Павел Митев: Само с четене не можеш да станеш добър треньор, трябва да ти идва отвътре
Павел Митев е дълготраен треньор по волейбол, в това число и народен селекционер при подрастващите. В момента се учител в учебно заведение СУ „ Петко Р. Славейков” в Кърджали и също се занимава с детско-юношеската школа на ВК Арда. Под негово управление младите волейболисти на клуба печелят голям брой медали и триумфи, а школата на Арда е главен фактор в юношеското направление у нас. Изградил е голям брой положителни волейболисти, които с изключение на в Арда се подвизават в другите клубове и чужбина. Бил е първият треньор на диагонала на мъжкия ни народен тим Цветан Соколов, а с него са работили в юношеска възраст и доста други национални състезатели.
През 2019 година спортната общност ще означи 100 години от началото на проведеното физкултурно и спортно придвижване в Кърджали, а Павел Митев е главен мотор за построяването на млади и перспективни състезатели във волейбола. Ето какво споделя той в изявление за Нов живот за своята спортна кариера, треньорска работа и построяването на волейболисти в България.
Как стана по този начин, че се захванахте с треньорска активност?
Това се случи през 1983 година. Бях приключил ВИФ (сега НСА), играх в Турция две години и при завръщането ми в България ми предложиха да поема тима на Арда в Кърджали. В продължение на 5 години бях играещ треньор на мъжкия тим. Така стартира моята треньорска кариера.
И по какъв начин се разви тя нататък?
След Арда отпътувах за Турция още веднъж като треньор. Преди това бях играл три години в истанбулския Екзашибаши, с който и трите пъти станах първенец на страната. Познаваха ме като играч и ме поканиха. След това ми предложиха да стана треньор в Бурса на мъжкия тим. Работих с този тим две години – през първата станахме трети в шампионата на Турция, а втората година – взехме купата. Бях треньор в Славия на юноши старша възраст, станахме първенци на България. След това работих в Дупница, Пловдив, още три години в Турция в Галатасарай.
Искам да прибавя, че съм първият треньор на Цветан Соколов. Имах достойнството да стартира с него през 2003 година, когато работих в Дупница. Бях треньор на националния тим кадети на две поколени 1987-1988 и 1989-1990 година. За пръв път с гарнитурата кадети, в която участваха братя Братоеви, Цветан Соколов, Иван Колев, се класирахме за международно състезание, взимайки виза като един от шестте най-силни тима на Европа. Заминах за Съединени американски щати за една година и когато се върнах, поех тима на Казанлък. Преди 10 години се прибрах в Кърджали.
И от 10 години се занимавате с училищен волейбол в Кърджали…
Да, през 2009 година станах преподавател по физкултура в СУ „ Петко Р. Славейков”, където моята задача беше да приготвям училищен волейболни тимове, които да показват учебното заведение на разнообразни спортни игри. Две години откакто започнах, триумфите станаха забележими. Оттогава до в този момент към този момент имаме девет републикански трофеи и две втори места. Тъй като нашите деца се представяха добре, започнахме да пазиме достойнството на волейболен клуб Арда. Там също имаме триумфи – пет републикански трофеи, три сребърни медала и два бронзови. Общо 21 медала сме спечелили при деца до 15-годишна възраст.
В ученическия волейбол възрастовите групи са три: V-VІІ, VІІІ-Х и ХІ-ХІІ клас. „ Славейков” реализира няколко, бих споделил, самобитни върха. Четири поредни години и трите възрасти се класираха на финали на републиканското състезание. Миналата 2017 година постигнахме най-големия си триумф – и трите обединения станаха първенци на България! Тази година щяхме да повторим този резултат, само че най-силният ни тим VІІІ-Х клас взе участие на 8 октомври на Световно състезание, което съответства по време с финалите на републиканското в тази възраст. Така че през 2018 година останахме с две трофеи – при V-VІІ и ХІ-ХІІ клас.
Нашите триумфи не биха били вероятни, в случай че нашият шеф Милко Багдасаров, който в това време е и президент на волейболен клуб Арда, не обичаше толкоз спорта волейбол и не правеше толкоз доста, с цел да ни обезпечи положителни условия. Участвали сме на 21 финала на републикански шампионати. Той участва на всичките, въпреки че се организираха в Разград, Търговище, Суворово, Варненско. Кой различен шеф би го направил?!
