Художничка от Карлово спечели венецианците с Тайната вечеря...
Пенка Минчева провежда артсъбития по света, на моста Риалто се среща с Франко поради голям плъх
Художничка от Карлово провежда артфестивал в Подбалкана. Пенка Минчева събра на стадиона в Дъбене предишния уикенд художници, скулптори, музиканти, експериментатори. А също и десетки деца, които да прекарат няколко денонощия под намерено небе и да творят отвън ателиетата си. Това е първото сходно артистично събитие в Подбалкана, само че следващото в дългия лист с изяви на Пенка Минчева, които провежда у нас и в Европа.
Тя е родена в Карлово, само че бабите и дядовците й са от Дъбене - селото в сърцето на Стремската котловина, известно с праисторическото злато и най-вкусното зеле. От няколко години Пенка се открила за непрекъснато в наследствената къща в Дъбене.
Завършила е художественото учебно заведение по керамика в Троян, а по-късно Художествената академия „ Николай Павлович “ в София, компетентност керамика при професор Красимир Чидров.
Веднага след дипломирането ми аз се гмурнах във фестивала „ Процес-Пространство “, чието обичайно място е Балчик. Основател и уредник беше към този момент починалият изкуствовед Димитър Грозданов, споделя Пенка. Оттогава до момента без прекъсване, макар пътуванията й в чужбина, е измежду уредниците на този фестивал.
На два пъти фестът за модерно изкуство събирал художници и скулптори в Пловдив, спомня си художничката. Първия път бяхме в Стария град, втория - против изложба „ Резонанс “. Можехме да използваме Мексиканската къща. В групата имаше и двама сътрудници от Мексико, бяха доста сюрпризирани и очаровани, че в България има музей на мексиканското изкуство. В дворовете на къщите в Стария град бяхме разпънали спонтанни ателиета. И там рисувахме. Качвахме се горе на Небеттепе, там танцувахме кумбия - хубав мексикански танц.
За Пенка Минчева „ Процес-Пространство “ е необикновено начало, което се оказва съдбовно в живота й. Фестивалът я свърза непрестанно с нови хора, отваря й нови пътувания из Европа, предизвика я сама да провежда артистични събития.
В Швеция попаднах с помощта на един посетител - Петер Вестман, някогашен участник във фестивала в Балчик, споделя тя. Заминах с него за Швеция. Там се занимавах със статуя. С Петер Вестман кандидатствахме по разнообразни планове за присъединяване в състезания, изложения из Европа. През 2013-а на един конкурс във Венеция - „ Арте лагуна “, утвърдиха единствено моя план. Участвах с една апаратура, която се споделя „ Тайната вечеря “ - дълга маса и над нея подредени по фреската на Леонардо да Винчи неонови ореоли по отношение на позициите, които заемат светците. Там се срещнах с един сътрудник - Константин Златев от Русе, с който след това се връщахме още веднъж във Венеция.
При едно от тези пътувания за друго артистично събитие влизаме във Венеция с Константин и по едно време слушам „ Чао, Пенка “. И той се изненада. А това беше италианец, с който се срещнах по доста забавен метод. Бях във Венеция да прегледам Биеналето. Бях решила, откакто затворят галериите и музеите, че ще се возя на лодка по каналите. Гледах на моста Риалто един концерт, седнала на стълбите с биричка в ръка, когато се появи един голям плъх. " Вижте! ", извиках несъзнателно на индивида до мен. Така се запознахме. Казах му, че съм художничка от България. Споделих, че съм разгледала музея „ Академия “ - доста богата сбирка на икони, картини с венециански пейзажи. Исках да си купя каталога, само че се оказа доста безценен. Той сподели: „ Ела с мен “. Минахме едно мостче, той отключи една врата, предложения ме да вляза и по-късно ми подари въпросния азбучник. Този човек се споделяше Франко, работел в печатница, където печатали сходни каталози. После го почерпих с вино, говорихме цяла вечер. След това се качихме на лодката за Джудека, острова, на който той живее, а аз пък бях там на хостел.
Сега, когато отида до Венеция, постоянно му се обаждам. Отсядаме в някоя от локалните кръчми и си приказваме. Затова това „ Чао, Пенка “ за мен си беше нещо всекидневно, споделя художничката.
