Архивите са живи: 20 агентки на ФБР арестуват наш прочут разузнавач в Ню Йорк
Пеню Костадинов (75 г.) е pоден в карнобатското село Кликач. Завършва езиковата гимназия в Ловеч, а след това Института по хранителна индустрия в Москва – машинен инженер. През 1970 година го притеглят към Научно- техническото разузнаване. Той е единственият български шпионин, лежал в затвор в Съединени американски щати. Обвинението против него е шпионаж, написа в исторически преглед " Труд ".
На 23 септември 1983 година 41-годишният тогава Костадинов е задържан в Ню Йорк в зрелищна акция на ФБР със „ свръхсекретни документи на американското държавно управление по въпроса за нуклеарната сила “, упрекнат е в интрига с нуклеарни оръжия.
След две години в пандиза на 11 юни 1985 година на фамозния мост „ Глинеке “, намиращ се на река Хавел сред Потсдам и Западен Берлин, се случва най-важната замяна на шпиони в историята на Студената война – cpeд тях е и Пеню Костадинов.
През 1970 година Пеню става щатен чиновник в отдел „ Научно-техническо разузнаване “ (НТР) към Първо основно ръководство на Държавна сигурност. Преминава през вътрешна школа, а по-късно изкарва и едногодишно образование в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Москва.
През 1972 година малко скоростно Пеню Костадинов е изпратен в комерсиалното посланичество към българското посолство в Ню Йорк, където работи под прикритието на помощник, само че в действителност се занимава с индустриален шпионаж.
След установяването му в Ню Йорк първата информация по искане на министерството на земеделието, която той изпраща в България, е за капковото напояване. Изкарал три години в Ню Йорк и се върнал в България.
В капан
През 1979 година Костадинов отпътувал за повторно за Ню Йорк. С него са брачната половинка му и двамата му невръстни синове. Една вечер около собствен прочут – български специализант, Костадинов се среща с американски студент. След замяна на визитки и няколко срещи българинът дал лист на студента да му обезпечи общодостъпни материали и изявления, с цел да го тества. Американецът се съгласил, защото за услугата щял да вземе и пари.
На 23 септември 1983 година американецът поканил българина да се видят в спокоен и комфортен ресторант на последния етаж на постройка в самия център на Манхатън. Заведението тогава се оказало цялостно с хора, а към масата непрестанно сновели сервитьорки.
Докато отпивали от питиетата, студентът извадил дебела книга. Впоследствие ще се окаже, че това е „ Доклад за инспекцията на Невада “, с информация за нуклеарни орьжия. Към 19, 15 ч. двамата се разделили.
В този миг на излизане от постройката Костадинов чува: „ На колене, ръцете горе.” Още преди да се усети, той е обкръжен от сътрудници на ФБР. По-късно ще разбере, че целият ресторант е бил под контрола на тайните служби, всички присъстващи били специфични сътрудници, даже сервитьорките. Всъщност той е задържан от 20 сътрудници на бюрото, като множеството са дами, а обслужващият личен състав целият е сменен с хора на ФБР. Навсякъде са сложени подслушвателни устройства и камери. Когато арестуват мъж, от ФБР изпращат дами – по този начин е по-ефектно.
Първите дни той изкарал в предварителния арест, който представлявал директен пункт. Макар и зад решетките, той съумява да се сприятели в пандиза с забавни хора. Най-интересната група арестанти била от ирландската формация ИРА. Сближава се с Майкъл О’Рурк и Джозеф Дохърти. Друга
забележителна група, с която общувал, били италианците_ Сред тях е именитият сицилианец Микеле Синдона, който бил член на Коза ностра, банкер на известната фамилия Гамбино. Прякорът му е Банкера на папата, тъй като бил обвързван с фамозната банка „ Амброзиано”.
Пеню си взел учебник по италиански от библиотеката в пандиза и изкарал при него къс езиков курс. В тези години България е упреквана за атентата против Йоан Павел II и Синдона му споделил, че е уверен, че България няма нищо общо с това. Думите му били: „ Да се стреля по папата от българин, постоянно съм казвал, това не е правилно. “ Когато нашите идват на рандеву при Пеню, той незабавно им го споделил.