Отборът на ЦСКА, първенци на страната: Прави: Димитър Киров, Димитър Златанов, Иван Иванов, Стойчо Крайчев, Васил Айшинов, Александър Тренев; клекнали: Здравко Симеонов, Павел Митев, Георги Трендафилов, Владимир Младенов
Де факто, няма други в тима на Арда, с изключение на ученици на СУ „ Славейков”…
Действително е по този начин. Допреди няколко години имаше представители в Арда от разнообразни кърджалийски учебни заведения, само че в този момент от най-малките, 13-годишните до старша възраст, всички деца са от нашето учебно заведение. Със страдание го споделям, тъй като не е допустимо едно учебно заведение, колкото и огромно да е, да се бори с такива клубове в България, каквито са ЦСКА, Левски, Виктория и така нататък Тези клубове имат опцията да селектират измежду доста деца, да сортират най-високите, най-хубавите.
Колко е значима приемствеността, подготовката на дребните, на младежите, с цел да се стигне до създаване на един мощен мъжки тим? Нашият тим на Арда по тази причина ли закъса и изпадна от Суперлигата?
Нямам опция да работя с всички възрасти, с всички тимове. Работя с деца до 13 и до 15 години. Това са два тима. Отделно от това, когато наближат училищен надпревари, се занимавам и с ученическите тимове при по-големите – VІІІ-Х и ХІ-ХІІ клас. Без да се лаская, работим много настойчиво и доста. В седмицата почти на всеки тим се падат по 11-12 часа седмично тренировки. Когато обаче тези играчи преминат тази възраст и отидат да упражняват в клуба, там размерът на тренировките внезапно спада. В събота и неделя там не се тренира, тренира се пет дни по час и половина. Това е безпределно малко. Опитах се още първоначално, преди 8-9 години, да втълпя на сътрудниците, че би трябвало да се работи и в събота и неделя, когато децата са свободни, само че не открих поддръжка.
Прави: Пенчо Колев, Иван Аршинков, Иван Бекриев, Павел Митев, Георги Замов, Владимир Младенов; клекнали: Мариян Китанчев, Георги Трендафилов, Иван Петков, Ердинч Исмаил
От тези сполучливи тимове несъмнено са излезли и сполучливи състезатели, които са траяли кариерата си отвън Кърджали…
Имаме положителни волейболисти, излезли от нашето учебно заведение. Имаме трима национални състезатели, като двама от тях са титуляри, едни от най-хубавите. Мога да загатна Симеон Топузлиев, който отпътува за Германия, Петър Петров, и сега непрекъснат титуляр в националния тим, в този момент състезател на Пирин (Разлог). Третият, може би най-големият гений, с който съм работил в „ Славейков”, Георги Татаров, той мина в ЦСКА.
Вие, като дълготраен треньор, къде виждате казуса за последния неуспех на мъжкия народен тим на Световното състезание, след който селекционерът Пламен Константинов бе освободен?
Не обичам да разясня работата на сътрудниците. Мисля, че Пламен си вършеше добре работата, само че ние сме прекомерно дребна страна, разполагаме с стеснен брой изявени състезатели и когато от този пай лист се контузят няколко известни играчи, както в тази ситуация с Цветан Соколов. После се контузи и Братоев. Някои като Матей Казийски пък отхвърлиха да играят за националния тим. Така че с тези състезатели считам, че представянето на националите не може да се смята за неуспех. Повече от това от този състав не можеше да се чака.
Какви качества би трябвало да има човек, с цел да стане добър треньор? Трябва ли наложително да е минал през спортна активност?
Хубаво е да е практикувал този спорт, хубаво е да е приключил нужното обучение, с цел да работи като треньор, само че най-важното, съгласно мен, е да обича децата, да обича самия спорт и да бъде безрезервен. Дори считам, че треньорската специалност е даденост. Трудно някой може единствено с четене и разнообразни извършения да стане добър треньор, в случай че не му идва от вътрешната страна.
Арда през 1968 година. Прави: Замфир Бончев, Тодор Тодев, Теньо Велков, Павел Митев, Петър Буров, Георги Трендафилов; клекнали: Мариян Китанчев, Ахмед Шерифов, Димитър Чакъров, Енчо Александров, Владимир Младенов
Как изглеждаше Арда тогава?
