„Военное обозрение“ : Новата военна доктрина на Китай; Най-важното място в нея заема Русия
Пекин. Русия е основният военно-политически съдружник на Китай, а със своите дейности Съединени американски щати съставляват опасност и за националната сигурност на Китайската национална република (КНР), и за света, като цяло. До такива заключения стигат китайските стратези в новата военна теория на Китай, оповестена на 24 юли 2019 година, написа профилираният съветски портал „ Военное обозрение “ в материал, показан без редакторска интервенция.
Бялата книга на аления Китай
„ Бялата книга по защита “ – по този начин се назовава откритата версия на китайската военна теория, която бе оповестена неотдавна от Информационното бюро на Държавния съвет на КНР. В издание, наречено „ Китайската национална защита в новата ера “, основните акценти се слагат върху общата оценка за международната военно-политическа обстановка, идентифициране на заканите от страна на други мощни страни, вероятните реакции на Китай по отношение на провокациите в областта на защитата и националната сигурност.
Самото фразеология „ нова ера “ се употребява интензивно в Китай, изключително от китайското управление, за разказване на настоящия стадий от политическото и икономическото развиване на КНР. Държавният глава на страната Си Дзинпин има намерение да обезпечи международно водачество на Поднебесната империя до 2050 година, за което изключително внимание се отделя на технологиите, прокарването на китайските стопански ползи и, надлежно, на тяхното военно-политическо обезпечаване.
През 2015 година в Пекин излезе предходната версия на военната теория на КНР. Независимо, че през 2015 година се водиха война в Украйна, Сирия, Либия и доста други страни по света, а Русия се намираше под действието на глобите на Европейски Съюз и Съединени американски щати, в Китай въпреки всичко оценяваха международната политическа конюнктура доста оптимистично. В тази връзка, в остарялата военна теория се твърдеше, че в света отслабват трендовете към война.
В остарелия документ се оценяваха доста положително взаимоотношения на Китай с другите страни. Напомняме, че тогава Съединени американски щати още не бяха почнали своята комерсиална война против Поднебесната, а равнището на напрежението в Азиатско-Тихоокеанския район, в това число в Южнокитайско море, също беше доста по-ниско, в сравнение с е в този момент.
За четири години, както може да се заключи посредством сравняване на предходната и актуалната китайска военна теория, обстановката в света се е трансформирала и то не към положително. Новата “Бяла книга ” е три пъти по-голяма от миналата, което значи, че китайските стратези имат какво да пишат, какви провокации и опасности би трябвало да вземат поради в работата си.
Независимостта на Тайван като съществена опасност за ползите на Китай
Както и преди, Пекин счита, че самото битие на Китайската република, както публично се назовава Тайван, е главната опасност за националната сигурност на Китай. Една островна нация, зародила след гражданската война в Китай, резервира независимостта си съвсем седем десетилетия.
Тайван има поддръжката на Съединените щати, Япония и редица други страни и разполага със лична добре въоръжена войска. Затова и не може да се приказва за потреблението на мощ за решение на „ тайванския въпрос “. Но Пекин усеща извънредно стеснение от обстоятелството, че има друга страна в света, която назовава себе си Китай и се пробва да претендира за статут на „ достоверен “ Китай.
В новата военна теория Тайван се загатва 14 пъти, до момента в който в предходната създателите го загатват единствено три пъти. Това значи, че в Китай през последните четири години са станали още по-загрижени за „ тайванския въпрос “.
Пекин упреква острова в отвращение да признае Китай като един и неразделен, а въпросът за териториалната целокупност, както е известно, е един от най-болезнените за КНР (включително и тъй като проблемите на тибетския и изключително на уйгурския фракционизъм са доста настоящи в западната част на страната).
С настрана внимание е удостоена ръководещата в Тайван Демократическа-прогресивна партия, от чиято политика са извънредно недоволни в Пекин. В документа дори се акцентира, че Китай е подготвен да употребява силата на своите въоръжени сили срещу тези, които имат желание да пазят независимостта на Тайван.
Но нещата не опират единствено до идеология и знаци. Тайван, ситуиран в непосредствена непосредственост от китайското крайбрежие, е съдружник на Съединени американски щати и в действителност американски форпост, което фактически съставлява директна опасност за китайската национална сигурност. Колкото повече Съединени американски щати участват в Азиатско-Тихоокеанския район, толкоз повече безпокойствие и повече неспокойствие провокира в китайското управление и политиката на тайванските управляващи и самият факт на съществуването на самостоятелната република.
