Българският Рокфелер
Пенчо Семов прави в Габрово първите у нас тенискортове и зимни пързалки Дарява 204 162 524 лв. в пари, акции и скъпи бумаги в интерес на сънародниците си
Не е допустимо най-малко един път в живота си да не сте чули анекдот за габровците и за тяхната пословична спестовност. Един българин обаче опровергава теорията за габровеца скъперник. Това е Пенчо Семов - прочут габровски фабрикант от началото доникъде на XX век, запомнен с благотворителната си активност за подпомагането на доста публични инициативи. Наричан е " българският Рокфелер " и " най-социалният фабрикант на Балканите ".
-->
За рождената дата на този наш популярен българин се спори и до през днешния ден. Според някои от откривателите, той е роден през 1872 година, съгласно други - през 1875. Изследователката на живота му Красимира Чолакова обаче открива документи, измежду които и персонални на Пенчо Семов, които показват 1873 година за рождена. Поради тази причина можем умерено и да кажем, че отваряме следващата глава в " Истории от предишния век ", с цел да си напомним за един популярен наш съотечественик 150 години след неговото рождение.
Бащата на Пенчо се реалокира с цялото си семейство от Цветковци в Габрово. Там едвам изчаква сина си да приключи V клас (1886) и го взема със себе си да пътува и търгува. След като работи повече от 10 години, младежът съумява да спести пари и
през 1898 година се включва в производството на сапун в града
Постига бърз финансов резултат, печели и почитание. Ненавършил 30 години, към този момент не е " Пенчо ", а към него се обръщат с " господин Семов ".
От биографичните данни се знае, че той е акционер в 28 сдружения в България, измежду които 3 банки и две застрахователни компании. Умира на 72 години през 1945 година Оставеният капитал от него е на стойност 1 082 582 000 лека или към 9 милиона $.
През 30-те години на XX в. фондацията на индустриалеца, наречена на негово име, подарява 300 хиляди $ за постройките на Аграрния факултет на Софийския университет (чийто правоприемник е Аграрният университет в Пловдив) и за Института по заразни и паразитни заболявания в България.
С персонални средства Семов основава и фонд за битка с туберкулозата
През 1936 година Семов подарява на Съюза на публицистите в България своята вила (за подслон за възрастни, старопиталище) и част от чифлика си във Варна. Тези парцели са оценени на 450 хиляди златни лв.. През същата година той и предприемачът Иван хаджи Беров построяват в Габрово първите в България тенискортове и зимни пързалки.
Семов посреща на свои разходи, във вилата си, голям брой задгранични делегации, като в никакъв случай не е желал да му бъдат възобновени средствата. Гостували са му монарси - цар Борис III и английският крал Едуард Vттт, който след това му изпраща благодарствено писмо за гостоприемството. През 1928 година Борис III награждава Семов с медал за цивилен заслуги, а през 1938-а - и с медал " Св. Александър ".
Заради огромната му благотворителна активност, в централни български вестници като " Днес " и " Народна дума ", Пенчо Семов е сравняван с Рокфелер. В габровски вестник от същата година е
разказан като великодушен човек, който раздава разнообразни суми пари, без да води доклад
Според откривателите на живота на Семов, персоналните му дарения възлизат на към 50 милиона лв., а направените посредством фондацията са за над 200 милиона лв.. В документ на Министерския съвет, подписан от Карло Луканов през 1950 година, е вписана сумата от даренията на фондацията на обща стойност 204 162 524 лв. в пари, акции и скъпи бумаги. В първото си наследство от 1928 година Семов завещава средства за построяването на постройка на Съюза на индустриалците в Габрово. С негови пари е закупена постройката на женското благотворително сдружение " Майчина грижа " и е издигнато Стопанското учебно заведение в града. В София Семов строи и дълго време материално
поддържа първия в България подслон за бездомни
Безплатни трапезарии за възпитаници финансира и в Габрово, Варна и Казанлък. Индустриалецът спонсорира образованието на доста възпитаници и деца на служащите в неговите заводи, като сумата възлиза на над 3 милиона лв.. Дарява средства за католическия лицей " Свети Августин " в Пловдив, Априловската гимназия в Габрово, за учебни заведения във Варна и други градове.