Ние дойдохме по едно и също време в Арда от ЦСКА четирима играчи: Аврам Топузов, Владимир Младенов, Георги Трендафилов-Цецо и аз. Арда беше постоянен тим, преди да дойдем ние, беше в „ А” група, имаше положителни играчи. Динко Атанасов преди малко беше прекратил своята дейна спортна кариера, Теньо Велев играеше, Димитър Чакъров, Петър Буров, Иван, който наричахме Вола, не запомнил съм му семейството, Мариян Китанчев. Ние, четиримата, се включихме и Арда дълги години беше най-хубавият недодялан тим, дружно с Миньор (Перник).
Много години бяхме на косъм от третото място в републиканския шампионат на България, само че за жалост, не успяхме да стигнем до орден. Най-силните тимове бяха подкрепяни от мощни организации: ЦСКА – от армията, Левски – от Министерство на вътрешните работи, Славия – от „ Трудови войски”. В правилника на спорта тогава състезателите нямаха право да излизат да играят в чужбина до 30-годишна възраст. Всички национални състезатели на България играеха в България, по тази причина шампионата на страната беше доста оспорвано и на доста високо равнище.
Навремето положителните клубове са били поддържани от мощни организации, в този момент пък са нужни богати спонсори… Вероятно Арда е била в елита, тъй като също е имала поддръжката на Оловно-цинковия цех, а в днешно време не може да откри мощен спонсор…
Разбира се. Навремето едно от нещата, които ме накараха да дойда в Кърджали, беше, че ще ме водят на работа в Оловно-цинковия комплекс, първа категория. Отборът беше мощен, до момента в който спонсор беше ОЦК. След това заплатите понижиха, състезателите се разбягаха.
И в този момент ли това е казусът?
Аз съм малко настрана от мъжкия тим. Доколкото знам, единственият спонсор за момента е община Кърджали. Но една община, колкото и да има предпочитание, сама няма по какъв начин да поддържа мощен тим. Всички други тимове в страната, с изключение на общините, имат и други спонсори, което спомага за един по-висок бюджет и надлежно построяването на по-силен тим.
Колко значимо е да имаме и хубава спортна база, с цел да се развива спортът. Вече напредва планът за създаване на нова спортна зала в Кърджали.
Това е може би най-болният въпрос сега. Аз съм от дълги години в този спорт и мога да ви кажа, че Кърджали е на последните места в страната по спортна база. Колкото и трагично да звучи, истината е такава. Градове, в които няма никакви обичаи в спорта волейбол, построиха едни прелестни зали, сътвориха прелестни условия за тренировки и създаване на мощни тимове. Много градове ни настигат и са на път да ни задминат. Ние ще се окажем на опашката във волейбола. Няма регионален град, който да няма една представителна зала. Сегашната ни зала се разрушава с дни, а не се вземат никакви ограничения. Чух за план за нова зала, само че надали тя ще стане в околните 2-3 години. Дотогава се опасяваме да влезем с децата в зала „ Арпезос”.
В същото време физкултурните салони в учебните заведения евентуално не дават отговор на условията на вашия спорт? Пък в този момент и огромните учебни заведения са в ремонт…
Да, по този начин е, „ Славейков” също е в ремонт. Нашият физкултурен салон е един от най-малките в града. Той е с размери 22 на 12 метра. Малко салонче, ниско за нашия спорт, само че човек би трябвало да се приспособява към действителността. Ние учим и упражняваме сега в Селскостопанския колеж, където залата е по-голяма, по-висока и по-добра за тренировки от нашата. Играли сме общински шампионати и в салона на Икономическия колеж, също прелестна зала. За страдание, тези уреди стоят пусти през останалото време.
Семейството на Павел Митев: Съпругата му Лилия и синовете Йоан и Константин
Бил сте сполучлив играч, бил сте и в този момент сте сполучлив треньор. Можем ли да кажем, че сте един благополучен татко, тъй като един от синовете Ви също стана прочут волейболист…
Имам двама синове, само че единствено огромният, Константин, се отдаде на волейбола. Той игра дълги години, само че за жалост, и той напусна България, откри се в Ротердам, Холандия. Там тренира, занимава се и с деца. Намеренията му са да става треньор. Имам усещания, че това му се отдава. Навремето, когато сме водили диалози, усетих по какъв начин по много въпроси мислим еднообразно. Има нюх към волейбола, към детайлите, към осъществяването. Очаква го положително бъдеще като треньор. Малкият ми наследник, Йоан, също стартира да тренира волейбол, само че нямаше състезателен хъс, повече го влече изкуството. В момента е трета година студент в Академията в Пловдив, компетентност „ Графичен дизайн”. Прекрати с волейбола, само че в новото занятие ще се осъществя по-добре.
