Павел Маринов говори пред румънския сайт Unitedhoops за кариерата си,

Павел Маринов приказва пред румънския уебсайт Unitedhoops за кариерата си, за травмата си и за баскетбола по време на карантина. В северната ни съседка крилото носи екипите на Динамо Букурещ, където работи с Александър Тодоров, Питещ и Стяуа. Ето и какво описа баскетболистът на Берое за себе си:

- Кога стартира да играеш баскетбол? Опитвал ли си и други спортове?

- Започнах да играя баскетбол на 9-годишна възраст. Не съм спортувал нищо друго преди този момент. Играех футбол за развлечение с другари.

- Кога влезе в първия тим?

- Имах половин сезон във втория тим, когато бях в 12-ти клас. Когато приключих гимназия, подписах първия си професионален контракт на 19 години.

- Кой оказа най-голямо въздействие в развиването ти?

- Много добър въпрос. От всички, които ми помагаха и ме учеха, мога да кажа, че това е първият ми треньор Здравко Янчев. Той бе като татко в баскетбола за мен. Бях при него от първия до последния ден в учебно заведение.

- Как се появи опцията да играеш в Динамо?

- Познавам Александър Тодоров отдавна. Бях капитан под негово управление в Балкан. Той ми даде опцията да отида в Букурещ. Честно казано, не знаех доста за румънското състезание тогава, като се изключи че има доста положителни чужденци.

- След Динамо се реалокира в Питещ, а по-късно игра за Стяуа. Къде се усещаше най-добре?

- В Динамо имах най-хубавия треньор, с който съм работил. Със Стяуа беше нещо друго, тъй като се борихме за продобиване на купата. Но най-хубавият интервал на терена и отвън него, имах в Питещ. Липсват ми тези дни. Преди година и половина, играх другарски мач с Берое там и се усещах като вкъщи си.



- С какво усещане си от равнището на шампионата?

- Конкуренцията е сериозна. Съжалявам, че не съумях да стана първенец. Повечето тимове са доста положителни домакини. Румъния е огромна и красива страна. Пътувах поради дуелите. Хората там са близки до българите.

- Кой е най-хубавият ти спомен от Румъния?

- Мисля, че мога да напиша книга, само че с незнаен създател (смее се). Най-хубавият ми спомен е, когато със Стяуа елиминирахме Клуж в плейофите след закъснение от 0-2 победи.

- За последно игра за Берое, а преди този момент се възстановяваше от травма, получена във Франция. Колко мъчно бе да се върнеш?

- Имах към 4 мача с Берое. Опитах да се върна по време на шампионата за Купата на България и съумях. Относно травмата, тези неща се случват. При мен това стана без контакт. Не съм първият, който попада в такава обстановка и резервирах успокоение. Притеснителни бяха единствено 7-те дни преди интервенцията, преди идването ми вкъщи. Не можех да вървя, бях самичък и единствено един сътрудник ми помагаше. На летището даже се почувствах като във филм, на количка.

- Би ли се върнал в Румъния?

- Разбира се, че бих желал. Ще бъде мъчно, тъй като синът ми стартира учебно заведение и би трябвало да бъда до него. Но ще забележим, работата си е работа.

- Как минава всекидневието ти в същото време?

- Като състезател имам сходен метод на живот през последните 13 години – главно тренировки, извършване на покупки и у дома. Сега само не мога да отивам на фитнес и на тренировки.

- Какво обръщение бихте изпратили на хората в Румъния, които обичат баскетбола?

- Нашата цел е да ви караме да се чувствате добре. За някои този интервал е сложен, за други е отегчителен. Очаквам с неспокойствие да се върна към тренировките и да се забележим в залата. Баскетболът без аудитория няма смисъл.

bball.bg