По Коледа и Великден обезпечава месо за бедните габровци. Не не помни и родното си село Цветковци, където през 1921 година с негово подаяние е издигнато учебно заведение. Една от най-големите му заслуги е построяването на парк от близо 250 дка, в който габровци се разхождат. Питали го не се ли нервира от тълпите там, той дава отговор: " Как ще ме нервират, бе! За мен е наслаждение, че мога да основа за хората едно прелестно преживяване. "
Пенчо Семов умира на 10 юли 1945 година, като оставя съществени капитали на стойност към 9 милиона тогавашни $. Последната му воля не е изпълнена. Фондацията, която е учредена в тази връзка, не съумява да извърши наследството на донора заради
" националната власт ", която през 1947 година конфискува предприятията
парцелите и средствата, събирани през целия му живот.
Пенчо Семов може и да не е прочут през днешния ден на необятната общност, само че делата на състрадание, които е сторил, и през днешния ден могат да ни бъдат за образец. Във време, в което от ден на ден си приказваме, че любовта посред ни изчезва, че не се отнасяме към другите с подобаващото отношение, то такива българи като Пенчо Семов ни демонстрират, че можем да бъдем хора и в многото, само че и в дребното.
Да вземем образец.
Нов притежател даде обещание да реставрира вилата му
През юли 2022 година стана ясно, че вилата на габровския индустриалец Пенчо Семов, завещана за старопиталище, ще бъде реставрирана.След три несполучливи опита тя бе продадена за 246 000 лв. на Ивайло Иванов, заяви доктор Минко Михов, шеф на габровската МБАЛ " Д-р Тота Венкова ", в чиито активи бе зачислена до момента историческата постройка.
Освен четириетажната вила на Семов, която е архитектурен шедьовър от предишния век, в договорката е включен и прилежащия към нея парк. Намеренията на новия притежател - незнаен на габровци строителен бизнесмен и вложител, били да я резервира и реставрира във типа, в който е била в миналото и да възвърне публичното й предопределение, написа built.bg.
Лятната вила на Пенчо Семов е строена от 1928 до 1933 година по план на габровския проектант Никола Гръблев. На партерния й етаж в помещение от към 100 кв.м е бил построен параклис, наименуван " Свети апостоли Петър и Павел ". Специално за него в края на 1938 година е направен мраморен иконостас от чешкия ваятел Йосиф Шквара. Три години след гибелта на Пенчо Семов, през 1948 година, брачната половинка му Радка подарява на габровската черква " Успение Богородично " целия атрибут на параклиса. За страдание иконостасът не оцелява. Разглобен е на части, някои от които са употребявани за парапет на стълбището на църквата и за паметна плоча на локален антифашист.
Изисканото външно и вътрешно оформление на вилата се добавя от хубав парк с езеро, план на европейски инженери по парково строителство. Градината пред къщата и горските алеи, водещи към другата знакова постройка на Пенчо Семов - " Парахода " ( " Кораба " ) на отсрещния рид, оформят единно пространство. В парка са засадени десетки дървета, а цветята към алеите са били сменяни всеки сезон - доставяли са ги от ботаническите градини на европейските градове и от дворовете на околните села. В зимната градина при особено парно отопление са отглеждани кактуси, палми и други екзотични растения. В тази вила Пенчо Семов е прекарвал летата с втората си брачна половинка Радка и осиновения от тях племенник Пенчо - наследник на най-малката сестра на фабриканта, Дешка. Пенчо Семов го осиновява през 1930 година, когато детето е на 6 години. Баща му Петър Гелев е бил пръв асистент на Семов, шеф на текстилната фабрика " Успех ".
В изкуственото езеро пред къщата измежду водни лилии и декоративни рибки е имало лодка, на която всеки минувач можел да се качи и повози гратис. Вечер индустриалецът обичал да храни рибите в езерцето със слънчогледови семки. В непосредственост е имало чешма от бигор с изворна вода. В горния завършек на чешмата е изписан девизът " Любов, труд, неизменност ", надпис, който го може да се види и в някои от вътрешните пространства. С този лозунг габровският фабрикант съумява да извърви пътя от оскъдно селянче от Цвятковци до мажоритарен притежател на 28 акционерни сдружения. За него Буров написа в персоналните си дневници: " Пенчо Семов от Габрово преуспя, тъй като имаше с изключение на разум, самообладание, воля и непримиримост, още храброст и смелост, проницателност и ударна мощност ".