През 2019 година спортната общност ще означи 100 години от началото на проведеното физкултурно и спортно придвижване в Кърджали, а Павел Митев е главен мотор за построяването на млади и перспективни състезатели във волейбола. Ето какво споделя той в изявление за Нов живот за своята спортна кариера, треньорска работа и построяването на волейболисти в България.
Как стана по този начин, че се захванахте с треньорска активност?
Това се случи през 1983 година. Бях приключил ВИФ (сега НСА), играх в Турция две години и при завръщането ми в България ми предложиха да поема тима на Арда в Кърджали. В продължение на 5 години бях играещ треньор на мъжкия тим. Така стартира моята треньорска кариера.
И по какъв начин се разви тя нататък?
След Арда отпътувах за Турция още веднъж като треньор. Преди това бях играл три години в истанбулския Екзашибаши, с който и трите пъти станах първенец на страната. Познаваха ме като играч и ме поканиха. След това ми предложиха да стана треньор в Бурса на мъжкия тим. Работих с този тим две години – през първата станахме трети в шампионата на Турция, а втората година – взехме купата. Бях треньор в Славия на юноши старша възраст, станахме първенци на България. След това работих в Дупница, Пловдив, още три години в Турция в Галатасарай.
Искам да прибавя, че съм първият треньор на Цветан Соколов. Имах достойнството да стартира с него през 2003 година, когато работих в Дупница. Бях треньор на националния тим кадети на две поколени 1987-1988 и 1989-1990 година. За пръв път с гарнитурата кадети, в която участваха братя Братоеви, Цветан Соколов, Иван Колев, се класирахме за международно състезание, взимайки виза като един от шестте най-силни тима на Европа. Заминах за Съединени американски щати за една година и когато се върнах, поех тима на Казанлък. Преди 10 години се прибрах в Кърджали.
И от 10 години се занимавате с училищен волейбол в Кърджали…
Да, през 2009 година станах преподавател по физкултура в СУ „ Петко Р. Славейков”, където моята задача беше да приготвям училищен волейболни тимове, които да показват учебното заведение на разнообразни спортни игри. Две години откакто започнах, триумфите станаха забележими. Оттогава до в този момент към този момент имаме девет републикански трофеи и две втори места. Тъй като нашите деца се представяха добре, започнахме да пазиме достойнството на волейболен клуб Арда. Там също имаме триумфи – пет републикански трофеи, три сребърни медала и два бронзови. Общо 21 медала сме спечелили при деца до 15-годишна възраст.
В ученическия волейбол възрастовите групи са три: V-VІІ, VІІІ-Х и ХІ-ХІІ клас. „ Славейков” реализира няколко, бих споделил, самобитни върха. Четири поредни години и трите възрасти се класираха на финали на републиканското състезание. Миналата 2017 година постигнахме най-големия си триумф – и трите обединения станаха първенци на България! Тази година щяхме да повторим този резултат, само че най-силният ни тим VІІІ-Х клас взе участие на 8 октомври на Световно състезание, което съответства по време с финалите на републиканското в тази възраст. Така че през 2018 година останахме с две трофеи – при V-VІІ и ХІ-ХІІ клас.
Нашите триумфи не биха били вероятни, в случай че нашият шеф Милко Багдасаров, който в това време е и президент на волейболен клуб Арда, не обичаше толкоз спорта волейбол и не правеше толкоз доста, с цел да ни обезпечи положителни условия. Участвали сме на 21 финала на републикански шампионати. Той участва на всичките, въпреки че се организираха в Разград, Търговище, Суворово, Варненско. Кой различен шеф би го направил?!