Размяната
Едва към средата на 1985 година при едно рандеву нашият консул подсказал на Костадинов, че се готви замяна. Фактически договарянията за това се водили две години от немския юрист доктор Волфганг Фогел. Първоначално се договаря за Костадинов, за поляка Мариан Захарски и за немския физик проф. Алфред Цее. След месец обаче американците желаят професорът да бъде изваден от групата – бил поискал леговище в Съединени американски щати, само че след това се отказал.
Освен това американците вършат и несполучлив опит за вербовка на Захарски, който неотложно протестирал против това. След няколко совалки и срещи от двете страни се стига до размяната – към тримата е прибавена и 68-годишната гражданка на Германска демократична република Алис Майкълсон – пощальон на съветското контраразузнаване. Решението е: замяна на четирима сътрудници от Изтока за 25 от Запада.
Сутринта на 11 юни 1985 година надзирателят влиза в килията на българина и му споделя: „ Ставай и се обличай.” Отвели го при непознатите за него Захарски и Цее. Сложили им белезници и вериги през кръста и всеки с обособена кола се насочва за военната база в Ню Джърси. Качват се в самолета, а към тях се причислява и Алис.
В самолета Пеню отказал храна и даже да върви до тоалетната. Веригите и белезниците са на него. Първо кацнали във военна база в Мюнхен. Оттам – за Западен Берлин с различен аероплан, а до източната част на Берлин – с бусче. Посрещнали ги локалните и юрист Фогел, било цялостно и с фотографи.
Западните шпиони, които трябвало да бьдат разменени с сътрудниците от Изток, били немски дисиденти – хора, които са желали да избягат и са ги хванали. Сравнението четирима на 25 не трябва да се счита, че е еднакво. Вътрешният министър на Германска демократична република Ерих Милке споделил тогава, че би разменил Пеню Костадинов и за 100 американски шпиони.
Самата замяна предходна без пищност и фанфари. Пеню Костадинов е облечен с костюма, с който е задържан през 1983-та. Тръгват по моста „ Глинеке”, а от другата страна ги чакат. Промяната за българина била толкоз съществена, че той не знаел къде е – не можел да отреагира като хората. Отишли в зала, където има малко посрещане. От българска страна е зам.-вътрешният министър Иван Горинов. Семейството му – брачната половинка и двамата синове, още живеели в Съединени американски щати, Идват си в България няколко дни след размяната.
На 23 септември 1983 година 41-годишният тогава Костадинов е задържан в Ню Йорк в зрелищна акция на ФБР със „ свръхсекретни документи на американското държавно управление по въпроса за нуклеарната сила “, упрекнат е в интрига с нуклеарни оръжия.
След две години в пандиза на 11 юни 1985 година на фамозния мост „ Глинеке “, намиращ се на река Хавел сред Потсдам и Западен Берлин, се случва най-важната замяна на шпиони в историята на Студената война – cpeд тях е и Пеню Костадинов.
През 1970 година Пеню става щатен чиновник в отдел „ Научно-техническо разузнаване “ (НТР) към Първо основно ръководство на Държавна сигурност. Преминава през вътрешна школа, а по-късно изкарва и едногодишно образование в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Москва.
През 1972 година малко скоростно Пеню Костадинов е изпратен в комерсиалното посланичество към българското посолство в Ню Йорк, където работи под прикритието на помощник, само че в действителност се занимава с индустриален шпионаж.
След установяването му в Ню Йорк първата информация по искане на министерството на земеделието, която той изпраща в България, е за капковото напояване. Изкарал три години в Ню Йорк и се върнал в България.
В капан
През 1979 година Костадинов отпътувал за повторно за Ню Йорк. С него са брачната половинка му и двамата му невръстни синове. Една вечер около собствен прочут – български специализант, Костадинов се среща с американски студент. След замяна на визитки и няколко срещи българинът дал лист на студента да му обезпечи общодостъпни материали и изявления, с цел да го тества. Американецът се съгласил, защото за услугата щял да вземе и пари.
На 23 септември 1983 година американецът поканил българина да се видят в спокоен и комфортен ресторант на последния етаж на постройка в самия център на Манхатън. Заведението тогава се оказало цялостно с хора, а към масата непрестанно сновели сервитьорки.