Като цяло, в случай че се абстрахираме от тематиката за връзките с Тайван, ситуацията в Азиатско-Тихоокеанския район се прави оценка като много допустима в „ Бялата книга “. При това особено внимание се отделя на Шанхайската организация за съдействие (ШОС), за която във военната теория написа, че организира политика на неприсъединяване и не е ориентирана против която и да е съответна страна.
Срещу нуклеарна конкуренция
В „ Бялата книга “ се преглежда и още веднъж станалата доста настояща тематика за конкуренцията във въоръжаването, в това число нуклеарното. Пекин акцентира, че Китай кардинално не взе участие в гонка във въоръжаването, с която и да е друга страна. Това е обвързвано с изначалната позиция на КНР – да не се употребява предпазен нуклеарен удар.
„ Ние постоянно сме били абсолютно правилни на правилото да не използваме и да не заплашваме с нуклеарно оръжие страни и райони, които нямат нуклеарно оръжие “, се акцентира във военната теория на Пекин.
Китайското управление отбелязва, че нуклеарният капацитет на страната се резервира на минимално равнище за застраховане на националната сигурност. В вероятност Китай се афишира за цялостна и дефинитивна възбрана на нуклеарното оръжие и неговото цялостно заличаване.
Именно с това, апропо, формалната китайска военна теория се отличава от позицията на Съединени американски щати. Негативното отношение на китайската страна към нуклеарното оръжие, заявеното миролюбие е обвързвано със самата специфичност на националния нрав, с китайската философия и с оживялата хилядолетия определящата идеология на страната.
Китай не трябва да се преглежда като миролюбиво агънце, просто за постигането на своите цели Пекин смята за належащо да работи посредством методите на „ меката мощ “. Принципът „ водата побеждава камъка “ играе значима роля във външната политика на КНР, надлежно Китай умерено може да мине и без непрекъснати закани с „ нуклеарната палка “.
Значението на съдействието с Русия
В съпоставяне с предходната военна теория, в сегашния документ се обръща доста повече внимание на въпросите на военно-политическото съдействие с Руската Федерация. Отношенията с Русия стартират да играят все по-голяма роля за Китай, в това число в региона на националната сигурност. Това се потвърждава от обстоятелството, че в новата теория броят на препратките към Русия се е нараснал до 24, а през 2015 година Русия е упомената в китайската военна теория единствено два пъти.
В „ Бялата книга “ се акцентира особената значимост на военното съдействие с Русия, изброяват се всички взаимни учения, които Народно-освободителната войска на Китай (НОАК е провеждала с въоръжените сили на Руската Федерация през последните години. Например, особено се акцентира, че през август-септември 2018 година НОАК за първи път взе участие в стратегическите военни учения " Изток ", проведени от Водоснабдителна система на Русия.
Отбелязва се значимостта на стратегическите съвещания сред представители на военното управление на Русия и Китай. Между двете страни се поддържат непрекъснати контакти на равнище управление на министерство на защитата и генерални щабове.
И това не е единствено на думи. Последните събития демонстрират, че Русия и Китай в действителност си сътрудничат от ден на ден и повече във военната сфера. Например, беше проведен взаимен въздушен патрул в небето над Японско море - да, точно това, което провокира такава мъчителна реакция от Южна Корея и Япония. Преди това Русия работи толкоз тясно с Китай във военната сфера едвам през 40-те – 50-те години на XX век, в това число по време на Корейската война, където руските бойци се сражаваха на страната на севернокорейските комунисти дружно с сътрудниците си от НОАК.
Русия играе значима роля в образованието на китайски военнослужещи и в обезпечаването на най-новите оръжия в НОАК. Тъй като управлението на КНР ползва политиката на модернизиране на китайската войска, ролята на технологиите и модерните оръжия нараства. Предишната тактика на КНР, която разчиташе на числено предимство в популацията и затова на мобилизационен запас, се трансформира в минало. Съвременната китайска войска, съгласно Си Дзинпин и неговия вътрешен кръг, би трябвало да разчита не толкоз на числеността, колкото на технологиите. И тук съдействието с Русия е доста значимо.