Отборът на ЦСКА, първенци на страната: Прави: Димитър Киров, Димитър Златанов, Иван Иванов, Стойчо Крайчев, Васил Айшинов, Александър Тренев; клекнали: Здравко Симеонов, Павел Митев, Георги Трендафилов, Владимир Младенов
Де факто, няма други в тима на Арда, с изключение на ученици на СУ „ Славейков”…
Действително е по този начин. Допреди няколко години имаше представители в Арда от разнообразни кърджалийски учебни заведения, само че в този момент от най-малките, 13-годишните до старша възраст, всички деца са от нашето учебно заведение. Със страдание го споделям, тъй като не е допустимо едно учебно заведение, колкото и огромно да е, да се бори с такива клубове в България, каквито са ЦСКА, Левски, Виктория и така нататък Тези клубове имат опцията да селектират измежду доста деца, да сортират най-високите, най-хубавите.
Колко е значима приемствеността, подготовката на дребните, на младежите, с цел да се стигне до създаване на един мощен мъжки тим? Нашият тим на Арда по тази причина ли закъса и изпадна от Суперлигата?
Нямам опция да работя с всички възрасти, с всички тимове. Работя с деца до 13 и до 15 години. Това са два тима. Отделно от това, когато наближат училищен надпревари, се занимавам и с ученическите тимове при по-големите – VІІІ-Х и ХІ-ХІІ клас. Без да се лаская, работим много настойчиво и доста. В седмицата почти на всеки тим се падат по 11-12 часа седмично тренировки. Когато обаче тези играчи преминат тази възраст и отидат да упражняват в клуба, там размерът на тренировките внезапно спада. В събота и неделя там не се тренира, тренира се пет дни по час и половина. Това е безпределно малко. Опитах се още първоначално, преди 8-9 години, да втълпя на сътрудниците, че би трябвало да се работи и в събота и неделя, когато децата са свободни, само че не открих поддръжка.
Прави: Пенчо Колев, Иван Аршинков, Иван Бекриев, Павел Митев, Георги Замов, Владимир Младенов; клекнали: Мариян Китанчев, Георги Трендафилов, Иван Петков, Ердинч Исмаил
От тези сполучливи тимове несъмнено са излезли и сполучливи състезатели, които са траяли кариерата си отвън Кърджали…
Имаме положителни волейболисти, излезли от нашето учебно заведение. Имаме трима национални състезатели, като двама от тях са титуляри, едни от най-хубавите. Мога да загатна Симеон Топузлиев, който отпътува за Германия, Петър Петров, и сега непрекъснат титуляр в националния тим, в този момент състезател на Пирин (Разлог). Третият, може би най-големият гений, с който съм работил в „ Славейков”, Георги Татаров, той мина в ЦСКА.
Вие, като дълготраен треньор, къде виждате казуса за последния неуспех на мъжкия народен тим на Световното състезание, след който селекционерът Пламен Константинов бе освободен?
Не обичам да разясня работата на сътрудниците. Мисля, че Пламен си вършеше добре работата, само че ние сме прекомерно дребна страна, разполагаме с стеснен брой изявени състезатели и когато от този пай лист се контузят няколко известни играчи, както в тази ситуация с Цветан Соколов. После се контузи и Братоев. Някои като Матей Казийски пък отхвърлиха да играят за националния тим. Така че с тези състезатели считам, че представянето на националите не може да се смята за неуспех. Повече от това от този състав не можеше да се чака.
Какви качества би трябвало да има човек, с цел да стане добър треньор? Трябва ли наложително да е минал през спортна активност?
Хубаво е да е практикувал този спорт, хубаво е да е приключил нужното обучение, с цел да работи като треньор, само че най-важното, съгласно мен, е да обича децата, да обича самия спорт и да бъде безрезервен. Дори считам, че треньорската специалност е даденост. Трудно някой може единствено с четене и разнообразни извършения да стане добър треньор, в случай че не му идва от вътрешната страна.
Арда през 1968 година. Прави: Замфир Бончев, Тодор Тодев, Теньо Велков, Павел Митев, Петър Буров, Георги Трендафилов; клекнали: Мариян Китанчев, Ахмед Шерифов, Димитър Чакъров, Енчо Александров, Владимир Младенов
Как изглеждаше Арда тогава?
Ние дойдохме по едно и също време в Арда от ЦСКА четирима играчи: Аврам Топузов, Владимир Младенов, Георги Трендафилов-Цецо и аз. Арда беше постоянен тим, преди да дойдем ние, беше в „ А” група, имаше положителни играчи. Динко Атанасов преди малко беше прекратил своята дейна спортна кариера, Теньо Велев играеше, Димитър Чакъров, Петър Буров, Иван, който наричахме Вола, не запомнил съм му семейството, Мариян Китанчев. Ние, четиримата, се включихме и Арда дълги години беше най-хубавият недодялан тим, дружно с Миньор (Перник).