Не е допустимо най-малко един път в живота си да не сте чули анекдот за габровците и за тяхната пословична спестовност. Един българин обаче опровергава теорията за габровеца скъперник. Това е Пенчо Семов - прочут габровски фабрикант от началото доникъде на XX век, запомнен с благотворителната си активност за подпомагането на доста публични инициативи. Наричан е " българският Рокфелер " и " най-социалният фабрикант на Балканите ".
-->
За рождената дата на този наш популярен българин се спори и до през днешния ден. Според някои от откривателите, той е роден през 1872 година, съгласно други - през 1875. Изследователката на живота му Красимира Чолакова обаче открива документи, измежду които и персонални на Пенчо Семов, които показват 1873 година за рождена. Поради тази причина можем умерено и да кажем, че отваряме следващата глава в " Истории от предишния век ", с цел да си напомним за един популярен наш съотечественик 150 години след неговото рождение.
Бащата на Пенчо се реалокира с цялото си семейство от Цветковци в Габрово. Там едвам изчаква сина си да приключи V клас (1886) и го взема със себе си да пътува и търгува. След като работи повече от 10 години, младежът съумява да спести пари и
през 1898 година се включва в производството на сапун в града
Постига бърз финансов резултат, печели и почитание. Ненавършил 30 години, към този момент не е " Пенчо ", а към него се обръщат с " господин Семов ".
От биографичните данни се знае, че той е акционер в 28 сдружения в България, измежду които 3 банки и две застрахователни компании. Умира на 72 години през 1945 година Оставеният капитал от него е на стойност 1 082 582 000 лека или към 9 милиона $.
През 30-те години на XX в. фондацията на индустриалеца, наречена на негово име, подарява 300 хиляди $ за постройките на Аграрния факултет на Софийския университет (чийто правоприемник е Аграрният университет в Пловдив) и за Института по заразни и паразитни заболявания в България.
С персонални средства Семов основава и фонд за битка с туберкулозата
През 1936 година Семов подарява на Съюза на публицистите в България своята вила (за подслон за възрастни, старопиталище) и част от чифлика си във Варна. Тези парцели са оценени на 450 хиляди златни лв.. През същата година той и предприемачът Иван хаджи Беров построяват в Габрово първите в България тенискортове и зимни пързалки.
Семов посреща на свои разходи, във вилата си, голям брой задгранични делегации, като в никакъв случай не е желал да му бъдат възобновени средствата. Гостували са му монарси - цар Борис III и английският крал Едуард Vттт, който след това му изпраща благодарствено писмо за гостоприемството. През 1928 година Борис III награждава Семов с медал за цивилен заслуги, а през 1938-а - и с медал " Св. Александър ".
Заради огромната му благотворителна активност, в централни български вестници като " Днес " и " Народна дума ", Пенчо Семов е сравняван с Рокфелер. В габровски вестник от същата година е
разказан като великодушен човек, който раздава разнообразни суми пари, без да води доклад
Според откривателите на живота на Семов, персоналните му дарения възлизат на към 50 милиона лв., а направените посредством фондацията са за над 200 милиона лв.. В документ на Министерския съвет, подписан от Карло Луканов през 1950 година, е вписана сумата от даренията на фондацията на обща стойност 204 162 524 лв. в пари, акции и скъпи бумаги. В първото си наследство от 1928 година Семов завещава средства за построяването на постройка на Съюза на индустриалците в Габрово. С негови пари е закупена постройката на женското благотворително сдружение " Майчина грижа " и е издигнато Стопанското учебно заведение в града. В София Семов строи и дълго време материално
поддържа първия в България подслон за бездомни
Безплатни трапезарии за възпитаници финансира и в Габрово, Варна и Казанлък. Индустриалецът спонсорира образованието на доста възпитаници и деца на служащите в неговите заводи, като сумата възлиза на над 3 милиона лв.. Дарява средства за католическия лицей " Свети Августин " в Пловдив, Априловската гимназия в Габрово, за учебни заведения във Варна и други градове.