Докато отпивали от питиетата, студентът извадил дебела книга. Впоследствие ще се окаже, че това е „ Доклад за инспекцията на Невада “, с информация за нуклеарни орьжия. Към 19, 15 ч. двамата се разделили.
В този миг на излизане от постройката Костадинов чува: „ На колене, ръцете горе.” Още преди да се усети, той е обкръжен от сътрудници на ФБР. По-късно ще разбере, че целият ресторант е бил под контрола на тайните служби, всички присъстващи били специфични сътрудници, даже сервитьорките. Всъщност той е задържан от 20 сътрудници на бюрото, като множеството са дами, а обслужващият личен състав целият е сменен с хора на ФБР. Навсякъде са сложени подслушвателни устройства и камери. Когато арестуват мъж, от ФБР изпращат дами – по този начин е по-ефектно.
Първите дни той изкарал в предварителния арест, който представлявал директен пункт. Макар и зад решетките, той съумява да се сприятели в пандиза с забавни хора. Най-интересната група арестанти била от ирландската формация ИРА. Сближава се с Майкъл О’Рурк и Джозеф Дохърти. Друга
забележителна група, с която общувал, били италианците_ Сред тях е именитият сицилианец Микеле Синдона, който бил член на Коза ностра, банкер на известната фамилия Гамбино. Прякорът му е Банкера на папата, тъй като бил обвързван с фамозната банка „ Амброзиано”.
Пеню си взел учебник по италиански от библиотеката в пандиза и изкарал при него къс езиков курс. В тези години България е упреквана за атентата против Йоан Павел II и Синдона му споделил, че е уверен, че България няма нищо общо с това. Думите му били: „ Да се стреля по папата от българин, постоянно съм казвал, това не е правилно. “ Когато нашите идват на рандеву при Пеню, той незабавно им го споделил.
Размяната
Едва към средата на 1985 година при едно рандеву нашият консул подсказал на Костадинов, че се готви замяна. Фактически договарянията за това се водили две години от немския юрист доктор Волфганг Фогел. Първоначално се договаря за Костадинов, за поляка Мариан Захарски и за немския физик проф. Алфред Цее. След месец обаче американците желаят професорът да бъде изваден от групата – бил поискал леговище в Съединени американски щати, само че след това се отказал.
Освен това американците вършат и несполучлив опит за вербовка на Захарски, който неотложно протестирал против това. След няколко совалки и срещи от двете страни се стига до размяната – към тримата е прибавена и 68-годишната гражданка на Германска демократична република Алис Майкълсон – пощальон на съветското контраразузнаване. Решението е: замяна на четирима сътрудници от Изтока за 25 от Запада.
Сутринта на 11 юни 1985 година надзирателят влиза в килията на българина и му споделя: „ Ставай и се обличай.” Отвели го при непознатите за него Захарски и Цее. Сложили им белезници и вериги през кръста и всеки с обособена кола се насочва за военната база в Ню Джърси. Качват се в самолета, а към тях се причислява и Алис.
В самолета Пеню отказал храна и даже да върви до тоалетната. Веригите и белезниците са на него. Първо кацнали във военна база в Мюнхен. Оттам – за Западен Берлин с различен аероплан, а до източната част на Берлин – с бусче. Посрещнали ги локалните и юрист Фогел, било цялостно и с фотографи.
Западните шпиони, които трябвало да бьдат разменени с сътрудниците от Изток, били немски дисиденти – хора, които са желали да избягат и са ги хванали. Сравнението четирима на 25 не трябва да се счита, че е еднакво. Вътрешният министър на Германска демократична република Ерих Милке споделил тогава, че би разменил Пеню Костадинов и за 100 американски шпиони.
Самата замяна предходна без пищност и фанфари. Пеню Костадинов е облечен с костюма, с който е задържан през 1983-та. Тръгват по моста „ Глинеке”, а от другата страна ги чакат. Промяната за българина била толкоз съществена, че той не знаел къде е – не можел да отреагира като хората. Отишли в зала, където има малко посрещане. От българска страна е зам.-вътрешният министър Иван Горинов. Семейството му – брачната половинка и двамата синове, още живеели в Съединени американски щати, Идват си в България няколко дни след размяната.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