Тя пътува доста - няколко години в Германия, участия в артсъбития и изложения във Финландия, Англия, Франция, в Испания на Майора и в Толедо, в Хърватия, където работи постоянно и е правила няколко независими изложения.
Пътувам сама, не ме е боязън. Винаги има с кого да споделям моите страсти и усещания - това са хората, с които се срещам. Тези пътувания ме срещат с сътрудници, при всяка такава намира се раждат нови хрумвания, това е смисълът на този вид събития, споделя художничката.
В Марсилия й подаряват каравана
През ноември ще върви още веднъж във Франция, в Кюж ле Па, едно малко селце до Марсилия.
Организиторките там преди четири години бяха единствено дами, а доста локални поданици им бяха услужили с караваните си, с цел да може да се сътвори атмосфера и да има къде да посрещнат посетители от Австралия, Чили. Когато артсъбитието свърши, хората, дали караваните, споделиха, че ги подаряват.
Моите френски колежки ме питаха желая ли каравана. И аз, без да се замисля, споделих: „ Да “. Но изискването беше да я употребявам за артистични събития и, естествено, си го изпълних.
Аз два-три пъти участвах с тази каравана във фестивала „ Процес-Пространство “ в Балчик. Един път беше офис, различен път беше бар. Защото нямаше опция да употребяваме ателиетата на СБХ, трябваше вечер да се събираме някъде, когато ресторантът е затворен. Бяхме я спрели зад хотела. Бар „ Ангел “ отваряше, кръстихме го на татко ми, тъй като той го беше заредил. Сега караваната е в Гърция, само че скоро ще си я докарам още веднъж в България.
" Печатала съм букви върху тялото си "
Аз рисувам в една техника, която не е доста известна, само че сътрудниците ме разпознават - печати с думи, които имат отношение към облика, и на графичен принцип посредством наслагване на друг интензитет на мастилото, построявам светлосянката - пейзаж, портрет, натюрморт. Печатала съм върху глина, върху камък, мрамор, върху тялото си във тип на пърформанс, върху текстил. Още не съм я претърпяла тази техника. А керамиката съм си я оставила за старини, като се напътувам, ще си направя една база и ще работя керамика, счита художничката.
Художничка от Карлово провежда артфестивал в Подбалкана. Пенка Минчева събра на стадиона в Дъбене предишния уикенд художници, скулптори, музиканти, експериментатори. А също и десетки деца, които да прекарат няколко денонощия под намерено небе и да творят отвън ателиетата си. Това е първото сходно артистично събитие в Подбалкана, само че следващото в дългия лист с изяви на Пенка Минчева, които провежда у нас и в Европа.
Тя е родена в Карлово, само че бабите и дядовците й са от Дъбене - селото в сърцето на Стремската котловина, известно с праисторическото злато и най-вкусното зеле. От няколко години Пенка се открила за непрекъснато в наследствената къща в Дъбене.
Завършила е художественото учебно заведение по керамика в Троян, а по-късно Художествената академия „ Николай Павлович “ в София, компетентност керамика при професор Красимир Чидров.
Веднага след дипломирането ми аз се гмурнах във фестивала „ Процес-Пространство “, чието обичайно място е Балчик. Основател и уредник беше към този момент починалият изкуствовед Димитър Грозданов, споделя Пенка. Оттогава до момента без прекъсване, макар пътуванията й в чужбина, е измежду уредниците на този фестивал.
На два пъти фестът за модерно изкуство събирал художници и скулптори в Пловдив, спомня си художничката. Първия път бяхме в Стария град, втория - против изложба „ Резонанс “. Можехме да използваме Мексиканската къща. В групата имаше и двама сътрудници от Мексико, бяха доста сюрпризирани и очаровани, че в България има музей на мексиканското изкуство. В дворовете на къщите в Стария град бяхме разпънали спонтанни ателиета. И там рисувахме. Качвахме се горе на Небеттепе, там танцувахме кумбия - хубав мексикански танц.
За Пенка Минчева „ Процес-Пространство “ е необикновено начало, което се оказва съдбовно в живота й. Фестивалът я свърза непрестанно с нови хора, отваря й нови пътувания из Европа, предизвика я сама да провежда артистични събития.