Много години бяхме на косъм от третото място в републиканския шампионат на България, само че за жалост, не успяхме да стигнем до орден. Най-силните тимове бяха подкрепяни от мощни организации: ЦСКА – от армията, Левски – от Министерство на вътрешните работи, Славия – от „ Трудови войски”. В правилника на спорта тогава състезателите нямаха право да излизат да играят в чужбина до 30-годишна възраст. Всички национални състезатели на България играеха в България, по тази причина шампионата на страната беше доста оспорвано и на доста високо равнище.
Навремето положителните клубове са били поддържани от мощни организации, в този момент пък са нужни богати спонсори… Вероятно Арда е била в елита, тъй като също е имала поддръжката на Оловно-цинковия цех, а в днешно време не може да откри мощен спонсор…
Разбира се. Навремето едно от нещата, които ме накараха да дойда в Кърджали, беше, че ще ме водят на работа в Оловно-цинковия комплекс, първа категория. Отборът беше мощен, до момента в който спонсор беше ОЦК. След това заплатите понижиха, състезателите се разбягаха.
И в този момент ли това е казусът?
Аз съм малко настрана от мъжкия тим. Доколкото знам, единственият спонсор за момента е община Кърджали. Но една община, колкото и да има предпочитание, сама няма по какъв начин да поддържа мощен тим. Всички други тимове в страната, с изключение на общините, имат и други спонсори, което спомага за един по-висок бюджет и надлежно построяването на по-силен тим.
Колко значимо е да имаме и хубава спортна база, с цел да се развива спортът. Вече напредва планът за създаване на нова спортна зала в Кърджали.
Това е може би най-болният въпрос сега. Аз съм от дълги години в този спорт и мога да ви кажа, че Кърджали е на последните места в страната по спортна база. Колкото и трагично да звучи, истината е такава. Градове, в които няма никакви обичаи в спорта волейбол, построиха едни прелестни зали, сътвориха прелестни условия за тренировки и създаване на мощни тимове. Много градове ни настигат и са на път да ни задминат. Ние ще се окажем на опашката във волейбола. Няма регионален град, който да няма една представителна зала. Сегашната ни зала се разрушава с дни, а не се вземат никакви ограничения. Чух за план за нова зала, само че надали тя ще стане в околните 2-3 години. Дотогава се опасяваме да влезем с децата в зала „ Арпезос”.
В същото време физкултурните салони в учебните заведения евентуално не дават отговор на условията на вашия спорт? Пък в този момент и огромните учебни заведения са в ремонт…
Да, по този начин е, „ Славейков” също е в ремонт. Нашият физкултурен салон е един от най-малките в града. Той е с размери 22 на 12 метра. Малко салонче, ниско за нашия спорт, само че човек би трябвало да се приспособява към действителността. Ние учим и упражняваме сега в Селскостопанския колеж, където залата е по-голяма, по-висока и по-добра за тренировки от нашата. Играли сме общински шампионати и в салона на Икономическия колеж, също прелестна зала. За страдание, тези уреди стоят пусти през останалото време.
Семейството на Павел Митев: Съпругата му Лилия и синовете Йоан и Константин
Бил сте сполучлив играч, бил сте и в този момент сте сполучлив треньор. Можем ли да кажем, че сте един благополучен татко, тъй като един от синовете Ви също стана прочут волейболист…
Имам двама синове, само че единствено огромният, Константин, се отдаде на волейбола. Той игра дълги години, само че за жалост, и той напусна България, откри се в Ротердам, Холандия. Там тренира, занимава се и с деца. Намеренията му са да става треньор. Имам усещания, че това му се отдава. Навремето, когато сме водили диалози, усетих по какъв начин по много въпроси мислим еднообразно. Има нюх към волейбола, към детайлите, към осъществяването. Очаква го положително бъдеще като треньор. Малкият ми наследник, Йоан, също стартира да тренира волейбол, само че нямаше състезателен хъс, повече го влече изкуството. В момента е трета година студент в Академията в Пловдив, компетентност „ Графичен дизайн”. Прекрати с волейбола, само че в новото занятие ще се осъществя по-добре.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