По Коледа и Великден обезпечава месо за бедните габровци. Не не помни и родното си село Цветковци, където през 1921 година с негово подаяние е издигнато учебно заведение. Една от най-големите му заслуги е построяването на парк от близо 250 дка, в който габровци се разхождат. Питали го не се ли нервира от тълпите там, той дава отговор: " Как ще ме нервират, бе! За мен е наслаждение, че мога да основа за хората едно прелестно преживяване. "
Пенчо Семов умира на 10 юли 1945 година, като оставя съществени капитали на стойност към 9 милиона тогавашни $. Последната му воля не е изпълнена. Фондацията, която е учредена в тази връзка, не съумява да извърши наследството на донора заради
" националната власт ", която през 1947 година конфискува предприятията
парцелите и средствата, събирани през целия му живот.
Пенчо Семов може и да не е прочут през днешния ден на необятната общност, само че делата на състрадание, които е сторил, и през днешния ден могат да ни бъдат за образец. Във време, в което от ден на ден си приказваме, че любовта посред ни изчезва, че не се отнасяме към другите с подобаващото отношение, то такива българи като Пенчо Семов ни демонстрират, че можем да бъдем хора и в многото, само че и в дребното.
Да вземем образец.
Нов притежател даде обещание да реставрира вилата му
През юли 2022 година стана ясно, че вилата на габровския индустриалец Пенчо Семов, завещана за старопиталище, ще бъде реставрирана.След три несполучливи опита тя бе продадена за 246 000 лв. на Ивайло Иванов, заяви доктор Минко Михов, шеф на габровската МБАЛ " Д-р Тота Венкова ", в чиито активи бе зачислена до момента историческата постройка.
Освен четириетажната вила на Семов, която е архитектурен шедьовър от предишния век, в договорката е включен и прилежащия към нея парк. Намеренията на новия притежател - незнаен на габровци строителен бизнесмен и вложител, били да я резервира и реставрира във типа, в който е била в миналото и да възвърне публичното й предопределение, написа built.bg.
Лятната вила на Пенчо Семов е строена от 1928 до 1933 година по план на габровския проектант Никола Гръблев. На партерния й етаж в помещение от към 100 кв.м е бил построен параклис, наименуван " Свети апостоли Петър и Павел ". Специално за него в края на 1938 година е направен мраморен иконостас от чешкия ваятел Йосиф Шквара. Три години след гибелта на Пенчо Семов, през 1948 година, брачната половинка му Радка подарява на габровската черква " Успение Богородично " целия атрибут на параклиса. За страдание иконостасът не оцелява. Разглобен е на части, някои от които са употребявани за парапет на стълбището на църквата и за паметна плоча на локален антифашист.
Изисканото външно и вътрешно оформление на вилата се добавя от хубав парк с езеро, план на европейски инженери по парково строителство. Градината пред къщата и горските алеи, водещи към другата знакова постройка на Пенчо Семов - " Парахода " ( " Кораба " ) на отсрещния рид, оформят единно пространство. В парка са засадени десетки дървета, а цветята към алеите са били сменяни всеки сезон - доставяли са ги от ботаническите градини на европейските градове и от дворовете на околните села. В зимната градина при особено парно отопление са отглеждани кактуси, палми и други екзотични растения. В тази вила Пенчо Семов е прекарвал летата с втората си брачна половинка Радка и осиновения от тях племенник Пенчо - наследник на най-малката сестра на фабриканта, Дешка. Пенчо Семов го осиновява през 1930 година, когато детето е на 6 години. Баща му Петър Гелев е бил пръв асистент на Семов, шеф на текстилната фабрика " Успех ".
В изкуственото езеро пред къщата измежду водни лилии и декоративни рибки е имало лодка, на която всеки минувач можел да се качи и повози гратис. Вечер индустриалецът обичал да храни рибите в езерцето със слънчогледови семки. В непосредственост е имало чешма от бигор с изворна вода. В горния завършек на чешмата е изписан девизът " Любов, труд, неизменност ", надпис, който го може да се види и в някои от вътрешните пространства. С този лозунг габровският фабрикант съумява да извърви пътя от оскъдно селянче от Цвятковци до мажоритарен притежател на 28 акционерни сдружения. За него Буров написа в персоналните си дневници: " Пенчо Семов от Габрово преуспя, тъй като имаше с изключение на разум, самообладание, воля и непримиримост, още храброст и смелост, проницателност и ударна мощност ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