В Швеция попаднах с помощта на един посетител - Петер Вестман, някогашен участник във фестивала в Балчик, споделя тя. Заминах с него за Швеция. Там се занимавах със статуя. С Петер Вестман кандидатствахме по разнообразни планове за присъединяване в състезания, изложения из Европа. През 2013-а на един конкурс във Венеция - „ Арте лагуна “, утвърдиха единствено моя план. Участвах с една апаратура, която се споделя „ Тайната вечеря “ - дълга маса и над нея подредени по фреската на Леонардо да Винчи неонови ореоли по отношение на позициите, които заемат светците. Там се срещнах с един сътрудник - Константин Златев от Русе, с който след това се връщахме още веднъж във Венеция.
При едно от тези пътувания за друго артистично събитие влизаме във Венеция с Константин и по едно време слушам „ Чао, Пенка “. И той се изненада. А това беше италианец, с който се срещнах по доста забавен метод. Бях във Венеция да прегледам Биеналето. Бях решила, откакто затворят галериите и музеите, че ще се возя на лодка по каналите. Гледах на моста Риалто един концерт, седнала на стълбите с биричка в ръка, когато се появи един голям плъх. " Вижте! ", извиках несъзнателно на индивида до мен. Така се запознахме. Казах му, че съм художничка от България. Споделих, че съм разгледала музея „ Академия “ - доста богата сбирка на икони, картини с венециански пейзажи. Исках да си купя каталога, само че се оказа доста безценен. Той сподели: „ Ела с мен “. Минахме едно мостче, той отключи една врата, предложения ме да вляза и по-късно ми подари въпросния азбучник. Този човек се споделяше Франко, работел в печатница, където печатали сходни каталози. После го почерпих с вино, говорихме цяла вечер. След това се качихме на лодката за Джудека, острова, на който той живее, а аз пък бях там на хостел.
Сега, когато отида до Венеция, постоянно му се обаждам. Отсядаме в някоя от локалните кръчми и си приказваме. Затова това „ Чао, Пенка “ за мен си беше нещо всекидневно, споделя художничката.
Тя пътува доста - няколко години в Германия, участия в артсъбития и изложения във Финландия, Англия, Франция, в Испания на Майора и в Толедо, в Хърватия, където работи постоянно и е правила няколко независими изложения.
Пътувам сама, не ме е боязън. Винаги има с кого да споделям моите страсти и усещания - това са хората, с които се срещам. Тези пътувания ме срещат с сътрудници, при всяка такава намира се раждат нови хрумвания, това е смисълът на този вид събития, споделя художничката.
В Марсилия й подаряват каравана
През ноември ще върви още веднъж във Франция, в Кюж ле Па, едно малко селце до Марсилия.
Организиторките там преди четири години бяха единствено дами, а доста локални поданици им бяха услужили с караваните си, с цел да може да се сътвори атмосфера и да има къде да посрещнат посетители от Австралия, Чили. Когато артсъбитието свърши, хората, дали караваните, споделиха, че ги подаряват.
Моите френски колежки ме питаха желая ли каравана. И аз, без да се замисля, споделих: „ Да “. Но изискването беше да я употребявам за артистични събития и, естествено, си го изпълних.
Аз два-три пъти участвах с тази каравана във фестивала „ Процес-Пространство “ в Балчик. Един път беше офис, различен път беше бар. Защото нямаше опция да употребяваме ателиетата на СБХ, трябваше вечер да се събираме някъде, когато ресторантът е затворен. Бяхме я спрели зад хотела. Бар „ Ангел “ отваряше, кръстихме го на татко ми, тъй като той го беше заредил. Сега караваната е в Гърция, само че скоро ще си я докарам още веднъж в България.
" Печатала съм букви върху тялото си "
Аз рисувам в една техника, която не е доста известна, само че сътрудниците ме разпознават - печати с думи, които имат отношение към облика, и на графичен принцип посредством наслагване на друг интензитет на мастилото, построявам светлосянката - пейзаж, портрет, натюрморт. Печатала съм върху глина, върху камък, мрамор, върху тялото си във тип на пърформанс, върху текстил. Още не съм я претърпяла тази техника. А керамиката съм си я оставила за старини, като се напътувам, ще си направя една база и ще работя керамика, счита художничката.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