Понастоящем Русия в действителност господства китайския пазар на оръжия, защото е главен снабдител на оръжие за КНР. И търсенето на съветска военна техника и съветски военни технологии в Китай нараства, което е обвързвано и с курса на превъоръжаване и преоборудване на НОАК.
Освен това, в Пекин схващат доста добре, че сами не могат да завоюват опълчването със Съединени американски щати, само че даже да обезпечат равновесие на страните. В последна сметка, Съединени американски щати имат за съдружници нуклеарните страни Франция и Англия, целия блок НАТО и цяла редица сътрудници и спътници в Азиатско-Тихоокеанския район – от Япония и Южна Корея до Тайван. Затова Китай просто няма различен излаз, с изключение на да си сътрудничи с Русия, изключително като се има поради, че ползите им в доста райони по света съответстват.
Например Русия и Китай са извънредно заинтригувани да понижат мащаба на американското военно-политическо въздействие в Азиатско-Тихоокеанския район. Но тази задача може да бъде решена единствено със взаимни старания, защото Вашингтон освен няма да напусне АТР, само че и непрестанно усилва силата на военноморските и военновъздушните си сили в района.
Вярно е, че в допълнение към Азиатско-тихоокеанския район, Русия и Китай ще би трябвало да развият съдействие в други елементи на света. По-специално, Пекин и Москва биха могли да изиграят значима роля в предотвратяването на доста евентуален нов спор в Персийския залив, изпращайки военните си кораби за наблюдаване на Ормузкия пролив. Военното наличие на Русия и Китай би било идеална " противоотрова " против американските нападателни проекти във връзка с Иран.
Без взаимно съдействие не може да бъде решен и казусът за отбрана на Венецуела, както и Куба и Никарагуа, от нападателната политика на Вашингтон, който към момента няма никакво желание да се помири със съществуването в непосредствена непосредственост до своите граници на политически режими, които не се подчиняват на американските ползи.
Военното съдействие сред Русия и Китай се смята от доста анализатори за една от главните гаранции против разпалването на нови огромни войни от Съединените щати и техните съдружници. Но когато две такива мощни сили, като Руската Федерация и Китайската национална република си сътрудничат между тях и са в известна степен военнополитически съдружници, Вашингтон е внимателен да предприеме някакви нападателни дейности и против Русия, и против Китай, и против доста други страни, които със своята политика не се вписват в идеалния модел на американския международен ред.
Превод и редакция: Иван Христов
Още военни вести четете в профилираното издание на Фокус " Военни вести "
Бялата книга на аления Китай
„ Бялата книга по защита “ – по този начин се назовава откритата версия на китайската военна теория, която бе оповестена неотдавна от Информационното бюро на Държавния съвет на КНР. В издание, наречено „ Китайската национална защита в новата ера “, основните акценти се слагат върху общата оценка за международната военно-политическа обстановка, идентифициране на заканите от страна на други мощни страни, вероятните реакции на Китай по отношение на провокациите в областта на защитата и националната сигурност.
Самото фразеология „ нова ера “ се употребява интензивно в Китай, изключително от китайското управление, за разказване на настоящия стадий от политическото и икономическото развиване на КНР. Държавният глава на страната Си Дзинпин има намерение да обезпечи международно водачество на Поднебесната империя до 2050 година, за което изключително внимание се отделя на технологиите, прокарването на китайските стопански ползи и, надлежно, на тяхното военно-политическо обезпечаване.
През 2015 година в Пекин излезе предходната версия на военната теория на КНР. Независимо, че през 2015 година се водиха война в Украйна, Сирия, Либия и доста други страни по света, а Русия се намираше под действието на глобите на Европейски Съюз и Съединени американски щати, в Китай въпреки всичко оценяваха международната политическа конюнктура доста оптимистично. В тази връзка, в остарялата военна теория се твърдеше, че в света отслабват трендовете към война.
В остарелия документ се оценяваха доста положително взаимоотношения на Китай с другите страни. Напомняме, че тогава Съединени американски щати още не бяха почнали своята комерсиална война против Поднебесната, а равнището на напрежението в Азиатско-Тихоокеанския район, в това число в Южнокитайско море, също беше доста по-ниско, в сравнение с е в този момент.
За четири години, както може да се заключи посредством сравняване на предходната и актуалната китайска военна теория, обстановката в света се е трансформирала и то не към положително. Новата “Бяла книга ” е три пъти по-голяма от миналата, което значи, че китайските стратези имат какво да пишат, какви провокации и опасности би трябвало да вземат поради в работата си.
