Пчелният мед се смята за един от най-ценните дарове на

Пчелният мед се счита за един от най-ценните блага на природата от антични времена до през днешния ден. В приказките се споделя за реки от мед и масло, които текат в обетованите божествен места. Тази наслада, цялостна с потребни субстанции, е дело на пчелата. Малко насекомо, също с именити качества, които човешката фикция му придава поради действителните изгоди от него.

Освен съкровищата от пчелина, които ни дават тези инсекти, те имат и друга роля - опрашват разнообразни типове растения. Хората са забелязали тази им роля и употребяват някои типове от това насекомо за опрашване на оранжерии с насаждения. Става въпрос за земната пчела - насекомо, живеещо в общество, основаващо се на разделяне на труда и групови грижи за потомството. Техният живот и организация са удивителни, както и ролята им в екосистемата.

Произход на земната пчела

Bombus terrestris е латинското наименование на земната пчела, която принадлежи на разред Hymenoptera, състоящ се от мравки, пчели и оси. Всички типове пчели принадлежат на семейство Apidae, а земната пчела е част от подсемейство Apinae. Има 14 племенни линии в Apinae, а земната пчела е в племето на Bombini, жанр Bombus.

Как наподобява земната пчела

Bombus terrestris са пчели, съхраняващи пъстър прашец, които се хранят и търсят храна с нектар и прашец. Царицата на кошера е с дължина сред 20 и 22 милиметра, мъжките варират от 14 до 1 6милиметра, а работничките от 11 до 17 милиметра. Работничките имат бели краища на корема.

Царицата пчела на има червенобял връх на корема. Кастата на работничките демонстрира огромно многообразие в размера, с размери на гръдния панер, вариращи от 2.3 до 6.9 милиметра дължина и маса, варираща от 68 до 754 мг.

Местообитание на земната пчела

Земната пчела се среща най-често в цяла Европа и нормално живее в региони с сдържан климат. Тъй като може да оцелее в огромно многообразие от местообитания, има популации и в Близкия изток, средиземноморските острови и Северна Африка. Тя е избягала от плен, откакто е въведена като оранжериен опрашител в страни, където не е локална, тъй че тази пчела в този момент се смята за инвазивен тип на доста от тези места, в това число Япония, Чили, Аржентина и Тасмания.

Гнездата на типа нормално се намират подземен, като да вземем за пример в изоставени леговища на гризачи. Колониите образуват сходни на гребен гнездови структури с яйчни кафези, всяка от които съдържа няколко яйца.

Царицата снася яйчни кафези една върху друга. Колониите създават приблизително сред 300 и 400 земни пчели, с огромно многообразие в броя на работничките.

Социални касти при земните пчели

Царица пчела

Както при множеството обществени пчели, при земната има три съществени обществени касти. Това обезпечава разделяне на труда и дейно действие на колонията. Цариците стават главният женски субект, който се възпроизвежда в бъдещата колония. Има единствено по една на колония. Нейната единствена отговорност е да снася яйца, откакто открие гнездо. Тази орис е избрана за ларвите, които получават повече храна, имат по-дълги стадии на развиване и по-високи равнища на биосинтеза на хормони.

Пчели работнички

Работничките пчели, напълно женска прослойка, главно търсят храна, пазят колонията и се грижат за растящите ларви. Те нормално са стерилни през по-голямата част от цикъла на колонията и не отглеждат личните си дребни.

Търтеи

За разлика от майките и работничките, които се развиват от оплодени яйца, търтеите или мъжките пчели се раждат от неоплодени яйца. Те напущат колонията малко след постигане на зрелост, с цел да намерят сътрудник отвън гнездото. Чифтосването е единствената им роля в колонията.

Жизнен цикъл на земната пчела

Самотна кралица, излюпена от нейната изоставена колония, инициира цикъла на колонията, когато се чифтосва с мъжки и откри гнездо. Тя остава в това гнездо през зимата и по-късно снася дребна партида женски яйца напролет.

След като се излюпят, тя се грижи за ларвите, като ги храни с нектар и прашец. Когато ларвите пораснат, те какавидират и към две седмици по-късно се появяват първите работнички. Това е известно като начална фаза на колонията.

Работничките земни пчели се хранят с нектар и прашец за колонията и се грижат за по-късните генерации ларви. Работничките са по-малки от царицата и нормално умират, до момента в който търсят храна в челюстите на хищници като птици или мухи. Обхватът на търсене на храна и честотата на работничките зависят от качеството и разпределението на наличната храна, само че множеството от търсят храна в границите на няколкостотин метра от гнездото.

Тази първа фаза може да продължи друго време при земната пчела, след което се доближава точка на превключване и царицата стартира да снася няколко неоплодени яйца, които се развиват в мъжки. Когато мъжките търтеи излязат от гнездото, те не се връщат, търсят храна единствено за себе си. Те търсят нововъзникващите царици и се чифтосват с тях. Останалите яйца се излюпват в ларви, които получават спомагателна храна и какавидират, с цел да станат нови царици.

Царицата земна пчела може да употребява феромони, с цел да обезсърчи желанието на работничките да влагат повече в свои ларви, като по този метод подсигурява, че няма доста да станат царици. Разрешаването на този спор работник/царица може да бъде комплицирано. Колонията продължава до есента в умерените зони и по-късно работничките стартират да снасят неоплодени яйца, които, в случай че узреят, ще станат мъжки. В този миг стартира откровена експанзия измежду работничките и сред царицата и тях. Това настава към 30 дни от цикъла на колонията в доста сдържан климат.

Обикновено спорът работничка-царица принуждава последната да излезе и новите служащи остават без кралица. Фалшива кралица може да поеме контрола върху колонията за къс интервал от време.

Новопоявилите се майки от време на време работят като работнички и оказват помощ за развъждането на друго пило от майки. През това време те всекидневно напущат гнездото в търсене на храна, през което време могат да се чифтосват. В последна сметка те намират място, с цел да изкопаят гнездо, където спят зимен сън до идната пролет, когато изплуват, търсят храна и място, с цел да намерят ново гнездо. Почти постоянно остарялата колония е измряла и в случай че мястото е свободно от паразити, една от новите кралици се връща и употребява наново това място.

Хранене на земната пчела

Земната пчела нормално се храни с огромно многообразие от цветни типове. Най-високата им интензивност е заран, като пикът им се отбелязва към 7-8 часа сутринта. Това евентуално се дължи на обстоятелството, че следобяд става все по-топло и събирачите избират околни температури от към 25 градуса по време на събирането на нектар и пъстър прашец.

Паразити и заболявания по земната пчела

Видът е паразитиран от паразитна пчела кукувица, която нахлува в кошерите на земните пчели и поема репродуктивното владичество от царицата, снасяйки свои лични яйца, за които ще се грижат работничките.

Друг паразит на пило е пчелният vestalis, който паразитира върху този тип.

Често срещан е един микроспоридиен паразит, който заразява червата на земните пчели и може да аргументи пълзяща болест, нездравословен е за годността на земната пчела.