези й триумфи.
Но отвън стопанската сфера ни следва решаването на доста
тежки задания в опазването на здравето
Първата е извеждането на пазара от здравето на българина. Промяна на метода на финасиране на лечебните заведения е нужна, с цел да проработят без преследване на облага. Част от задачата е и изваждането на частните лечебни заведения от държавната ясла. Последното е значимо и за реализирането на съответна " национална здравна карта ". Става дума за основаването на такава инфраструктура от лечебни заведения на територията на страната, която да дава еднакъв достъп до здравни услуги - от центъра на София до всяко село край границата. На някакво несъмнено разстояние от всяка точка на страната да има болница, доктор, аптека и така нататък Нескопосани опити за реализация на тази концепция имаме и в този момент, само че ориста на лечебните заведения във Видин, Враца и Ловеч демонстрира, че резултат няма. Основен проблем пред промяната е, че частни ползи в опазването на здравето вършат обороти за милиарди годишно. За това и борбата за тази смяна ще бъде тежка, само че Българска социалистическа партия би трябвало да я организира.
Необходимо е и създаването на
" просветителна карта "
като изпитание за превъзмогването на модела " парите следват ученика ", в случай че желаеме същия достъп до обучение в цяла България. Този модел закри доста учебни заведения и задълбочи диспропорциите в качеството на образованието. Важна е и тематиката за ориста на над 50 висши учебни заведения. Тук също е наложително да се подтиква по-равномерното развиване на висшето обучение в другите райони. Сигурно 50 университета са доста за България. Още по-сигурно е, че 15 или даже 20 са прекалено много за София.
Другата огромна смяна в българското обучение е вкарването на всички деца в учебно заведение, както и реализирането на работещи механизми за образование през целия живот. На процедура човек без най-малко приблизително обучение сега доста мъчно може да бъде потребен, както за стопанската система, по този начин и за себе си. Трябва да имаме ясното схващане, че в идващите няколко десетилетия даже междинното няма да бъде задоволително. Не е неприятно, че има места в университетите за всички зрелостници. Проблемът е в качеството, както и при междинното обучение.
Бъдещето на българската стопанска система
зависи от способността на българската страна да квалифицира и преквалифицира своите жители през целия им живот и тази им подготовка да дава резултат на трудовия пазар. Участието на страната в процеса на основаване на фрагментите, които са нужни на стопанската система, съставлява протекционистичната политика на новия век, посредством която развитите страни подтикват стопанските системи си. Държавата би трябвало да поддържа образованието на фрагментите и развойната активност на всяка компания, която основава високоплатени работни места. Това е пътят за привличане на вложения, за напредък и по-висок витален стандарт. Тези ограничения в дълготраен проект са доста по-важни за развиване на стопанската система от напъните за излизане от следващата рецесия.
Третият приоритет на социалистическото държавно управление в идващия мандат би трябвало да бъде районното развиване. Държавата би трябвало да постави целенасочени старания за развиване на стопанската система в изоставащите и обезлюдаващи се райони. Изграждането на пътищата и връзките сигурно са значими, с цел да се основат условия за развиване във всяка точка на България на изнесените работни места. И сега доста българи правят своята работа и получават високи приходи от у дома. Но
подобряването на връзките
и основаването на всевъзможен тип инфраструктура за естествен живот из цялата страна ще подтиква още повече тези от тях, които не обичат огромния град и тапите и желаят да отглеждат децата си в по-спокойна среда. Мерките в тази посока ще имат позитивен обществен, стопански и демографски резултат.
Със сигурност описаните няколко целта няма да решат всички проблеми в страната, само че реализмът изисква да кажем, че няма по какъв начин да се направи доста повече за 4 години. България има потребност от цялостна догонваща тактика, която да почне от селското стопанство, през възобновяване на промишлеността до стимулиране на високотехнологичните услуги. Но такава тактика мъчно може да се осъществя в границите на първи мандат. Всички тези задания слагат с още по-голяма мощ огромния въпрос за нашия вътрешнопартиен цикъл и конгрес - каква партия може да завоюва изборите и да осъществя такава политика. Но това е тематика за обособена публикация.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