Независимостта на Тайван като съществена опасност за ползите на Китай
Както и преди, Пекин счита, че самото битие на Китайската република, както публично се назовава Тайван, е главната опасност за националната сигурност на Китай. Една островна нация, зародила след гражданската война в Китай, резервира независимостта си съвсем седем десетилетия.
Тайван има поддръжката на Съединените щати, Япония и редица други страни и разполага със лична добре въоръжена войска. Затова и не може да се приказва за потреблението на мощ за решение на „ тайванския въпрос “. Но Пекин усеща извънредно стеснение от обстоятелството, че има друга страна в света, която назовава себе си Китай и се пробва да претендира за статут на „ достоверен “ Китай.
В новата военна теория Тайван се загатва 14 пъти, до момента в който в предходната създателите го загатват единствено три пъти. Това значи, че в Китай през последните четири години са станали още по-загрижени за „ тайванския въпрос “.
Пекин упреква острова в отвращение да признае Китай като един и неразделен, а въпросът за териториалната целокупност, както е известно, е един от най-болезнените за КНР (включително и тъй като проблемите на тибетския и изключително на уйгурския фракционизъм са доста настоящи в западната част на страната).
С настрана внимание е удостоена ръководещата в Тайван Демократическа-прогресивна партия, от чиято политика са извънредно недоволни в Пекин. В документа дори се акцентира, че Китай е подготвен да употребява силата на своите въоръжени сили срещу тези, които имат желание да пазят независимостта на Тайван.
Но нещата не опират единствено до идеология и знаци. Тайван, ситуиран в непосредствена непосредственост от китайското крайбрежие, е съдружник на Съединени американски щати и в действителност американски форпост, което фактически съставлява директна опасност за китайската национална сигурност. Колкото повече Съединени американски щати участват в Азиатско-Тихоокеанския район, толкоз повече безпокойствие и повече неспокойствие провокира в китайското управление и политиката на тайванските управляващи и самият факт на съществуването на самостоятелната република.
Като цяло, в случай че се абстрахираме от тематиката за връзките с Тайван, ситуацията в Азиатско-Тихоокеанския район се прави оценка като много допустима в „ Бялата книга “. При това особено внимание се отделя на Шанхайската организация за съдействие (ШОС), за която във военната теория написа, че организира политика на неприсъединяване и не е ориентирана против която и да е съответна страна.
Срещу нуклеарна конкуренция
В „ Бялата книга “ се преглежда и още веднъж станалата доста настояща тематика за конкуренцията във въоръжаването, в това число нуклеарното. Пекин акцентира, че Китай кардинално не взе участие в гонка във въоръжаването, с която и да е друга страна. Това е обвързвано с изначалната позиция на КНР – да не се употребява предпазен нуклеарен удар.
„ Ние постоянно сме били абсолютно правилни на правилото да не използваме и да не заплашваме с нуклеарно оръжие страни и райони, които нямат нуклеарно оръжие “, се акцентира във военната теория на Пекин.
Китайското управление отбелязва, че нуклеарният капацитет на страната се резервира на минимално равнище за застраховане на националната сигурност. В вероятност Китай се афишира за цялостна и дефинитивна възбрана на нуклеарното оръжие и неговото цялостно заличаване.
Именно с това, апропо, формалната китайска военна теория се отличава от позицията на Съединени американски щати. Негативното отношение на китайската страна към нуклеарното оръжие, заявеното миролюбие е обвързвано със самата специфичност на националния нрав, с китайската философия и с оживялата хилядолетия определящата идеология на страната.
Китай не трябва да се преглежда като миролюбиво агънце, просто за постигането на своите цели Пекин смята за належащо да работи посредством методите на „ меката мощ “. Принципът „ водата побеждава камъка “ играе значима роля във външната политика на КНР, надлежно Китай умерено може да мине и без непрекъснати закани с „ нуклеарната палка “.
Значението на съдействието с Русия
В съпоставяне с предходната военна теория, в сегашния документ се обръща доста повече внимание на въпросите на военно-политическото съдействие с Руската Федерация. Отношенията с Русия стартират да играят все по-голяма роля за Китай, в това число в региона на националната сигурност. Това се потвърждава от обстоятелството, че в новата теория броят на препратките към Русия се е нараснал до 24, а през 2015 година Русия е упомената в китайската военна теория единствено два пъти.
В „ Бялата книга “ се акцентира особената значимост на военното съдействие с Русия, изброяват се всички взаимни учения, които Народно-освободителната войска на Китай (НОАК е провеждала с въоръжените сили на Руската Федерация през последните години. Например, особено се акцентира, че през август-септември 2018 година НОАК за първи път взе участие в стратегическите военни учения " Изток ", проведени от Водоснабдителна система на Русия.
Отбелязва се значимостта на стратегическите съвещания сред представители на военното управление на Русия и Китай. Между двете страни се поддържат непрекъснати контакти на равнище управление на министерство на защитата и генерални щабове.
И това не е единствено на думи. Последните събития демонстрират, че Русия и Китай в действителност си сътрудничат от ден на ден и повече във военната сфера. Например, беше проведен взаимен въздушен патрул в небето над Японско море - да, точно това, което провокира такава мъчителна реакция от Южна Корея и Япония. Преди това Русия работи толкоз тясно с Китай във военната сфера едвам през 40-те – 50-те години на XX век, в това число по време на Корейската война, където руските бойци се сражаваха на страната на севернокорейските комунисти дружно с сътрудниците си от НОАК.
Русия играе значима роля в образованието на китайски военнослужещи и в обезпечаването на най-новите оръжия в НОАК. Тъй като управлението на КНР ползва политиката на модернизиране на китайската войска, ролята на технологиите и модерните оръжия нараства. Предишната тактика на КНР, която разчиташе на числено предимство в популацията и затова на мобилизационен запас, се трансформира в минало. Съвременната китайска войска, съгласно Си Дзинпин и неговия вътрешен кръг, би трябвало да разчита не толкоз на числеността, колкото на технологиите. И тук съдействието с Русия е доста значимо.
Понастоящем Русия в действителност господства китайския пазар на оръжия, защото е главен снабдител на оръжие за КНР. И търсенето на съветска военна техника и съветски военни технологии в Китай нараства, което е обвързвано и с курса на превъоръжаване и преоборудване на НОАК.
Освен това, в Пекин схващат доста добре, че сами не могат да завоюват опълчването със Съединени американски щати, само че даже да обезпечат равновесие на страните. В последна сметка, Съединени американски щати имат за съдружници нуклеарните страни Франция и Англия, целия блок НАТО и цяла редица сътрудници и спътници в Азиатско-Тихоокеанския район – от Япония и Южна Корея до Тайван. Затова Китай просто няма различен излаз, с изключение на да си сътрудничи с Русия, изключително като се има поради, че ползите им в доста райони по света съответстват.
Например Русия и Китай са извънредно заинтригувани да понижат мащаба на американското военно-политическо въздействие в Азиатско-Тихоокеанския район. Но тази задача може да бъде решена единствено със взаимни старания, защото Вашингтон освен няма да напусне АТР, само че и непрестанно усилва силата на военноморските и военновъздушните си сили в района.
Вярно е, че в допълнение към Азиатско-тихоокеанския район, Русия и Китай ще би трябвало да развият съдействие в други елементи на света. По-специално, Пекин и Москва биха могли да изиграят значима роля в предотвратяването на доста евентуален нов спор в Персийския залив, изпращайки военните си кораби за наблюдаване на Ормузкия пролив. Военното наличие на Русия и Китай би било идеална " противоотрова " против американските нападателни проекти във връзка с Иран.
Без взаимно съдействие не може да бъде решен и казусът за отбрана на Венецуела, както и Куба и Никарагуа, от нападателната политика на Вашингтон, който към момента няма никакво желание да се помири със съществуването в непосредствена непосредственост до своите граници на политически режими, които не се подчиняват на американските ползи.
Военното съдействие сред Русия и Китай се смята от доста анализатори за една от главните гаранции против разпалването на нови огромни войни от Съединените щати и техните съдружници. Но когато две такива мощни сили, като Руската Федерация и Китайската национална република си сътрудничат между тях и са в известна степен военнополитически съдружници, Вашингтон е внимателен да предприеме някакви нападателни дейности и против Русия, и против Китай, и против доста други страни, които със своята политика не се вписват в идеалния модел на американския международен ред.
Превод и редакция: Иван Христов
Още военни вести четете в профилираното издание на Фокус " Военни вести "
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